/Поглед.инфо/ Днес – 6 септември 2014 г., би трябвало вече да са ясни моите ангажименти към бъдещата избирателна кампания.
Една конференция–тази на Софийската градскаорганизация на БСП, вече е определила място ми в листата на 24 МИР-София с гласуване и с безпристрастно предпочитание .
Едно национално ръководство – това на БСП - вече е решило,че няма особена нужда от моята професионална експертиза в следващия 43-ти парламент. Това не може да ме изненада – изненадващо би било обратното!
За приятелите си вероятно представлявам симпатичен идиот, който е дал разрешение да бъде класиран като № 13 в една листа с 12 мандата ! И това не би трябвало да ме изненадва - разноцветието в една компания винаги е симпатично!
Всичко това няма да ме накара да извадя в социалната мрежа персоналния си номер като реклама - например „ Любимец 13” и няма да убеждавам сънародниците си, че разполагам с вълшебната рецепта за национален просперитет и постигане на престижно място между първите 20 икономики в света или за втора сила в европейския клубен футбол!
Няма да призовавам непознати или слабопознати люде да гласуват преференциално за мен!
Приемливо е да очаквам да получа подкрепа само от хора, които ме познават повече от 30 минути, чели са поне 10 авторски анализи или са разговаряли поне 15 минути с мен .
Ако някой се интересува какво мисля не днес, а в последните 5 или 25 години, може да си направи труда да прегледа над 50 заглавия в www.pogled.info - http://avtorski.pogled.info/avtor/46/Boiko-Marinkov/ . Има и други мои изследвнаия, статии или интервюта, но те са в други издания, за които вече ще се наложи да влезете в архивите на институти, в сайтове или в телевизии.
Намирам за пошло и недостойно да се предлагам под номер и да очаквам, че четящите и разумни хора ще ме харесат под него! Преференцията дава право на непокорния и свадлив избирател – Боже, колко са различни те - да застане пред информационно табло, да изчете внимателно всички предпочитани листи - не всички, разбира се - и в крайна сметка да избере мен!
Това е продължителен процес, който няма как да постигнем от първия или втори път. Въпреки това, с него , с преференциалното гласуване, имаме минимален шанс да доведем до училищната сграда, а от там и до изборното бюро – информирания и критичния избирател. Защото всичко друго вече сме го виждали – елементарни послания, традиционни послания, познати имена !
Това е и моето лично послание – проверете листите на предпочитаната партия във вашия район, открийте вашето лично предпочитание, разговаряйте за него с най-близките си. И ако всичко това ви убеди,че сте взели вярното решение - може да ме потърсите за разговор или за спор!
Всичко останало ви прави избирател на друга политическа сила, в чиято листа аз не фигурирам .
Моите искрени уважения към онези, които са критични, които са непримирими, които са различни от мен. Това не ме притеснява !
За сведение – най-силните комплименти съм получавал от политическите си противници и никога от съпартийците си! Това е характерно за България. Следователно, има една недоразвита система, която унищожава всичко вътре в общностите, в малките и големи групи, което прави всеки опит за национално обединение все по-трудно. Това е трагично.
Нищо в историята не се случва веднага - в един единствен момент и с един акт. Не разчитайте, че това гласуване – на 5 октомври 2014 г., ще преобърне съдбата на България. Но то може да бъде малка крачка – назад или напред – според нашето общо желание и воля. Стъпките са трудни, съмнително успешни и вероятно непредвидими.
Очевидно е едно - сега е възможно да се отдалечим от поредната национална катастрофа, национално безумие или национален провал. За това е необходимо надежда, кураж и малко лудост! Последното е задължително. Защото е очевидно – липсват програми за реформи, липсват смели идеи, липсват и лидери. Всичко изглежда сиво и безлично, а поредното бедствие в български град или село само задълбочава чувството за безизходица .
Ето защо вероятно е важно днес да съберем в сградата срещу Паметника на Император Александър Николаевич достатъчно разумни, предвидими, а защо не - и луди хора .
Остава достатъчно време за размисъл – цели 30 дни !
Бойко Маринков - Д-р по история, ръководител на секция „Балканите след Втората световна война” в Института по балканистика, по случайност № 13 в листата на „БСП Лява България“ в 24-ти МИР – София .
