Сега разбрахте ли защо не ви подкрепи народа, мили протестъри?

/Поглед.инфо/ На 10 януари не се състоя масовият протест, който „ще помете продажния Парламент”, ще смъкне „олигархичния кабинет Орешарски” и с това ще „разкаже играта на задкулисието”!

Защо?

Преди стотина години Марк Твен написа рецензия: „На 10-ти, от 6 часа следобед г-ца Х изнесе концерт. Защо?”

И двата въпроса са важни. Шеговитата, може би най-кратка рецензия за концерт, все пак има ясен, /макар и нелицеприятен/ отговор.

За мнозина от българите и „издънването” на протестърите също далеч не бе неочаквано. Но въпросът „Защо” съвсем не е лишен от основание и отдавна вълнува всякакви протестърски и прочие нежни души.

Наистина, защо не се получават масови протести?

Първо, може би няма недоволни в страната, няма протестен потенциал? Може би българинът вече се чувства богат, красив, млад и щастлив благодарение на мъдрите грижи на любимата ни десница, център, левица?

Всъщност, всеки пети българин живее с доходи под линията на бедността, всеки трети се затруднява да плати сметките си за ток, едноседмичната почивка е недостъпна за ¾ от нас, а повече от половината са станали принудително вегетариаци през повечето дни от годината.^ⁱ И ако това не е благоприятен потенциал за протестни действия, не знам какво още трябва да се случи.

Второ, може би хората не излизат на протест, защото са „тъпи овце”, както ни величае едно от мъдрите протестърски гурута, небезизвестният Манолчо Глишев? Може би защото „дъртите, грозните, глупавите и злобните”, имат наглостта да „са повече от нормалните”? Защото „народът е малко”, както с мъка констатират Б. Пенчев и Хр. Кьосев, защото „има хора, които поддържат тази клика, защото им е обещала 5 лева за Коледа и дърва за зимата.”/Калин Янакиев/?

И това не изглежда вероятно. „Хоризонт” ни съобщи, че изследване показало, че българинът е със значително по-висок коефициент на интелигентност, в сравнение със съседите си. Това е народът, който преди година свали от власт ГЕРБ и предизвика предсрочни избори. На „онзи” 10 януари /1997 г./ хората пред Парламента наброяваха хиляди, на този, както милостиво каза една журналистка от БНР – „са под сто души”, за да не каже 15-ина.^ⁱⁱ

Трета обяснителна идеологема приема, че „българският народ, както и студентството, са заети с големите проблеми на собственото си оцеляване и затова няма възможност да мисли за морала и бъдещето” /Бойко Пенчев, http://fakti.bg/. И защото е зает да си осигури с много труд парчето хляб, няма време да ходи да подкрепя младите, красивите и ..., да не се повтарям, знаете кои.

Добре де, нали тъкмо чрез протестите този отруден човек /по анонса на организаторите/ ще свали „продажното правителство” и ще си оправи живота. Не го прави защото е тъп? Надали е това, вижте „Второ”.

Четвъртото обяснение изглежда най-смешно. Протестът не върви, защото е израз и резултат на спонтанно възникващата активност на хората, на тяхната самоорганизация във Фейсбук и пр. социални мрежи. Затова протестът, поради липса на организация, не може да набере „критична маса”, за да постигне целите си.

Смешно е, защото при това нашествие от PR-ки, пари за балони, бели рояли, тъпани и вувузели, костюми и пърформанси, при тормоза на гражданите, единственият, който не е разбрал или е искал да отиде на протест, но не е успял, трябва освен сляп, глух, еднокрак и много болен, да е и със силен Алцхаймер. Ама и тогава не се знае - доброжелателните медии от обяд на 9 януари до 8 часа на следващата сутрин поне 17 пъти /6 само от БНР/ ми „подсказваха” за часа и мястото на „мероприятието”. Като усилие, напрежение, организация, пари, продължителност и пр., протестът е на път да влезе в „Гинес”. И като мижави резултати обаче – също...

Само от уважение към немалкото честни и почтени хора, нормални представители на ненормалното ни общество, които по едни или други причини безкористно отделяха време и усилия, за да протестират и имаха реални основания за това, ще се опитам да дам още едно обяснение.

Протестите не бяха масови и не успяха, защото не бяха честни към същите тези граждани, на които разчитаха. Защото декларираха едни цели, а преследваха други!

Да проследим накратко какво се случи.

Протестът започна с едно абсолютно неприемливо за всеки нормален човек събитие: Пеевски стана шеф на ДАНС. На хората им е писнало от задкулисието, от връзката на икономически силните с властта, следващите от това решения, не в името на „общото благо”, а тъкмо в името на интересите на тези мушмороци, импозантно наречени „олигарси”. Повече от 20 години тези субекти /олигарси, политици и бюрокрация/ ни висят на шията и системно ни крадат. Напоследък, покрай икономическата криза, им трябват повече пари, затова грабежът стана непоносим, особено от страна на т.нар. естествени монополи..Сметката ми за вода предполага от чешмата да тече поне водка. За ток ми искат пари като че ли имам не печка, пералня и хладилник, а поне електролитен цех. „Топлофикация” начислява толкова енергия за кубик вода, че изглежда не я затопля, а я анихилира някъда в космоса. Общината, ако съдя по сметката, извозва сметта ми не с оранжевите камиони „Мерцедес”, а със S-класите на шефовете на „Титан”, управлявани лично от тях.

Затова народът свали ГЕРБ, затова поиска действия тъкмо срещу олигарсите и техните съучастници. И изведнъж органът, който следва да работи за възстановяване на законността, се оглави от един от тези, които /основателно или не/ се подозират в участие в ограбването ни.

Хората от протестите искат „край на задкулисието”, „смяна на системата” /само че вече не онази отпреди 1989, а наложилата се след това/ и още ред, вкл., екзотични неща. Но ако поговорите с тях, виждате, че става дума тъкмо за разбиване на тази порочна, дяволска „Света троица” /свързан с властта псевдо бизнес, политици, продажни администратори/, която, гонейки личните си интереси, съсипа всичко градено с години, „приватизира” под масата, че и ни накара да плащаме дори и за собствената им простотия и недалновидност.

Накратко: иска се държава, която създава закони и правила НЕ избирателно; иска се законност, която се прилага НЕ избирателно; искат се политически партии, политическо представителство, което работи за хората НЕ избирателно.

Седмата божия заповед „Не кради!” лежи в основата на огромния протестен потенциал на обществото. Тези обаче, които решиха „да яхнат протеста”, изглежда не са подозирали, че народът тачи и изисква спазване и на следващата заповед „Не лъжи!”^ⁱⁱⁱ

Много лъжи се изприказваха, затова нека да видим как се трупаха една върху друга:

Лъжа №1: Протестите не ги организира ГЕРБ, ДСБ, СДС и други десни другарчета, „изтървали” властта след изборите. Ако те участват, то е като граждани, защото протестът е граждански и има граждански искания.

Звучи в унисон с февруарските протести. Те бяха против всички партии. Само че:

Гражданите през февруари искаха или по-скоро не искаха: липсата на работни места; ниските доходи за работещите /”работещи бедни”/; растящата възраст за пенсиониране, безумните „замразени” пенсии; грабителските практики на монополите /вкл. и банки, променящи лихви, както им падне/; недостъпното здравеопазване /закрити болници, непосилни цени на лекарства/; изсечените гори и бетонираното Черноморие; растящата криминална престъпност /и кокошкарска, и на „белите якички”/; политическа система, изразяваща интересите на елитите, а не на народа, несправедлива изборна система... Сигурно е имало и други искания – аз тези открих. Но всички те се резюмираха в транспаранта „Стига капитализъм”!

Какво предложи „гражданският” протест: още от третия си ден и досега искаше и иска едно единствено и чисто политическо нещо: оставка на кабинета „Орешарски”.

Е, как да ви повярват гражданите в тази ситуация? Въпросът за властта е от първостепенна важност ... за политическите партии обаче, не за гражданите.

Лъжа №2: Протестира народът срещу монополите, олигархията и задкулисието.

И това звучи добре. Само че:

Първо, борбата с олигарсите и задкулисието в какви форми се изрази? Протестираше се пред банките, офисите и къщите на олигарси, обяви се окупация на ЧЕЗ, „Софийска вода”, или „Лафка”? Не, блокираше се МС, ритаха се огражденията пред парламента, окупира се ... Софийския университет. Това ли беше свърталището на монополите, „Мека-та” на задкулисието, обиталището на олигархията?

Второ, борбата срещу олигархията се водеше с парите, балоните и костюмите тъпаните и вувузелите, медиите и ПР-агенциите на ... олигархията. Ще кажете, ама как така? Много просто, „едната” /част от/ олигархията, губеща позиции и хранилки, искаше да „нарита” „другата” част, тъкмо наместваща се на тези хранилки...

Лъжа №3: След изборите, като спечелим властта, ще унищожим задкулисието, ще озаптим монополите, ще наложим прозрачност и народовластие. Само че за всичко това трябват незабавна оставка и незабавни избори.

И това можеше да мине, да се преглътне от хората, ако не витаеха поне още три въпроса:

Първо, при незабавни избори по какви правила ще се гласува? По изборния кодекс на незабравимата И. Фидосова?

Второ, кой ще вземе властта след тези избори? Иначе казано, кои са представящите се досега за граждани? Е, първо РБ /т.е. добре познатите почти библейски „десни влъхви”/ тайничко се разконспирираха. Доста по-шумно го направи и ГЕРБ на 4 септември. И почти уби протестите... Може ли РБ да управлява, ако не се гушне с ГЕРБ, от който упорито се разграничаваше? На това и Манолчо Глишев с „ранонобудните” не вярват, затова искат „силово” да вземат властта. Чак сега, когато протестът съвсем се спихна, РБ започна къде по-ясно, къде „с половин уста” да говори за партньорство тъкмо с ГЕРБ, т.е. партията, при която задкулисието ясно стана норма.

Трето, как ще стане така, че само с една изборна процедура ще ликвидирате градената 2 десетилетия порочна система на промискуитет между политика-държава-бизнес? Дали знаете за някоя държава, където това е станало? И само с помощта на едни избори?

И най-важното: и ГЕРБ, и маскиралите се в апартаментчетата на Реформаторския блок не управляваха ли?, Не гъмжи ли в редиците им от бивши депутати, министри,, еврокомисари, кметове и какви ли още не? Защо това, което обещавате сега, не стана тогава, когато бяхте във властта?

Не знаете ли, че в Южна Корея, за да се отърват поне малко от малко от порочните връзки на политиката с бизнеса, трябваха 10-ина години. За Япония – пак толкова. В Италия на Берлускони констатират, че след 20 години операция „Чисти ръце” е „по-мръсно отвсякога” /„Дневник”, 18.02.2012г/.? Е, как да ви вярват хората?

Лъжа № 4 се свежда до идеята всички да забравят, че десницата изобщо е била на власт. Все БСП е управлявала.

Дори тези, които са „по-обективни” /доц. М. Дойчев/, считат, че „БСП е на власт пряко или с подставени партии, мнозинства и лица общо 17 от 25 години преход (1989-1991, 1992-1997, 2001-2009 и от средата на 2013 до днес).”

Защото той, а и мнозина още, „позабравят”, нека да припомним:

От края на 1990 г. управлява правителството на Д. Попов, в което БСП има 8 министри /от 19/, като вицепремиер е Д. Луджев, важни министерства като това на финансите /Ив. Костов/, на икономиката, търговията и услугите /Ив. Пушкаров/, вътрешните работи, образованието и др. бяха управлявани тъкмо от СДС;
От 8.11.1991 г. и цялата 1992 г. „мъдро” ни ръководи СДС и Ф. Димитров. Вярно е, че на 31 декември той вече не бе министър-председател, но за един, и то почивен ден, да прехвърляш една от най-черните години на прехода на политическия си опонент не е просто лъжа, а тепегьозлък! След това властта пое кабинет, оглавен от съветника на президента на СДС + участници в синята коалиция като Н. Неев, В. Карабашев, Р. Биков , подкрепени от т.нар. „сини мравки”. После бяха кабинетите на Ренета Инджова, Жан Виденов, Стефан Софиянски, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, „Тройната коалиция” и ГЕРБ. Във всички тези кабинети, с изключение на кабинетите на Жан Виденов /2 години и 17 дни/ и на Сергей Станишев /4 години/, БСП изобщо не участва!

Е как да вярваме, че 17 години и Цар Симеон /в СДС не членуваха ли монархисти?/, и ДПС /не Ви ли крепеше при първото СДС правителство?/, и Стефан Софиянски, и Ренета Инджова и т.н., все ваши любими приятели, все са тайни агенти на БСП?

Друг въпрос е, че при „командирския” стил на управление, вечните крамоли кой да води бащина дружина, и най-вече поради делата, народната подкрепа за десницата се разтопи като снежен човек на припек.

По-важното обаче е да видим кой какво свърши като беше на власт.

За почти 14 месеца кабинетът на десницата на Ф. Димитров промени Закона за земята и чрез ликвидационните съвети ликвидира селското стопанство. Още през следващите 2 г. обработваемата земя намаля с 1/3, загубиха препитанието си над 150 хиляди души /от които 15 000 агрономи/. Зърнопроизводството, както и поголовието на овце, свине и говеда, се сви между 2,5 и 4 пъти! Още не можем да достигнем нивото на 1989 г.!

Междувременно правителството на Жан Виденов изпадна в криза, но преди това върна 2,8 милиарда държавен дълг, нещо, което в тези мащаби никой друг не направи.

Вторият СДС кабинет на Иван Костов „приватизира” огромна част от държавната собственост /активи за над 30 милиарда/ на смешни цени и не върна никакъв дълг.

Това хората може би са го забравили. Но надали животът им позволява да забравят кой „реформира” пенсионната система и здравеопазването така, че от тях може да е доволен само този, който изобщо не боледува и е решил да работи до гроб и да се пенсионира „след това”. Всъщност, сигурно са доволни и шепата достатъчно богати, които не се нуждаят от пенсия и могат да си плащат лечението и лекарствата.

Е, как да подкрепиш такива видни управленци, драпащи за власт?

Лъжа № 5: След като и от „любимите” за протестърската душа посолства взеха да обясняват, че граждански протест с едно единствено политическо искане не може да успее, се появи още едно: Ние сме за морал в политиката. Прекрасно искане, и аз го подкреям с две ръце. Казусът „Пеевски” има и морални измерения и има и морална /освен политическата/ отговорност, която трябва да се понесе.

Големият въпрос, заради който обаче хората пак не повярваха, бе: Кои сме НИЕ?

Морално ли е, докато си на власт, да нарушиш цял куп закони, да подслушваш, да четеш СРС-та в НС и да съживяваш сюжета за „лекарите – вредители”, да мачкаш правосъдието, да „удряш” по тези, които имат нещастието да са ти конкуренти, морално ли е да назначаваш митничари, просто защото риташ топка с тях, да закриляш Мишо Бирата и още маса знайни и незнайни ДДС крадци и разбойници /вж. тефтерчето на Златанов, разговорите Танов-Дянков/?

Морално ли е, докато си в Парламента, да не инициираш, нещо повече, да не подкрепиш нито един вот на недоверие към тази власт, която действа неморално? На практика да я крепиш със „златните си пръстчета”, а след това да се възмущаваш колко неморално е да се ползва такова пръстче от „Атака”, да се правиш на чист, невинен, високоморален и принципен?

Морално ли е да твърдиш, че Местан е креатура на, и е зависим от Доган, но ти самият, само защото се казваш Кънев, Лукарски и как ли още не, нямаш нищо общо с тези, под чието крило си расъл, заемал куп длъжности, правил кариера?

Морално ли е, просто защото са те отбили от „хранилката”, да излезеш с „активистите” си и с незнайно количество платени клакьори да протестираш „от името на народа”? Високонравствено ли е да се маскираш като гражданин, при условие, че си храненик на партии и политици, олигарси и офшорки, държавния департамент на САЩ и фондацията на Сорос?

Не е лошо да ти дават пари, за да защитаваш нечии политика и интереси, да лобираш за тях. Но е крайно неморално да криеш връзките и привързаностите си и да се представяш за редови гражданин...

И накрая: Морално ли е една неморална постъпка да се „поправя” с още по-неморални и нечестни помисли и действия?

Има още доста неистини, които десницата „изглаголи”, опитвайки се да ни убеди, че идват „устами младенца”^{^iv}: „БСП е посткомунистическа олигархична, а не лява партия – леви партии са социалдемократическите партии в Европа”^{^v} /интересно, какво прави тогава БСП в ПЕС и защо Станишев е неин председател?/, нещо повече, тя никога не може да се измени, всички олигарси са създадени от „червените куфарчета” /забравете на чия съвест тежат „Марица-Изток”, „Балкан”, „Каолин”, „Кремиковци”, кой е Славчо Христов, коя – Цветелина Бориславова и т.н./.

В замяна на това, вижте ние, десницата, как бързо се променяме. Като същински Хари Потър сме.

Това последното, извинявам се, е истина. То не бяха люспения, перца, крилца, СДС, ДСБ, ССД, ГЕРБ, „22 септември”, Реформаторски блок и маса други организацийки. Но това, което и Хари Потър няма да може, е да създаде 20-ина различни организации с все същите стари „сини влъхви”.

И това умение обаче не поражда много доверие у хората. Те може и да не водят хронологичен архив на деянията на десницата, но се питат: Как така СДС няма нищо общо със своя основател и бивш председател /Ж. Желев/, как така друг председател ръководи ДСБ и няма нищо общо със СДС? Госпожата от днешното „Синьо единство”, не беше ли и тя председател, а и министър на СДС и т.н и т.н. Тези хора дали не се боят от делата си, та мине се не мине, решават да се скрият като сменят „фирмата” /по често/ или лицата /по-рядко/?

И накрая: имам чувството, че протестърството и скритите му организатори от всички 198 ненасилствени методи за въздействие, описани от Джийн Шарп не опитаха единствено № 185 „Изготвяне на фалшиви пари” и 195 „Стремеж за влизане в затвора”. И въпреки това, тази изпитана нееднократно /в арабския свят, бившите съветски републики, Сърбия и пр./ технология не проработи. Защо?

Много просто. Джийн Шарп се слави като „приятел на революционерите” или като „кошмар за диктаторите” и нееднократно се номинира за Нобелова премия за мир. Защото продължава делото на Махатма Ганди, Мартин Лутър Кинг и др. като теоретично обосновава апробирани идеи за използване на ненасилието вместо насилието като ефективен начин за сваляне на репресивни режими.

Още ли не разбрахте, уважаеми протестъри? Ами обърнете внимание на факта, че технологията е разработена за сваляне на репресивни, диктаторски, авторитарни режими. Не може да закърпите чорап с ножица, както не може да го нарежете с игла. Затова с тези методи не може да свалите дошло на власт след демократични избори демократично правителство. Те не са за това.

Полицията, тъкмо защото е на демократична власт, търпя и преглъща всичките ви закононарушения и изстъпления, мръсотията, разбития бял автобус, изкъртените павета и плочки, издънените чадъри, трудностите при придвижване на софиянци, тормоза върху хиляди студенти и преподаватели и не постъпи както очаквахте. Но и хората почустваха фалша на цялото ви истерично думкане, пискане, тръшкане, окупиране. Затова и постъпиха мъдро, за разлика от вас!

Дори писателят Марко Ганчев, когото трудно може да подозираме в прекомерна любов към БСП/БКП, ви го каза: “Те се помъчиха чрез протеста да измайсторят и изкуствена революционна ситуация. Макар и обладани антикомунисти, озоваха се в положението на БКП от сектантския й период в началото на 30-те години. И пърформансите им бяха аналогични с боядисването на червен щъркел от селски партийни активисти от същия период.”

В американското правосъдие има един процесуален принцип, условно наречен „плодовете на отровното дърво”. Същността му се състои в това, че ако е допуснато на който и да е етап, каквото и да е, дори съвсем малко процедурно нарушение, то получените резултати от тези действия, не могат да се използват в съдебния процес. Защото в „корените на дървото” сте изсипали „отрова”, то плодовете на това дърво също са „отровни”.

В протестите сигурно участваха и много честни хора. Но тези, които просто търсеха повод /какъвто и да е/ за протест, които го „яхнаха” и тръгнаха да го манипулират, изляха „в корена” на протеста толкова кофи фалш и лъжа, че дори и тези, които го подкрепиха, отказаха да ядат от отровните плодове, независимо от красивата опаковка, в която се поднасят.