Аз съм разобличен! И лъжец! Че и подръжник на правителството...
Ако питате жена ми, сигурно имам още много други грехове. Но за тях тя да ви разкаже, а аз да обясня защо съм разобличен лъжец и подръжник на кабинета.
Няколко пъти вече, опирайки се на социологически данни, изтъквах, че незабавните избори не променят факта (1), че каквото и да се случи, в следващия парламент е невъзможен кабинет, в който да не присъстват БСП или ГЕРБ, т.е следващото правителство ще бъде лява или дясна коалиция, доминирана от една от тези две партии.
И докато си лъжех хилядите читатели, се намери човек, който реши не само мен, но и всички социологически агенции, цялото правителство, доста политолози, а и политици, да ни разобличи вкупом като хвърлящи „прах в очите на гражданите” недостойни субекти – врагове на Реформаторския блок. Този разумен човек се казва Филип Миразчийски (2), който, решавайки „да си поиграе малко и да направи малко сметчици”, постига резултати, за които „няма нужда да се провеждат анкети, допитвания и т.н. Има нужда от проста аритметика...”, която авторът очевидно владее. Няма нито една грешка в „сметчиците”, всички цифри са събрани, умножени и разделени коректно. И тъкмо да си направя харакири с обло камъче, реших все пак по същество, а не като аритметика, да прегледам данните на г-н Миразчийски.
Каква е неговата теза?
„В Реформаторския блок членуват 7 партии (ДСБ, Свобода и достойнство, Зелените, СДС, ДБГ, БЗНС и Синьо единство). 6 от тях участваха на последните избори и постигнаха общ резултат 359 355 гласа или 10.145%. Това е резултат с 1% по-малък от този на ДПС и с 3% по-висок от този на Атака. Ако предположим, че изборите се повторят (демек както намекват управляващите), то в парламента ще влезе нова и то доста сериозна политическа сила.” (3)
Наистина, десет процента си е сериозно, трудно постижимо. А колко просто и лесно звучи: събираме се и имаме над 10 %, а не „между 3 и 7%”, колкото ни дават социолозите”.
Само че аз, предполагам, съм доста по-възрастен от автора на тази прогноза или поне твърдо помня повече. И това, което твърдо знам е, че в социалните науки 1+1 съвсем не винаги е 2, а е от 0 до много. И помня как две от тези сили, днес в основата на Реформаторския блок, след като издигнаха лозунга „Заедно можем повече”, с горчивина рекоха след едни избори: „Заедно повече не можем” /П. Стоянов/. Защото се оказа на практика, че „заедно можем по-малко”. И пак, само от уважение към по-младия си колега, ще се опитам да обясня защо става така:
Първо, самият факт, че аз не съм удовлетворен от СДС, хич не обичам неговия лидер и неговата политика, ме кара да стана член, напр., на ДСБ. Като „демократ-силовак” аз съм доволен и щастлив. И изведнъж се оказва, че въз основа на обединението ни /никакво значение няма как се казва/, аз в моя избирателен район трябва да дам гласа си за същия този недолюбван от мен лидер...
Как се постъпва в тези случаи? Ами различно, зависи какво ще надделее – някои гласуват за новия блок, някои наказват това „нескопосно” според тях обединение като гласуват за друга политическа сила, а някои... просто отиват за гъби.
Втори вариант: аз съм „зелен”. За мен всяка живинка е важна. Всяко отсечено дърво приемам като удар по мен самия, всеки незаконен строеж в крайморските дюни – като пирон в ковчега на човечеството. Сега в „Блока” обаче се оказва, че трябва да гласувам за човек, който не само е забил 20-ина „пирона” по близо седем милиардната ни снага, но и още държи теслата... Дали ще го подкрепя? Е, ха дано! Ама надали...
Затова социолозите, както и хората вряли и кипяли в подобни коалиции, /но не и г-н Миразчийски/, добре знаят, че когато събираш две /още по-лошо ако са повече/ формации, това не означава автоматично, че събираш и електората им. Защото електоратът, колкото и абстрактно да звучи, се състои от хора, с техните идеи, ценности, интереси, симпатии и антипатии. Затова реалистите приемат, че ще загубят от 25 до 40 %, песимистите смятат намаление на общия вот наполовина. А най-лековерните оптимисти получават „359 355 гласа или 10.145%.”
Но нека да видим какво става по нататък. Авторът продължава:
„Тъй като аз не съм съгласен с твърдението, че резултатите от изборите ще се повторят, позволих си да пресметна и още няколко сценария. Ако четирите партии, които в момента са в парламента, загубят по 10% от електоратите си /к.м./ и те се пренесат към Реформаторския блок (което е минималното число според мен)...” ще се появи съвсем друг сценарий.
Е при такова допускане, как да не се появи! Ама заради това и ще ми се размине харакирито. Защото,
„ако към тия две същества, прибавиш и още две,
ти знаеш ли колко прави това?
Най-малко хиляда и две.”
Тук има допускания, които може и да са позволени в прекрасната песен на Богдана Карадочева, ама не и в неща, които имат претенции да бъдат научен анализ.
Първо, защо сегашните партии ще загубят по 10 % от електората си, при това като „минималното”? Не казвам, че това е невъзможно, възможно е. Но по какви причини? Защото управляват? Но има и опозиция, тя защо ще загуби 10%? Има и само „осигурител на кворума”, той колко ще загуби?
Отговор в текста няма. Това, което донякъде се подразбира, е че представените в парламента партии са лоши и хич не се харесват на автора и неговите приятели. Но такова предположение е резонно, колкото и това на Мечо Пух, че догодина ще се родят много круши, защото ... много му се ядат круши.
Една партия може да се оцени като лоша от една част от хората. Но тя очевидно се харесва на друга група граждани, /иначе нямаше да е в парламента/, както Реформаторският блок не по-малко очевидно се харесва от г-н Миразчийски. Обратното: аз и моите приятели не харесваме някои от „старите муцуни”, решили да станат нови в „РБ”. Тогава да махнем ли 10% /36 хил. гласа/ от сумирания резултат на партиите, настанени в „любимия” блок?
Второ, „електоратът”, като нещо, което можеш да местиш както ти скимне, съществува единствено в най необузданите фантазии на най-пишман политици и анализатори. Реално има хора, граждани. Хора, които избират една или друга политическа сила въз основа на доста голям кръг социално-икономически, политически, психологически и пр. фактори. Може да се разочароваш от една партия, но това изобщо не значи, че ще гласуваш за друга. Да не говорим, че за почти всеки съществуват и политически сили, за които никога не би гласувал. Това, че има толкова много негласували, говори и за факта, че мнозина просто не могат да си харесат партия, която да подкрепят.
И без да съм мъдрец със седем педи чело и брада до пояс, съм готов да се обзаложа, че ДПС и 50 % от електората си да загуби, не 10 процента, и десет промила от тях няма да отидат в Реформаторския блок /РБ/. И разочарованите от „Атака” най-вероятно, ако изберат, ще припознаят В. Симеонов, т.е. втората „Атака”, а не „реформаторите” (4).
Дойде време и да се съглася с автора. Той правилно смята, „че от ГЕРБ ще има даже по-висок от 10 процентен отлив към РБ, защото там беше "мигрирал" традиционно десният електорат.” Така ще бъде най-вероятно, но:
Първо, ако сега, незабавно има избори, поне социологическите изследвания /а аз, не знам защо вярвам повече на тях, вместо на „простата аритметика”/ показват, че това няма да се случи. Както защото не са много тези евентуални избиратели, вече отказали се от ГЕРБ, така и защото Реформаторският блок още с нищо не е показал, че заслужава да получи тези гласове. Какво ще стане през май догодина – не знам. Но знам, че дори Мечо Пух е готов да чака до догодина, защото няма как през декември да се родят много круши. С други думи, РБ има потенциал да привлече гласове от ГЕРБ, но това зависи най- малкото от поведението на ГЕРБ и от поведението на „Блока”.
Второ, както и да ги въртим и броим, десните избиратели, особено в нашата зверски изкризила и обедняла държава, съвсем не са много. Моят колега по анализи очевидно иска силен реформаторски блок, който да може да управлява. По неговите „сметчици” резултатът на РБ „варират от 9.223% до 19.690%, далеч над даваните от социологическите агенции проценти”. Само че, с кого ще управлява РБ? Естественият му съюзник е „посестримата” по ЕНП ГЕРБ. Но след като електоратът на Б. Борисов вече е „проскубан”, /за да се получат 19,690% за РБ/, няма ли и двете заедно да бъдат просто опозиция? С БСП ли ще управлява „блока”? Или с ДПС, или, не дай си боже, с „Атака”? Последното поне няма как да го повярвам, като си спомня протестърските вопли срещу „фашистите”, „антиевропейците”, „лошите атакисти”, само благодарение на които „наглото правителство” не подава оставка.
Вярно е, че тук „трябва да се вмъкне пояснението, че партия Синьо единство, която е част от РБ, не е отчетена в тези сметки”, продължава г-н Миразчийски. Но дали тя ще донесе още много десни гласове? А ако разделите десницата на още 50 партии и създадете не Реформаторски блок, а направо Реформаторски ЖК /жилищен комплекс с размерите на Люлин, например/, то тогава 50 пъти ли ще се увеличи броят на десните избиратели? Може би звуча скептично за непривикналото реформаторско ухо, но мисля, че потенциалът на десницата /както между впрочем и на левицата/ си е лимитиран. Може да го мобилизирате и да подобрите резултатите си, може и да не успеете, но няма как, особено пък „незабавно”, да го мултиплицирате с пъти. Затова си трябва дълга политическа и организационна дейност, поне малко от малко подплатена с дела, която да създаде нужното доверие у избирателя.
Ама кой да ти мисли за това. Като един истински протестър, моят колега по анализи сече здраво нататък и все напред : „За тези резултати няма нужда да се провеждат анкети, допитвания и т.н. Има нужда от проста аритметика, защото обстоятелствата за РБ не са били в никакъв случай отрицателни и те не би трябвало да търпят загуба на електорат. Така че, не се чудете че правителството не иска да "пусне кокала". Една нова политическа сила е тук, а тя дори не е започнала много активно да трупа активи и да води предизборна кампания.”
Затова, #ДАНСwithme, оставка и избори!”
Така де, какво да му мислим. Каквото и да струват на България избори около Нова година /по-рано, колкото и „незабавно” да е, няма как да стане/, какво ни пука. Важното е, че сега е нетърпимо. Ние сме извънпарламентарна опозиция. Дайте сега да влезем в парламента пък тогава...
Тогава е ясно.
„Тогава, тогава, предвиждам такъв живот,
че само си викам "Дано, дано, дано".
Е, ха дано, де! Ама надали...
Бележки
1) Вж. статиите: Политиканстването на политолозите/и политиците”; „Какво се случва в България”. В: „Поглед-инфо”
3) Пак там.
4) Съвсем не искам да си помисля как ще се чувства самия Ф. Миразчийски, ако негови „партайгеносета” станат дебеловратите момчета от фенклубовете на Левски или ЦСКА, досега подкрепящи „националната кауза”.
