Всички прогнози за новата година могат да се обединят в три групи: езотерични, политически и научни.
В първата група (като най-популярна) попада прогнозата на маите за края на света точно на 21.12.2012. Какво е накарало древните латиноамериканци да фиксират точно тази дата, не е известно, но тя предизвиква все по-голямо напрежение сред седемте милиарда население, обитаващо малката земна територия.
Във втората група се нарежда хорът на големите международни институции и на първите партийни и държавни ръководители във водещите обединения и държави Г1 (САЩ), Г2 (САЩ и ЕС), Г7, Г8, Г20 и т.н., сред които по никакъв начин не попада (освен на снимка!) страната България. Техните прогнози са от типа evergreens - вечно зелени и свежи, вечно позитивни и ободряващи, както и резонно - вечно неточни, даже на фона на прогнозите за времето. Впрочем прогнозата на маите за 2012 г. има шанс да се окаже по-точна, отколкото прогнозата на ЕЦБ.
Научните прогнози, както се и очаква, са най-точни! Ето една от тях, защитена в средата на 80-те години на ХХ век в авторитетния Fortune: след 2010 г. Северна Америка ще се превърне в световна житница, страните от Тихоокеанския регион - в световна производствена база, а Европа - в глобална дискотека и база за развлечения на богаташите
Как тогава да не вярваш на учените?! Но ако тези "учени" прогнози предизвикват насмешка, то може да се смеем от сърце на гения Уинстън Чърчил, който още през 1943-а ни представя следния диамант: "Империите на бъдещето ще бъдат империи на ума". Всичко друго, но не и на ума!
Затова всяко прогнозиране за новата 2012-а съдържа малко езотерика (годината на Червения воден дракон, който ни носи изпитания; годината на маите), парченце политика (социалният Big Brother отвъд океана; консервативните - немската "Желязна лейди" и изисканият "Френски джентълмен" отсам океана) и щипка наука (става все по-топло, по-мръсно и по-безнадеждно на синия космически кораб, наречен Земя).
Всичките тези триади, откъдето и да се погледнат, ни вещаят една полувероятна и полуневероятна апокалиптична картина на бъдещето, рисувана от някакъв изгубил ума си съвременен Дали, вдъхновяван както от "слепите пазарни сили", така и от бодящите очите и успешно самовзривяващи се силикони на измамно-едрогърдите измамно-звездни от някое забутано село край Димитровград.
Да нахвърляме някои от щрихите на прогнозируемото бъдеще.
Световният лидер САЩ и през тази година ще продължи да укрепва позициите си. В резултат на провежданата успешна политика на дерегулация във времената на Никсън и Рейгън, държавният дълг на лидера ще нарасне от около 33% (1980 г.) на над 100% (2012 г.).
Зелените пари ще продължат да топят покупателната си способност
Обратно, дълговете на човек от населението ще достигнат размери, които никой никога няма да очаква да изплати. В същото време страните от БРИКС, от новия Евразийски съюз и другите междудържавни формации със сигурност ще търсят "новият философски камък" на пазарите, в смисъл на нова стабилна валута. Но и да не го намерят, доларът няма да остане стабилна световна валута. Не една година, не един президентски мандат, не едно десетилетие, а няколко десетилетия са необходими, за да възвърне лидерът своя предишен блясък. Кой обаче му ги дава? Още повече че САЩ са разлюлени отвътре от увеличаващото се социално неравенство, намиращо израз в граждански движения на обедняващите "99%" и "Окупирай Уолстрийт". Както казваше един, "управляващите не могат да управляват поновому, а управляваните не желаят да бъдат управлявани постарому"...
Обратно, обединеното европейско семейство (ЕС, ако не се досещате) все повече придобива контурите на истинско семейство. В смисъл, че семейството все по-често се раздира от скандали, че жената все по-често гълчи липсата на спестовност у мъжете и че мъжете все по-усърдно гледат настрани (и българинът също, разбира се - еврото вече не е бленуваната му цел). И макар семейството да изглежда все по-малко сплотено от взаимна любов, публичните признания във вечна вярност стават все по-гръмки, а бракът - все по-нерушим на база на взаимните окови. Г-жа Меркел ги обобщи така: европейското семейство изживява "най-тежкото си изпитание за последните десетилетия", но заради кризата пък "се сплотява". Сплотява?! Не съвсем, не съвсем. Още повече че "криза" и "рецесия" са двете думички, които клатят и ще клатят дълго време общата европейска лодка.
Но от началото на тази година Дания пое председателството на ЕС. Страна, която не изглежда да принадлежи към съюза - тя е на четвърто място в ЕС по размер на номиналния БВП на човек от населението (60961 долара), има най-ниското ниво на неравенство в доходите в света и е с най-високата гарантирана минимална работна заплата (при безработицата около 5%). Изглежда, няма нищо (икономически и социално) гнило в Дания, но ще успее ли малката страна да възроди и укрепи европейския дух?
В условията на кризата затягането на коланите в доста европейски страни намира израз в повишаването на данъците. След Гърция, Италия, Испания и т.н., от Нова година максималното ДДС в Унгария скача на 27% (изключение правят основните хранителни продукти, за които ДДС е 18%, и за книгите и вестниците - 5%), а в Чехия долната ставка се повишава от 10% на 14%. Увеличават се данъците и върху по-богатите "физически лица".
Едва ли и Турция, както и Сърбия, мечтаят все така горещо европейското членство - носещо много изгоди, но и предизвикващо дълбоки хронични проблеми.
Така че и през новата година, благодарение на кондицията на най-крупните производители и потребители - САЩ и ЕС, световната икономика ще продължи да се намира в опасна ситуация, ако се доверим на директорката на МВФ Кристин Лагард. С което подсказва, че няма ясен (пореден!) план за излизане от кризата, или пък ако има - не си струва да му се доверим. Което пък кара Китай, Бразилия и Русия да понижат съществено прогнозите си за икономически растеж.
"Островът на блажените" в ЕС се нарича България. От целия съюз в страната ни най-малко се очаква да се затягат коланите по причината, че те са отдавна на последната си дупка. Без да се шегуваме, но и без да се хвалим, страната ни е и ще е пример за "финансова стабилност на държавния бюджет" при "финансова нестабилност на гражданите" (с най-ниски доходи на човек от населението в ЕС и с висока безработица). Освен това, в малката ни страна все още намират обилна поддръжка скрижалите на праведните пратеници на Църквата на Хайек и Фридман от последния ден. Скрижали, които Бан Ки Мун нарече "рецепта за национално бедствие" и които не се почитат в доста други европейски страни. Ще позволят ли българските рецептури страната ни да излезе от кризата? Категорично казано: скоро "не"! Впрочем, в тежка криза ще останат около 60% от българските семейства, но трябва да се признае, че 2-3% от хората все пак живеят в изключително висок жизнен стандарт и си имат свое society. Капитализъм и свободни пазари - за бедните; комунизъм и затворени общности - за богатите. И това е нормално - у нас още не се е родил нито българският Обама, нито Бъфет. Затова България ще остава с етикета "рискова страна", с труден живот за повечето хора и с ясен поглед на младите към "по-успешните" страни. Това че сега правителството е "стабилно", не попречи на един политически Нострадамус от ДПС да пророкува, че "още догодина ще бъде неизбежно сформирането на кабинет на националното спасение". Ако към това се добави и загадката около политическото бъдеще на сегашния президент, пъзелът започва да се подрежда по друг начин. Но само смътно.
Има ли други заплахи пред човечеството, пред ЕС и в частност пред България? Вероятно са няколко. Войните, които са очаквани или неочаквани, винаги са световно бедствие, но дано този път да бъдат избегнати. Тоталитаризмът, който също надига глава. Впрочем, през 2012 г. ще се навършват 30 години от издаването на книгата на Желю Желев "Фашизмът". Иде ли пак отнякъде?! Накрая, природата, която ще продължи да ни напомня за нашите грешки и престъпления.
Като завършек: необходима ни е нова алхимична идея за света, която да позволи политическото олово да се превърне в злато. Ако това ви притеснява, съм длъжен да напомня, че Парацелз, Бейкън и Нютон също са били алхимици, но са създали велики неща!