/Поглед.инфо/ Икономистът проф. Боян Дуранкев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: България да предприеме реформи в икономиката, които да гарантират ръст на производителността на глава от населението и дългосрочен икономически ръст. Това се посочва в анализ на рейтинговата агенция „Fitch“, която потвърди досегашния рейтинг на страната ни - BBB. Проф. Дуранкев, нека да кажем този рейтинг три пъти B какво означава за страната ни?

Боян Дуранкиев: Това означава едно добро средно ниво и много далеч от трите A с една перспектива, която засега изглежда като добра, в смисъл, че страната ни няма да бъде в групата страни, които ще попадат. Това е една средносрочна перспектива, тъй като в момента и Европейският съюз (ЕС), и светът се разтърсват от две нови тенденции. Едната е така наречения икономически национализъм, който се прокрадва и в САЩ, и във Великобритания, и във Вишеградската четворка. Другото е един културен консерватизъм, който отрича мултикултурните влияния, имиграцията и разбира се трансформацията на големи маси от населението от една страна в друга. Така че средно, едно средно ниво нито нагоре, нито надолу, с едно приемливо добро състояние на фона на другите над 200 страни в света, но нищо добро, не се очертава да стане чудо. Между другото това, което казахте като констатации на „Fitch“ по отношение на структурните слабости на икономиката, които ограничавали потенциала за по-бърз растеж и слабостите в управлението и надзора на българските банки. Tова спокойно може да се каже и от Юпитер, без въобще да се идва в България. Това е една банална фраза, с която оправдава този рейтинг, но хората, които са в България по-добре разбират как стоят нещата и неслучайно все още „Терминал 2“ е актуална тема.

Водещ: „Предпазливост на банките“, както го наричат „Fitch“ в доклада, е сочена за една от основните пречки пред икономическия ръст. Какви стимули и изобщо може ли да се предприемат стимули от страна на държава в тази посока?

Боян Дуранкиев: Ако постъпим като Исландия, за всички банки, които пропадат отговорност трябва да носят техните управители и собственици, а не обществото да плаща, така както стана при КТБ - дали разгромът на КТБ, дали банкрутът на КТБ, още не е наясно, но загубите бяха платени от нашите данъци. Имаме големи притеснения в момента например за банките в Италия и банките в Германия. Знае се, че ефектът на доминото е много заразителен, но ако се върнем на тезата на „Fitch“, че трябва да се увеличи икономическият растеж, това е едно пожелателно мнение и те не знаят как това нещо да се случи. Твърдят, че нашият растеж в момента е благодарение на силния износ, който имаме, но това е износ най-вече на суровини с ниска добавена стойност т.е. ние отиваме към групата на експортно ориентирани страни с модел трети свят. Докато вътрешният сектор, това също е записано в доклада, е поставен под натиск. Забележете, заради спада на потреблението на домакинствата, нещо, което е проблем. Явно тези хора от „Fitch“ не четат, че през последните 10 години благосъстоянието на българите се е увеличило три пъти, както се разнася из медиите, нещо, което разбира се една много грозна шега. Дори да продължим натам въпросът не е дали ще имаме 3, 5 или 6% това, което ни дават като оценка за тази година е 2,5%. Навсякъде, във всички модели на растеж по света под 3% се тълкува като нисък растеж, от 3 до 6% като среден и над 6% като висок. Така че ние оставаме традиционно с нисък икономически растеж и с бюджетни дефицити - нещо, което не гарантира в една по-дългосрочна перспектива успех на икономиката на страната.

Водещ: Стабилно бедни - това е може би основният извод, който можем да направим и от този доклад. Има ли обаче спешни мерки, които могат да бъдат предприети, така че да се съживи поне малко икономиката, защото тази прогноза, колкото и стабилна да е не изглежда добра, нека да го кажем?

Боян Дуранкиев: Ако ние, познавайки нещата в България, кажем кои са заплахите пред икономическия растеж, спокойно можем да ги синтезираме до 4-5. Първо, това е системното намаляване на населението и то в трудоспособна възраст по естествени и по миграционни причини. Голяма част от българите са бежанци от България, това се знае. Второ, не само количествено, но и качествено ние намаляваме, намалява образователното и културното равнище на младите българи. Това няма защо да го крием, това лъщи навсякъде. Трето, продължава приватизацията на обществените активи. Това означава, че държавата ще бъде по-слаба. Забележете, например проектозакона за концесиите, където се предвижда за 50 години да дадеш в чужди ръце на концесия едно богатство, което означава, че ти просто го прехвърляш в други ръце и печалбите отиват там. Четвърто, концентрацията на богатствата и на растежа е в около 1% от населението, имаме заплати и бонуси без контрол, мутризация на властта. Погледнете Галиче като илюстрация на тази тенденция. Петото, приватизирано управлението на големия бизнес в него неучастват работници и потребители. Така че тези три фактора, те станаха 5 с двата допълнителни, гарантират нисък икономически растеж, отдалечаване от средното ниво на ЕС и концентрация на властта в ръцете на корпоративно безотговорни хора. Не е лошо нашите слушатели да прочетат например това, което говори Тереза Мей във Великобритания и това, което говори Доналд Тръмп, а вече и Хилъри Клинтън в САЩ. Това е явно свидетелство, че светът отива към икономически национализъм, гледат се националните икономически интереси и културен консерватизъм. Нека след като прочетат основният доклад на Тереза Мей отново да погледнат кой го е писал, да не си помислят, че става дума за Маркс или за някой друг.

Водещ: Дефинирахте проблемите пред нашата икономика, въпросът е има ли политическа воля всичко това да се промени?

Боян Дуранкиев: С всеки следващ ден личи т.нар. стабилност на управлението на политическия картел, който в момента управлява страната. Всъщност в него има една основна сила, докато другите, бих казал, че в момента се чувстват достатъчно нахранени и достатъчно спокойни. Основният проблем е пред тази политическа сила, тъй като е много вероятно стабилността да изчезне яко дим през следващите месеци. Например, ако всички други сили се обединят на президентските избори никога повече няма да видим този модел, който ни беше сервиран с последния президент, тогава вече и ГЕРБ ще има проблеми. Ако погледнем това, което предлагат основните политически сили - и опозиционни, и управляващи не се вижда нещо ново като икономическо решение, даже бих казал, че се страхуват от вземане на решения, тъй като се опасяват от неблагоприятни политически последици за самите себе си. Така че това е една доста тлееща стабилност, една пепел, под която има доста опасна жарава и правителството ходи като нестинарка по тази жарава - внимава да не се опари, затова и не смеят да вземат някакви решителни мерки, например промяна на данъчната система, премахване на плоския данък или контрол върху големите доходи и по малко тук-там гледат да участват в гасенето на пожарите повече, отколкото в засаждането на нови зелени насаждения. Много сложна причина е това, много сложни са нещата.

Евелин ЦАНЕВА, Фокус