/Поглед.инфо/ След 9 август Минск се оказа във фокуса на събитията в Европа. Много хора в Западна Европа научиха къде точно се намира Беларус и кой е Александър Лукашенко (Батька). За експертната общност събитията в страната не са изненада. Лукашенко си бе избрал политика и линия на поведение, които неминуемо щяха да го доведат до днешните безредици и хаос в Беларус. На практика през последните 2-3 години той направи всичко възможно, за да се самосвали от власт. Батька от 20 юли 1994 г., деня, в който бе избран за президент, си бе поставил една единствена цел. Да остане на власт с цената на всичко... докато на стола му не седне неговия любим младши син Коля.

Лукашенко жонглираше години наред на думи със Съюзната държава (Беларус и Русия), ОДКБ (Организация на договора за колективна безопасност е военен съюз в рамките на СНГ), ЕАИО (Евразийска икономическа общност), прегръщаше и целуваше страстно всеки президент и премиер на Русия. Това позволяваше на Беларус да внася електричество и енергийни суровини от Русия на изключително ниски цени. След преработването на руския нефт в беларуските рафинерии Минск изнасяше бензин и дизел в съседните страни. И печелеше много. Лукашенко не се срамуваше да снабдява дори украинските танкове с гориво, които убиваха мирните жители на Донбас. Минск получаваше руски кредити на свръхниски проценти при пределно благоприятни условия за връщане и всевъзможни опции за удължаване на погасяването. Даже колкото и комично да звучи, Беларус бе заляла руския пазар с консерви от морски продукти. Руснаците купуваха масово „беларуски креветки“. Икономиката на Беларус е ориентирана 90% към руския пазар и е силно зависима от него. Вече 30 години е дотационна. МВФ неохотно призна, че „през годините обемът на общата чиста поддръжка на Беларус от страна на Русия варира от 11% до 27% от БВП“. БВП на Беларус е около 60 млрд. долара. Над 60% от вноса в страната е от Русия. Около 40% от износът на Минск е за руснаците и едва 20% за ЕС. Беларуският „социализъм“ съществува изключително за сметка на Москва. Това не попречи на Лукашенко да започне да „намига“ на колективния Запад и да играе като „ловък колхозник“ типичната за държавните ръководители на постсъветското пространство игра наречена „многовекторна външна политика“. Лукашенко позволи преди няколко години и чужди НПО-та да залеят страната.

Бившият украински президент Янукович се опита да лавира между Запада и Русия. Днес всички могат да се убедят в резултатите от неговото „успешно“ геополитическо жонглиране. Киев продължава да не е приет в НАТО и ЕС. Икономически страната е в окаяно положение. В демографски план трагедията е абсолютна. А по източната й периферия след 2014 г. наблюдаваме периодично избухваща гражданска война. Ситуацията в Беларус е логично следствие от текущото пренареждане на геополитическата мозайка в света. Русия и Китай придобиха своята геополитическа субектност и стаха съизмерими с геополитическото гравитационно поле на САЩ. По-ясно казано, днес геополитическият марж, в който могат да лавират държавните ръководители в постсъветското пространство се стесни невероятно много. Реално няма никакви възможности за търсене на комфортен компромис в перманентния сблъсък между Морето и Сушата съгласно геополитическата концепция на големия британски географ Халфорд Макиндер.

В наши дни наблюдаваме гражданска война във всички кътчета на планетата. На много места тя е в латентно състояние, но при определени условия може да избухне с пълна сила. Абсолютно неверен е анализът за ситуацията в някоя страна, ако е външнополитически изолиран и не отчита събитията и процесите в другите държави. Разсъжденията са аматьорски, ако не се съобразяват и с гигантската битка между републиканци и демократи в САЩ. Сблъсъкът между тръмписти и хиларисти във Вашингтон оказва влияние върху ситуацията във всяка една страна по света. Без да се отчита този факт, аналитичните изводи са неверни. 

Случващото се в Беларус би трябвало да се разглежда като начална фаза на планираните предстоящи турбулентни събития в Русия. Те имат за крайна цел унищожаването на Путинска Русия. Геополитическите противници на Москва имат за базова цел в Кремъл да се появи Путин 2.0, който да прилича като две капки вода на Михаил Горбачов. Инцидентът с „отравянето“ на Навални в Томск е една малка, но знакова крачка в тази посока. „Дълбоката държава“ в САЩ има коренно различна стратегия по отношение на Русия, за разлика от властовата група, която стои зад външната политика на Доналд Тръмп. Ако през ноември бъде избран за президент Джо Байдън, светът ще се върне към най-страховитите форми на Студената война между Вашингтон и Москва. С огромен риск да прерасне в ядрен сблъсък между двете велики сили. При условие, че Доналд Тръмп бъде преизбран, Белият дом ще търси подобряване на отношенията с Кремъл. В битката срещу Китай тръмпистите ще се опитат да привлекат на своя страна путинистите, с които по отношение на хиларистите са ситуационни партньори. Към днешна дата може да се твърди, че все още „дълбоката държава“ има последната дума във външната политика на САЩ. Доналд Тръмп даже в края на своя първи мандат не е овладял, не контролира напълно Пентагона, ЦРУ и редица други американски силови структури.    

На базата на написаното по-горе могат да се осмислят събитията и хаосът в Беларус. През 1997 г. Збигнев Бжежински в своята книга „Голямата шахматна дъска“ написа: „За Америка Русия е прекалено слаба, за да бъде партньор, но все още прекалено силна, за да бъде просто нейн пациент“. След 23 години ситуацията в света рязко се е променила. Изплува икономическият гигант Китай, който вече разполага със завидна военна мощ. През март 2018 г. Русия представи на света ново поколение стратегическо въоръжение, с което става лидер в областта на тактическите и стратегическите военни ракети. Очакваният „пациент“ се превърна по времето на Владимир Путин във фактор, който неприятно наруши спокойствието и увереността на глобалния хегемон.   

Анализирането на събитията в Беларус единствено и само през призмата на технологията на „цветните революции“ не е съвсем правилно. Защото не се казва нещо, което е изключително важно. Случващото се в Беларус е поредното провеждане на операция „regime change“ на територията на постсъветското пространство. Технологията на „цветните революции“ е позната от доста години. Тя е описана в наръчника на Джин Шарп „The 198 Methods of Nonviolent Action“. Естествено, допълнение са съответните „violent action“. Имам предвид „неизвестните снайперисти“ и „сакралните жертви“. Всичко това е отдавна известно. Как така на всички им ясно какво се случва и въпреки това управляващите в бившите съветски републики, които днес са независими държави, нямат ефикасно средство за противодействие? Това е така, защото „цветните революции“ в постсъветското пространство се провеждат на базата на вътрешни причини и поради вътрешното устройство на дадената територия. Допълнително за успешното им провеждане, според политолога Сергей Кургинян, „допринася определеното пасивно и неконструктивно поведение на Руската федерация, на нейната политическа класа, на нейните елити“. Без да се пренебрегва външната намеса на Запада, има други две причини. Кургинян дава за пример разрушаването на СССР. Че ЦРУ е работило да срути Съветския съюз е повече от ясно. СССР е бил главен конкурент на САЩ. Това не е основният въпрос. „Важно е да се знае какви процеси са протичали вътре в СССР, и кой освен Запада е бил заинтересован да разруши СССР“, подчертава Сергей Кургинян. Кои съветски елити са прибавили своите усилия към тези на Запада, за да се срине държавата?

Днес всички знаят, че на изток от НАТО ще продължи кампанията за организиране и провеждане на „цветни революции“. В събитията в Украйна, Белорусия, Армения и други се включват два фактора. Първи, конкретни недостатъци в устройството на дадените държави, на чиято територия се организира „цветна революция“. Втори, определено неконструктивно и пасивно отношение към ставащото от страна на конкретни елити от Русия. Тази индеферентност е в резултат на генезиса и характеристиките на тези елити. В капиталистическа и либерална Русия точно тези елити проиграха Украйна, Армения и донякъде Беларус. Демократизаторите, реформаторите и либералите-глобалисти на Русия са основната пречка на Кремъл да води успешна и ефикасна външна политика. Това е основната причина руснаците да бъдат методично изтласквани и от Източна Европа и Балканския полуостров.

Независимо дали Лукашенко ще остане или ще си отиде нещата са ясни. Едва сега руснаците започнаха да си задават въпроса доколко интелигентно, талантливо и на базата на какви ресурси до този момент се реализираше присъединяването на Беларус към Русия в рамките на Съюзната държава. Ако начинът на изграждане и реализиране бе ресурсно обезпечен и се осъществяваше от интелигентни и талантливи хора със стратегическо мислене, Беларус отдавна да е напълно интегрирана в Съюзната държава. Москва не си мръдна пръста, за да убеди беларуските елити, че ако те съдействат, с нищо няма да бъдат нарушени техните лични интереси. Алчността на руския олигархат погуби Съюзната държава. Именно днешните руски олигарси са на път да затрият окончателно реинтеграционния процес на постсъветското пространство.

Да се върнем на Беларус. Съвсем очаквано бе избухването на поредната „цветна революция“ в страната на Лукашенко. Тази дейност в постсъветското пространство и донякъде в бившите социалистически страни се извършва „на конвейер“. С рутинна алгоритмична технология. Тя е много резултатна в държави без идеология. Не дава добри резултати в общества, които са обединени от една или друга национална идея. Ако държавата няма идеология, то в нея доминира властта на парите, прикрита от псевдопатриотизъм и либертарианство. Идеологията на вулгарния либерализъм легализира поголовната продажност, включително и решенията на държавните институции. Патриотичната реторика се използва за прикритие на корупцията и злоупотребата с власт. Без идеология, която да осигурява единството на народа и властта, даже най-авторитарните режими като този на Лукашенко не могат да гарантират приемственост и нямат дългосрочна устойчивост. Нито една държава на постсъветското пространство не можа да предложи убедителна идеология на своя народ. Едгар Фор, бивш премиер на Франция твърди: „Вечността в политиката продължава 20 години“. Лукашенко е вече 26 години на власт. Със своите хитрини на „колхозник“ омръзна на всички. Неприлично дълго го търпя Путин по чисто геостратегически причини. Но и неговото търпение очевидно приключи.

В интерес на истината Лукашенко успя да създаде в Беларус едно малък регионален икономически оазис. Без да разполага със запаси на нефт, природен газ, руда, чернозем, рибни ресурси. Беларуската икономика успешно се развиваше до преди няколко години на базата на експорта на машиностроителна продукция и агропромишления комплекс. Ключова роля изиграха привилигерованите отношения с Русия в рамките на общия пазар на Съюзната държава. През последните години Лукашенко започна да изпълнява препоръките на вашингтонските финансови организации, в резултат на което белоруската икономика загуби своето най-важно преимущество, което имаше - развит вътрешен кредит. Премахването на механизмите за рефинансиране на производствената дейност от централната банка постави беларуската икономика в зависимост от външно търсене и инвестиции. Последните две години Лукашенко опитваше всякакъв вид машинации с реекспорт на украинска и европейска продукция, но с нищо не можа да компенсира загубата на вътрешния кредит и доверителните отношения с Русия. От друга страна Батька има неприятното и неприемливо поведение на цар. Лукашенко разполага със 17 резиденции, авиопарк, автопарк. Практически владее страната. През последните 20 години Русия „наля“ в Беларус около 133 млрд. долара. И с тези пари Лукашенко водеше антируска политика и пропаганда. За каква Съюзна държава може да става дума?         

Защо Русия въпреки своето негативно отношение към Лукашенко не може да позволи Беларус да излезе от руската геополитическа орбита? На беларуска територия се намират два свръхважни центъра на руските въоръжени сили. И двата не са по-малко важни от пристанището на Севастопол в Крим. Първият център „Антей“ се намира в района на Минск и представлява мощен свързочен възел, в който 90% от служителите са местни граждани. Той осигурява връзка на Генералния щаб на руския Военноморски флот с руските атомни подводници и кораби, които дежурят в Атлантическия, Индийския и Тихия океан. Второто техническо съоръжение „Волга“ е дислоцирано край град Барановичи. То защитава Русия от внезапна атака на американските атомни ракети. „Волга“ контролира патрулирането на американските атомни подводници в Северния Атлантик и Норвежко море. Радарни станции следят всяко едно изстрелване на ракета от западно направление в обхват до 5000 км.

От друга страна появата на ракети на НАТО на руско-белоруската граница ще сведе времето за полет на ракетите до Москва до фатален минимум за руснаците. Разстоянието е около 320 км. Френски информационни платформи анонсираха хипотетичната и условна информация, че руските военни са дислоцирали на беларуската граница ракети „Искандер М“, които могат да носят атомни или конвенционални заряди. За всеки случай, ако НАТО реши да нахлуе в Беларус. Някои среди близки да руските военни подхвърлиха, че могат да влязат в употреба и новите свръхзвукови ракети „Кинжал“. Те могат да се изстрелват от самолети Миг-31, летят със скорост 10 Mach и поразяват цели на 2000 км. На беларуска територия се намират 99 стратегически военни предприятия, които са хоризонтално интегрирани с руския Военно-промишлен комплекс. Те са основно високотехнологични. Минският завод за колесни влекачи произвежда шасита с голяма товароподемност за руските ракетни комплекси „Топол“, „Ярс“, „Тунгуска“, „Бор“, „Искандер“, за бреговите ракетни комплекси „Бастион“, „Бал“, „Ураган“. В Беларус се произвежда световно известната ПВО система С-300 „Антей“, бордовата апаратура за самолетите Миг-29, Су-27, Су-30, Су-33. Произвеждат се включително и интегрални схеми за руските стратегически ракети. Само изброеното по-горе е достатъчно, за да се осъзнае, че Беларус е много важно звено от стратегическата военна отбрана на Руската федерация.   

Вече е публична тайна, че протестите в Беларус се координират от Варшава. Към  информационните операции е привлечено и полското секретно спецподразделение „Черните паяци“, което е дислоцирано в г. Бидгошч. То е на подчинение на Управлението за разузнаване и електронна борба. Поляците са превъзбудени от спомените за Жечпосполита, дуалистична държава, съставена от Кралство Полша и Великото литовско княжество, която е съществувала между 1569 и 1795 г. Ако в Анкара витаят неоосмански мечти, то във Варшава носталгията и мислите са насочени към бившето величие на Жечпосполита. Поляците не крият своите усилия да изтеглят Беларус в своята сфера на влияние. За протокола, днешна официална полска държава се нарича Трета Жечпосполита, това е записано в преамбюла на полската Конституция. Поляците отчитат своята държавност от Люблинската уния през 1569 г., която провъзгласява Жечпосполита. През тази година, преди беларуските избори, в Люблин бе подписана декларация за създаване на „триъгълника“ Полша-Литва-Украйна, който има за цел да противостои на „руската агресия“. Джордж Фридман, директор на американската разузнавателна агенция Stratfor (наричана частното ЦРУ), пише в своята книга „Следващите 100 години“ следното: „Най-ентусиазираните участници в американската конфронтация с Русия ще бъдат бившите съветски сателити, и най-вече Полша... Полша ще се превърне във водеща и изключително динамична европейска сила, оглавяваща коалиция от източноевропейски държави“. Още през 2009 г. Фридман предсказва появата на проекта „Триморие“, който е наследник на плана „Прометей“, създаден от полското военно разузнаване по времето на маршал Йозеф Пилсудски. Европейският „мек вариант“ на изброените полски антисъветски и антируски геостратетически планове е „Източното партньорство“ на Брюксел. Негови инициатори бяха... Полша и Швеция. Рекламен „агент“ на „Източното партньорство“ дълги години беше сегашният зам.-председател на българския парламент и бивш евродепутат Кристиян Вигенин. През 2015 г. в своята книга „Взривоопасните точки на Европа“ Фридман признава: „Беларус най-вероятно ще бъде доволна или най-малко няма да се съпротивлява, ако бъде погълната от Русия. Впрочем някои дори биха приветствали подобно събитие“. Джордж Фридман е реалист по отношение на Русия: „... Съзнанието на руснака е фиксирано върху датата 22 юни 1941 година, деня, в който Германия напада Съветския съюз. Затова надали е чудно, че за руснаците сигурността е илюзорно понятие. Затова им се налага да контролират Беларус. Освен това трябва да бъдат силни и в Калиниград, малкия анклав, който държат на полската границакакто и в Прибалтийските държави“.

За разлика от майдана в Украйна през 2013-2014 г. в Беларус не се наблюдава пряка намеса на най-големите държави в ЕС. Няма рязки ултиматуми към Лукашенко. Но се регистрира повишена активност от Полша, Украйна, Литва, Чехия, Унгария и Великобритания. Всички атрибути на външна намеса са налице. Според един от водещите беларуски проправителствени експерти Дзерманта, подривните действия против Минск се водят от транснационален алианс, условно наречен „Син купол“. Той е изразходвал до момента около 70 млн. долара.  

Прави впечатление, че американците са относително пасивни. Създава се усещане, че събитията в Беларус са дадени на аутсорсинг на Полша, която не се справя особено добре с текущите задачи. Владимир Путин проведе телефонни разговори с Макрон и Меркел. След което Германия и Франция съсредоточиха своите критики към Лукашенко предимно във вербален план. На пресконференция в Белия дом след зададен въпрос за Беларус Доналд Тръмп дори се обърка и нарече протестиращите „терористи“.

Каква бе реакцията на Москва и Пекин? Си Дзипин и Владимир Путин първи поздравиха Лукашенко за неговата победа на изборите. Руският президент има всички геополитически и геостратегически основания да признае вота на 9 август. Очевидно, че руснаците са били наясно относно подготовката на „цветна революция“ в Беларус. Първите дни протестите бяха невиждани за страната. Беларуски посланици в чужбина преминаха на страната на опозицията. Временно управляващият посолството на Беларус в Швейцария нарече своя президент „главна заплаха за суверенитета и сигурността“ и го обвини в измяна на родината и националните интереси. Правителството започна да губи контрол върху основните средства за управление. Редица водещи журналисти напуснаха националните медии. Даже такива, които години наред обслужваха Лукашенко. През първите три дни на площадите излезе 10% от населението. Западните „партньори“ на Лукашенко не признаха резултатите от изборите. САЩ и ЕС въведоха санкции, но срещу конкретни политици, а не спрямо Беларус като държава. Опозицията призова гражданите да изтеглят своите банкови влогове. Курсът на беларуската рубла сериозно падна, престанаха да се купуват облигации. Лукашенко изглеждаше объркан и притеснен. Москва заяви, че наблюдава признаци на външна намеса, но това е вътрешна работа на Минск и няма да се намесва. Последва телефонен разговор по инициатива на Лукашенко с Путин. Батька сподели публично, че е изумен от това колко добре в Кремъл разбират обстановката в Беларус.  Час и половина след разговора между двамата президенти от Москва за Минск излетяха два самолета с висши държавни служители. През следващата седмица на летището в беларуската столица кацаха нови самолети на ФСБ и др. Последва пускането и на интернет, беларуските служби бяха прекъснали мрежата. Освободени бяха задържаните от силите на реда. По телевизионните канали се появиха руски журналисти. Проведоха се многохилядни митинги в подкрепа на Лукашенко. Батька тръгна да говори пред заводските колективи. Лукашенко водеше на митингите своя син Коля. Да покаже, че семейството му не е избягало в чужбина. Започна работа по изтласкване на опозицията от медийното пространство. Бяха публикувани програмите на опонентите на Лукашенко, които ги дискредитираха пред беларусите, които в никакъв случай не са русофоби. Опозицията започна да сваля своите програмни документи от сайтовете, но беше късно. Взе да се оправдава, че това са фейкове. Краткият пакет от реформи на беларуската опозиция в краткосрочна перспектива предлага скъсване на съюзните отношения с Русия, в това число в рамките на ОДКБ и ЕАИО, мониторинг на дейността на „прокремълските инициативи на Беларус“, въвеждане на граничен и митнически контрол с Русия, забрана на руски компании да купуват обекти на беларуската инфраструктура, усилване на патриотичното възпитание, забрана на руските телевизионни програми и подмяната им с телевизионни канали на Латвия, Литва, Полша и Украйна. В дългосрочна перспектива се предполага статут на беларуския език като единствен и държавен език и премахване на руския. Подаване на молби за членство в НАТО и ЕС. Възстановяване на автокефалната православна църква като алтернатива на Беларуския екзархат на Руската православна църква на Московския патриархат. Трима от авторите на по-горната реформа са в създадения от опозицията Координационен съвет за трансфер на властта.    

Путин изчака Лукашенко да загуби подкрепата на Запада. След което Батька разбра със закъснение, че единственият изход за него в сегашната ситуация е Съюзната държава. Лукашенко се окопити и започна да хвали съюзните отношения. На митингите в негова подкрепа се появиха освен беларуски и руски флагове. Местните медии започнаха да излъчват дружески репортажи за Руската федерация. Протестите се спихнаха за няколко дни. На 22 август Лукашенко облече военна униформа и пристигна на западната граница на Беларус. Направи редица изказвания за заплахата от НАТО и опитите на Запада да откъсне парче от страната. В речите си Батька представи Русия като основния защитник, аванпост за Беларус. На мининга в град Гродно Лукашенко заяви, че всички предприятия, които стачкуват, ще бъдат затворени, докато протестите не утихнат. Беларус е многоконфесионална и полиетническа държава, но числено доминира беларуската нация. В Гродненска област 24,8% от жителите са поляци. Традиционно те са католици. В Беларус служат около 500 католически свещеници. От тях 135 са чужди граждани, основно поляци. Полският фактор играе важна роля в дестабилизирането на западните райони на Беларус.

Какви са разликите с украинския майдан? Проникването на западното влияние в Беларус бе едва в начален стадий. Липсва най-важното. Не е прихванато управлението на държавните институции. Въпреки че в обкръжението на Лукашенко има достатъчно хора, които работят срещу него. Ключов момент. Беларуските военни не са във възторг от Лукашенко, но предпочитат Русия. Западът не ги интересува, твърди чешкият военен експерт Ян Газдик. За беларуските офицери Русия е образец за подражание. През последните дни Лукашенко прехвърли елитна десантна бригада към западните граници на страната. Постави в бойна готовност тактически ракетен комплекс „Точка“ на границата с Полша. На 23 август командването на беларуската армия предупреди протестиращите, че ако нарушат драстично обществения ред и предизвикат масови безредици, то военните ще се намесят включително и в градовете.

След бурните събития в Беларус едно е очевидно. Лукашенко няма да остане на своя президентски пост. Въпрос на политтехнология е да се появи нов човек, който ще го замести в обозримо бъдеще. Обаче до властта в Минск няма да бъдат допуснати беларуските опозиционери, които емигрираха в Литва и Полша. Новият силен човек в Беларус ще бъде проруски настроен и ще ускори интеграционните процеси в рамките на Съюзната държава. А хибридната война ще продължи и информационно-психологическите баталии ще станат още по- яростни като техният акцент ще остане предимно полски. Поне до президентските избори през ноември в САЩ това е сигурно.   

infacto.bg

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели