/Поглед.инфо/ Испания отново е в траур след 2004 година, когато терористи организираха кървава баня на гарата Аточа в Мадрид. Тогава бяха убити 191 човека и ранени 2000. Едва ли е необходимо да се „анализира“ станалият вече досаден ритуал, който официалните власти във всяка една европейска страна организират след подобен кървав хаос като този на централната улица в Барселона и на територията на Каталуния. Обикновено властите обявяват траур. От чужбина пристигат лавина от съболезнования и се разнасят призиви, че „тероризмът няма да победи демокрацията“. Пред посолствата на съответната потърпевша европейска страна се поднасят цветя и се палят свещи. И така Париж, Москва, Берлин, Лондон, Брюксел, поредицата европейски столици само се увеличава. Още незатихнали събитията в Испания вече имаме подобни „инциденти“ с викове „Аллах Акбар“ във Финландия и отново в Германия. По медиите вървят поредните традиционни клиширани коментари, които потъват в детайли за личността, живота на поредния терорист, неговото семейство и съседи. И отново призиви за сътрудничество между европейските специални служби в борбата срещу тероризма. Естествено, до този момент без успех.
Все още европейците посвещават почти цялото си свободно време на това да свалят от власт Башар Асад. И се събират на всякакви срещи на високо равнище, за да се договарят как да се борят срещу „руската заплаха“ и най-вече срещу „диктатора“ Путин. А европейски граждани продължават да загиват от терор, в последно време особено зрелищно. Разни джихадисти ги газят с тирове, пикапи и други превозни средства. Единствено Виктор Орбан се бори срещу заразата, наречена „Сорос“, чиито мрежи подпомагат човешкия поток, идващ от Азия и Африка, да наводни Европа. Между мигрантите има доста джихадисти от Ислямска държава, Ал-Кайда и други подобни. Но и Виктор Орбан се оказа „диктатор“ като Путин според оценките на „правилния“ европейски елит. Изглежда селекционираните от Джордж Сорос европейски управници са тотално неадекватни на фона на усложняващата се обстановка на Стария континент. Ако бъдем откровени, Европа плавно и уверено „потъва“ залята от местни и вносни джихадисти.
Да се върнем към случая в Барселона! Кореспондентът на испанския вестник „Ел Мундо“ Луис Мигел Кортадо обяснява кървавия хаос в Каталуния с амбицията на ислямските екстремисти да завладеят тази част от испанската територия, която е била под властта на арабите през Средновековието. Той подчертава също, че това е наказание за участието на испанците в коалициите в Ирак и Сирия. Но същите причини (без Сирия) бяха обявени и през 2004 година, когато загинаха множество невинни хора на гарата Аточа. Тогава терористичният акт, който се случи в навечерието на парламентарните избори в Испания, обърна електоралните нагласи. Хосе Мария Аснар и Народната партия паднаха от власт и на тяхно място се възкачиха испанските социалисти. По същия начин кървавият хаос по главната улица на Барселона на 18 август е в навечерието на референдума за независимост на Каталуния, който трябва да се състои на 10 октомври. А на 12 август барселонци манифестираха срещу... туристите в града. Било им дошло до гуша от тях. Странна история! Испанското обществено мнение до такава степен е манипулируемо, че разни леви финансирани като инструмент организации извадиха хора на улицата да протестират срещу това, което им носи доходи и работни места. Тоест реакциите на обществото много лесно могат да бъдат насочвани в една или друга посока, понякога дори абсурдна, в зависимост от задкулисните играчи.
Премиерът от десницата Мариано Рахой осъди терористичните актове в Каталуния и заяви, че терорът може да бъде победен само когато „испанците са заедно“. Намекът е очевиден! Младият крал Фeлипе VI за първи път откакто е на престола се сблъсква с подобни драматични събития. Ако терорът не се беше случил, то най-вероятно Фeлипе щеше да бъде освиркан при негово посещение в Барселона. Поради много силните националистически настроения там и желанието на каталунците за независимост. А сега ситуацията е коренно променена. Така че нищо чудно в Каталуния да има още атентати на джихадистите. По иронично стечение на обстоятелствата терорът сякаш като по поръчка идва много навреме, точно преди референдума. Вероятно драмата ще окаже влияние върху крайните резултати от референдума или дори да го отложи, особено, ако страхът от терор продължи да се насажда. Все пак до референдума през октомври има още време. Могат да се случат още много неща.
Отново се натрапва фактът, че е имало сигнали от чужбина за подготовката на терористичен акт в Барселона. Отново терористът е наречен „войник“ на Ислямска държава. Тоест съгласно приетата класификация това означава, че човекът е взел самостоятелно решение да извърши терористичния акт. Но предварително е дал клетва под една или друга форма към халифа на Ислямска държава. Излиза, че Ислямска държава не е планирала терористичния акт, но поема отговорност за него. Тази „процедура“ в последно време се повтаря постоянно. Терорът поначало може да бъде извършен и „под чужд флаг“, като например за сметка на Ислямска държава. Никаква полиция и специални служби не са в състояние да предотвратят подобен кървав хаос. Това може да се случи единствено, ако терористът в процеса на реализиране на терористичния акт допусне някакви грешки. Днес терористичните актове са изключително елементарни като изпълнение. Така че би било доста „сложно“ за изпълнителя да допусне грешка.
Теорията за „терорист-единак“ е легенда за наивници. Извършителите на терористичните актове в Европа са „рожби“ на мултикултурализма, на безотговорното приемане от страна на европейските правителства на емигранти от Азия и Африка със съдействието на НПО-тата на Джордж Сорос. Те са продукт на създадената „ислямистка атмосфера“ в повечето страни от Стария континент, която бълва непрестанно редикализирани младежи. Испанският експерт по антитероризъм Фернандо Рейнарес твърди, че изключително рядко има случай на „авторадикализиране“ на даден индивид. Радикализирането се получава масово в резултат на online „компанията на други ислямисти“. Затова Фернандо Рейнарес говори за създадени в Европа джихадистки „хъбове“ или „джобове“. Такива има в Испания. И къде са те? Най-големият е в Барселона, който приютява 23,2% от ислямистите. Следват анклавът град Сеута с 22,2%, Мадрид с 19,2%. Другият испански град-анклав на африканска територия е Мелила с 12,1%, има и други по-малки.
В България също има ислямистки „джобове“ и „хъбове“. Като например в Пазарджик. Може да е въпрос на време тези хъбове да бъдат активизирани под въздействие на външен импулс и в зависимост от вътрешнополитическата обстановка в страната.
Реална екпертиза и опит в борбата срещу ислямския тероризъм има Израел. Обществото в Израел в течение на много години се превърна в „подготвен и въоръжен сътрудник“ на специалните служби. За европейците този подход е труден и сложен за следване. Още повече, че миграцията беше натрапена в Европа, а НПО–мрежите на Сорос упорито подпомагат изграждането на ислямистки „джобове“ и „хъбове“ на Стария континент. Европейският елит е корумпиран и деинтелектуализиран и отдавна е предал своите народи. Затова Европа бавно потъва във вълна на радикален ислямистки терор. Европа не успява да излезе от настоящия „коловоз“ на псевдодействия и псевдориторика. Това, което народите в Европа трябва да направят, не е да слагат цветя и да палят свещи за жертвите на атентати, а трябва да се насочат към подмяна на елитите, които ги управляват. Защото никакви служби не могат да решат проблема с тероризма, след като елитите не се борят с реалните причини за възникването му.
