/Поглед.инфо/ Проф. Боян Дуранкев е икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Специализирал е в САЩ и Германия, автор на повече от 70 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и Висшето училище по застраховане и финанси.

- Г-н Дуранкев, как се отразява липсата на кабинет на бизнеса и икономиката ни?

- По дефиниция всяка несигурност тиражира още по-голяма несигурност в обществото и бизнеса. Щом несигурността се превърне в постоянно състояние, тогава и бизнесът става ненормален и започва да преминава в сивия сектор. Бизнесът подменя продуктите, както видяхме от проверките на бензина, дизела и хранителните продукти, и се насочва към бърза и незабавна печалба, прескачайки всякакви закони, нормативи и потребителски изисквания. Гледа да лови риба в мътна вода, за съжаление. Но в дългосрочен аспект не може да се твърди, че бизнесът не държи на сигурност, стабилност и устойчивост в обществото и държавата.

- В сценария на служебния кабинет за бюджет 2015 г. е предвиден дефицит от 3 % от БВП. Как ще се отрази това на икономиката ни и какъв според вас е разумният размер на дефицита, който трябва да бъда заложен?

- За актуализацията на бюджета спорим от средата на годината, тъй като мераците за напомпване на дефицита са изключително големи и не витаят само около Министерския съвет и парламента, а са сред голяма част от бизнеса, потребителите и разчитащите на социална подкрепа през хазната. Тук възниква първият голям въпрос - при съществуващите закони колко да бъде таванът на този дефицит? Аз съм един от твърдите поддръжници, че дефицитът в момента е свръхнадценен. Още повече, че с този дефицит се отварят вратички за подкрепа на КТБ по косвен или пряк начин. Изчисленията ни с колегите финансисти до този момент показват, че може съвсем спокойно да се пристъпи към нормален бюджетен дефицит в границите малко над 2 %, но значително под 3 на сто.

- Защо това не се прави?

- Неприятно е, тъй като това ни отдалечава от влизането в Еврозоната и единния банков съюз. И то не само с година, а може би с 4 -5. Вероятно надценяването се дължи на лошите разчети какво да се харчи до края на годината и какво да се похарчи през следващата. Обикновено всяко правителство, когато идва на власт, се стреми да затегне колана до допустими граници в първите години на управлението си. А през следващите години - да гарантира икономически растеж, с който да разпусне колана повече, отколкото преди затягането му. Затова имам съмненията, че служебното правителство прави реверанс към бъдещото ни управление с това свръхнадценяване на бюджетния дефицит и с възможността да се харчи в много по-широки рамки. Но вероятно "горещият картоф" КТБ е подхвърлен и към Министерство на финансите, за да направи то такива сметки.

- Ще опари ли "горещият картоф" КТБ икономиката?

- Той се отрази не само на икономиката ни, а на цялото общество. Големият казус, който все още не е решен, е дали КТБ е черен лебед или е хитра лисица по дефиницията на Насим Талеб. Може би Корпоративна едновременно е била и двете, тъй като ударът, който тя получи отвън преди 4 месеца, бе неочакван. Но данните от оценката по състоянието на КТБ показват, че тя е и хитра лисица. Казусът с КТБ възникна неочаквано, както неочаквано възникнаха Първата и Втората световни войни, кризата на банковите институции през 2007 - 2008 г. в САЩ и Европа. Казвам го в подкрепа на тезата, че вероятно КТБ е била в добро здраве, може би дори наблюдавана от БНБ, до момента на атаката. Но оттук нататък, когато трябва да се спасява положението, е нужна бърза хирургическа реакция и намеса буквално в следващите 2 до 3 седмици. КТБ бе оставена да плува по течението към водопада, от който няма спасение. Очевидно е, че границата и като време, и като недостиг на средства в КТБ, е прехвърлена. В този случай се отива към стандартната процедура - затваряне на банката и тя остава в историята. Нека само хипотетично допуснем, че КТБ бъде подкрепена, независимо от кого и отвори врати на 1 декември. Това със сигурност означава мощен приток на вложители, които ще искат веднага да прехвърлят от тази банка с лош имидж своите спестявания към друга банка.

Това значи, че КТБ ще е в състояние, близко до смъртта и няма да има спасение за нея. Освен това, ако съмнителна компания, регистрирана през септември, тръгне да спасява КТБ, е очевидно, че има някакви специални интереси, недопустими за банковата ни система и за бизнеса. А ако го стори държавата, то тя поднася като жертва в името на частна банка голяма част от данъците и постъпленията от обикновените граждани, които имат много по-малко от 100 000 евро в банките. Ето защо трябва да се пристъпи към обикновената процедура и да се оздравява Фондът за гарантиране на влоговете, както и да се мисли за тези 60-80 000 души, работещи във фирми със сметки в КТБ. Защото КТБ е неспасяема.

- Носи ли БНБ вина за състоянието на КТБ?

- Ако КТБ е била "черен лебед", БНБ просто е проспала, и то невиновно, случващото се в банката. Но ако тя е била "хитра лисица", то цялото ръководство на БНБ носи отговорност. Цялостната експертиза, а не само тези 60 страници, които ни бяха дадени, не е достатъчна да се даде отговор на въпроса кой и защо атакува отвън КТБ. Но е очевидно, че банката бе атакувана отвън, независимо от порочните й практики отвътре. Освен казуса КТБ, имаме още два сложни казуса, които косвено са свързани с нея и пряко - с всички останали банки. Първо, задължителната необходимост от промяна на банковото ни законодателство, за да няма повече подобни случаи. Банковата ни система е разклатена. Нужна е промяна най-малко в частта за раздаването на необезпечени кредити. Трябва да се помисли и за лихвения процент по кредитите - дали да е плаващ или стабилен. Второ, необходимо е БНБ след смяната на гуверньора да помисли за стрес-тестове в други банки, защото порочните практики не са само в КТБ.

- А вие как мислите - "хитра лисица" или "черен лебед" е КТБ?

- Лебед с муцунка на лисичка. Но този лебед не трябва да носи допълнителна нестабилност в теглене на нови заеми за оздравяването му. Оздравяването на КТБ през държавата означава разболяване на държавата.

- Какво мислите за новия вариант за удължаване на срока за отнемане на лиценза на КТБ?

- Потенциалният инвеститор е интересен, защото държи държавата да участва, а този вариант е абсолютно неприемлив. ЕПИК не изглежда достатъчно сериозен инвеститор. А държавата да спасява КТБ е абсурдно и ако парламентът иска да съкрати живота си, нека да се опита да го стори. Въпросът не е политически и най-разумно е да се приложи буквата на закона, като започне поетапното изплащане на вложенията до 100 000 евро. Ако е нужно, да се изплатят половината сега, а другата половина след Нова година.

- От къде държавата може да осигури нужните 2 млрд. лв. за спасяването на КТБ?

- В никакъв случай не трябва да се отпуска безвъзмездна помощ и преливане на кръв от данъкоплатците към банковата система. Има начини за попълване на ФГБВ - или чрез авансово попълнение от другите банки или чрез заем от държавата.

- Кое ще ни струва по-скъпо - оздравяването на КТБ или нейния фалит?

- Ще фалира само една банка, докато иначе ще се разклати цялата ни държава. Предпочитам да жертваме пешката, а не царицата.

- Как е допуснато да се раздават кредити без обезпечения в КТБ? Случва ли се и в други банки?

- Свободното раздаване на необезпечени кредити от банките е разрешено по закон от 2002 г. и трябва да се промени. Нужно е лечение на банковото ни законодателство и пациентът да се даде на докторите, а не на лобистите. Нужна е експертиза на всички банки у нас. КТБ има ебола, а другите банки със сигурност имат нещо повече от грип.

- Кога смятате, че хората ще имат достъп до парите си в КТБ?

- Напълно е възможно това да се случи най-малкото порционно през ноември. Лошото е, че новият кабинет ще оперира в условията на няколко черни дупки, едната от които е КТБ. А другите са демографският проблем, социалната несигурност и разплащанията между бизнеса. Ако банковата ни система се нуждае от хирурзи, то правителството ни се нуждае от пожарникари, които да гасят огньове на този етап.

- Трябва ли да се отворят досиетата на вложителите с над 100 000 евро?

- Задължително трябва да се спази буквата на закона, защото всеки носи отговорност за действията си. Призовавам към по-голяма публичност. Не е лошо контролиращите банковата система също да посочат месечните си доходи, за да им се потърси отговорност. Хубаво е българинът да знае кои политици са получавали преференциални кредити и дарения от КТБ, за да си направи сметка в бъдеще.

- Можем ли все пак да имаме доверие в родната банкова система?

- Тя прилича на футболния клуб "Лудогорец". Колкото български играчи има в него, горе-долу толкова български банки има у нас. Така че е наложително много по-внимателно да се наблюдава банковата ни система, отколкото до момента. На този етап доверието е ниско, а докато не се реши казуса с КТБ, то клони към нулата за всички банки.

Интервю на Михаела Благоева