/Поглед.инфо/ Една постоянна "Кръгла маса" може да направи много по пътя към новата лява политика
Винаги, когато Слънцето започне да напича над България, а гражданите на страната - да затъват в отчаяние и недоверие към никого, идеите се радикализират. В това число и в "левицата", каквото и да значи тя. А най-радикалните, изглежда, се пишат от хората на седалките в парламента, които в момента са в опозиция.
Три са основните им характеристики: първо, радикализъм спрямо сегашното състояние (само по себе си, много полезно); второ, отсъствие на системност на идеите и работа "на парче"; трето, пренебрежение към сметките (а без тях нищо не става).
Кои са най-интересните идеи,
които се поднасят на гладния електорат?
1. "БСП готви нов план за икономическо развитие на страната" (според значима политическа фигура - заместник-председателят на Националния съвет на партията Драгомир Стойнев).
"Без компас всички посоки са възможни, без план всичко се случва", гласи една стара максима. Едва ли обаче не само БСП, но и всички парламентарно представени партии да направят нещо като "Център за планиране", ще може да стигнат до някакво подобие на "план" по много причини.
От една страна, националната статистика няма да може да подаде достатъчно качествена отчетност за състоянието на икономиката, за причините за ценовите трендове, за рентабилността в отделните сектори, за "сивия сектор" и офшорките, за заложените нови "бомби" в "стабилната" финансова система. От друга страна, няма яснота за бъдещата необходима структура на крайната продукция - структура на хранителните продукти, структура на нехранителните стоки, структура на жилищния фонд, структура на услугите и т.н. От трета страна, никой планиращ център няма да може да прогнозира структурата на износа и структурата на вноса, понеже страната ни е член на ЕС и няма да разреши "лимити" на вноса (за защита на родното производство) и "експортни квоти". Признайте си, г-н Стойнев, не Ви е ясно какво сте искали да кажете на хората, независимо че е звучало очарователно. И не Ви е ясно как се съставя план за социално-икономическо развитие! Пишещият тези редове обаче е по-наясно от Вас (правил е планове), би желал да има такъв план, но съзнава, че в момента това е абсурдно.
2. "Незабавно да се премахне плоският данък!" Всички леви сили са "за", включително и партията, която въведе плоския данък.
Да върна назад кадрите
Когато г-н Станишев предложи въвеждането на асоциалния (така се дефинира по света) "плосък данък", освен няколко "леви" икономисти никой друг не се опълчи на тогавашния лидер. Сега пък се чуват оправдателни гласове, че това е било "правилно решение" в условията на икономически растеж, което е същата порода и доза глупост. "Плоският данък" е винаги асоциален, диференциращ допълнително различията.
И днес всички сме "за" премахването на плоския данък, обаче... необходимо е малко повече системно мислене и сметки. Обстановката е изгодна за други ходове, а не за аритметично смятане. Как ще възприеме "средният гражданин" идеята, че ще му вземат по-високи данъци в условията на тотална корупция, при която "близки фирми от трети вид" ще печелят обществените поръчки, финансирани от тези данъци; как ще възприеме факта, че олигарси, министри и техните заместници, мутри, кметове, партайгеносета и т.н. са се обогатявали скрито и открито повече от 25 години, а сега са с умопомрачителни богатства, върху които ще плащат само местен данък; как ще приеме, че само данъкът върху физическите лица ще е разнообразен, а при корпоративното облагане ще е пак "плосък данък"; как ще възприеме идеята да няма "семейно", а индивидуално подоходно облагане?
Само по себе си въвеждането на прогресивно данъчно облагане е социално приемливо, но без предварително оглеждане на цялата данъчна система, на натрупаните богатства (и бедности), на стратегическите социални интереси, сегашното "просто" премахване на плоския данък показва неразбиране, независимо от високия тон на изказа. Просто и ясно: идея без системно мислене.
3. "БСП ще настоява максималният осигурителен праг да се вдигне до 3800 лв., да стане 10 минимални работни заплати".
Отново се набива аритметика от първи клас на основното образование, но не и висша математика. Защо 10, а не например 5, 9 или 11 минимални работни заплати? И какво ще стане, ако минималните заплати нарастват (а те ще нарастват)? И, ако не знаете, уважаеми "леви политици", нека да ви поуча един икономически факт: винаги минималните работни заплати ще растат по-бързо от средните и най-високите работни заплати, така че данъчната тежест ще нараства по-бързо при средната класа!
Това ли искате?
А за онези, които вземат месечно по 200 000 лв. заплата - осигурителната тежест остава 3800 лв.? Пак "плосък" осигурителен праг за по-богатите - в духа на традициите.
4. "Социалистите са против увеличението на стажа и възрастта за пенсиониране".
Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2012 - 2014 г., е 74.7 години, като спрямо предходния период (2011 - 2013 г.) тя се увеличава с 0.2 години, съобщава НСИ. Това, че нараства средната продължителност на живота, е реален статистически факт.
Но социален факт е, че някои категории имат (според общоприетото мнение) твърде ниска възраст за пенсиониране, а други - твърде висока. Един "по-социален" поглед веднага ще го забележи. Друг икономически факт е, че след "пенсионирането" голяма част от "пенсионерите" отиват да работят (трудоспособни са!) някъде другаде. Трети факт е, че има категории труд, където пенсионирането става (в рамките на черния български хумор) след погребението.
Очевидно е, че става дума за необходимост от (1) търсене на икономическа политика, която да доведе до намаляване и премахване на безработицата; (2) отчитане на "реалната" възраст за трудоспособност в определен сектор; (3) елиминиране на възможностите за "младежко" пенсиониране и на "старчески" труд. Тези мерки обаче изискват системно мислене и точни сметки, каквито в момента няма.
Но репченето "против" също не е политика!
5. След 1990 година е имало "див капитализъм".
Хайде, бе!
Дядо Маркс говореше за "първоначално натрупване на капитала", чрез което се развива капитализмът. Ясно като бял ден.
След 1990 г. въобще нямаше подобно на горното явление, а друго "първоначално разграбване на натрупания обществен капитал" чрез различни политически хватки - "масова приватизация", "връщане в реални граници", "компенсационни бонове", "публично-частно партньорство", "опрощаване на вземания" и други подобни "законови" мерки, прокарани от добре платени лобисти в българския парламент, зад които се скриха крадците на едро. повечето от тях, с извинение, сегашни успешни "бизнес мени" и "бизнес дами". Всъщност, бизнесменти.
Така че
да объркаш капитализъм с клептокрация,
базирана в началото върху олигархия, после - върху плутокрация, напоследък - с абсолютизъм, е голяма грешка.
В бележника си имам над 30 "златни" леви идеи, които са или спорни, или не стават. Но да приключим сега дотук.
Финал.
Какъвто преходът - такива и политиците, а също - техните идеи.
Затова в България няма ясно очертана "традиционна" десница, а "представители" на различни кланове на олигархията (вътрешна и външна - НПО-тата).
Затова и българската левица (всички искрено леви хора и техните политически организации) е разединена и говореща на различни езици. Надеждите на "унижените и оскърбените" са насочени в три посоки: (1) "Българската пролет", водена от Велизар Енчев; (2) "БСП" и сателити - водени от внимателния, но решителен Михаил Миков; (3) "Българската левица", "Зелената партия" и други социалистически, социалдемократически и даже прокомунистически партии. "И сам воинът не е воин" - Енчев, БСП не напластява електорат (става нещо друго), останалите са по-малки и по-слаби.
Може би пътят към "новата лява политика" (НЛП) минава през сътрудничество на всички по-горе? Една постоянна "Кръгла маса" може да направи много. Едно обединение върху принципи и политики, приличащо донякъде на Европейския съюз, но запазващо независимостта на партньорите, е по-важно отвсякога. Особено ако БСП не се възприема, образно казано, като Германия в ЕС, а г-н Миков - като г-жа Меркел. И тогава няма да има безсистемност и солови акции.
Какво ще кажете?
Предизвиквам ви, г-н Енчев, г-н Миков и други леви водачи!
Дума
