България – Швеция на Балканите. „Евро“ четиво за лаици

/Поглед.инфо/ 1. Една метрика се заменя успешно с друга.

Има ли разлика на температурата между Целзий и Фаренхайт? Ако вашата температура в момента е 97.88℉, спокойно – това е точно 36.6℃. Или, ако тежите към 176 паунди, това не е страшно – значи сте към 80 кг. А 100 български лева са си точно 51,13 евро от раждането на нашия Валутен борд.

Обратно казано, приемането на еврото в България ще означава – на пръв поглед – замяна на една с друга метрика. Но, от друга страна, ще бъде възприето като „повече“ Европейски съюз. Нещо лошо?!

Представете си за миг САЩ с 50 различни валути и говорещи на 50 различни езици… А Москва и Санкт Петербург с два вира различни рубли – „московски“ и „санкт-петербургски“? Какафония!

Единната метрика улеснява и опростява комуникацията, факт!

2. Длъжни ли сме да възприемем еврото?

Само две държави-членки на ЕС, са договорили клауза за неучастие - Обединеното кралство и Дания. Скоро първата държава ще „излезе“, а втората още има колебания дали да запази тази позиция на „единствена“ отвън.

Всички страни-членки на ЕС са длъжни да приемат еврото – от момента на членството си са приели това изискване, когато изпълнят всички необходими за това условия. Но от отделните страни зависи как ще оформят пътя си към еврото и за това не е предвиден строг график и „пътна карта“ за всяка страна.

3. Малко история на „приемането“ на еврото.

Точно 7 от 12-те държави членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или 2007 г., са приели еврото: Словения през 2007 г., Кипър и Малта през 2008 г., Словакия през 2009 г., Естония през 2011 г., Латвия през 2014 г. и Литва през 2015 г. Държавите членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., 2007 г. и 2013 г. — след като еврозоната вече съществуваше — не отговаряха на условията за влизане в еврозоната към момента на присъединяването си. Ето защо в техните договори за присъединяване бе предвидено време да направят необходимите корекции. Естония, Латвия и Литва още с влизането си през 2004 г. в ЕС се присъединиха с валутния си борд и към ERM ІІ. Естония прие еврото през 2011 г., а Латвия и Литва - през 2014 и 2015 г.

В момента над 338 милиона души в 19 държави от ЕС използват еврото: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Кипър, Ирландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия и Франция.

Малцинството, където спада България, се ориентира към еврото.

4. Готова ли е България да стане член на еврозоната? Не, не е, ние сме „държава членка с дерогация“.

През 2007 г. е трябвало да кандидатстваме за валутния механизъм ЕRM ІІ – „чакалнята за еврото“. Тогава не сме го направили по официалния ред, били сме посъветвани „да не бързаме“, понеже не сме били готови.

А сега – през 2018 г.?

Европейска комисия публикува наскоро свой информационен документ: „Доклад за конвергенцията от 2018 г.: Преглед на напредъка на държавите членки към въвеждането на еврото. Брюксел, 23 май 2018 r.“ Държавите-членки, които все още не са постигнали необходимите условия за въвеждане на еврото (т.нар. „държави членки с дерогация“), демонстрират висока степен на устойчива икономическа конвергенция, изразяваща се в ценова стабилност, стабилни публични финанси, стабилност на обменните курсове и конвергенция на дългосрочните лихвени проценти.

Докладът за конвергенцията, изготвен от Европейската комисия, се публикува заедно с доклада за конвергенцията, изготвен от ЕЦБ. Двата доклада се изготвят независимо един от друг и се публикуват по едно и също време. Докладите за конвергенцията се публикуват на всеки две години или когато е налице конкретно искане от държава членка за оценяване на нейната готовност за присъединяване към еврозоната, какъвто беше случаят с Латвия през 2013 г. Докладът за конвергенцията за 2018 г. обхваща седемте държави членки с дерогация: България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чешката република и Швеция.

Какви са основните констатации в доклада?

България

В доклада се заключава, че България понастоящем отговаря на три от четирите икономически критерия, необходими за приемането на еврото: критериите, свързани с ценовата стабилност, с публичните финанси и с дългосрочните лихвени проценти. България не изпълнява критерия за обменния курс, а законодателството в страната не е напълно съвместимо с Договора.

Чешката република

Чешката република понастоящем отговаря на два от четирите икономически критерия, необходими за приемането на еврото: критериите, свързани с публичните финанси и с дългосрочните лихвени проценти. Чешката република не изпълнява критериите за ценова стабилност и за обменния курс, а законодателството в страната не е напълно съвместимо с Договора.

Хърватия

Хърватия понастоящем отговаря на три от четирите икономически критерия, необходими за приемането на еврото: критериите, свързани с ценовата стабилност, с публичните финанси и с дългосрочните лихвени проценти. Хърватия не изпълнява критерия за обменния курс. Законодателството на Хърватия е напълно съвместимо с Договора.

Унгария

Унгария понастоящем отговаря на два от четирите икономически критерия, необходими за приемането на еврото: критериите, свързани с публичните финанси и с дългосрочните лихвени проценти. Унгария не изпълнява критериите за ценовата стабилност и за обменния курс, а законодателството в страната не е напълно съвместимо с Договора.

Полша

Полша понастоящем отговаря на два от четирите икономически критерия, необходими за приемането на еврото: критериите, свързани с ценовата стабилност и с публичните финанси. Полша не изпълнява критериите за обменния курс и за дългосрочните лихвени проценти, а законодателството в страната не е напълно съвместимо с Договора.

Румъния

Румъния понастоящем отговаря на един от четирите икономически критерия, необходими за приемането на еврото: критерия, свързан с публичните финанси. Румъния не изпълнява критериите за ценовата стабилност, за обменния курс и за дългосрочните лихвени проценти, а законодателството в страната не е напълно съвместимо с Договора.

Швеция

Швеция понастоящем отговаря на три от четирите икономически критерия, необходими за приемането на еврото: критериите, свързани с ценовата стабилност, с публичните финанси и с дългосрочните лихвени проценти. Швеция не изпълнява критериите за обменния курс, а законодателството в страната не е напълно съвместимо с Договора.

С други думи, България е еквивалент на Швеция, или обратното. Стоим по-добре от Чешката република, от Унгария, Полша и много, много по-добре от Румъния.

Освен това прегледът на други фактори показва, че проверените държави като цяло са добре интегрирани в икономическо и финансово отношение в ЕС. Някои от тях обаче все още имат макроикономически слабости и/или са изправени пред предизвикателства, свързани с тяхната бизнес среда и институционална рамка, които могат да застрашат устойчивостта на процеса на сближаване.

5. Какво представляват критериите за конвергенция?

От държавите членки, приемащи еврото, се изисква постигането на висока степен на устойчива икономическа конвергенция — това е разгледано в доклада за конвергенцията чрез позоваване на критериите за конвергенция. Тези критерии („критериите от Маастрихт“) са посочени в член 140, параграф 1 от ДФЕС. Устойчивостта е ключов аспект от оценката на критериите от Маастрихт, което означава, че постигнатият напредък по отношение на конвергенцията трябва да се основава на структурни елементи, гарантиращи неговата трайност, а не на временни фактори.

Илюстрирани по опростен начин, критериите са следните:

В Договора се изисква също така да бъдат разгледани и други фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенция. Тези допълнителни фактори включват интегрирането на пазарите и изменението на платежния баланс. Оценката на допълнителните фактори се възприема като важна индикация за това дали интеграцията на дадена държава членка към еврозоната би продължила без проблеми.

6. Какво представлява ERM II?

Валутният механизъм ERM II е създаден на 1 януари 1999 г. като наследник на първоначалния валутен механизъм ERM, за да се гарантира, че колебанията в обменния курс между еврото и други валути на държави — членки на ЕС, не нарушават икономическата стабилност в рамките на единния пазар, както и за да се помогне на страните извън еврозоната да се подготвят за участието си в еврозоната. Критерият за конвергенция по отношение на стабилността на валутния курс изисква участие в ERM II.

Участието в ERM II е доброволно, но тъй като става въпрос за един от критериите за конвергенция за влизането на дадена страна в еврозоната, тази страна трябва да участва в механизма без сериозно напрежение за период от най-малко две години, преди да може да отговаря на изискванията за приемането на еврото.

В ERM II валутният курс на държава членка извън еврозоната е фиксиран спрямо еврото и може да варират само в определени граници. Решението за участие във валутния механизъм ERM II се взема по искане на съответната държава членка с консенсус на всички участници в механизма (държавите членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централните банки на държавите членки извън еврозоната, които участват в механизма, т.е. към момента Дания).

Тези факти илюстрират обстоятелството, че ако България „престои“ двете задължителни години в ERM II, и също така адаптира законодателството в страната като напълно съвместимо с Договора, то на 1.01.2021 г. ще може да се присъедини към еврозоната, което обаче също не става автоматично.

7. Каква е процедурата за присъединяване, когато държавата членка изпълни всички необходими критерии?

Въз основа на доклада за конвергенцията Комисията внася предложение до Съвета по икономически и финансови въпроси, който — след консултация с Европейския парламент и след обсъждане между държавните и правителствените ръководители — решава дали страната отговаря на необходимите условия за приемането на еврото. Ако решението е положително, Съветът по икономически и финансови въпроси предприема необходимите правни стъпки и — въз основа на предложение на Комисията след консултации с ЕЦБ — приема валутния курс, при който националната валута ще бъде заменена с еврото, като по този начин той е окончателно фиксиран.

8. Как Комисията подкрепя държавите членки в подготовката им за присъединяване към еврозоната?

Комисията подкрепя държавите членки, подготвящи се за присъединяване към еврозоната, наред с другото, чрез техническа помощ, предоставена от съществуващата Служба за подкрепа на структурните реформи (СПСР). Като част от своите предложения за задълбочаване на европейския икономически и паричен съюз, за периода 2018—2020 г. Комисията предложи да се създаде специален работен поток в рамките на Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) за осигуряване, при поискване, на техническа подкрепа за държавите членки извън еврозоната, които желаят да се присъединят към еврозоната. Като част от предложението за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г., Комисията е обявила намерението си да предложи специален механизъм за конвергенция. В периода след 2020 г. механизмът за конвергенция ще предоставя целенасочена финансова и техническа подкрепа на държавите членки, които са предприели доказуеми действия за приемане на единната валута в определен срок. Целта е да се подпомогне извършването на реформи, насочени към подготовката за успешно участие в еврозоната. Това не засяга действащите критерии за участие в еврозоната, а ще улеснява практическата подготовка и конвергенция въз основа на специфичен процес на поемане на ангажименти и партньорство.

9. Какви са ползите от еврото?

Ползите от еврото са различни и се чувстват на различни равнища — от равнището на отделни лица и предприятия до равнището на цели икономики. Те включват:

— Стабилни цени: след въвеждането на единната валута инфлацията в еврозоната е средно под 2 %. Ценовата стабилност означава, че покупателната способност на гражданите и стойността на техните спестявания са защитени по-добре. Добро за българските потребители.

— По-прозрачен и по-конкурентен пазар: потребителите по-лесно могат да сравнят цените в отделните държави и да намерят най-добрата цена за даден продукт. По-голямата прозрачност на цените увеличава и конкуренцията между конкуриращите се производители, като поддържа натиск за намаляване на цените. Добро за потребителите, проблемно за българските производители.

— Нулеви разходи за обмен на валутата: в еврозоната няма разходи за обмен на валута по границите. Това улеснява пътуванията на гражданите и ги прави по-евтини и по-бързи – няма чакане на „чейндж бюро“. До тази година само таксите за обмен на валута се изчисляваха на между 20-25 милиарда евро годишно в ЕС.

— По-интензивна трансгранична търговия: липсата на рискове и разходи, произтичащи от обмена на валута, улеснява трансграничната търговия в рамките на еврозоната. Фирмите могат не само да извършват търговия на много по-голям „вътрешен пазар“, но и по-лесно да откриват нови доставчици, предлагащи по-добри услуги и по-ниски разходи.

— По-интензивна международна търговия: Еврозоната представлява също така голям и отворен търговски блок. Това превръща търговската дейност в евро в привлекателна възможност за търговски партньори от други търгуващи държави, които получават достъп до голям пазар, използващ една валута. Предприятията от еврозоната също печелят, тъй като могат да извършват внос и износ в глобалната икономика, като използват еврото. Това намалява риска от загуби, причинени от глобални валутни колебания.

— По-добър достъп до капитал: еврото даде силен тласък на интеграцията на финансовите пазари в еврозоната. Капиталовите потоци циркулират по-лесно, тъй като свързаните с обменния курс рискове са изчезнали. Това позволява на инвеститорите да прехвърлят капитали към онези части на еврозоната, където тези капитали могат да бъдат използвани най-ефективно. Да не се забравя и обстоятелството, че българските производители потребители ще получат достъп до чувствително по-ниски цени на кредитите, които ще са равни на тези в еврозоната – доста по-ниски от сегашните „български“.

Принадлежността към еврозоната представлява много повече от споделянето на една и съща валута. То означава принадлежност към общност, основана на отговорност, солидарност и взаимна полза. Следва също така да се подчертае, че ползите от еврото не са безусловни и зависят от способността на държавата членка да функционира гладко в рамките на икономическия и паричен съюз, като прилага разумни политики. Задълбочената подготовка за членство в еврозоната е от съществено значение.

10. А има ли „вреди“ от приемането на еврото?

Има сериозни опасения, че запазването на еврозоната по начина, по който функционира в момента, е невъзможно.

Основният проблем е, че в еврозоната има „хронично болни“ страни в рецесия, с огромен дълг и убийствена безработица, не им позволи да следват целите, договорени с тройката (ЕК, ЕЦБ и МВФ). Може да последва – ако така се развиват нещата – обезценка на еврото спрямо другите валути. Особено опасно ще е, ако ЕЦБ изгуби контрол върху паричното предлагане, печатайки красиви цветни хартийки за спасяването на закъсалите страни-членки.

Освен това, приемането на единна валута без „фискален съюз“ на еврозоната може да предизвика катастрофални последици. Съмненията по отношение на способността на големи европейски държави като Испания и Италия да изплащат получените кредити кара някои централни банки да се съмняват, че единната европейска валута има добро бъдеще. Еврото би могло да възвърне привлекателността си едва при предприемането на следващи крачки за създаването на фискален съюз и въвеждането на общи облигации. Франция и Германия изготвиха декларация, в която описаха някои стъпки като обща схема за гарантиране на депозити, общ бюджет и финансов министър на еврозоната. Как ще се реализират тези цели обаче не е ясно.

Според експертна преценка на проф. Димитър Иванов, България не е готова за стриктните правила на Банковия съюз. Фактът, че страните от еврозоната изискват страната ни първо да бъде член на този съюз и след това в ERM II, означава, че се поставя допълнителен тест дали банковата ни система ще издържи на правилата в еврозоната. Много е вероятно, ако банките бъдат „стегнати“ от правилата на Банковия съюз, това да постави под съмнение извършването на необходимите реформи в публичния сектор. С влизането на България в Банковия съюз страната ще загуби независимостта на паричната си политика и е съмнително е дали при слабостите на икономиката и банковата система страната ще успее да се справи.

Но както ЕС е пред дълбоки реформи, така и еврозоната трябва да подготви план за ускорено и устойчиво развитие. Ако не го направят, проектът ЕС вероятно отива в историята.

Клуб 24 май