/Поглед.инфо/ Капитализмът неизменно е бил алчен и нагъл – от възникването му до днес, от САЩ до България. Тези факти са констатирани от Адам Смит и Маркс, до Стиглиц и Пикети.
Капиталистическите наглости не са само български патент. Така например, в САЩ наскоро оживено се коментират1 скандалите около McDonalds и Visa, които решиха да си партнират, препоръчвайки на работниците в ресторантите за бързо хранене как успешно да бюджетират оскъдните си заплати. „Можете да имате почти всичко, което искате, стига да го планирате и да спестявате за това“, уверява McDonalds своите служители. Ето и простата схема2:
Работниците на McDonalds получават средно по 8,25 долара на час. Това е малко повече от минималната работна заплата, която е 7,25 долара. Предлаганият бюджет, публикувани от компанията на уебсайта й, открива „възможности“ за втора работа. Предлаганият бюджет показва, че служителите могат да отделят 20,00 долара на месец за здравни грижи, което е изключително ниска оценка; 0,00 долара за отопление; и 600,00 долара за наем, друга ниска оценка, особено за тези работници и служители, които живеят в по-скъпите градове.
По принцип всеки аспект от този бюджет е непостижим. За незастраховано лице, което самостоятелно плаща за здравни грижи, разходът средно е 215 долара на месец. Вярно е че някои работници на пълен работен ден в McDonalds получават здравно осигуряване от компанията в размер на 14 долара на седмица по план, който има покритие на 10 000 долара на година, което често е недостатъчно. Ако работник от McDonalds иска да яде, „умерените“ разходи ще са в размер на 32 долара на седмица (ако е сам!), и 867 долара на месец, за да се храни четиричленно семейство. А ако един работник живее в един по-скъп град, наемът е от 1000 (Гарфилд) до 3000 (Ню Йорк) долара на месец – става дума не за луксозно, а за обикновено жилище.
Затова работниците във веригите за бързо хранене в Ню Йорк за кратко спряха работа миналия месеци и стачкуваха, за да протестират срещу ниските заплати, характерни за тяхната индустрия. През последните няколко години, фирмите от заведенията за бързо хранене - най-вече McDonald’s и Yum! Brands, която притежава Kentucky Fried Chicken, Pizza Hut и Taco Bell - пожънаха огромни печалби , докато използваха огромен брой нископлатени работници. А печалбите на фирмите растяха и растяха3:
В същото време, макар че те държат заплатите на работниците си на дъното, тези компании дават огромни заплати и премии на своите шефове. Ето един пример, главният изпълнителен директор на McDonald’s получи 8 750 000 долара през миналата година. Обратно, един служител от среден McDonald’s ще трябва да работи повече от един милион часа – нещо невъзможно, за да натрупа такава сума, както изчисли Bloomberg. Разликата в заплащането на работниците и техните главни изпълнителни директори се разраства с всяка година. Несъответствието се е удвоило в Corp. McDonald’s в последните 10 години, пак според данни на Bloomberg. В същото време, компанията заплаща за лобиране срещу увеличението на минималната заплата, и се опитва да упражнява натиск върху членуващите в профсъюзите, които стачкуваха наскоро по улиците на Чикаго и Ню Йорк.
Всеки един от четирима американци ще е на работа с ниска заплата през следващото десетилетие. И ниските заплати не само вредят пряко на работниците: те силно ограничават възможностите за развитие на децата им, както разкри скорошен доклад от Центъра за изследване на Pew. В същото време, изпълнителните директори на 50-те компании, в които работят най-голям брой нископлатени работници са натрупали средно по 9,4 милиона долара всеки през миналата година . Изпълнителните директори сега имат средно по 380 пъти по-голяма заплата, отколкото средностатистическият работник.
Да се върнем в България.
Наглите капиталисти от балканско-български тип и финансово свързаните с тях професионални „политици“ атакуваха наскоро две неща: минималната работна заплата и добавката за придобит трудов стаж и професионален опит.
За n-ти път се поставя въпросът дали е необходима минимална работна заплата, или да се „развържат“ ръцете на така наричащите се работодатели. Още повече че в България минималното възнаграждение4 е баснословно - 1,64 долара на час. То е доста по-високо от германското, което е само 9,99 долара, от румънското – 2,50 долара и даже от Белиз – 1,65 долара, ако, разбира се, нещата се гледат наопаки! Хората в България забогатяха, напълняха, развеселиха се и запътуваха безгрижно по новите магистрали… Обратно казано, само наглец може да поиска отпадане на минималното възнаграждение!
Атаката против възнаграждението за „придобит професионален опит“ е против онези прочути 0,00984 (по-малко от цент!) долара на час (спрямо минималната работна заплата) – и то само ако някои има „придобит професионален опит“! Как да не се пожелае на тези, които предлагат отпадането на значението на придобития професионален опит, да бъдат оперирани по спешност в неврохирургия от човек без придобит и един ден професионален опит! Впрочем, дискутирането по темата за „придобития професионален опит“ е ценно най-малкото поради богатото илюстриране на непълноценните икономически познания на част от реално управляващите.
Съвременният капиталист е най-често алчен и наглец. Иначе бръщолеви за КСО (корпоративна социална отговорност), докато прибира тлъстите печалби; за „грийн маркетинг“, докато уврежда природата; за „клиентоцентрицъм“, докато повишава таксите за клиентите и т.н. „Американската мечта“, както и „Европейската мечта“ много често се сблъскват с ненаситността на реалистите, а не на мечтателите.
Именно по тази причина навсякъде по света (освен там, където са забранени) съществуват леви синдикални организации и леви политически организации, които защитават слабия наемен работник, на който масово се експлоатира труда. „Хората преди печалбата!“
Вземете, например, Скандинавските страни. При тях икономическият растеж неизменно води до нарастване на доходите, най-бързо на минималните доходи; нарастването на доходите, на свой ред, причинява по-голямо потребление, което е предпоставка за още по-висок икономически растеж. Икономическият растеж, следователно, е свързан пряко с растежа на доходите, а не с тяхното окастряне.
Освен всичко друго, намаляването на неравенството чрез по-бърза динамика на средните и минималните доходи, както и чрез постигането на по-висока степен на социална справедливост, изразяваща се и в отчитането на „придобит професионален опит“, причинява по-силна сплотеност на обществата.
България като страна с най-ниски доходи (минимална заплата – на границата на физическото оцеляване, минимална пенсия – на геноцидни нива) сериозно трябва да дискутира тези въпроси. Всъщност въпросите на растежа на доходите и на намаляването на неравенствата са толкова сериозни, че не трябва да бъдат оставяни на професионалните „политици“.
27 години стигат!
___________________
1 http://www.alternet.org/news-amp-politics/mcdonalds-counsels-workers-budgeting
2 https://thinkprogress.org/mcdonalds-tells-workers-to-budget-by-getting-a-second-job-and-turning-off-their-heat-c3bce1526c1e
3 https://thinkprogress.org/why-new-york-citys-fast-food-workers-are-right-to-strike-for-higher-wages-da410405c39b
4 https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_minimum_wages_by_country
