/Поглед.инфо/ Точно един век по-късно – от 1917 г. до 2017 г. – погледът към миналото може да подскаже една точна академична оценка на това, как Великата октомврийска социалистическа революция е повлияла на страните извън СССР, в частност на България.

  1. 1917-1944 г. – Дребнокапиталистическо развитие на България с европейски зависимости и глобални влияния

През 1917 г. Царство България представлява страна, в която е формирана единна нация, в който доминантният (общият) език е българският, народните традиции са изградени, националните интереси са осъзнати. Дългогодишната (почти 1300-та години, отпразнувани през 1981 г.) история на страната е фактор с огромно значение. През 2017 г. други страни, по-развити от България, все още не са в състояние да доведат до синтез собствената си идентичност.

Тази силна национална идентичност, придружена с развито за началото на ХХ-ти век масово образование, сравнително добри здравни услуги и приемлива транспортна мрежа (сухоземна, речна и морска), са силни конкурентни предимства спрямо съседните страни.

Сплотеността на българското общество е особено силна след Освобождението от турско робство, настъпило благодарение на Руско-турска война (1877-1878 г.).

Към всички тези факти трябва да се добави още един. Икономиката на България след Освобождението е в период на подем, това особено силно се усеща в началото на XX-ти век и най-вече през 20-те години. По време на 30-те години за българската икономика се говори като за военна икономика, обвързана в германската, като в началото на 40-те, когато Германия започва да губи Втората световна война, това дава отражение върху националното стопанство, която претърпява спад. Като цяло периодът е маркиран от силна индустриализация (през „Турското робство“ България няма индустрия, а само селско стопанство и занаятчийство, както и донякъде търговия).

Като илюстрация на сравнително по-добрите условия за възпроизводство в България свидетелства нарастването на населението:

Таблица 1.

Население на Царство България

1910

Царство България

4 337 500

1920

4 847 000

1930

5 770 600

1940

6 368 400

Какво е било жизненото равнище на обикновения българин при този дребен капиталистически начин на производство?

Първо, огромната част от българите са живеели в селата. Така например, населението на столицата София е било както следва: 1910 г.- 102 812; 1920 г.- 154 025; 1934 г.- 287 095 души. В края на този дребнокапиталистически период столичаните са били едва 5 на сто от общата численост!

Второ, броят на домакинствата е 1 284 993, като най-много са домакинствата с по 4 и 5 членове. Най-много са с 2 деца до 14 г.

Трудова заетост 67,2% от активното население, което показва огромна безработица. Съответно – около 33% бедни (по дефиниция) безработни хора. Но при висока безработица и работните заплати са ниски, когато всеки безработен може да замени един зает при прост труд. С други думи – масова мизерия при ниски заплати и неразвита индустрия и даже – неразвито дребно селско стопанство1.

Масовата мизерия се е дължала не само на експлоатацията от страна на националния, но и на външния капитал. Не би могло да е очаква нещо друго в малка държава, подложена на безмилостна експлоатация от големите империалистически хищници. По данни също на народен представител, посочени в парламента, от 1885 до 1935 година България е получила външни заеми на стойност 40 милиарда лева, а е изплатила 210 милиарда лева по съпоставими цени. Допълнително само печалбата която чуждия капитал е изнасял всяка година извън страната е била средно по 2 милиарда лева.

А ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г. жизненото равнище на народа в България през 1939 г. един от тези депутати, подкрепящи режима, Серафим Георгиев: „Това показва, че картината на българската мизерия е страшна… Аз мога да ви припомня картини от Берковско, които видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо сирене с царевичен хляб. Мога да ви прочета данни…, че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви. Нямат кладенци 57 % от домакинствата; нямат клозети 17,4 % от тях. Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол. Нямат печка 28 % от домакинствата. Нямат юрган 36 % от тях. Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелоста на българския живот”.

През 1939 г. в България има 2503 леки автомобила, 2415 товарни и 780 автобуса.

Ако се обърнем към качествената страна – образование, здравеопазване, култура, то са налице интересни факти и данни от 1934 г.. Образование: с първоначално – 953 239; с прогимназиално – 158 304, със средно – 33 607, с висше – 4 362. Неграмотни са 2 713 683; от тях в градовете 402 462; а в селата 2 311 221.

С други думи, на 9.09.1944 г., когато е поредното Освобождение на България, в социално отношение България представлява слаборазвита европейска държава. През този период: 1917-1944 г. единствената надежда на бедния българин е била свързана с истините и митовете за това, какво се случва по същото време в Русия и по-късно в СССР. Надеждата е била „братушките“ за пореден път да помогнат на своите братя от България.

  1. 1944-1990 г. - Социалистическо развитие с интеграция в СИВ

Следващите 45 години от историята на България, когато тя започва да се нарича Народна Република България, са свързани не толкова с глобалните процеси и глобалните влияния, колкото с един нов процес – интеграция в световната социалистическа система и най-вече със СССР. Процесът на интеграция е различен от процеса на глобализация. При интеграция е налице дългосрочно специализиране на всяка страна в определени отрасли, което води до по-добри икономически резултати. При по-добри икономически резултати се наблюдават по-добри ефекти както за жизненото равнище, така и за начина на живот. Тези промени са отзвук на идеите на ВОСР, формирани преди, през и след 1917 г.

Да се обърнем към фактите. Какво се случва в една (победена) страна, която е била толкова разрушена от войната и с толкова ерозирала икономика, колкото българската? Ето количествените и качествените резултати.

Първо, през следващите 45 години населението на България нараства количествено с над 37% спрямо довоенното равнище.

Таблица 2.

Население на Народна Република България

1950

Народна република България

7 273 100

1960

7 905 500

1970

8 514 900

1980

8 876 600

1989

8 767 308

Второ, количественият ръст на населението на България е придружен както с растеж на жизненото равнище на обикновения българин, така и с подобряване на начина му на живот.

Така например, що се отнася до потреблението на хранителни продукти на човек от населението, през последната година на социализма, 1989 г., българинът напълно е задоволил нуждите си от хляб и хлебни изделия (даже над научната норма за България); потребява месо и месни продукти почти но научната норма, но 9 пъти повече преди „златната“ 1939 г.; близо е до потреблението на мляко и млечни продукти според нормата, но почти два пъти и половина повече от следвоенното ниво; консумира яйца в нормата, но почти четири пъти повече от преди; а плодове и зеленчуци са на неговата трапеза в размер на 202 кг. годишно, което е с около 30 кг. повече от времената, когато българинът е бил „принудително“ вегетарианец.

Таблица 3.

Потребление на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство

Продукти и напитки

1939

1952

1970

1980

1985

1989

Научна норма

Хляб и тестени изделия - кг

238,8

216

194,2

192

100-150

Ориз - кг

3,7

4,3

4,4

4,2

Mесо - кг

8,7

21,3

41,4

61,2

72,5

77,8

88

Риба и рибни продукти - кг

13

5,5

6,9

8,5

9

13

Мляко и млечни продукти

80,2

116,6

169,4

192,7

192,8

260

Яйца - бр.

68

122

204

256

255

265

Плодове (пресни и замразени) - кг

91,8

148,2

105,8

105,6

84,8

200

Зеленчуци (пресни и замразени) - кг

79,6

88,9

93,8

102,8

117

180

Зрял фасул - кг

4,7

4,2

3,9

3

3,3

4,5

Захар - кг

4,9

6,3

32,9

34,5

35,1

36

32

Още повече нараства снабдеността с предмети за дълготрайна употреба на 100 домакинства. Снабдеността с тези блага е около или над научната норма, а спрямо предвоенната „златна“ година разликата е огромна!

Таблица 4.

Притежание на предмети за потребление на 100 домакинства

Предмети за потребление

1939

1970

1980

1989

Научна норма

Телевизори

0

42

75

101

105

Хладилници

Към 1

29

76

96

100

Перални

0

50

71

94

100

Леки коли

Към 1

6

29

41

40

Стационарни телефони

Към 1

7

12

54

40

Броят на жилищата на 1000 човека от населението нараства от 229 през 1956 г. на 253 през 1965 г. и на 374 през 1989 г.

Но не само битът на българина се променя. Променя се и качеството на неговия бит, начинът на живот. Още през 60-те години на ХХ-ти век в България се осигуряват условия за пълна трудова заетост; за съществена урбанизация; за положителна промяна на жизнената среда; за равенство на мъжете и жените. Благодарение на по-високата степен на производство се създават условия за нарастване на свободното време чрез преход от шестдневна към петдневна работна седмица с 40 часа работно време и минимум 14 работни дни годишен отпуск.

Здравеопазването, както и образованието до 1989 г. бе безплатно. Безплатното здравеопазване обхваща цялото население от момента на раждането до момента на смъртта. В това отношение е осигурена пълна равнопоставеност на всички в ползването на здравни услуги.

Развитието на Народна Република България е високо оценено в цял свят. Така например, Индексът на човешкото развитие (Human Development Index (HDI)) на ООН, който задава оценка за нивото на бедност, грамотност, образование, очаквана продължителност на живота и др. поставя страната в горната подгрупа на средно развитите страни – едно огромно признание! През 1990 г. България е на 26-то място в света по ИЧР.

Същевременно в България зрееха социални диспропорции, които през 18-тие години на ХХ-ти век се интензифицираха.

От една страна, нарастването на доходите и на снабдеността с блага се бе равномерен процес. Действително, бързо нарастваха минималните доходи. Но по това време в страната се образува ясна социална прослойка от „правоимащи“, от деца и роднини на управляващите, които не потребяваха „според количеството и качеството на вложения труд“. Това отклонение от принципите на марксизма-ленинизма бе посрещано с негодувание от трудещите се хора.

От друга страна, възникнаха икономически проблеми, които дадоха отражение върху социалния живот. С нарастването на доходите и потреблението на населението се развиваше диверсификацията на търсените потребителски стоки и услуги и се повишаваха изискванията към тяхното количество и качество. Това важи както за хранителните, така и особено за нехранителните стоки и за услугите от най-различен характер, ползвани от населението. Предлагането и съответно производството и вноса на потребителски стоки и услуги все по-определено изоставаше и количествено, и качествено, и по видове от търсенето. В хранителните стоки потреблението достигна високо ниво, но от позициите на групите и разнообразието на стоките и тяхното качество, предлагането изоставаше от тяхното търсене. Вносът на плодове, непроизвеждани в България поради климатичните условия, се осъществяваше само за Нова година, но до тях нямаше достъп огромната част от населението. В нехранителните стоки най-чувствително се разви диспропорцията „търсене-предлагане” както в количествено отношение и разнообразие на стоките, така и по качеството на стоките. Това се отнасяше особено за стоките от технически характер, необходими за обзавеждане на нарастващия брой жилища. То важи особено за леките коли.

Пред България имаше два пътя напред в бъдещето: първият, връщане към принципите на марксизма-ленинизма и свързването им с новите научни открития за планиране – като баланса на междуотрасловите връзки, и преодоляване на противоречията; вторият, връщане към капитализма на „свободния пазар“ във времена на глобални корпорации. България предпочете втория, още повече че бе изоставена и забравена от своите партньори от СИВ и особено от бившите членки на СССР.

  1. 1990-2017 г. – Капиталистическа отворена икономика в условията на глобализация

Очакванията за прехода към „демокрация“ и „пазарна икономика“ без ясна програма, но при „свобода на пазара“ и то при глобополи (глобални гигантски компании), не предизвика очакваното бързо обогатяване на обикновения българин, до щастие и комфорт, а доведе до понижаването на числеността на населението, на равнището на доходите и спад в потреблението.

От чисто пазарна гледна точка „производството на деца“ се оказа нерентабилно. И не само това, много голяма част от българските граждани емигрираха в посока на по-развитите страни. Всичко това доведе до спад на числеността на населението, спад – характерен за времената на война.

Таблица 5.

Население на Република България

1990

Република България

8 669 269

2000

8 149 468

2010

7 534 289

2015

7 177 991

За 27 години населението на България се е стопило на 82% от това, което било през 1989 г. Вероятно загубите са повече, понеже тук не се отчитат тези граждани, които се водят по местоживеене в страната, но реално работят и живеят в чужбина.

Така например, що се отнася до потреблението на хранителни продукти на човек от населението, през последната наблюдавана година на новия капитализъм като член на ЕС, 2015 г., българинът потребява месо и месни продукти почти на 60% от нивото на 1989 г.; близо 50% от потреблението на мляко и млечни продукти от тази година; близо 50% от тогавашното потребление на яйца; а плодове и зеленчуци са на неговата трапеза в размер на 70% от тогава. Спадът на потреблението е очевиден и тежко приемлив от обикновения български гражданин

Таблица 6.

Потребление на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство

Продукти и напитки

1939

1952

1989

2000

2015

Научна норма

Хляб и тестени изделия - кг

192

134,8

89,5

100-150

Брашно - кг

12,5

8,7

 

Ориз - кг

4,2

5,5

6,0

 

Други зърнени продукти и храни - кг

0,5

0,6

 

Сладкарски изделия от брашно - кг

3,9

6,0

 

Месо - кг

8,7

21,3

77,8

22,1

32,6

88

Mесни произведения - кг

11,4

13,7

 

Риба и рибни продукти - кг

13

3,3

5,2

13

Мляко и млечни продукти

80,2

192,8

260

Прясно мляко - л

28,9

18,5

 

Кисело мляко - кг

22,1

25,8

 

Сирене - кг

9,2

11,7

 

Кашкавал - кг

1,9

3,9

 

Други млечни произведения - кг

1,2

2,4

 

Яйца - бр.

68

255

127

135

265

Олио - л

11,7

12,3

 

Плодове (пресни и замразени) - кг

91,8

84,8

34,6

47,6

200

Конфитюри, сладка, мармалади - кг

1,7

0,8

 

Плодови сокове, сиропи, нектари - л

1,6

5,1

 

Зеленчуци (пресни и замразени) - кг

79,6

117

57,4

68,4

180

Зрял фасул - кг

4,7

3,3

3,6

4,1

4,5

Леща - кг

1,4

2,6

 

Зеленчукови консерви - кг

12,5

11,2

 

Зеленчукови нектари и сокове - л

2,5

0,8

 

Туршии - кг

10,5

6,3

 

Гъби - кг

0,3

1,2

 

Картофи - кг

26,3

28,1

 

Захар - кг

4,9

6,3

8,4

7,0

32

Не нараства особено снабдеността с предмети за дълготрайна употреба на 100 домакинства. Снабдеността с тези блага е около или над научната норма, но в бита са навлезли и нови блага – резултат на нормалния научно-технически прогрес.

Таблица 7.

Притежание на предмети за потребление на 100 домакинства

Предмети за потребление

1970

1989

2015

Научна норма

Телевизори „на семейство“

42

101

98.9

105

Хладилници

29

96

97.9

100

Перални

50

94

91.9

100

Леки коли

6

41

51.9

40

Компютри

56.3

70

Интернет връзка

55.5

70

Миялна машина

9,5

30

Мобилни телефони

92.0

95

Стационарни телефони

7

54

38.2

40

Климатици

33.3

95

Броят на жилищата на 1000 човека от населението нараства от 374 през 1989 г. на 548 през 2015 г.

Променя се и качеството на живота. Още от 1990 г. постепенно започва нарастване на безработицата, както и огромно социално разслоение. Здравеопазването и образованието, които до 1989 г. бяха безплатни, сега са частично или напълно платими.

Този факт се отразява от Индексът на човешкото развитие (Human Development Index (HDI)) на ООН, като – да припомним - през 1990 г. България е на 26-то място в света, а през 2015 г. е на 56-то място2 - два пъти по-лош резултат.

Социалното разслоение в България не само не намаля, а се увеличи. Според известния GINI Index неравенството е нараснало от 23,4 през 1989 г. на 36,9 през 2012 г.3 (в Германия в 30,13, а в Русия – 41,59). Към 1 януари 2016 г. месечните минимални работни заплати се различават значително, от 215 EUR в България до 1 923 EUR в Люксембург

Изглежда, че в ерата на глобалния капитализъм пред България не се очертават шансове за радикална промяна.

Заключение

Трите исторически етапи за България: дребностоков капитализъм, държавен социализъм и глобален капитализъм, са убедително доказателство че идеите за свобода, равенство и братство е възможно да бъдат реализирани само в условията на социалистическата обществено-икономическа формация. Теоретичните основи на социализма са формирани от Маркс, Енгелс, Ленин и техните наследници. Първи исторически опит – в някои отношения успешен, в други – неуспешен – е Великата октомврийска социалистическа революция. Благодарение и на нея, както се доказа, България видя друга магистрала към бъдещето. Историята ни учи че е възможно да използване опита на първата социалистическа революция, но без да повтаряме грешките й.

__________________

1 На 25 януари 1939 г. в Народното събрание царският министър на земеделието Иван Багрянов заявява: „Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък.”

2 http://hdr.undp.org/en/countries/profiles/BGR

3 http://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=BG