Конституционният съд реши! И бликна!

От радиата, от телевизиите, от Фейсбук и изобщо от нета, от вестниците, от ютията... /впрочем, за нея не съм сигурен/. Море от анализи, коментари, песни, карикатури и какво ли не още на тема „Случаят Пеевски”. И ах, какви гадове има в този Конституционен съд, ах как ще го освиркаме председателя му, като дойде на лекции, ах как ще протестираме...

Относително кротки и годни за печат бяха изказвания от типа на: „ КС прегази, смачка, закопа и погреба безочливо собствения си закон”; „Пеевски казва на съда...”; „Най-висшият блюстител на правото се изложи”; „Ясна победа на мафията над Конституцията на България". Появи се карикатурата „Мама ми купила и Конституционен съд”. Пеевски се сатанизира окочнателно, започнаха да коментират включително личните му физически качества /„Този дебел и грозен човек....Но никой не смее да каже истината за грозотата му като причина”/. Нещата са докарани дотам, че дори ако се кандидатира за домоуправител или пазач на общинска тоалетна, надали ще го изберат.

Това, което става с Пеевски, честно казано, не ме вълнува особено. Не го познавам, но той стана „социален етикет”, символ на всичко това от нашия живот, което нормалните хора не приемат. Много повече ме вълнува това, което става с обществото ни и то определено не ми харесва. Какво имам предвид:

Първо, установения партийно-политически модел изпадна в тежка криза. Има висока степен на недоверие към всички партии. Поне от времената на Царя, партиите бяха усвоили, че са партньори, а не смъртни врагове. Формираше се коалиционна и опозиционна политическа култура, малко от малко се правеше разлика между национален приоритет и партиен интерес, усвояваше се сложното изкуство на компромиса и т.н. При управлението на ГЕРБ, със специфичния му нихилистичен подход към всички други, „които не са ГЕРБ”, се стигна до остра конфронтация, изразила се в кална компроматна кампания, вкл. и в деня за размисъл.

Второ, сформираното правителство още в началото тръгна с „фалстарт” /с ДАНС и същия този Пеевски/ и нестихващите протести, колкото и ограничени да са/ като брой и териториално/, съвсем не допринасят за по-високо доверие към кабинета. Това, от една страна, затруднява решаването на трудните, неотложни задачи, а от друга – практически отлага провеждането на тежки, но жизненоважни реформи в редица обществени подсистеми.

Трето, ГЕРБ пожъна плодовете на това, което бе сял 4 години и „урожая” изобщо не му хареса. Получилата най-голям брой гласове политическа сила изпадна в дълбока изолация. БСП и ДПС не можаха да формират парламентарно мнозинство и до голяма степен се оказаха заложници на един общо взето антисистемен и трудно предвидим играч – ПП „Атака”. Не приемайки опозиционната си роля, ПП „ГЕРБ” реши да се „докаже” като не по-малко своенравен и антисистемен играч и парламентарната криза в момента не се вижда единствено от тези, които не искат да я видят.

Четвърто, до средата на юли поне можеше да се разчита на президентската институция. Президентът имаше реалния шанс да се ситуира като властови център - обединител на нацията. Късогледи действия обаче, както от Сидеров, БСП и ДПС, така и от страна на Р. Плевнелиев, пропиляха този шанс и, ако не сто, то поне 90 дни, „контрапротестът” иска и неговата оставка.

Ако следваме принципа на разделението на властите, можем да резюмираме, че институциите на Президента, изпълнителната и законодателната власт са в криза! Съдебната система, която в предходните 4 години бе направо малтретирана, сега сякаш е оставена на мира, но пък тя от много години си е кризисна институция и не случайно е под европейско наблюдение.

Е, какво ни остана? Пазителят на Конституционността и демокрацията, институцията, която като висш съдник следва да решава споровете, по които политическите сили не могат да се разберат сами? Да, така беше, но до вчера. Оттогава се правят неспирни опити и Конституционният съд да се навре в същото „кьоше на недоверието” при другите основни институции.

И какво ни остава сега? Ако повярваме на протестърите – оставка и избори. Но избори на какво? На нов парламент? Но по кой Избирателен кодекс? По стария, който не харесваме или по новия, който следва да се приеме от НС, което хич не харесваме? А кой ще назначи служебен кабинет, който да проведе честни избори? Президентът на когото също не вярваме?

А ако ГЕРБ пак не е доволна, кого ще пита за законността на изборите – Конституционния съд, на когото още по-не вярваме? А ако се формира същия парламент на малцинствата, какво правим – избори на всичко и „избори до дупка”, както казваше един бивш конституционен съдия?

Социалната институция, както простичко ще ви каже всеки социолог, не е нищо друго освен общоприетия начин, механизъм, основан на ценности, принципи, норми, за задоволяване на потребностите на хората и обществото. Институционализирането не става с махване на вълшебна пръчка, а е относително дълъг процес на регулация на дадена социална дейност, на „ставане” на съответната институция. Хубави или лоши, за последните 20-ина години успяхме да изградим някакви политически /както и икономически, социално-културни и пр./ институции. Те съвсем не са това, което бих искал. Но както сме се захванали доста успешно да дезавуираме институциите на политическата система, по какъв начин ще решаваме как да се постъпва, какво да се прави?

Дали колегата по съдба на Пеевски, г-н Иванов остава депутат? Като не го реши КС, нека да го реши този, който най-силно може да надува свирката. Какво да правим с бежанците от Близкия изток? Да свикаме Консултативния съвет за национална сигурност? Но там са Президентът, министър-председателят, министърът на финансите и редица други, на които не вярваме. Значи – анализи и решения ще предложи на Президента този, който най-силно може да бие тъпана.

Глупаво ли ви звучи? Всъщност разумните политици винаги правят разлика между своя опонент и институциите, които представлява. Това че не харесвате партия ГЕРБ и/или БСП, не трябва да означава, че трябва да се премахнат партиите. Това, че не харесвате „абсурдната нова тройна коалиция” в парламента, не бива да значи, че не харесвате Парламента. Това, че не харесвате решението на Конституционния съд, не може да означава, че няма нужда от КС. Може, нормално е да сме против различни актове на институциите, но не е нормално, гибелно е да сме против институциите.

Ако всички политици, протестъри и пр., бълващи вчера пренебрежение и злоба срещу Конституционния съд, се бяха замислили малко, щяха да установят, че последните, които спечелиха от решението му, са БСП и ДПС. Пеевски е достатъчно съсипан, за да има някаква полза от него в НС, но негативите, които носи, още дълго ще се плащат от тези две партии. Парламентарното статукво от замяната му с друг депутат от ДПС не се променя. Тогава за какво им е Пеевски? Неслучайно още вчера някои анализатори се опитаха по този начин да обяснят подкрепата „за” от страна на съдиите от квотата на ГЕРБ и гласуването „против” оставането на Пеевски от другите членове на КС.

Защо, в крайна сметка, пиша всичко това? Тези, които ще го прочетат, общо взето знаят за какво става въпрос, а шампионите на тъпана и дудука надали ще го прочетат.

Защото тази сутрин /10 октомври/ чух по „Хоризонт” интервю на виден български културолог, унивеститетски професор, когото уважавам, затова няма да спомена името му. Общо взето анализът и тезите му ми харесаха. Но още в началото ме потресе една фраза: „Те /Конституционният съд/ знаеха каква е волята на народа и можеха да се съобразят с нея.”

Тъкмо това не може и не бива да се прави. Не може да се иска СЪД /па макар и конституционен/ да се съобразява с „волята на народа”, той трябва да се съобразява със закона. Съвсем друг въпрос е каква и действително ли е такава волята на народа. Само че да се живее в страна, в която съдиите се съобразяват с волята на улицата е страшно. И няма защо да обяснявам на уважаемия професор, че задачата на учения и твореца не е да пада до нивото на тълпата, а да пази свято ценностите на демокрацията и законността. Защото как ли щеше да се чувства Франция днес, ако преди повече от 100 години по известното „Дело Драйфус”, Емил Зола, вместо „Аз обвинявам”, беше написал, че е правилно съдиите да се съобразяват с „волята на народа”...

Пазете институциите! Те са Ваши!