/Поглед.инфо/ Днешният синтезиран анализ на Министерството на финансите показа, че дефицитът е надхвърлил 1,1 млрд. лева.

Малко или много е това?

Малко от няколко гледни точки. От една страна, даже този дефицит да нараства, той ще се колебае около 2% и ще стигне максимум до 3%, което е приемлив дефицит, напълно в рамките на европейските стандарти. От друга страна, той е сравнително малък на фона на затварянето на украинския пазар (по косвени причини) и на руския пазар (по антисанкциониращи причини). От трета страна, той е малък при разпасана икономика, набъбващ сив сектор и пробита митница. Винаги, когато има „временно“ правителство, независимо че е назначено от Президента, бизнесът се укрива в тайнствени за НАП и Митниците места. От четвърта страна, той е малък от позициите на надценените приходи от времената на Орешарски.

Голям е обаче бъдещият дефицит, гледано под други ъгли. Острата ножица се реже там, където е най-лесно и където протестите ще са хаотични и индивидуални. Култура, образование, строителство, инфраструктура, общини и т.н. ще режат живи меса. Връщането на „точния човек на точното място“ (по Близнашки) в митниците, ще е лакмус както за ефективността на някои от съмнителните кадрови решения на служебния премиер, така и за добавената стойност на някои не симпатични на обществото, но симпатични на други високопоставени особи. Ако Танов не вдигне приходите в митниците, сметката се пише в тефтерчето на премиера. А несъмнено е, че има възможности за нарастване на приходите.

Една допълнителна екстра по линия на приходите, която се очаква, е размразяването на плащинята по две от европрограмите, подготвени от началото на тази година, но които ще се реализират през август и септември.

Фискалният резерв в края на юли е над 8 млрд лева, немалка сума, много добре планирана. Парите там са разчетени така, че да покрият текущия дефицит и големите плащания, които предстоят в края на тази и в началото на следващата година.

Разбира се, несъстоялата се актуализация на бюджета и вземането на милиарди нови дългове от МВФ, препоръчвано от някои, не разрешават на служебните играчи да развържат кесията за спасяването на КТБ, но това не е и нужно. За тази банка още не е ясно в какво състояние е, кой се е погрижил да я ликвидира и присвои на безценица, не е ясно БНБ до какъв изход ще доведе ситуацията на нарочената за „първокласна“ банка. Не е задача на държавата да спасява частни фирми, колкото и големи да са те, защото ако това се случи, след КТБ ще се наредят на опашката още десетки едри частници, които са в затруднено положение. Всеки да си гледа бизнеса.

Така че текущото финансово състояние на държавата не може да се характеризира като „финансова катастрофа“, а правителството не може да каже „оставиха ни без пари“. Българската държава не е като КТБ и поне засега е стабилна. Не че няма мераклии отвътре – за разклащане на банковата система и Валутния борд, както и отвън – за изкупване на българските обществени богатства на безценица и назначаване на куклено правителство. А, и малко шистов газ за закуска и ГМО за десерт.

Основната задача на едно ограничено (във времето и в действията) служебно правителство е да подготвя честни (или поне по-малко нечестни) избори, да подготвя варианти на Бюджет 2015 г. и проект за актуализация на Бюджет 2014 г.

Основната задача на едно следващо „неограничено“ правителство ще е постигането на висок и догонващ икономически растеж и нарастване на благоденствието за всички.