/Поглед.инфо/ Слушайки дебатите по темата „актуализация на бюджета“, откривам, за разлика от играта „бридж“, многостранно блъфиране (обобщавам го).

  1. Новите управляващи изкарват на преден план тезата че бившето правителство на коалицията БСП-ДПС „нарочно е сбъркало бюджета“ (неправилно е прогнозирало приходите и разходите) и сега „народът трябва да плаща“. Всеки бюджетар обаче е наясно че всеки годишен държавен бюджет е едновременно планов и прогнозен. Няма предварително 100% „точен бюджет“. Отклоненията са обаче „нормални“, ако са в рамките на стандартните 1,0-1,5 %, а при извънредни обстоятелства – и около 3,0-4,0 %. Фалитът на КТБ бе едно такова „извънредно обстоятелство“.

  2. Без такава актуализация и дефицит от 3,7 %„следва апокалипсис“. Абсолютно невярно. „Бюджетен апокалипсис“ се получава тогава, когато поетите ангажименти по плащанията не се спазват по всички линии и във всички срокове. В България през тази година плащанията са сравнително редовни и даже по-редовни от предишни години. Става дума за декемврийски плащания, някои от които със сигурност не са 100% необходими, а може да се прехвърлят за следващата година.

  3. „Поемането на нов външен дълг е абсолютно необходимо за плащанията на вложителите в КТБ.“ Съвсем не е така. По закон Фондът за гарантиране на влоговете може да си набави приходи по най-различни начини: (1) като изисква авансово плащане на вноската от търговските банки за 2015 г.; (2) като повиши вноската от 0,5% до 1,5%, което е също предвидено в закона; (3) като поиска заем от различни финансови институции, а не от държавата; (4) като поиска заем от държавата, който да бъде върнат в определени срокове и при определени лихви.

Много приказки, много стонове и охкания…

Остават обаче подминати най-важните въпроси:

1. Поемането на нов държавен дълг (всъщност от гражданите на България) заради фалита на една частна банка трябва да е свързано с отговор на въпроса: „#КОЙ“ имаше интерес и разклати отвън КТБ?“. Не може бъдещите поколения да поемат дългове без отговори на този въпрос!

2. Ако действително КТБ е била отдавна „гнила ябълка“, то защо БНБ и ДАНС са проспали такъв факт? И на каква „цена“ са го проспали?

3. Ако Фондът за гарантиране на влоговете е бил с недостатъчни средства, по какви причини е това и кой е отговорен? Ако, дано не се случи, изпразненият през декември Фонд се наложи да плаща пак, с какво ще го стори? Ако поема заем от държавата (от всички ни), то при какви условия и при какви срокове?

Ако не се отговори на горните въпроси, сегашното правителство ще остави мрачни предчувствия за некомпетентност, прикритост и абстрахиране от народния интерес.

Още по-тежки стават въпросите пред предстоящия проект на Бюджет за 2015 г.:

1. Ще бъде ли „балансиран“ от новото правителство, за разлика от досегашните? Нали в това бяха основните критики към правителството на Орешарски?

2. Ще се постигне ли с бъдещия бюджет „догонващ икономически растеж“ на страните-членки на ЕС?

3. С колко ще се повиши през 2015 г. жизненото равнище на гражданите на България?

Ако отговорите на горните въпроси не са положителни, със сигурност отношението на гражданите към сегашното правителство ще бъде отрицателно.