/Поглед.инфо/ Докато в Народното събрание обясняват какво означава държава с главно „Д“, по света стават промени, които подсказват евентуалните посоки на „Ветровете на промените“ (не по Скорпиънс,) които най-вероятно ще тласнат и България в друга посока на развитие.
- Невъзможната държава с главно „Д“
Нещо повече, държава с главно „Д“ напомня много на сегашните, но и на минали времена, когато държавата (НС, МС, прокуратура, съдебна система, НАП и т.н.) е била подчинена и е обслужвала интересите на един Голям човек, свързан организационно с Голямата Корупция, от която се облажват редица партийни аристократи.
Че е напълно възможна държава с голямо „Д“ в България, това е от ясно по-ясно: България е последната спирка, на която спират влаковете с промените. Обаче да коментираме какви ще бъдат последиците за 90% от българските граждани, понеже те много добре знаят какво означава държава с голямо „Д“, в която по малко от 10% вървят нагоре в йерархията и се обогатяват, а в техните рамки - по малко от 0,1% принадлежат на „най-висшата“ класа - мултимилионерите и мегамилиардерите.
Забележете, не е възможна държава с главно „Д“, понеже няма как да примириш исканията на 2/3 от гражданите с желанията на олигархията и рентиерите. Има само един начин: да държиш с „железни клещи“ тези 2/3.
Че България е с данъчна и бюджетна системи, които обслужват едрата олигархия и рентиерите (рентиерството не е пазарна икономика, а чиста проба феодализъм), То е факт който заслужава подробни коментари, които многократно са били правени и подобрявани. Че данъчната система и свързаният с нея държавен бюджет със замръзнали и инерционни като философия, се потвърждава и от предложения проект на бюджет за 2026 година. Предложените промени са толкова миниатюрни и несъществени, че въобще не би било редно да предизвикат драматични и трагични реакции сред едрия капитал и рентиерите.
Но групите на „работодателите“ (всъщност голям работодател е и държавата, която учудващо няма присъствие за групите на работодателите!), които е по-правилно да бъдат наречени „групи на капитала по интереси“, понеже капиталът има малко общи интереси, но ненавижда конкурентите си, Категорично възрази против тези дребни предлагани промени. Идеята на класата на работодателите е да се извършват промени, които пестят повече от техните печалби – като ги увеличават непрекъснато, независимо дали инфлацията, приемането на еврото и огромното неравенство, ощетяват над 2/3 от населението на страната.
Убеден съм, че част от едрият капитал и обслужващата ги „интелектуална“ мафия (интелектуална мафия е оксиморон!), включително прислужащите им преститутки, много биха си по мечтали, например за държава с главно „П“, нещо като България под управлението на Пиночет, който да намери заслужено място на терена на централния стадион на всякакви „комунисти“, „социалисти“, „демократи“, „глобалисти“, „зелени“, „русофили“ и други подобни „мекерета“. Сигурност в тази група попадат и и мечтателите за завръщането на държавата с главно „Х“, понеже според тях австриецът с особените характерни мустачки „не си е свършил работата както трябва“. Последно, в тази група попадат и политиканстващите за държава с главно „В“ – „Велика България“, понеже българинът е най-умният, най-мъдрият и най-демократичният, който има и „най-добрата конституция“ в целия свят.
Но ако не могат да си осигурят „миниатюрен български Пиночет“, дали не могат да си прокарат желаните политики чрез държава с главно „М“?
2. Възможната държава с главно „М“ в интерес на олигархията
Икономическата политика на държава с главно „М“ в интерес на олигархията може да се характеризира с радикални неолиберални реформи, насочени към стабилизиране на икономиката чрез драстично намаляване на държавната намеса. Ето основните елементи:
1. Шокова терапия и фискална дисциплина. Намаляване на публичните разходи с 30% още през 2026 г. „Балансиран бюджет“ на приходи и разходи. Съкращения в администрацията – поне 34 000 държавни служители да бъдат уволнени. Закриване на „излишни“ министерства.
2. Борба с инфлацията. Инфлацията спадна под 2% още през 2026 г. Девалвация на лева (за по-изгоден износ) и ограничаване на сивия сектор и черния пазар. Премахване на практиката за раздаване на „хеликоптерни пари“ и поемане на нови дългове за финансиране на дефицита.
3. Дерегулация и либерализация. Премахване на над 900 регулации. Издаване на „мегадекрет“ с поне 672 регулаторни реформи, които намаляват данъчната тежест и бюрокрацията. Право на вето на „работодателите“ в тристранната комисия.
4. Отваряне към чуждестранни инвестиции. Улесняване на достъпа на чуждестранни инвеститори чрез премахване на бюрократични пречки и държавни помощи за всяко инвестирано евро. Подобряване на икономическата свобода, като България се стреми да се изкачи от 1-во място в световната класация.
5. „Желязно“ законодателство и силна държавна власт. Всякакви протести, стачки и граждански окупации се забраняват до постигането на икономическа стабилизация и връщането на дълговете. Всякакви „комунистически“ искания се забраняват – „няма безплатен обяд“, всичко да се заплаща.
Тези пет основни мерки със сигурност биха се харесали както на олигархията, така и на рентиерите. Освен над тях, мерките със сигурност биха се сторили много разумни и като проява на „здравия разум“ сред онази част от населението, която е системно облъчвана от снарядите за масово поразяване и оглупяване (наричани услужливо „СМИ“).
Всъщност тези икономически мерки не са оригинални, а са продукт на икономическата политика на Хавиер Милей в Аржентина, която се характеризира с радикални либерални реформи, които трудно биха намерили терен за реализация в САЩ, Канада, Япония, повечето страни от Европейския съюз. Това наистина е държава с главно „М“ (Милей), която вече би се провалила, ако не беше сега подкрепена с огромна финансова инжекция от САЩ.
Съединените щати са предоставили финансова помощ на Аржентина в размер на 40 милиарда долара, за да подкрепят управлението на президента Хавиер Милей и неговата икономическа програма. Сенатор Елизабет Уорън осъди решението, наричайки го „разхищение на американски долари“. Същевременно анализатори от Greylock Capital предупреждават, че 40 млрд. долара може да не са достатъчни при евентуална криза. Накрая, прекалено явната подкрепа от САЩ може да навреди на Милей, ако се възприеме като външна намеса.
Но ако от САЩ на Тръмп подкрепят неолибералната икономическа политика на държавата с главно „М“ (Милей), какво се случва в самите САЩ?
3. Възможната държава с главно „М“ в интерес на трудовите хора
В САЩ сега казват: „обръщаме страницата на политика, която изоставя мнозина и отговаря само на интересите на малцина“. Човекът, който го казва, е Зохран Мамдани в неговата победна реч, когато директно се противопостави на Доналд Тръмп и изложи визия за преобразен Ню Йорк.
Да се пребориш с десницата в сърцето на глобалния капитал е малко вероятно да се случи, но поне така изглежда, стига Мамдани 1.0 да не се окаже вариант Обама 2.0. На Барак Обама, да припомня, десетки милиони американски граждани от най-бедните до горната подгрупа на средната класа, възлагаха огромни надежди съдейки по предизборните му речи с огромните обещания. Нищо подобно не се случи след като Обама взе властта и особено след финансовата криза през 2007-2008 г. когато той подпомогна богатата финансова олигархия не да намали, а да увеличи богатствата си, понеже „финансовите институции били твърде големи, за да фалират“.
И все пак, Зохран Мамдани казва немислими досега неща и предлага мерки, при които трудовите хора от града, който никога не спи, ще получат заслужени и ценни блага, които преди не са очаквали.
Той, впрочем, остана верен на заветите на Франклин Д. Рузвелт, който преди осемдесет и осем години – през 1937 г., във втората си встъпителна реч, предупреди САЩ, че „изпитването за нашия прогрес не е дали добавяме повече към изобилието на тези, които имат много; а дали осигуряваме достатъчно за тези, които имат твърде малко“. Замислете се, скъпи приятели, дали български политик би помислил и казал подобно нещо от трибуната на Народното събрание или пред десетките „мисирки“ във фоайетата на това събрание! Та даже и в САЩ, „режимът на Тръмп е възприел обратната метрика. Тестът за неговия прогрес е дали той допринася за изобилието на тези, които имат много, и осигурява по-малко на тези, които имат твърде малко. Той преминава този тест с отличие“, твърди Робърт Райх.
Затова Мамдани е точен: „Приятели мои, свалихме една политическа династия.“ Ето защо: „Откакто се помним, на трудещите се хора в Ню Йорк богатите и хората с добри връзки са казвали, че властта не принадлежи на техни ръце. Насинени пръсти от повдигане на кашони по пода на склада, мазолести от кормилото на велосипеди за доставки длани, кокалчета, белязани от изгаряния в кухнята: това не са ръце, на които е било позволено да държат власт. И въпреки това, през последните дванадесет месеца, вие се осмелихте да посегнете към нещо по-голямо. Тази вечер, въпреки всички трудности, ние го разбрахме. Бъдещето е в наши ръце.“
Държавата с главно „М“ (Мамдани) е държавата на трудовите хора, които реално създават благата – и у дома (колко много е домашният труд, който не се изчислява!), и в обществения сектор, и в частния сектор! „В този момент на политическа тъмнина, Ню Йорк ще бъде светлината. Надежда пред тиранията. Надежда пред големите пари и малките идеи. Надежда пред отчаянието. Тази нова епоха ще бъде епоха на безмилостно подобрение! Можем да отговорим на олигархията и авторитаризма със силата, от която се страхуват, а не с умилостивението, за което жадуват. Аз съм демократичен социалист.“
Всъщност част от проектите на Мамдани напомнят социалдемократически практики. Безплатните детски грижи за всяко дете под 5 години са най-амбициозната и най-скъпата идея на новия кмет на Ню Йорк, който ще встъпи в длъжност на 1-ви януари 2026 г. Общата стойност на всички политики може да достигне почти 7 млрд. долара годишно. Ако всички те бъдат реализирани, разходите биха надвишили бюджета на полицията. Ню Йорк има най-големия бюджет сред американските градове - към 116 млрд. долара и в рамките на този бюджет има възможност за повече разходи за новите приоритетите.
Безплатният градски транспорт, за да се елиминират многочасовите преходи през града, е второто му голямо обещание. Една такава практика не е оригинална. Талин, Естония, от 2013 г. я въвежда за местните жители (решено с референдум); м Люксембург от 2020 г. всички (вкл. туристи) пътуват безплатно и това е първата държава с напълно безплатен транспорт; Дюнкерк, Франция, от 2018 г. всички ползват безплатно услугата; Монпелие, Франция, от декември 2023 г. прилага същата мярка за всички, като транспортът се финансира се чрез данък върху заплатите; Белград, Сърбия, от 1 януари 2025 г. – за всички (това е и най-големият европейски град с безплатен транспорт); Валета, Малта, от октомври 2022 г. за местните жители (с карта, издадена след регистрация); Аугсбург, Германия, частично, от 2022 г. за всички (безплатен транспорт в централната зона; Капошвар, Унгария, - малък град с такава местна инициатива; Женева, Швейцария, прави услуга на туристите (с документ от мястото за настаняване) и т.н. Извън Европа също се наблюдават подобни практики.
Другите важни обещания са: замразяване на наемите; всеобщо предучилищно образование; муниципални хранителни магазини.
Мамдани иска да събере 9 млрд. долара нови приходи чрез увеличаване на данъците върху доходите на богатите жители и корпоративните данъци за фирмите и чрез събиране на много повече глоби.
Ако се питате как е придобил тези идеи Зохран Мамдани, не забравяйте че той е син на проф. Махмуд Мамдани - роден в Уганда, от индийски произход. Известен професор по политология и постколониални изследвания в Колумбийския университет, който е и автор на влиятелни трудове върху колониализма, идентичността и държавността в Африка. Идеите му са леви, критични към неолиберализма, с акцент върху историческите корени на социалното неравенство. Зохран Кваме Мамдани е роден през 1991 г. в Кампала, Уганда, и е син на Махмуд Мамдани и режисьорката Мира Наир. Представител на Демократическите социалисти на Америка (DSA).
Остава да наблюдаваме дали Ню Йорк ще се превърне в микродържава с главно „М“ (Мамдани) за своите трудови хора.
4. Възможната държава „М&M“ в България
Каква е приложимостта на идеите на държавите с главно „М“ в България?
Идеите на Милей частично могат да се приложат в намаляването на огромната държавна администрация (и в НС – 240 депутати са множко) и за ограничаване прекомерната и рекетьорската бюрокрация. Могат да стимулират предприемачеството и чуждестранните инвестиции. Същевременно липсата на силна гражданска култура и институции може да направи дерегулацията опасна, особено когато институциите изглеждат във властта на Силните хора.
Идеите на Мамдани имат също потенциални предимства. Подходящи са за дългосрочна стратегия за намаляване на регионалните и социални неравенства. Могат да подкрепят устойчиво развитие чрез образование, здравеопазване и институционални реформи. Те обаче изискват наличие на убедителни лидери, силна държавна воля и капацитет, които липсват.
В краткосрочен план, някои от идеите на Милей – особено свързани с намаляване на държавната администрация и затягане на фискална дисциплина – могат да бъдат приложими в България, но в ограничен и внимателно адаптиран вид.
В дългосрочен план, подходът на Мамдани, насочен към институционална справедливост и социална устойчивост – чрез намаляване на неравенствата, би бил по-подходящ за справяне с дълбоките структурни проблеми на страната.
Държава от смесен тип „М&M“ изглежда най-убедителна до към 2030 г.
