или за "некои съображения" на позитановския чиновник по Устава на БСП

Четири месеца преди президентските избори БСП все още няма свой кандидат за държавен глава. Вместо да насрочи вътрешнопартийни избори, които според Устава са единственият легитимен начин за определяне на социалистическия кандидат, Националният съвет на БСП прие механизъм, имитиращ избори, като запази за себе си окончателното решение.

Механизмът беше публично оспорен, в резултат на което няколко души от Общопартийната контролна комисия (ОПКК) – нейното оперативно бюро (ОБ), смело надскочиха правомощията си в опит да го защитят.

Сигналите за нарушения обаче се проверяват от комисията, а не от нейното оперативно бюро, което има само организиращи функции. Това гласи досадният устав на БСП (Чл.40, т.2 и т.4). Но очевидно той няма никакво значение дори за призваните да съблюдават неговото спазване. Нещо повече,

за бюрото на ОПКК цял раздел от Устава на БСП просто не съществува

При това тъкмо разделът (VI), който регламентира издигането на кандидатите за публични длъжности, в т.ч. за президент и вицепрезидент. "Становището" на ОБ старателно избягва да цитира този раздел, защото именно от него става ясно, че вътрешнопартийните избори са безалтернативни и не могат да бъдат заменени с решение на Националния съвет.

"Вярно е, че... НС не е приел изрично решение по реда на член 54, т.3, но е вярно, че ... е предвидено провеждане на конференции, а не на преки вътрешнопартийни избори", пише черно на бяло в становището. С което фактически

Бюрото на ОПКК признава уставното нарушение

Но по логиката "Важно е не правилото, а какво в момента е правилно" стига до заключението, че нарушения няма. После онагледява какво се случва с правоприлагането, когато бъде поверено на филолози.

Правилно било да се запише, че конференциите не издигат, а "избират и подреждат предложения". Е, вярно, че "издигам" и "избирам" не са синоними, но с проста смяна на думички, без промяна на механизма по същество, работата заспива.

Няма значение, че конференциите всъщност нищо не избират, а само правят предложения. Няма значение, че на Националния съвет не му е писано (от Устава) да избира, а само да утвърждава избраните. Той ще си избира. Защото аргументите "следва да бъдат не процедурни, а политически", свързани „не с уставни записи, а с оценка и анализ на политическата ситуация в страната". Няма значение в края на краищата дали и самият Национален съвет ще избере кандидата, защото „се търси по-широка политическа подкрепа, в т.ч и коалиционен формат, който да издигне кандидата." А „при въпроси от коалиционен характер решенията... се вземат от Националния съвет", чете избирателно ОБ на ОПКК.

Решението за коалиране, за коалиционна формула – да. Но за конкретното име? Къде, моля, в устава пише, че Националният съвет, Изпълнителното бюро или Сергей Станишев лично могат да посочат името, с което БСП влиза в коалиционни преговори? Никъде!

Там, в невидимия за бюрото на ОПКК чл. 54, ясно е казано, че кандидатът на БСП се определя чрез вътрешнопартийни избори и се утвърждава от Националния съвет. Това са правилата на БСП. Правилата на Евророма, БЗНС "Ал. Стамболийски", партия "Нова зора" и други знайни и незнайни коалиционни партньори вероятно са други. Не е зле да ги чуем. За да знаем по какъв начин техните лидери получават мандат за коалиционни преговори. Подобна прозрачност не би навредила на нито една от въпросните партии.

"Коалиционен заговор" на техните "елити" обаче – със сигурност

Наистина ли "оценката и анализът" на Цветелин Кънчев (нищо лично към партньора) могат да се окажат с по-голяма тежест от мненията на няколко десетки хиляди социалисти? А какви точно "политически аргументи" в полза на Меглена Кунева например противостоят на десетките аргументирани възражения срещу нейната кандидатура, упорито лансирана в телевизионните гастроли на социолози и ръководни дейци на БСП много преди да бъде официално издигната?

Така че ето какво на практика се случва: партийните конференции не избират, а предлагат. Националният съвет няма да утвърждава, а ще избира. Може би. Защото изглежда по-вероятно само да ратифицира договореното в „коалиционен формат”. Както се вижда, уставът въобще не е нарушен. Просто някои се опитват

да опровергаят разликата между компютри и компоти

Малка подробност е, че част от хората във въпросното Оперативното бюро си получават заплатите от "Позитано" 20. Големият и всъщност тревожен въпрос е, че не за първи път на ниво партиен елит се демонстрира мислене, което дава приоритет на целесъобразността пред законността. (Защото партийният устав е вид закон за партията.) Сякаш не са минали 20 години в опити обществото да постави функционирането си на основата на ясни и общовалидни правила, а не на превърналите се във виц "некои съображения". Които май отново ни предлагат да приемем насериозно.

Не е за вярване, че хора с предполагаемо висока политическа и правна култура (сред тях и законодатели в националния парламент) могат по този начин

да противопоставят политиката на правилата

В една демократична държава (респ. партия) политиката е поле, което се регламентира от правила. Процедурата е в основата на всяка демокрация. Отхвърлянето, пренебрегването, неглижирането на писаните правила е всъщност действие по други, неписани, нелегални правила. Действие на тъмно. Зад кулисите.

По какви правила впрочем председателят на Социалистическата партия не спира да лансира Меглена Кунева, Петър Корумбашев и Пламен Орешарски, а някак си все да "забравя" тъкмо социалистическите кандидати Георги Близнашки, Янаки Стоилов, Иво Атанасов? И ако изобщо се сети да спомене социалист, това да е Стефан Данаилов - единственият, който даде ясно да се разбере, че няма да се кандидатира за президент.

А с какво уставните правила, изискващи вътрешнопартийни избори, ще попречат на "оценката и анализа на политическата ситуация"? Може би с това, че оценката и анализът ще бъдат значително по-представителни? Или че вместо в тесен кръг, решението ще се вземе след широко публично обсъждане? И без възможност за подмяна или последващо манипулиране на вота!

Че се търси по-широка подкрепа, може и да е вярно. Не е сигурно обаче дали точно така ще се намери. Защото този начин отблъсква дори най-верни последователи на партията и озадачава демократично мислещите хора, за които законите и правилата не са "врата в полето".

Освен всичко друго "по-широка подкрепа" могат да осигурят не договарящи се на тъмно "политици" със смущаващи разбирания за демокрацията, а реалните кандидати за президентския пост, ако са компетентни, авторитетни и морално неуязвими хора. Такива има сред номинираните, но опитите да бъдат препънати по всякакъв, включително процедурен начин, стават все по-очевидни.

Така че не е зле Националният съвет най-после "да се произнесе окончателно по въпроса", по който има уставно задължение, а именно да насрочи вътрешнопартийни избори. И да осигури на номинираните широка публична изява – чрез медиите, чрез срещи по места, чрез всички достъпни и законни форми за популяризиране на идеите и позициите им, за налагане на образите им на общественото внимание.

Всяка друга процедура, мотивирана с целесъобразност и неявни, уж коалиционни съглашения, е неумел опит да се внуши на социалистите, че като номинират "на килограм" (някъде дори без гласуване), те всъщност избират своя кандидат. С което и отговорността при евентуален неуспех ще бъде прехвърлена именно върху тях.