Мария Сапунджиева е родена на 6 юни 1969 г. във Варна. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Илков през 1992 г. Има десетки блестящи и запомнящи се роли по много от столичните и извънстоличните сцени. Работила е в театър „Ла Страда“, в МГТ „Зад канала“ и в Народния, където постъпва през 2000 г. От 2008 г. е на свободна практика, играе в постановки на театрите в Пловдив, Шумен, Варна, Бургас, Хасково, Сливен и на сцените на Народния, “199” и “София”. Има два “Икар”-а за главна женска роля: през 1997 г. за “Таня, Таня” в МГТ “Зад канала” и през 2010 г. за “Моли Суини” в Сливенския театър. През 2001 г. получава “Аскеер” за поддържаща женска роля в “Декамерон или Кръв и страст по Бокачо”. От 2008 до 2012 г. преподава в актьорските школи МОНТФИЗ. Стана много популярна с участието си в тв шоуто „Клуб НЛО“ и с легендарната си Мама Божка в „Пълна лудница“.
-Мария, дразниш ли се, като те питат за Мама Божка?
-Защо да се дразня? Когато актьорът си създаде роля, тя става част от него. Така че си обичам Мама Божка.
-Тази комична майка, която бди като орлица над сина си, наистина ли няма нищо общо с теб? И ти си мъжка майка, и то на двама сина…
-Надявам се, не. Много съм привързана към децата си, обичам да се занимавам с тях. Когато малко след раждането на малкия ни син Марко мъжът ми Жоро се запали да гради къща в Ковачевица, остана да живее там за постоянно и трябваше сама да ги гледам. Но никога не съм била вманиачена.
-Ще има ли “Пълна лудница” от есента?
-Имаше някакво събиране на актьорите, на което аз поради ангажимент не можах да присъствам. Не съм много наясно какво ще става, но умуват за друг формат предаване. Ще подпишат ли договор, няма ли – не съм в течение. Аз съм просто един изпълнител и съм далече от продуцентските ангажименти. Ако ми предложат нещо, което ми хареса, ще се включа.
-Твоята Мама Божка обичаше да казва: “Ох, божкее, цялата държава на мене чака”. Та ако наесен се върне на екран, какво би направила?
-Не знам, не съм мислила… Може би и тя трябва да излезе на протести вече.
-Някои твои колеги се дразнят, като им споменем, че са станали известни не с театрална роля, а с телевизионни участия и реклама, сякаш това е халтура за тях...
-Никога не съм гледала на работата си като на халтура. Тя е отношение. Ти можеш да бъдеш халтураджия във всяка професия – да нямаш отношение към това, което правиш. Не съм си го позволявала, независимо с какво съм се захващала. Ясно е, че театърът е водещ и нищо не може да го замени. Телевизията винаги е била за мен нещо допълнително. Но винаги съм участвала в неща, които съм харесвала. Така беше с “Клуб НЛО”, така е и сега с “Пълна лудница”. Рекламата е също работа, но различна. Екранът може за много кратко време да те направи известен, но доколко си добър, се вижда на сцената.
-След като Велко Кънев и Чочо Попйорданов ни напуснаха, няма ли шанс да възродите “Клуб НЛО” в нов състав?
-Не, и не е нужно. За мен “Клуб НЛО” беше това и ако се включат нови хора на мястото на Велко и Чочо, ще е нещо друго, но не и “НЛО”. Бяхме страхотен екип, много си помагахме и съм с изключителни спомени от онова време. Но времето вече не е същото, хората ги няма, не става…
-Днешното време не е ли благодатно за подобна сатира, с протестите и абсурдите на политическия ни живот?
-Да, би могло да се направи предаване, не е нужно да е със същото име. Важното е да има добри сценаристи, които да могат да уловят правилно духа на времето.
-Защо тази година се отказа от преподаването в школата за млади актьори МОНТФИЗ?
-Изкарах 2 групи по 3 години и тази година, тъй като имах страшно много ангажименти, оставих децата на моя колежка. Като гледам, и другата година се очертава така, а аз обичам, като се захвана с нещо, да го правя както трябва. За това трябва да имаш и енергията, и времето.
-С Тончо Токмакчиев готвите нов авторски спектакъл, какво ще представлява?
-Да, в началото на септември ще започнат репетиции, сценария ще го създаваме сами. Предстои още един проект, който смятам до декември да осъществя, но не обичам да говоря предварително, суеверна съм.
-Къде ще се развихриш наесен?
-Ще играя в много представления. Толкова са много като бройка, че се чудя как психически ще издържа. Това са 13 заглавия в различни театри – в Пловдивския, в Шуменския, Бургаския, Хасковския, Сливенския, Народния, “199”, “София”… Много е хубаво така. Както се шегувам напоследък, аз принадлежа на целия български театър в момента. Разпростряла съм се из цяла България, останаха ми още няколко града, за да покрия съвсем страната.
-И никога не ти натежава животът на колела и по хотели?
-Аз обичам да пътувам. Вкъщи винаги има две чанти, приготвени за път, веднага да тръгна нанякъде. Единственото, което ми тежи, е обездвижването. Защото съм пешеходка, а това непрекъснато пътуване в колите с часове ми тежи и гледам като пристигна някъде, да се раздвижвам. Вярно е, че един спектакъл изтощава много, но както казва един колега, “аз не съм актьор, а тираджия” - повече часове пътувам, отколкото играя. Иначе обичам да обикалям из България, качвам се на всякакви превозни средства. Просто не мога да седя на едно място, обичам разнообразието.
-Твои колеги цял живот мечтаят за Народния, а през 2008-ма ти го напусна, без да ти мигне окото. Защо?
-Аз само приключих с договора, иначе не съм напуснала трупата, и този сезон играя в тяхна постановка. Много ми се искаше да опитам какво е да си актьор на свободна практика. Живея с художник и тези хора така съществуват. В началото ме беше страх, но Жоро ме подкрепи и се оказа, че е много приятно така. Винаги съм считала, че актьорът трябва да е свободна валенция и засега не мисля да съм някъде на щат.
-Промени ли се нещо в теб като нагласа към работата?
-Да, сега мога да избирам както текстовете, така и хората, с които да играя. При всички случаи има една свобода, която е очарователна, а аз съм свободолюбив човек. Аз дълги години обмислях този ход, но винаги ме е било страх, и то защото имах семейство. Иначе не бих се замислила. Да, имаше малка паника дали ще имам достатъчно роли, но мъжът ми много ме подкрепи тогава.
-Имаш ли си мечта за неизиграна роля?
-За роля не съм се замечтавала никога, но съм се заглеждала в текстове. Даже ако много ми хареса някой текст, мога да си помечтая да го направя на сцена. Но не бих се впуснала в режисирането, това е специална работа, нямам чак такава смелост, и не знам дали ще имам някога да го направя.
-А в детството си живееше ли с мечтата да станеш актриса?
-Да, за сцена мечтаех. Майка ми е казвала, че като малка съм била слънчево дете. Палава бях много, играех на двора пред блока с момченцата, защото нямаше момичета. Още във втори клас започнах да се занимавам с театър. Израснах във Варна и до 18-ата си година живях там. Като малка две години ме водеха на балет. После научих, че във Варна има детско театрално студио на братя Райкови и се явих на изпит. Беше в няколко кръга, почти като в НАТФИЗ. Но помня първото си отиване на театър с майка и татко. Гледахме историческа пиеса, софийско представление и гостуваха във Варна, в операта. Беше много вълнуващо. Като седях долу в салона, усетих, че ще се кача един ден на тази сцена. То е като предчувствие някакво, но беше много силно и бях сигурна, че ще се случи.
-Съпругът ти Георги Попов откри изложба през април след дълго прекъсване. Имаш ли пръст в това завръщане?
-Да, това е първата изложба на Жоро след 12 години прекъсване. Представи 14 платна живопис, заглавието е “Много богове”. Показа я в София, сега е във Варна, после има покана да занесе картините в няколко града в Германия. Аз го подтикнах да хване отново четката и ми беше много приятно, че това се случи… Дали съм била неговото вдъхновение, неговата муза, не знам, но със сигурност знам, чеаз най-добре го разбирам, живеем заедно вече 20 години.
-Как се запазва връзката в едно толкова артистично семейство?
-Най-вече, като се запази свободата. Човек трябва да бъде искрен. А връзката се изгражда с годините и става все по-хубаво. Скоро една приятелка каза: “Много е хубаво да остарееш с някого”. Ревността при някои намалява с годините, зависи от човека. Но при всички случаи се увеличава доверието.
-Какво обичате да правите двамата?
-Ние с него отдавна имаме страст да градим къщи. След тази в Ковачевица, тук, във Варна, Жоро отново строи къща, а комшиите се шегуват: “И в тази къща ли ще идват да те снимат?”.
-Все още ли те влече скалното катерене?
-Да, сега предложих на малкия ми син Марко, който също си пада по екстремалните неща, да ходим да катерим заедно.
-С какво се занимават синовете ти?
-Добрин е студент, завърши първа година медицина, ще става лекар, а Марко ще бъде вVIклас. Колкото до артистичността, подозирам Марко, че може да ни наследи двамата.
-Беше увлечена по лечебното гладуване, хранене с плодове и сокове, продължаваш ли?
-Да, правя го два пъти в годината, чувствам се прекрасно и ще продължа, докторът ми каза, че така трябва. Преди няколко години имах силни болки в кръста, постоянни обриви, проблеми с щитовидната жлеза, висок холестерол. Разказаха ми за един ученик на Лидия Ковачева – д-р Георги Гайдурков. Направих един курс лечебно гладуване, което той нарича разтоварване. Още след първия път проблемите ми изчезнаха и продължих.
-Във Фейсбук пишеше, че членуваш в “Сдружение за позитивно мислене”. Определяш ли се като позитивен човек?
-Определено. Изпадам в депресии, но не често и се измъквам сама от тях. А най-често ме изваждат от дупка децата.
-Имаш много приятели в социалната мрежа, все още ли си активна във Фейсбук?
-Да, имам близо 5000 приятели и в началото отговарях съвестно на съобщенията, но после се уморих и сега въобще не влизам. Пък и нищо не разбирам от интернет, трудно се оправям с лаптопа, като вляза, не мога да изляза.
-Какво прави една варненка във Варна през лятото?
-Прекарвам повече време с родителите ми, тъй като през останалото време съм далече от тях и ми е трудно често да си ходя. Виждам ги много за кратко, както и моите деца, мъжа ми. Но не мога да седна и просто да почивам. Работя по къщата. Вечер обичам да стоя край морето, да слушам щурците, да си чета, да си уча ролите. Преди да дойда във Варна, бях в къщата ни в Ковачевица десет дни. И на двете места си почивам добре.
-А започна ли вече да пишеш книгата на живота си?
-Събирам материал, още съм млада. Пиша си разни неща, но те са си за мен.
-Мислила ли си какво би правила един ден, когато слезеш от сцената?
-Може би ще садя домати. Във Варна имаме градина, в момента майка и татко се занимават с нея. Колкото до сцената, сигурно ще ми липсва, но ми е рано още да мисля за това. Все още имам много сили за сцената. Може би като остарея, ще продължа и с преподаването в МОНТФИЗ. Просто сега съм в много активен период на игра, но мисля, че с годините бих се върнала с удоволствие към заниманията с младите актьори. Това ме зарежда.
-Къде може да те видим в София веднага след ваканцията?
-На 2 септември ще има постановка на “Особености на руската любов” на Народния, на сцена “Сълза и смях”. Заповядайте, ще ви хареса.
Преса
