/Поглед.инфо/ На България и трябват водачи като хан Аспарух, за да преведат народа по предстоящия труден път с най-малко загуби, твърди пред Епицентър.бг експертът по международни отношения и национална сигурност, бивш дипломат и офицер от българското разузнаване.
- Една от тезите за трусовете в ДПС са изострените отношения между Русия и Турция. Така ли е?
- Не бих акцентирал върху изострените отношения между Русия и Турция като основна причина за настъпилата турболенция в ДПС. Според мен става въпрос за процес, който стартира от доста време в Движението за права и свободи. ДПС е партия с особен статут в българския политически спектър. Тя е съществена част от баланса в българската държава. И нарушаването на вътрешнопартийния баланс в ДПС води до дебалансиране на българската държава. За съжаление все още много наши граждани, които са истински патриоти, гледат с много емоции на ДПС. Съгласен съм, че при регистрирането на ДПС тя бе регистрирана като етническа партия. Но днес българската държава няма да спечели много ако разрови миналото. Как е регистрирана и с чия помощ?! ДПС вече е легитимна българска партия, която след промените винаги е била парламентарно представена. Днес в нея има много български турци, помаци, българи, цигани и други етноси. Искам да разсея един мит, който се раздухва години наред. Това, че етническите турци преди 1989 г. не са били допускани да работят в българските специални служби. Служил съм в българското разузнаване и сред моите колеги имаше турци, арменци, евреи и други. Всички до един бяха български патриоти. Някои от тях дадоха и живота си в защита на националната сигурност на България. Като войник съм служил в секретно поделение на българското военно разузнаване. В моя взвод имаше две отделения. Едното гръцко, а другото турско. В турското всички войници бяха турчета от Делиормана. Повярвайте ми, те не бяха нито по-лоши нито по-добри патриоти от мен. Всички заедно защитавахме границите на България. Трусовете настъпиха в ДПС, когато партията под ръководството на Лютви Местан започна да обслужва прекалено открито и нагло турските национални интереси в ущърб на българските.
- Какво е обяснението ви, че Местан потърси сигурност и закрила в турското посолство, при това още без да е свален от лидерския пост?
- Мисля, че едва ли е нужно дълго да се анализира поведението на Лютви Местан. На него не му издържаха нервите и той от страх се скри в турското посолство. Това е поведение на човек, който явно осъзнава, че се е поставил в услуга на чужда държава за сметка на задълженията му като български депутат и български гражданин. Очевидно е, че Лютви Местан много ясно си дава сметка, че е нарушил българските закони и подлежи на съдебно преследване. Това, че се затича към турското посолство да търси закрила категорично показва страната, в чиято услуга се е поставил като депутат и лидер на парламентарно представена партия. Тук обаче възниква един много сериозен въпрос. ДПС под ръководството на Лютви Местан имаше своя собствена квота при формирането на българското правителство и висшата администрация на българската държава. Той е подреждал листите на ДПС при парламентарните избори както и местната администрация в чувствителни за нашата страна области. Ако Лютви Местан се е поставил в услуга на Турция, то е наивно да се мисли, че турските специални служби не са кадрували чрез бившия лидер на ДПС. Така, че с отстраняването на Лютви Местан този въпрос остава открит.
- Как разбирате думите на Ахмед Доган: „Такава ще е съдбата на всеки, който измени на националните интереси“, които той произнесъл след изгонването на Местан от ДПС?
- Имал съм възможност само 2-3 пъти да се срещна лично на вечеря или научна конференция с г-н Ахмед Доган. За първи път го видях през 1997 г. в Арбанаси. Тогава група български политици бяха поканени лично от Симеон II на вечеря по време на честването на Търновската конституция във Велико Търново. Бяхме точно 23 човека. Някои от тях вече не са между нас. Господин Ахмед Доган се открояваше със своята интелигентност, умереност, адекватност и скромност. От поведението му лъхаше достойнство и сдържаност. За разлика от поведението на някои, които станаха по-късно външни министри, че даже и посланици в Анкара. Познавам професионалната кариера на г-н Ахмед Доган. Там, където е работил, където е правил научна кариера изискванията за интелект в национален мащаб са изключителни. Там, където е бил обучаван да служи на България критериите за подбор са драконовски. Днес искрено се забавлявам с тези, които с публично доказан интелект клонящ към епсилон, го обвиняват в липса на интелигентност и наричат неговите анализи „пиянски брътвежи”. Много бих искал да посъветвам тези интелигентни българи, които се подават на своите спонтанни емоции по отношение на почетния председател на ДПС, да си припомнят една любима британска фраза don,t judge by appearances. Казаните от г-н Ахмед Доган думи ги разбирам по следния начин: ДПС има предначертана траектория като българска партия и всеки, който се опита да я отклони от нея, като я постави в услуга на друга държава, ще последва съдбата на Лютви Местан. Естествено, че всеки може да тълкува думите и реакцията на г-н Ахмед Доган по различен начин. Хитрост, егоизъм, уникално двуличие, действие в полза на Русия, действие в полза на САЩ и други. За мен е важна абсолютната стойност в дадения момент на стореното от г-н Ахмед Доган. А то според мен е в полза на българските национални интереси. Ако то съвпада и с интересите на коя да е друга държава, то това не ме впечатлява. Важна е България.
- Има ли условия Местан да бъде разследван за държавна измяна?
- Това е сложен въпрос за мен. Аз не разполагам с пълния обем информация по случая. Отговор на Вашия въпрос най-точно могат да дадат българските специални служби. Ние съдим само по публично известни факти, които за съжаление не са в полза на г-н Лютви Местан. Крайната дума по този въпрос имат компетентните органи в нашата страна. Аз бих могъл да твърдя само, че след водевилната история с г-н Лютви Местан и негово криене в турското посолство, той няма повече място в българската политика и парламент. За другото както Ви казах последна дума имат българското контраразузнаване и българския съд. В медиите излязоха съобщения, че е носил в турското посолство важни документи, свързани с българската авиация. Това естествено подлежи на доказване.
- Спомняте ли си влиятелен български политик да е търсил защита в чуждо посолство?
- Все някога има някой, който е „първи“. Според мен г-н Лютви Местан направи сефтето. Човек никога не е късно да стане за резил. Предполагам, че турците по най-бързия начин ще му дадат турско гражданство, ако не са го направили вече. Може и да са му обещали да го направят генерал-губернатор на Румелия, нали по време на посещението си в България турският премиер Ахмед Давутоглу използва думата „Румелия“.
- Адекватна ли е била реакцията на НСО и какво налага все още гардове на службата да пазят Местан?
- Не мога да съдя за реакцията на НСО тъй като не съм чел справката на службата по случая. Обикновенно в публичното пространство не излизат съществени детайли, които могат да формират крайната оценка. Това дали гардовете на НСО трябва или не да пазят г-н Лютви Местан го решава началникът на службата. Има нормативни документи, които регламентират дейността на НСО и това кого и до кога да охраняват гардовете. Познавам много от служителите на НСО, които охраняват българските държавници. Те са прекрасни професионалисти, умни момчета и момичета, които бързо разбират какво става и какво прави охраняваната от тях ВИП персона. Повярвайте ми, никак не им е било лесно с г-н Лютви Местан.
- Как тълкувате факта, че никой не реагира, когато Местан обикаля страната предизборно заедно с чужди дипломати – най-често от Турция?
- Това е много сериозен въпрос. Силовите структури на България са само инструмент на политическата власт. Това, че г-н Лютви Местан е обикалял страната с чужди дипломати са го знаели президент, премиер, министър на вътрешните работи и други високопоставени лица от българската администрация, съгласно номенклатурния списък за достъп до такъв тип класифицирана информация. Очевидно е, че на най-високо ниво не е последвала никаква реакция. Това е дало основание на г-н Лютви Местан да продължи активно със същата линия на поведение. Липсата на адекватна реакция го е окуражила и го е накарала да се почуства недосегаем. Това е изключителен проблем пред българската държавност, който възниква не за първи път. Нещо в държавата ни не работи.
- Защо външно министерство не реагира на турския дипломатически десант по време на традиционните чествания на Тюркян чешма?
- За съжаление българското министерство на външните работи се ръководи от хора, които не се чустват българи. В тях няма елементарно усещане за национално достойнство и нито капка българщина. Бих искал да обърна внимание на следния факт. В момента, когато служителите на външно министерство трябва да бъдат подкрепени и окуражени да реагират остро на бруталната намеса на Турция във вътрешните работи на нашата страна...национален ежедневник на 30 декември излиза на първа страница с рубрика „Позиция“ , която е със заглавие „Още четвърт век с ДС“. На втора страница на същия ежедневник има материал на тема „71 ченгета от ДС все още работят във външно“. Това се нарича „активно мероприятие“ на чужда разузнавателна служба, имащо за цел да внесе за пореден път объркване във външнополитическата ни институция в критичен момент за България. Авторът на въпросната „Позиция“ е млад човек, който хал хабер си няма за какво точно пише, хал хабер си няма, че работи срещу българските национални интереси в полза на чужди национални интереси. Това е подмяна на проблемите на България, които са много сериозни. Тези „71 ченгета от ДС“, които са във външно министерство имат сериозни умения да работят за българската национална сигурност и са съществена част от професионалния потенциал на институцията. И най-важното, могат професионално да парират дейността на чуждите специални служби. Разбирате ли? Службите по сигурността бяха разградени именно под лозунга за изгонване на всички „ченгета от ДС”, тоест на професионалистите и екпертите. Това плашило ДС се използва много упорито, за унищожаване на всички устои на държавността в България. Не си ли давате сметка, че тези хора от ДС години наред са обучавани ДА ЗАЩИТАВАТ българската държава. Това са офицери, които знаят и могат много. И точно те бяха изхвърлени, за да може да се обезсили сигурността. Отворете си очите и погледнете с Чуждите разузнавателни служби продължават активно да работят за изгонването от външно министерство на всички, които имат професионален опит, които са обучени и могат да защитават интересите на България. А български граждани подобно на г-н Лютви Местан, които са се поставили в услуга на чужди държави им помагат много активно, съзнателно или поради невежество. Ако продължаваме в този стил, не е далеч моментът, когато всички чуствителни български институции, свързани с националната сигурност, ще бъдат оглавявани от лица с двойно гражданство. Например, американско и българско, турско и българско и т.н. Защо не се огледаме! Къде около нас има такова чудо! Никой никъде и никога не е обезглавявал своите служби за сигурност. Примерът с ГДР не е удачен. Защото Западногерманските служби продължиха своята дейност. Просто ГДР изчезна като държава. Но България не е изчезнала, изчезнали са само професионализма и ефективността в службите. Не казвам, че днешните момчета са лоши, а казвам, че прекъсването на приемствеността е фатално нещо. Тези момчета няма кой да ги обучава. Разбирате ли?! Фатално е. И това се вижда с просто око. Стигнали сме дъното на безпомощността.
- Ще се разцепи ли ДПС и Турция ще застане ли зад бъдеща нова формация начело с Местан?
- След промените през 1989 г. са правени многократни опити да бъде разцепено ДПС. Опитите винаги са били безуспешни. Въпреки, че външни фактори са оказвали мощна финансова и политическа подкрепа на отцепниците. Последните най-много получават статут на щатни коментатори т.е. щатни хулители на ДПС по сутрешните блокове на телевизиите. Преди 10-15 години се направи опит да се създаде циганска партия, която да дублира ролята на ДПС в българския политически живот. Координационният център бе в Будапеща. Хвърлиха се много пари. Мургавите наши сънародници усвоиха парите и...нищо не се получи. Само дето група от тях си купиха нови костюми, вратовръзки и дипломатически куфарчета. Е, някои от циганските кланове взеха по някой лев. Но нищо повече. Остана единствено превземането на ДПС от вътре. Турция няма да приеме равнодушно отстраняването на г-н Лютви Местан от председателския пост. Не е ясно и дали той няма да попадне под ударите на българското законодателство. Нека да изчакаме последствията и развитието на това, което се случи. Лично аз не вярвам, че ако се стигне до бъдеща политическа формация, на която лидер да бъде г-н Лютви Местан, то тя ще бъде последвана от много български мюсюлмани. Но ще бъдем изключителни наивници ако си мислим, че Турция ще преустанови своята агресивна външна политика по отношение на Балканите и България в частност. Бих искал да обърна внимание върху няколко ключови фрази от така угоднически представената от ръководството на БАН книга „Стратегическа дълбочина“ на турския премиер Ахмед Давутоглу: „Двете първостепенни цели на балканската политика на Турция в краткосрочен и дългосрочен аспект са...създаването на международни основания за разтваряне на защитен чадър над етническите малцинства в региона. В рамките на тези правни основания Турция трябва непрекъснато да се стреми към получаване на гаранции, които ще й предоставят правото на намеса по въпросите на мюсюлманските малцинства на Балканите. Красноречив пример от най-новата история е Кипърската военна операция, която придоби легитимност с помоща на подобна юридическа рамка“. По ясно казано, Турция счита за легитимно заграбването на чужди територии под прикритието, че се защитават мюсюлмански малцинства. Ето защо постоянно се рециклира и въпроса с т.нар. „възродителен въпрос“. Необходимо е винаги да има нужда от „защита на мюсюлманското малцинство“ в България. Поръчката е външна. Тя обслужва балканската стратегия на Анкара. Ако някой в парламента повдигне този въпрос за n-ти пореден път, да знаете, става въпрос за турски агент за влияние. В момента по отношение на северна Сирия наблюдаваме практическо приложение на турската стратегия, описана в книгата на турския премиер „Стратегическа дълбочина“. Заграбването на сирийската територия става под предлог за защита на т.нар. туркомани, тюркмени или туркмени. Даже заявката е първоначално за 98 километра в дълбочина на сирийска територия да се изгради „буферна зона“, „зона забранена за полети“ и т.н. Както казва Амед Давутоглу „право на намеса“, което ще позволи въвеждането на турския аскер в Сирия. Формулата е универсална и може да се приложи към всички турски съседи.
- Трусовете в ДПС ще се отразят ли на стабилността на правителството?
- Трусовете в ДПС не само, че ще се отразят на стабилността на правителството, ами ще се отразят и на стабилността на българската държава. Вътрешнопартийната битка в Движението за права и свободи ще се отрази и върху главното мюфтийство, където турското лоби се е окопало и работи за реализиране на турската стратегия в България. Създалата се драматична ситуация за съжаление, много вероятно, ще предизвика турболенции сред българските мюсюлмани. Управляващата партия в Турция е съвсем близка по идеология до „Мюсюлманските братя“. Проникването на турско влияние в българското мюфтийство е реална опасност за ислямизация като цяло на България. ДПС е светска партия. Тя трябва да остане такава, защото това отговаря на националните интереси на нашата страна. Не изключвам вероятността Анкара да разиграе конфесионалната и етническа карта у нас и да се опита да „разтвори защитен чадър над етническите малцинства“ както пише турския премиер Ахмед Давутоглу в своята книга „Стратегическа дълбочина“.
- Какво означава турският премиер Давутоглу да се обади по телефон на Борисов с настояване да се намеси в конфликта в ДПС?
- Само по себе си едно подобно обаждане е груба намеса във вътрешните работи на България. През последните години стана практика Анкара сама да определя кога да има официални турски посещения у нас. Опитва се да налага на София уведомителен режим. Нещо като в турски вилает. Неофициалните посещения даже не са и в уведомителен режим. Не е случайно, че турският премиер по отношение на България употреби думата „Румелия“. Когато турският премиер се отнася към нашата страна като към турски вилает, то това би трябвало да ни послужи като електрошок. За съжаление наблюдаваме абсолютна пасивност и сервилна политика на българските управляващи по отношение на Анкара. Не е далеч моментът, когато ще заплатим прескъпо за това поведение, граничещо с предателство на националните интереси. Потресен съм от безумието на някои наши „анализатори“, които си въобразяват, че можем да се скрием под масата и да викаме НАТО и ЕС на помощ. Да не би случайно Гърция с цената на огромни жертви да не поддържа високо боеспособна и добре въоръжена армия. Нали и гърците ги пази НАТО! Ама нали знаете, парен каша духа. Трябва да ни е абсолютно ясно. Гърция в създадената обстановка е наш ситуационен съюзник. Турските аспирации към гръцките острови, и не само, са очевидни.
- Прави ли са анализаторите, които твърдят, че с речта си Доган тласна България в центъра на глобалната игра?
- Не съм съгласен с това твърдене. Метастратегическото разположение на българската територия е от огромно значение за глобалните и регионални фактори. Освен това, България има ключово значение за Русия. Политологът Алексей Мусаков от Центъра за регионално развитие в Санкт Петербург през 2003 г. каза нещо много важно в едно свое предаване по „Православно радио“. Темата на предаването бе „Болгарский след“. Александър Мусаков каза, че „руската държавност не може да се построи без България“. Ако ние с руснаците сме два народа, то духовната ни родина е една и съща. Искаме или не искаме това ни е завещано от нашите прадеди. Приказките за „цивилизационен избор“ са за неграмотни хора. Арнолд Тойнби и Николай Данилевски се заливат от смях в своите гробове като чуят за „цивилизационен избор“. Ако можеше да се прави „цивилизационен избор“ , то трябваше отдавна да сме в Британската общност. Да, ама не! Там логично е Нова Зеландия. Нашият цивилизационен избор е направен преди векове от нашите прадеди. Ако направим нов „цивилизационен избор“, то ще изчезнем от света. Ще затрием своя цивилизационен код. Такъв, какъвто ни го е дал Бог за да ни различава от другите народи. Ако унищожим своя цивилизационен код, то Бог няма да може да ни различава от другите народи и да се грижи за нас като за български народ. Ще изчезнем като нация. Ще се превърнем в пихтиеста биомаса. Мисля, че Русия сгреши, като позволи на Турция да проникне културно и икономически в Татарстан, на територията на Волжска България. Но това е друга много дълбока тема, която рано или късно ще излезе на дневен ред. България по редица исторически причини винаги е била в глобалната игра. По-релефно или по-незабележимо. Но винаги. Това ни е оставено като историческо наследство от славните ни прадеди.
- Каква е печелившата позиция на страната ни в условията на изострени отношения между Русия и Турция, войната в Сирия и потоците от бежанци?
- България преживява труден период в своята история. Тя трябва да премине по един труден във времето път. За това в този момент на българския народ са жизнено необходими истински водачи. Такива като Моисей за еврейския народ. Такива като Шарл дьо Гол за французите. Такива като нашия хан Аспарух. Тези водачи трябва да преведат българския народ по предстоящия труден път с най-малко загуби. Така, че българският народ да се съхрани и да продължи да се бори за своето място под слънцето. Времето на безкрайните външнополитически „слаломи“ изтече. „Многовекторната“ външна политика не е актуална. Детските приказки, че можем да бъдем „врата“ на ЕС към Русия, че даже „посредник“ между Германия и Русия са трогателно наивни. Вижте докъде стигна Украйна със своята „многовекторност“. В трудни моменти в своята история всеки народ воден от своя инстинкт за самосъхранение се стреми да се доближи възможно най-много до своето цивилзационно ядро. България се намира на Балканския полуостров. Това налага да направим още веднъж един много сериозен прочит на нашия исторически опит. А той категорично ни показва, че винаги, когато от България си тръгне Русия, на нейно място пристига Турция.
Накрая бих искал да пожелая на Вашите читатели успехи в личен и служебен план през 2016 г. И нека пазим българщината в своите сърца и души! Това трябва да е инстинкт за самосъхранение!
Павлина Живкова, Епицентър