/Поглед.инфо/ Не сте ли забелязали, че четирите думи на нашето време - демокрация, промяна, реформа и Европа, се повтарят от 1989 г. с папагалско безсмислие, което убива истинското им съдържание. Но промяната този път е съпътствана с позитивна изненада. Тя е предизвикателство към анализатори, пророци и назидателни наставници. У нас историята е позната. Лесно е да възпроизведеш анализ от БиБиСи или СиЕнЕн, нали? Прочутите ни тежки американисти, не написали един ред по американска история или литература, се оказаха коварно подведени от тези в чужбина, които тук имитираха и повтаряха в предизборните си предсказания. В крайна сметка папагалите обикновено са смешни, хората се забавляват с тях.
Това обаче не е техен провал, то е провал на подражателството. Какво предизвикателство към мъдростите на медии и анализатори, пръкнали се от калъпа, са последните избори в атлантическото пространство! Идват други хора. Още не знаем дали са добри, но са различни. Професията не е определяща, но в случая е впечатляваща! С одиозното изключение на аса от Първата световна война Херман Гьоринг летците винаги са били обект на детски мечти, момински пориви и романтично възхищение. Трябва ти нещо повече от заплата и кариеризъм, за да дръпнеш няколко тона машина в небето, предизвиквайки съдбата на Икар. Това усещаме, дори подсъзнателно, когато приемаме новия президент. Той не е чужд на стереотипите, а все пак е различен.
При всеки избор на значителна и влиятелна личност на държавен пост винаги се въздига една усърдна кохорта от докарвачи, които напомнят какво са направили преди това за нея, как са вярвали в нейния възход, как се търпели изпитания заради своята привързаност към нея. Разбира се, безсмъртната българска злоба се отправя и в обратна посока - но само когато знае, че не може да се вмести в раболепието. Нека, за повече яснота, да уточня, че не очаквам, не приемам и не допускам никакви евентуални лични и личностни удобства от избирането на ген. Румен Радев. Изразявам собствено предпочитание, без значение от кого е споделено или отхвърлено то. В моите представи той е носител на онова равновесие, което е залегнало във функционалното и духовното предназначение на президентската институция. Липсата на това равновесие в нашия исторически живот ни е донесла повече беди, отколкото всички врагове и трагични обстоятелства. Някои това не го разбират. Как един пилот полиглот да е по-далече от Брюксел, отколкото неговите ситуационни опоненти? В небето няма преводачи! Ген. Радев обаче вече не е сам в кабината. Вярвам, че той ще избере личности, от сравнението с които няма да се притеснява. Това е ролята на личността в политиката. Липсата на качества в този смисъл е проваляла не един управленец, дори той да е бил достатъчно читав.
Няма дефиниция за мъжество, която да не е и антропологическа категория. А все пак той ни показа, че може да си мъжествен и без да се репчиш. Нямаше, не видяхме капка мания, враждебност, назидание в това, което той излъчваше в тези кратки кампанийни дни. Няма оценка без сравнение. Тогава сравнете!
Да си президент не е възнаграждение. Това е работа с надежда. При която следва дори да преодолееш симпатии, огорчения и алтернативи за обединяване на разделеното ни общество. За мен Генералът не е минало, а упование в бъдеще! Дано да имаме президент, толкова добър, колкото е самият ни народ! Казват, че родителите са огледало на децата. И обратното. В нощта след вота видяхме да ликуват отрудени хора, без капка суета, а само с човешка гордост и радост, каквато изпитват всички родители от своите деца - независимо дали те пеят на училищна сцена, дали са знаменити персони или влизат в президентски кабинет.
При избирането си за президент Ейбрахам Линкълн казал на журналистите: "Е, приятели, вашите проблеми свършиха. Започват моите". Така е и с новия ни президент, така е и с впечатляващата му победа. Да не забравя все пак, че и сам воинът е воин. И дано той да няма толкова проблеми, колкото Линкълн имаше. А ние оставаме с тревоги и надежди да не срещнем поредното разочарование. И с вярата, че ще успее. Той, а значи - всички българи. Всички ние. Защото президентът е нашето лице.
Не разбирам от авиация, но зная, че при полет трябва да си точен! Алтернатива няма.
Дума
