/Поглед.инфо/ Нестабилност, задълбочаващо се разделение, враждебност, цензура и натиск върху медии и журналисти доминират в турското общество

Бойко Маринков е научен сътрудник в Института по балканистика към БАН. Доктор по история. Специалист по Турция.

Г-н Маринков, има ли условия за избухване на гражданска война в Турция?

Парламентарните избори от 7 юни и техните резултати поставиха началото на дълбока политическа криза. Управляващата партия и нейното ръководство, както и фактическият й лидер – президентът Р.Т.Ердоган, бяха изправени пред стратегически избор – да потърсят временен вариант за стабилизиране по пътя на коалиционните формули или да предоставят на трите партии от опозицията да предложат свой вариант на също толкова ограничен във времето коалиционнен кабинет. Всички тези варианти бяха зачеркнати, а на страната бяха наложени предсрочни парламентарни избори .

До 20 юли кризисните симптоми бяха все още в сферата на политиката, след тази дата и след атентата в Суруч, политическата криза беше изведена в нова фаза. Жертвите бяха огромни, в отговор военните формирования на ПКК взривиха няколко военни коли, а турските въоръжени сили и жандармерията дадоха първите жертви за последните две години. За първи път от десетилетия опечалените роднини на загиналите освиркаха политиците, дошли да присъстват на погребенията.

Президентът Р.Т.Ердоган заяви, че прекратява известния проект за мирно решение на кюрдския проблем – „Плана Навруз – 2013”, постигнат с продължителни задкулисни преговори. Нанесени бяха и първите въздушни удари върху базите на организацията в Иракски Кюрдистан. Към всичко това се добави и рязкото втвърдяване на турската позиция по сирийската криза, а от там – и до дестабилизиране на редица двустранни отношения като турско-руските и турско-иранските на първо място. Бежанската криза и свързаните с нея проблеми – финансови, социални, етнически, външнополитически завършват комплекса на негативната обществена и медийна оценка за характера на процесите в Турция.

Атентатът в Анкара на 10 октомври, най-вероятно не е финала на политическата криза, но очевидно я изведе в съвършено нова орбита. По броя на жертвите, както и на дълбочината на последствията, това престъпление ще има дълготрайни последствия. Опитите на управляващата партия да добави към резултатите си от юни 2015 г. нови 2 – 3 % или около 1,0 – 1,5 млн. гласоподаватели, с които да си осигури мнозинство в бъдещия парламент, ще имат жестока цена.

Следствието по атентата от 10 октомври вече е засекретено, опозиционните лидери са категорични по отношение на пряката отговорност на правителството за това клане – независимо от опитите да бъде обвързано престъплението с „Ислямска държава“. Личностите на атентаторите-самоубийци в този момент са елемент, който не дава отговор на въпросите за реалния поръчител на престъплението и за причината за „пробив” в осигуряването на сигурността на едно многохилядно шествие. В крайна сметка за справяне с обществения гняв бяха пожертвани единствено шефа на полицията в Анкара и двама негови служители, докато министрите от кабинета на Ахмед Давутоглу отказаха да подадат оставки.

В този момент в турското общество доминират нестабилност, задълбочаващо се разделение, враждебност, цензура и натиск върху медии и журналисти. Вариантите за политическо решение при формиране на ново мнозинство след 1 ноември изглеждат все по-проблематични. Песимистичните прогнози доминират, а това прави срещата на лидерите на Г-20 в Анталия на 15 и 16 ноември все по-странна и абсурдна.

Ако термина „гражданска война” бъде пренесен на равнището действителността на 21, а не на историята от 19 и 20 век – да , гражданската война е на прага на новата си фаза, което от своя страна ще задълбочава авторитарните тенденции и проекти в турското политическо пространство и представителство.

Останал ли потенциал сред военните за традиционния в миналото преврат при кризисни ситуации, според вас?

За тези 13 години отношенията на управляващата ПСР и военния елит на Турция премина през няколко етапа. След съдебните процеси по „Ергеникон” и след издадените присъди, включително и срещу бившия Началник на Генералния щаб ген.Башбуг, в навечерието на юнските избори присъдите бяха отменени, следствието върнато на първа инстанция, а арестуваните турски офицери и генерали – освободени. В турската армия за периода на управление на ПСР бяха извършени дълбоки кадрови промени, които трябваше да гарантират управляващата партия от всички възможни „изненади”, познати ни от военните преврати през 1960, 1971 и 1980 г. Възможността за нов военнен преврат на този етап оценявам като нищожна.

Възможна ли е международна конференция за създаване на държава на кюрдите?

Кюрдският проблем може да има своето следващо развитие единствено на базата на политическо регулиране в рамките на целия близкоизточен комплекс.

На този етап примера на автономията в Иракски Кюрдистан ще бъде цел и на сирийските кюрди. Битката на кюрдското опълчение, военното крило на Демократическата партия срещу наемниците на „Ислямска държава“, ще развива именно този процес.

В Турция „Демократичната партия на народите“ и нейния съпредседател Селяхаттин Демирташ ще утвърждават политическото начало в развитието на кюрдското национално самосъзнание. Символично значение има съгласието на двама члена на партията да участват в служебното правителство на проф. Ахмет Давутоглу, което след месец се наложи по понятни причини да напуснат. Този факт демонстрира ясно, че турските кюрди остават привърженици на платформата за търсене на политическо представителство в рамките на турското общество и държава .

Очаквам в недалечно бъдеще ДПН да продължи да привлича леви, демократични и светски обществени групи на турското общество, което би трябвало да бъде и новата лява перспектива на политическия живот в Турция.

Може ли да говорим за международна изолация на Ердоган и криза на неосманизма?

Няма сериозни факти, които да говорят за международна изолация на турския президент. Политическото поведение и език на Р.Т.Ердоган в десетки случаи има характера на демонстрация на национално лидерство, т.е. то е част от особеностите и традициите на вътрешнополитическия живот .

По съвършенно друг начин стои въпросът с неоосманизма. Близкоизточната политика на страната е пълна катастрофа, стимулирането на сирийската криза и на миграционния и бежански поток към Европа – очевидно доказателство за това твърдение. Проблемни остават отношенията с Израел, с Иран и дори с Египет. Различна, но сходна е оценката ми за турската външнополитическа стратегия в отношенията с Гагаузия, с Косово, с Босна и Херцеговина,с бъдещата съдба на Кримските татари .

По ирония на съдбата точно в този момент едно българско издателство най-накрая получи авторските права и на нашия книжен пазар преди дни се появи библията на съвременния неосманизъм – книгата на проф.Ахмет Давутоглу „Стратегическа дълбочина”, чието първо издание е от далечната 2001 г.

Borisov DavutogluСнимка: Бойко Борисов и Ахмед Давутоглу, 14.Х.2015, Истанбул

Доколко предвидими са резултатите от предстоящите избори, предвид самоубийствените атентати, сблъсъците с ПКК и войната покрай южната граница на страната?

Трудно се предвиждат изборни резултати след терористичен акт като атентата в Анкара и при наличието на непредвидими две седмици пред изборната кампания. До 10 октомври сериозните социологически агенции даваха предимство на тезата за повторение на резултатите от 7 юни – разбира се, с малки колебания от 0,5 – 1.0 % .

На този етап моите очаквания са за четирипартиен парламент, което автоматично изключва наличието на еднопартийно мнозинство в него. Предстоят вероятно нов кръг от сложни преговори за коалиционни споразумения, без да изключвам силови и еднолични действия от страна на президента Р.Т.Ердоган.

Развитието на политическия процес в Турция може да бъде дообогането с нови нюанси и при някои специфични тенденции и решения. Има очаквания за по-активна политическа роля на бившия президент Абдуллах Гюл, неясно остава разположението на силите в ръководството на ПНД след като сина на основателя на партията Алпасран Тюркеш – Йълдъръм Тугрул Тюркеш, прие поста вицепремиер в правителството на Ах.Давутоглу и беше незабавно изключен от партията. Сериозни очаквания за промени има и в НРП – както по отношение на ръководството й ,така и в идейно-политически план.

Как ще ни засегне най-пряко една вътрешна криза в Турция?

Всяко нарастване на вътрешното напрежение на 78-милионна държава като Турция има за нас сериозни и опасни последствия. Миграцията е само един от тези кризисни елементи.

Тя ще породи напрежение по линия на страхове, неувереност, затруднени комуникации, нарастваща ислямофобия. Всеки отделен факт може да бъде изведен и истеризиран до ранг на национален проблем.

На ЕС, чиито пълноправен член сме, ще се наложи за една година да търси за трети път решения на дългосрочен проблем, а на този етап ефективността на брюкселските рецепти е далеч от мъдрост и дългосрочност.

Няма как да бъде случайност проучвателното посещение в Турция на Бойко Борисов на 14 октомври, подготвеното посещение на Ангела Меркел за 18 октомври, предвидения за публикуване на 21 октомври ежегоден доклад на ЕС за Турция, както и цялостната подготовка за срещата на Г-20 В Анталия.

Нашата страна няма никакъв интерес балансирането и диалога да бъде заместен от някаква друга – примерно санкционна политика. Както се видя с примера на отношенията с Русия – това ражда само проблеми, икономически загуби и спад на доверието в дългосрочен план.

Въпросите зададе Калоян Методиев