Експериментите с Министерството на отбраната (МО) и Българската армия (БА) продължават. Те са заложени в Постановление на МС № 135 от 12 май 2011 г.
Експериментите с Министерството на отбраната (МО) и Българската армия (БА) продължават. Те са заложени в Постановление на МС № 135 от 12 май 2011 г. Правят се изменения и допълнения не само в Устройствения правилник на МО (в сила от 25 май 2010 г.) но и в т. нар. “План за развитие на Въоръжените сили на Република България” (План 2014), приет само четири месеца и половина преди това – в края на декември 2010 г. Според новия Устройствен правилник, в МО се съкращават още 184 служители. Промените в План 2014 предвиждат създаването на нова военна структура на пряко подчинение на министъра на отбраната – Централно военно окръжие (ЦВО) с 622 щатни бройки. Да не забравяме, че нароченият за съкращаване боен батальон във Враца, единственият в цяла Северозападна България, наброява около 500 души. Същевременно вакантните места за военнослужещи в БА в началото на м. юни т.г. достигнаха цифрата 1990. За офицери те са 367, за сержанти – 779 и за войници - 844. Така, вместо да се изграждат кадрови и резервни бойци и командири за действия в полеви условия на терена, се създават нови бюрократични мега структури. В План 2014 вече е добавен и Централният артилерийски технически изпитателен полигон, пропуснат в Бялата книга за отбраната поради очевидна небрежност. Промените влизат в сила от 1 юли тази година.
Всичко това ясно показва основния стил на ръководство на МО и БА – прибързаност, необмислени и хаотични решения, претворявани в не прецизни, но многобройни документи и последващи непрекъснати поправки, допълнения и експерименти с уникалната ни система за национална отбрана. Експерти твърдят, че изграждането на ЦВО е опит за реанимиране на някои функции на закритите през 2008 г. три изпълнителни агенции на МО и последвалата жестока сеч през м. май 2010 г. в наследилата ги ИА “Социални дейности” и в министерството. Не е възможно по друг начин да се обяснят разнородните функции с които се натоварва тази нова структура. Никога до сега военно окръжие, пък било то и “централно”, не се е занимавало с “административно обслужване на управлението и охраната на имотите на МО, експлоатацията на жилищния фонд, геодезически измервания и заснемания... специализирани карти” и не на последно място... “социалната адаптация” (?!?).
Във всички водещи държави от НАТО функциите по адаптацията са поверени на неправителствени партньорски организации. У нас обаче, противно на здравия разум, преходът към цивилния живот се военизира. След като през м. май 2010 г. министър Аню Ангелов успя напълно да разгроми дълго изгражданата и успешно функционираща система за социална адаптация, сега е решил лично да следи процесите, вкарвайки функцията в структура на свое пряко подчинение. Логично е тази основна социална дейност да бъде в социалната агенция, наречена сега “Военни клубове и военно почивно дело”. Но, какво да се прави - такъв е начинът на мислене на военните пенсионери, поели ръководството на МО. А и явно предстоящите съкращения наистина ще са мащабни и трябва да протекат “при спазване на установения военен ред и дисциплина”. Впрочем за новата структура като “приятелски бушон” ще отговаря друг военен пенсионер – директорът на дирекция “Управление на човешките ресурси” в МО о.з. полк. Иван Василев Иванов. Браво за което – приятел в нужда се познава. Затова пък ръководената от о.з. Иванов дирекция няма да пострада при съкращенията. Там се съкращават само 9 щата, но това са “кухи бройки”, т.е. незаети щатове. Длъжности, които цяла година стояха незаети, въпреки очевидното затихване на важни функции след безпринципните уволнения на експерти през м. май 2010 г. За сметка на това военните пенсионери, назначени от Иванов на началнически длъжности запазват местата си. Надяваме се, че за всичко това все някога ще бъде потърсена и персонална отговорност.
Но това е нищо в сравнение с общата картина в МО. Наскоро медиите огласиха потресаващи данни за личния състав на ведомството. През м. юни тази година, там от общо 980 щатни бройки (офицери и цивилни служители), над 400 от цивилните длъжности са заети от военни пенсионери. Нито един от предишните 12 (дванадесет) министри на отбраната за последните 20 години не допусна довеждането до такова жалко състояние на цивилната експертиза. С това своеобразно постижение се гордее единствено “тринадесетият” - министър Аню Ангелов, който е и о.з. генерал-лейтенант. Този, а и редица други интересни факти, не попречиха на премиерът Борисов да го обяви за “най-добрия военен министър за последните 20 години”. Какво друго да кажем, освен “Молодец, Аня! Congratulations!”*.
Според синдикат “Отбрана” към КТ “Подкрепа” военните пенсионери са най-скъпите държавни чиновници, обезщетени при напускане на кадровата военна служба с определените им по закон брутни работни заплати, а сега получаващи едновременно и пенсии и заплати. Повечето от тях са се пенсионирали по пределна възраст за първа категория труд и са назначени на база познанства и приятелства. Служители от МО твърдят, че при министър Ангелов тази тенденция се е превърнала в обичайна практика. И всичко това се прави на фона на непрекъснатият плач на управляващите от ГЕРБ за липсата на пари в държавата. Как при това положение да се спре поголовното бягство в чужбина на младите и образовани българи? За тях работа в България няма, но за някои пенсионери работата в администрацията на МО е нещо като безсрочен абонамент. В момента 40% от младежите на възраст между 18 и 30 години са готови да емигрират, като за 3/4 от тях основна причина е безработицата в България. А после се сърдим защо падал рейтингът на ГЕРБ. Но това е само едната страна на проблема. Оказва се, че прокламираният лично от министър Аню Ангелов “демократичен граждански контрол” е пълен фарс и подигравка както с българската общественост, така и със съюзниците ни от НАТО.
Все пак съюзниците ни, макар и доста деликатно, вече се произнесоха по кадровата политика на МО. В резултат на инициативата на НАТО “Изграждане на интегритет”, британски експерти са извършили изследване и в България. Резултатите от него залягат в доклад на НАТО от м. декември 2010 г. От него научаваме, че на експертите от НАТО не им е станало ясно “доколко е открит и прозрачен процесът на набиране на кадри във всички дирекции на МО. Малко са предоставените възможности за развитие на цивилния персонал. Съотношението между цивилни и военни в структурите не удовлетворява…”. Нека оставим тези заключения без коментар…
Като че ли стана традиция, в МО периодично да се извършват съкращения на личен състав. Началниците военни пенсионери обаче, са непоклатими. За развитие и последователно израстване на кадрите отдолу нагоре е смешно да се говори. Системата е тотално “запушена” поради несменяемост или политически назначения на началническите позиции. Обикновено при перманентно провежданите безпринципни уволнения си тръгват дълго изграждани цивилни кадри на МО, включително и такива на стратегическо ниво. Но Аню Ангелов не го интересува колко струва на държавата изграждането на експертните кадри и последващото им осигуряване от социалните служби. Нито пък съдебните искове срещу МО, част от които вече са заведени в Европейския съд в Страсбург. За тези неща не плаща той, а българският данъкоплатец.
Запознати твърдят, че всички военни пенсионери, приближени до министъра, които все още са извън системата на МО, ще бъдат назначени на “подходящи длъжности” във въпросното Централно военно окръжие. Добре е да се знае, че тази структура ще играе важна роля в контекста на изключително некомпетентно и непрофесионално написаният Проект на закон за резерва. Подобен закон Ангелов и приятели бяха написали и за Тройната коалиция. До разглеждането му от предишния парламент обаче, не се стигна поради недостиг на технологично време, а и тогава стана ясно, че Аню Ангелов паралелно и активно работи и за Борисов и дори пише раздела за отбрана в предизборната програма на ГЕРБ.
И така, за новоназначените военни пенсионери “социалната адаптация” ще стане реален факт. Да му мислят останалите. Кой както може да се спасява поединично. На кого му пука, че от началото на 2011 г. има два нови случая на инциденти с огнестрелно оръжие, употребено от депресирани резервисти – убийство и опит за самоубийство. Или общо 14 такива инцидента, откакто Ангелов е министър.
Нека спрем до тук с адаптацията и управлението на администрацията на МО. Проблемите на кадровата армия са не по-малко на брой и не по-малко важни. Но за тях е необходим отделен анализ. А що се отнася до позицията ни спрямо начина на управление на МО и БА, всички ние от “електората”, които по някакъв начин сме свързани с войската и сме загрижени за националната отбрана, можем да се произнесем на следващите избори. Впрочем, да не забравяме, че на президентските избори наесен ще избираме не само държавен глава, но и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. Така че, умната на изборите!