/Поглед.инфо/ Все по-бързо България доближава своя Plexit: моментът, когато Плевнелиев ще напусне президентството и вероятно ще хвръкне вдъхновено към следващ пост с международна стойност (за себе си) и с национална цена (за българските граждани).
Именно тази личност илюстрира простичкото обстоятелство, че само наивници могат да гласуват за посочен набързо от „Него“, а не за лидер, отстояващ и обединяващ онова, което е останало от нещото, наричано „народ“. Може някой да е отличен локален бизнесмен, може успешно да строи и да трупа пачки, но това не го превръща автоматично в национален лидер. „Обущарю, не гледай по-високо от обувките!“ на Апелес днес звучи все по-мажорно.
А времената са глобално опасни и локално несигурни.
От юг не са отминали заплахите от „стратегическата дълбочина“ на неоосманизма и водопада от възможни емигранти; както и опасностите от потенциален Grexit. От изток все по-тревожно се наблюдава превръщането на Черно море в море на потенциални черни конфликти, при това с могъщата подкрепа на страховитата българска армия. От север стои страна, която се усмихва иронично на последното ни място в ЕС. От запад отново духат „ветровете на промените“, отпушени от решението на Лондон да се разведе с Брюксел,
Глобалните опасности нарастват с възможното укрепване на позициите на транснационалните олигархии чрез Трансатлантическото споразумение; със засилване властта на еврокрацията в Брюксел и Берлин; с бъдещите „превенции“ от народни референдуми, които са крайно опасни за диктаторите.
Локалната несигурност у нас се разпознава чрез припева на сегашната власт за „всичко в името на стабилността“, следван от куплетите за „реформите“ в изпълнение на дуета „Кунева и Кънев“, и като финал – „Одата на радостта“ в хоровото изпълнение на „патриотите“. Междувременно БСП скочи в бъдещето, започвайки от Правец; а брюкселските „леви“ предлагат „план“, който нито е план, нито става за нещо.
Винаги, когато стане тъмно, след това може да настъпи пълен мрак. Но може и да изгрее светлинка, която да стане пътеводна звезда.
Затова не е без значение кой, как и кого ще посочи за следващ български Президент (с голямо „П“).
И никак не е случайно че партиите и техните водачи (където има такива, разбира се) оглушително мълчат.
ГЕРБ (разбирай Борисов) със силната си интуиция усещат, че ако сервират на избирателите вариант „Плевнелиев 2“, може да бъдат изиграни по начин, подобен на този във Великобритания на Камерън. Рискът е голям, а залогът – огромен. Затова „мълчат отдалече“, подсказвайки че имат много („о, колко много!“) варианти за офериране. Всъщност засега нямат сигурен. Нито К.Г. от Брюксел (точно сега – абсурд), нито Ц.Ц. от Парламента, нито Ц.Ц. от ГЕРБ са печеливши залози. Единствената убедителна личност от всичките – това и баба го знае – остава Бойко Борисов, но ако пожелае. Още повече, че ако Той остави сам на себе си сегашния политически картел, там ще започнат „махленски свади за паркиране“ във властта.
Втората политическа сила – БСП има проблеми с „лява България“. Потенциално „леви“ българи са поне 3 млн. души от гласоподавателите, но огромна част от тях не припознава в „БСП-Лява България“ своите коренни интереси. Рокадата на върха на БСП, станала не много убедително, не означава че потенциалните „леви“ ще припознаят в „лъвицата на левицата“ своя човек. Парашутист от Брюксел ще получи изборен шут отзад, даже да е С.С.
ДПС ще играе за печелившия, за да продължи да печели (ръководството му). „Реформаторите“ ще надуват вузувели, а най-накрая ще кандисат на аромата на красивия гербер. АБВ тактично ще предлага също „много успешни кандидати“, но „в името на единството“ ще подкрепи по-изгодното.
Извънбордовите играчи, които никой не слага в сметката, също държат тайни козове в ръкавите си. Трифонов може да се пробва, за да види как бързо падат звездите; Дончева е „скрито острие“ с могъщ потенциал; тандемът Ганчев-Парамов може също да изненадат.
В крайна сметка, ако ГЕРБ извади печеливш играч (един е), срещу него може да се изправи само друг играч, типаж „човек от народа“.
