/Поглед.инфо/ С досегашната политика българите ще си останат най-бедните граждани в ЕС и през 2021 г., казва известният икономист

"Икономическият растеж е свързан пряко с растежа на доходите, а не с тяхното окастряне"

- Проф. Дуранкев, каква е вашата оценка за правителствената програма до 2021 г. Обикновено при изготвянето й се процедира с някаква равносметка, "инвентаризация" на наследството, само че тук имаме трето правителство на Борисов, което няма как да се оправдае с тежкото наследство на предходните две...

- Документът, разписан върху 128 страници, носи името "Програма за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г." и е "омекотен" компромисен вариант на тежките предизборни обещания на двамата съавтори - ГЕРБ и ОП.

Следвайки един древен принцип, преди да се критикува нещо, първо трябва да се каже всичко добро за него. Най-доброто качество на програмата е, че въобще я има. По-добре копърка, отколкото нищо. Второто добро качество е, че тя предполага по-добри резултати в края на периода за всички заинтересовани агенти.
Ако трябва да се отправят упреци към програмата, то те са концептуални и практически. Голямо показно недоразумение е "въведението", което задължително трябва да се прочете, и което започва с думичката "вярваме", а не "знаем". В това въведение се отдава почит на неолибералните идеи, но преди корекцията им след кризата от 2007 г., в които ГЕРБ-ОП продължават да "вярват".

Следват точно 21 точки, които са съставени по отдавна отречения отраслов подход, властващ в България до 1970 г., след което е изместен от много по-продуктивния програмно-целеви подход. Получената гореща каша е смес от неолиберализъм и отраслевизъм, която ще се "духа" от гражданите на страната. Впрочем "парен каша духа" не за първи път.

Естествено, точка № 1 в дневния ред на правителството е - не се учудвайте! - "Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.". Грижата за началниците - основна грижа на партията! Обратно казано, оценката за работа на правителството, която ще бъде "давана" от представителите на Съвета на ЕС, изглежда (за това правителство!) по-ценна от оценката на българските граждани. Затова "социалната и демографската политика" се мъдрят чак в т. № 4.
Ако проверите колко пъти се повтарят идеите за "изпреварващо" развитие спрямо света или за "догонващо" развитие на България в ЕС, не винете търсачката - няма ги! Затова и общата оценка на "програмата", оценявана по професорски (социално-икономически), не може да бъде ласкава. Оценявана от членовете на правителството, тя напомня баналната фраза: "Огледалце, огледалце, кажи ми коя е най-красивата на света?"

- В социално-икономически план нещата също изглеждат прекрасни - заложени са 650 лв. минимална заплата, 1500 - средна, 4-5% ръст на икономиката, ръст на пенсиите - какво се крие зад тези числа. Откъде ще дойдат парите, с нови заеми ли? Излизат ли сметките, както се казва?

- Доходите, неравенствата и данъчната система са трите ахилесови пети на всички правителства след приемането на страната в ЕС. В България минималното трудово възнаграждение е баснословно ниско - 235,20 евро месечно. То е доста по-ниско от румънското, което е 318,52 евро (от 1 юли 2017 г.), от испанското - 825,65 евро, от германското - 1498,00 евро, от люксембургското - 1998,59 евро! Даже Македония има в момента по-висока минимална заплата - 239,74 евро, а какво да се каже за страна, която не е член на ЕС - Турция, където тя е 442,89 евро. В България се предвижда през 2021 г. (след 4 години) минималната работна заплата да стане 332,76 евро (650 лв.), което - ако стане! - ще надминем минималната работна заплата в Румъния от 2017 г. С други думи, и при този "прекрасен вариант" на българското правителство страната ни ще остане с последна в класацията на минималната заплата.

Ако се доверим на програмата на правителството, през 2021 г. средната работна заплата ще достигне нечуваните 767,90 евро (1500 лв.), което е по-добър резултат спрямо минималните заплати от тази 2017 г. в други 11 страни членки на ЕС. И по този показател ще бъдем последни.

Не е тайна, че минималните доходи в България са ниски поради драматичното най-голямо неравенство, измерено с коефициента на Джини. Максималната месечна заплата, според различни източници, у нас е около и над 102 387,16 евро (200 000 лева) - това е над 435 пъти повече "труд" спрямо минималната работна заплата. Някой вярва ли, че това е социално справедливо?! Въпреки това минималната спрямо средната работна заплата в България показва доста затворена доходна ножица - над 55% (последни данни за 2014 г.), като с по-лоши показатели са само Словения, Франция и Португалия. Освен това делът на компенсацията на наетите лица в брутната добавена стойност е достигнала 48% през 2016 г. при изходно равнище 41,8% през 2010 г. Това съотношение e сравнимо с достигнатото средно равнище в ЕС-28 от 53,1%, в Словакия - 43,4%, Полша - 41,9%, Чехия - 45,3%. Капиталът е по-силен от труда, друг извод няма!

Данъците в България наистина са ниски - 10% е върху доходите на физическите лица. Но "косвените разходи на домакинствата" (явни и тайни, под масата), с които плащат и доплащат за здравни прегледи, за лечение, за образование на децата си, за почивка и т.н. - са толкова много, че "скритото данъчно облагане" превръща хората със средни доходи в донори на частната икономика. Най-богатите остават още по-богати (чрез доходите и данъците), средната класа - иска или не - се доближава до бедните.

Така че не трябва да се изпада в благоговение пред очертаваните предстоящи "големи успехи" в повишаването на доходите - България ще си остане с най-бедните граждани в ЕС. Програмата на ГЕРБ-ОП не решава и този казус! Но това е хвърлена ръкавица към опозицията - дали БСП ще представи радикален вариант на програма за повишаване на благосъстоянието? И дали новият президент ще дава гласност и ще търси сам решения и на този въпрос? Не се знае, но все още е донякъде вероятно.

- Как ще коментирате всички тези пожелания и обещания през призмата на един от най-големите проблеми у нас - демографската криза? А наскоро Берлинският институт за населението и развитието буквално ни каза, че ромите са бъдещето на България и трябва да се използват трудът и потенциалът им.

- Всички прогнози сочат, че населението в България отива към катастрофален спад. През 2015 г. населението е било 7 168 009 души, а по реалистичната прогноза през 2030 г. ще е 6 554 784, през 2050 г. - 5 813 550, и през 2070 г. - 5 132 023. Но освен количествено, засега демографските и социалните анализи илюстрират и катастрофа в качеството на възпроизводството. Не само част от ромите, но и част от "чистите българи" ("О, музо, възпей патриотизма ганьовски!") са качествено катастрофирали - и по линия на завършващите училище, и по приема в университетите, и по качеството на завършващите специалисти. Учениците едва завършват с 3.10 средно образование, а после стигат и до 5.10 във висшето училище - това не е ли също аномалия!?

Мерките, които са жизненонеобходими - не само за нацията, но и за интеграцията ни в ЕС - трябва да бъдат и дисциплиниращи, и възпитаващи, и обучаващи, и "равняващи" по линия на възможностите. Богата база за искрени политици, жадуващи за справедливост и солидарност.

Но за да има деца, необходими са и икономически мерки. Казано на финансов език, ако България желае да "произвежда" повече деца, които да живеят при по-добри условия, то обективна необходимост е въвеждане на семейното подоходно облагане. Образно казано, няма да се облагат поотделно и мъжът, и жената, а доходите на 2+N (мъж, жена и броят на децата). Допълнително: организирано строителство на жилища за млади семейства; безплатност на училищата, здравни заведения; нулева такса в университетите и поне 5 години без данъци след завършване на магистратура.

Трябва да се обърне съотношението "раждани деца - починали" в полза на първото. И децата трябва да имат равни възможности за развитие в България така, както в Германия или Франция.

- Доколко основателни са исканията на едрия бизнес в лицето на т.нар. работодатели за отпадане на клас "прослужено време", обвиненията че се възпитават търтеи, които непрекъснато искат, без да дават? Как оценявате пък поведението на нашите синдикати?

- Голяма част от нашите "бизнесмени" са откровено нагли капиталисти, надминаващи в наглостта си своята икона Ганьо Балкански!

Атаката против възнаграждението за "придобит професионален опит" е против онези прочути 0,02 лв. на час (спрямо минималната работна заплата) - и то само ако някой има "придобит професионален опит"! Представяте ли си обаче бизнесменът, който пледира за премахване на тази добавка, да влезе в болница и да пожелае да бъде опериран от лекар без придобит един ден "професионален опит"! Затова зад тази идея на капитала се крие нещо друго - откровена алчност за повече, и още, и още печалба... Впрочем публичното дискутиране по темата за "придобития професионален опит" е ценно най-малкото поради богатото илюстриране на непълноценните икономически познания на част от управляващите, които са откровени лобисти на едрия капитал.

Именно по тази причина навсякъде по света (освен там, където са забранени) съществуват леви синдикални организации и леви политически организации, които защитават слабия наемен работник, чийто труд масово се експлоатира. "Хората преди печалбата!" - това е техният девиз! Вземете, например, Скандинавските страни. При тях икономическият растеж неизменно води до нарастване на доходите, най-бързо на минималните доходи; нарастването на доходите на свой ред причинява по-голямо потребление, което е предпоставка за още по-висок икономически растеж. Икономическият растеж, следователно, е свързан пряко с растежа на доходите, а не с тяхното окастряне. Освен всичко друго намаляването на неравенството чрез по-бърза динамика на средните и минималните доходи, както и чрез постигането на по-висока степен на социална справедливост, причинява по-силна сплотеност на обществата.

Реакцията на синдикатите и на левите политически сили е доста често точна, независимо че в някои случаи гравитира и крайно надясно. Затова е понятна тезата че "синдикатите са вредни за България", както се изхвърли наскоро председателят на КРИБ. Вероятно под "България" той разбира интересите на едрия капитал.
И понеже интересите в дилемата "работодатели - наемен труд (представляван от синдикатите)" са коренно противоположни, ролята на арбитър от последна инстанция е определена на държавата. В закона изрично е записано че "Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната; видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения". Не трябва в никакъв случай да се разрешава на вълците да "се грижат за стадото". Големият въпрос е кой в парламента и правителство на кого е представител - на овцете или на вълците?

- Напоследък отново се завъртяха компромати и обвинения по сагата КТБ? Излязоха стенограми, но толкоз. Отстрани всичко изглежда като някакво надцакване, игра на нерви... Възможно ли е да има развръзка все пак, хората да научат истината?

- Чудесно е, че президентът пожела (и беше принуден от българския съд) да разсекрети стенограмите. Така кадифената завеса пред властта беше отчасти повдигната. Даже непросветените могат да си направят сами доста ценни констатации. Най-важната от тях е, че българската държава (в най-широк смисъл) не само е проспала онова, което се случва в самата КТБ; не само е реагирала дестабилизиращо за тази банка (а за други се погрижи в спешен порядък); не само е довела до нейната катастрофа; но и след това е задействала механизми и правила в полза на някои и във вреда на народа, който плати цялата сметка. Погрешен ход след погрешен ход; след това държавата - невинна и бяла!

Шегуваме се или не, сагата КТБ може да има безкрайно много и най-различни продължения. Едно завръщане на Цветан Василев, придружено с убедителни доказателства както от прокуратурата, така и от негова страна, може да тласнат хода на делото в посока, различна от натрапвания сценарий. Завръщането на банкера обаче кара поне сто човека - повечето "важни персони" - да ги тресе треска. Ами ако "Тефтерчето на Цветан Василев" заговори? Може да наруши "стабилността" на "държавата"! Затова някои "важни персони" се кръстят това да не се случи. Но гражданите на страната го желаят, "гласността" е необходима, демокрацията го изисква.

Както казваше накрая граф Монте Кристо, "Чакай и се надявай!" Да припомня и мъдреца Оскар Уайлд: "Всички сме в калта, но някои от нас гледат към звездите". Всичко това, казано на български: време е за измъкване от калта, звездите ни осветяват пътя пред нас! Знанията, мисленето и действията ще ни измъкнат от позицията на "черна дупка" в Европейския съюз!

Интервю на Валентин Георгиев

Дума