/Поглед.инфо/ Истинските "врагове" на САЩ не са хората от ЕС, Китай, Канада и Мексико, а неолибералната икономическа теория и едрите американски корпорации.
България е страна, която е загубила много преки и косвени търговски войни. Така например българските момчета и момичета почти три десетилетия биват предлагани безплатно (от държавата ни) на новите приятелски режими в САЩ и ЕС; същевременно ползите от "присъствието" на нашите представители там са в полза на страните гостоприемници. Губи България, печелят САЩ и ЕС. Освен това, въпреки че наш министър-председател се хвали, че е спрял "Бургас-Александруполис", АЕЦ "Белене" и "Южен поток", то всъщност "кранчетата" на трите проекта бяха завъртени към нулата от "външното командване", докато "Северен поток -1" и "Северен поток - 2", както и "Турски поток" (Турция все още е член на НАТО, но не посмяха да я притискат както България) получиха зелен светофар и вървят успешно. От газовия разпределител "Балкан" - ако се случи по него да потече някога някакъв газ - ползите ще са минимални.
Но сега става дума за начало на много по-мощни търговски войни - между властелините от САЩ, ЕС, Китай, Русия.
1. Началото на търговските войни
Първо, в края на март американският президент Доналд Тръмп подписа меморандум, налагащ наказателни мита за китайски внос, които могат да достигнат 60 млрд. долара, като обосновката е, че се нарушават правата върху американска интелектуална собственост и технологии. Преди това Китай предложи да закупи селскостопански и енергийни продукти от САЩ за близо 70 млрд. долара, ако Доналд Тръмп се откаже от идеята си за въвеждане на мита. Допълнително се предложи друг китайски пакет за изкупуване на повече американска продукция - соя, царевица, природен газ, суров петрол, въглища и други. С тези предложения Китай се ориентира да отговори позитивно на искането на Тръмп за свиване на търговския дефицит на Китай със САЩ в размер на 375 млрд. долара с поне 200 млрд. долара.
Второ, в началото на юни САЩ и ЕС също влязоха в търговска война, независимо от прокламациите за "свободна търговия" и "приятелски отношения". Преди това представителите на ЕС многократно водиха преговори, за да се избегне търговският конфликт с американците. Но позициите на страните бяха прекалено различни: докато във Вашингтон намекваха за възможността за споразумение на двустранна основа с отделните държави, в Брюксел настояваха да се говори с ЕС като с един преговарящ и да се спазват правилата на Световната търговска организация (СТО). Накрая Доналд Тръмп изпълни своята заплаха и не удължи отлагането на наказателните мита върху стоманата и алуминия, наложена на страните от Европейския съюз. Така от 1 юни САЩ започнаха да облагат с 25% изделията от стомана и с 10% - от алуминий на износителките - страните от ЕС, Канада и Мексико.
Трето, против САЩ се изправят всички засегнати страни. Това е за пръв път в историята на отношенията между тези "братски държави". Както е известно, коалицията от "войските на ЕС" в момента разполага с 90 дни за приемането на ответни мерки, които попадат под твърдението за "възстановяване на търговския баланс". Вносът от САЩ в Европа може да поскъпне точно толкова, колкото са разходите на европейската индустрия заради американските действия. От централата на ЕС подчертават, че "възможните защитни мерки" имат не икономически, а "политически характер". Да го разшифроваме: ако се премине към данъчно облагане на американското уиски, мотоциклети и дънки, то това е удар към "сърцето на републиканската армия на САЩ" - производството на тези стоки е концентрирано в онези щати, в които управляват републиканците, а не демократите. Предполага се, че техните губернатори ще се опитат да повлияят върху решенията на Доналд Тръмп. Но това може само да разпали още повече искрите на търговската война. Ще цитираме президента на Федералния съюз на германската индустрия Дитер Кемпф: "Американският президент ще въведе в отговор още по-големи наказателни мита - и именно това внушава най-голям страх". От другата страна, на океана отвърна американският министър на търговията Уилбър Рос: "Ако има по-нататъшна ескалация на търговския конфликт, това ще бъде единствено и само в резултат на ответните мерки от страна на ЕС". Изтече информация, че Доналд Тръмп "обмисля" да въведе 25% мита върху вноса на европейските автомобили, понеже автомобилостроенето на САЩ е ключов отрасъл за страната. Сега митата върху вносните европейски автомобили в САЩ са 3%, а върху американските, внасяни в Европа - 10% - наистина един дисбаланс. При тези ниски мита германските компании успяваха да продадат в САЩ до 480 хил. автомобили годишно. Страните членки на ЕС вече са подкрепили проектоплана на Еврокомисията да бъдат въведени мита върху американския износ на стойност 2,8 млрд. евро (3,3 млрд. долара) в отговор на действията на САЩ. Мексико незабавно въведе мита от 15-25% върху американските стоманени продукти, внасяни в страната, както и върху американски селскостопански стоки. Канада реши да наложи наказателни мита на стойност 12,8 милиарда долара върху вноса на редица стоки от САЩ.
2. Как може да бъде оценено всичко това, което става?
Нобеловият лауреат Пол Кругман изрази общото мнение в колонката си във в. Ню Йорк Таймс: "О, колко глупава търговска война (твърде смахната)". Според него търговската война всъщност ще бъде убиец, а не създател на работни места. Първата причина е, че се налагат мита на междинни стоки - такива, които се използват за производството на други продукти, някои от които трябва да се конкурират на световните пазари. Чрез новите мита разходите по производството на автомобилите и други промишлени изделия ще се увеличат, което ще увеличи техните крайни цени и съответно - ще намали техните продажби; и каквото и да бъде повишението на заетостта в производството на метали, то ще бъде неутрализирано от загубите на работни места в секторите надолу по веригата. Простата сметка показва, че е крайно вероятно дори този пряк ефект да се отрази отрицателно на заетостта. Втората безусловна причина Кругман забелязва във факта, че други страни ще предприемат ответни мерки срещу американския износ, което ще струва работни места във всички сектори - от мотоциклетите до надениците.
Вероятно Доналд Тръмп си въобразява, твърди Кругман, че тъй като САЩ има търговски дефицит с редица страни, новите защитни мита ще подобрят външнотърговския баланс. Той обаче греши. Първо, въпреки че САЩ изнася по-малко, отколкото внася, едни ответни търговски мерки от засегнатите страни ще предизвикат спад в трудовата заетост на САЩ. Второ, всяка от страните не просто продава крайни продукти една на другата, а става въпрос за комплексни вериги на стойност, които "търговската война" на Тръмп ще наруши - някои страни ще преминат към противоимпортни производства спрямо САЩ, което ще предизвика спад в търсенето на продукция от различни сектори на САЩ. Трето, нарастването на себестойността на продукцията на САЩ - чрез нарастване на цените на вносните суровини и материали - ще повиши потребителските цени именно в САЩ. Четвърто, засегнатите страни имат в голяма степен демократично управление, което на практика означава, че съответните политици от засегнатите страни не може да не се съобразят с мнението на своите народи - които ще имат все по-отрицателно становище за политиката на САЩ. Така че това е изпадане в един изключително глупав икономически конфликт за САЩ.
3. И все пак, кой е истинският виновник за дисбалансите и търговските войни?
Коя е дълбоката причина за нещастието на САЩ, разкривано чрез неговия търговски дефицит?
Истинските "врагове" на САЩ не са хората от ЕС, Китай, Канада или Мексико, а неолибералната икономическа теория и едрите американски корпорации.
Фундаменталистите от черквата на неолиберализма продължават да тропат по масата за "свободни пазари" и "свободна търговия", разбирани като нулеви мита и митнически тарифи. Но класическите "входни бариери" за навлизане на чужд пазар, блестящо описани в миналото от Майкъл Портър, през новото хилядолетие все повече се допълват със социални бариери: регламентите на пазара на труда, за околната среда и за защитата на потребителите. Тези нови бариери за навлизане на пазара се основават на икономически, политически или дори философски съображения, които могат да бъдат споделени в едни общества, а в други - не. Така например, огромна част от европейците не споделят охотното консумиране на ГМО продукти, евтино произвеждани в САЩ, пръскането с отровни пестициди, ерозирането на природната среда от компаниите, влиянието на индустрията върху климатичните промени и т.н. Пазарите стават все по-несвободни и това ще е дългосрочна тенденция, но пък тя защитава хората и природата, като се приема с охота във все повече страни. "Свободните пазари" и "свободната търговия" в този смисъл, остават архаични религиозни идеи, които не носят добавена стойност за икономистите.
Вторият голям виновник за търговския дефицит на САЩ са политиките на големите американски корпорации. За много от тях американският работник е "висок разход", при което те се насочват към страни с по-ниски разходи за работна заплата и често - отчайващи стандарти за опазването на хората по време на труд (10-15 часа работа дневно, плащане на парче при свръхвисоки норми, работа в заводи на мутри и т.н.). Допълнителен фактор за преселението на американските корпорации в чужбина са по-ниските екологични стандарти в някои чужди страни. Третият, често най-важен фактор за "бягствата" на компаниите в други страни е офшорингът - защо да плащаш данъци на американската държава, при положение че може да ги избягваш?! Така че формулата на американския успех е следната: великата американска корпорация Х си премества производството в бруталната страна У, където на хората се заплаща по 0,10 долара на час; суровините се доставят от провалената страна Z, в която са подкупени политиците, за да продават националното богатство на безценица; а сметките на корпорацията са изнесени в офшорката на Капиталовите острови. Собствениците стават все по-богати, мениджърите - все по-добре платени, а американските работници - все така нещастни.
Така че, ако наистина Доналд Тръмп иска да обяви "търговски войни", за да подобри и бюджетните приходи, и да намали търговския дефицит, то той трябва да ги насочи към неолиберализма и собствениците (и мениджърите) на големите американски корпорации. Впрочем, това не са само "търговски" врагове, а врагове и на американския народ.
Е, кой ще обяви война на капитализма?!
Дума
