/Поглед.инфо/ Вчера, 6 юни, се навършиха 70 години от Деня „D”, от началото на операция „Овърлорд”. Осъществи се дългоочакваният „Втори фронт”, т.е САЩ, Великобритания, Канада, Франция /на Де Гол, не на Петен/, се ангажираха не с откъслечни действия /в Африка, Сицилия и др./ а с активно участие във войната с Хитлерофашистка Германия на Европейския театър на военните действия. Тази операция доказа на Хитлер, на политическото ръководство и генералитета на Райха, че краят им е близо и несъмнено допринесе за по-бързото настъпване на този край.

Поклон, дълбок поклон пред стотиците хиляди, които пожертваха живота си, получиха наранявания и травми, изменили изцяло съдбата им... Поклон пред милионите, които рискуваха своето бъдеще и с героизма си допринесоха за ликвидирането на един от най-човеконенавистните режими в света.

Още веднъж поклон и вечна слава на жертвите на Втората световна война, дълбока благодарност, към всички оцелели участници, които после работиха здраво и заличиха дълбоките рани от тази война. Слава на тези, на които дължим живота си.

С това мислех да приключа. Вярно, смути ме малко упоритото мълчание за подвига и участието на страната, може би с най-голям принос за разгрома на хитлеристкия Райх – Съюза на съветските социалистически републики. Преглътнах и изказването на Барак Хюсеин Обама, който в емоционалната си реч заяви, че успехът на тази операция „позволи на Америка и нейните съюзници да отворят пътя за Берлин и да освободят континента от лапите на тиранията”. В крайна сметка Обама е политик /т.е. позволено му е „да спестява истината”/, СССР по това време присъства в рубриката „съюзници”, въпреки че съдейки от днешните им отношения непросветен човек трудно би повярвал... Вярно е също, че този тип изказвания са достоверни горе-долу колкото ако секретар-машинописката на писателя и учения Толкин каже: Аз и Професора написахме „Хобит”.

Това, което окончателно ме довърши обаче е статия в „Телеграф”/6.06.2014/, озаглавена: Денят „D” решава съдбата на Хитлер. Първото изречение гласи: „На 6 юни се извършва най-важната стратегическа военна операция във Втората световна война и въобще в световната история – десантът на съюзническите войски в Нормандия.

И това плиткоумно твърдение не е написано от нестроевак не е излязло под перото на старшина от „Строителни войски”. Написано е от ПОЛК. О.Р. ИВАН КОЛЧЕВ!

Аз не съм полковник. И офицер не съм. И историк нямам късмета да съм. Аз съм просто един нормално образован гражданин, който обаче чете и се интересува от история и политика. Сигурно не съм компетентен колкото полковниците от резерва.

Но такъв дебелашки тепегьозлък и ибрикчийство /изобщо не намеквам за собствеността на вестник „Телеграф”/ от страна на БЪЛГАРСКИ офицер, отдавна /или май никога/ не съм срещал. Какво имам предвид?

  1. „Третият райх” за около година окупира практически цяла Европа /без Великобритания/ с общо взето смешни за такъв мащаб на военни действия загуби.

  2. На 22 юни 1941 г. започна реализацията на плана „Барбароса”, в който над 3 милиона добре въоръжени немски войници тръгнаха към Москва. До лятото на 1943 г. Съветската армия успя:

  • да спре немското настъпление пред Москва;

  • да преживее „Ржевската месомелачка” /операция „Марс”/;

  • да ликвидира опита за завземане на Кавказ;

  • да организира операция за ликвидирането на Шеста армия на Паулус край Сталинград;

  • Да провали операция „Цитадела” /Курската дъга/ и на свой ред да реализира своя настъпателна операция и освободи редица градове, вкл. Харков.

  1. До този момент Хитлеристката армия има огромни невъзстановими загуби – над милион от най-опитните си войници, невъзможност да поддържа превъзходството си в танкове и самолети, недостиг на материални и човешки ресурси. След провала на „Цитадела”, немската армия има само два опита за настъпателни операции и то в много по-ограничен мащаб – в Ардените /25 дивизии/ и при Драва /малко по-малко/.

Не знам дали трябва да си велик стратег със „седем педи чело”, за да проумееш, че е въпрос на време да загуби войната този, който няма ресурси за настъпление, няма възможност да възстанови материалната си и човешка мощ и е изправен пред противник, който напротив, има материалните ресурси, създава и със страшна скорост произвежда /и получава от съюзниците си/ най-модерни оръжия, има добре обучена и опитна армия. Това го проумява и немският генералитет, замислил атентат срещу Хитлер и търсещ всячески възможности за сепаративен мир, както и съюзниците /особено Чърчил/ на СССР, които след три години все пак намират сили за наистина забележителното събитие – денят „Д”.

Но да видим какви са основанията на г-н Полковника /сигурно е полковник от КЕЧ/ да обяви един десант за „най-важната стратегическа военна операция ... изобщо в световната история”. Оставям настрана гръко-персийските войни /Кир, Дарий, Леонид/ Войните на Александър Велики, похода на Анибал, войните на Тимур, „арабското ветрило”, османската инвазия и обединените европейски усилия за защита на Виена и остров Малта... Забравям и за Наполеон, битката на народите, Аустерлиц и Ватерло, войната му в Русия и още много важни, ключови за развитието на човечеството операции. Нека да видим логиката на полк. Калчев: Създаден е Атлантическият вал, в края на 1943 и през 1944 г. Ромел полага огромни усилия да не допусне десант, но „немското командване разполага само с 59 дивизии” с които трябва да покрие „невъзможна за покриване зона с дължина повече от 2000 км.”.

Още тук възниква въпросът: А защо само 59 дивизии /към 650-700 хил. души/? Къде е основната част на хитлеристката армия и нейните съюзници? Авторът не дава отговор, затова аз да напомня:

Първо, приблизително по това време /22 юни-29 август1944/ стартира операция „Багратион”. Четири фронта на Червената армия атакуват групата армии „Център” /около 900 хил. души/ . На 3 юли е освободен Минск, на 13 юли – Вилнюс, малко след това танкистите на І Белоруски фронт достигат Рижкия залив а през август са в Източна Полша и пред Източна Прусия. Втората хитлеристка група армии „Север” е натикана в т.нар. Курландски котел, който иронично е наречен „най-големия въоръжен военнопленнически лагер”. Групата армии няма възможности да пробие обкръжението, няма и кой да ги деблокира. Така тези части прекарват общо взето безметежно времето до 11 май 1945 г., когато се предават в плен. Само групата армии „Център” /без изолираната група армии „Север”/ дават /нарочно ползвам данните на американския изследовател Стивън Залога от 1995 г./ 300 хиляди убити, 250 хиляди ранени и 120 хил. пленени, т.е. само загубите на „Център” са по-големи от всички немски войски срещу съюзниците във Франция.

Междувременно Втори и Трети украински фронт, Черноморският флот и Дунавската флотилия разгромяват 47 дивизии от армия „Южна Украйна” /т.е пак сравними с немските сили на Запад/. Убити са 256 хиляди немски войници, Румъния и България са изведени от Тристранния пакт, т.е. Хитлер губи както румънските войски, така и румънския нефт, така и българските хранителни доставки.

Какво става по това време на Запад? На 6 юни около 150 хил съюзнически войски дебаркират след тежки боеве. Благодарение на огромното превъзходство в авиация, артилерия и танкове и героизма на воините си, успяват да завземат плацдарм. На 12 юни войските вече са 387 хиляди, плацдармът е разширен до 80 км. с дълбочина 10-12 км. На 15 август има втори десант между Марсилия и Ница. Общо за една година западните съюзници успяват да въведат в театъра на бойните действия близо 2 милиона души.

Важна ли е операция „Овърлорд” /или денят „Д”/ за разгрома на хитлерофашизма? Несъмнено. Допринесе ли за окончателния разгром на Хитлер, за по-бързия край на бойните действия в Европа? Разбира се!

Но нима операциите на Червената армия при Сталинград, Курскката дъга, „Багратион”, Яшо-Кишиневската, Берлинската и мн. др. не са важни? „Денят „Д” решава съдбата на Хитлер” дълбокомислено изтъква г-н о.р полковника Колчев. А денят 22 юни 1941 дали няма по-големи основания да реши не само съдбата на Хитлер, но и на 12 млн. руски, 6,8 млн. немски, както и на още близо два милиона други войници?

По какво се определя важността на една стратегическа операция? По броя на ангажираните в нея хора и техника? По постигнатиге резултати? И по двата критерия операциите на Източния фронт превъзхождат тези от Западния.

Тогава? По прищевките и хрумванията на автора? По мерака му да се докара пред силните на деня? Да оближе максимално качествено политически „по-правилните” задни части?

Нямам отговор на тези въпроси. Но и аз, а предполагам и г-н Колчев помнят напъните на „великия военачалник” /и маршал!/ Л.И. Брежнев, да възвеличи стратегическата важност на едни други боеве за завземане и задържане на плацдарм – т.нар „Малая земля”. Тогава се разпространяваше един виц за разговор между ветерани. Единият пита другия: Ти воюва ли на „Малката земя”? Другият отвръща – Не. Ах ти, страхливецо, - казва първия – сигурно си се скатавал в Сталинград.

Очевидно и „Малката земя” има своето стратегическо значение. Но да го сравниш със Сталинград е направо смешно. Сталинградската битка набеляза поврата във войната, оттук до самия и край Германия се отбраняваше. И отстъпваше. Та ако перифразирам, много повече милиони немци „се скатаваха” на Източния фронт, вместо „героично да страдат” в някое френско градче по модела на сериала „Ало,ало”.

Разбира се, всеки автор има право на мнение. Обаче ако учите историята на Втората световна война /особено в нашето по-безпросветно време/ по писанията на хорица като г-н полковника ще разберете, че „на 25 август е освободен Париж, на 3 и 4 септември английските войски овладяват Брюксел и Антверпен, а на 19 септември – Брест. Пътят към сърцето на Германия е открит. Само година по-късно на 7 май в щаба на Айзенхауер в Реймс генерал Йодъл подписва акта за безусловна капитулация.”

Представете си, че не знаете нищо за ІІ световна война. Не сте ли смутени, не възникват ли въпроси? Например:

Къде се намира „сърцето на Германия”, някъде около Брест във Франция? Или в Берлин, столицата на „Хилядолетния Райх”?

Кой е изминал този открит с падането на Брест „път до сърцето на Германия”? Войските под командването на Дуайт Айзенхауер или тези на Жуков и Конев?

Къде се намира Реймс? В Германия или във Франция? На какво разстояние е Реймс от Париж /100-тина километра/ и от Берлин /1000 км/?

Защо щабът на ген.Айзенхауер е в Реймс? Щабът на маршал Жуков е в Берлин.

Кога свършва войната с хитлериска Германия? Когато Йодъл се предава на Айзенхауер, или когато на 9 май в Берлин фелдмаршал Кайтел, генерал Щумпф и адмирал Фридебург подписват капитулацията с маршал Жуков /представляващ Сталин/ и английския маршал Тедър /представляващ командващия англо-американските войски Айзенхауер/? Защо го няма Айзенхауер? Дали защото е на 1000 км. разстояние от Берлин? Денят на Капитулацията е ден на Европа. Защо денят на Европа е 9, а не 7 май?

Всички тези фалшификации и „премълчавания” /да не кажа долни лъжи/ съвсем не са дело само на г-н Колчев. Това е тенденция, която се развива още буквално 2-3 години след края на войната. Неслучайно през 70-те години след „Хелзинкското затопляне” бе създаден съветско –американски филм със заглавие „Неизвестната война”, неслучайно днес сериозен брой американски ученици са убедени, че през Втората световна, САЩ са воювали ... с Русия, а не с хитлерофашизма! Благодарение на видни български „лъжковци” забравата вече обхваща и българската национална памет...

Но има един проблем, който ме накара да се спирам на тези, поне на моето поколение, известни факти.

Господин Колчев е офицер от българската армия. Как може бе, господин полковник, да запълните цяла вестникарска 28 страница с разказ за Втората световна война, без да споменете поне името на основния участник, главната жертва, но и главния победител в тази война - СССР? Как се изхитрихте, само с четвърт изречение – „С него се отваря втори фронт от запад срещу хитлеристка Германия...” да оставиш читателя си да гадае, че сигурно е имало и първи фронт? Къде е този фронт бе, господин, с извинение, полковник? На юг за борба със сомалиййските пирати? Какъв полковник сте, почти ми се изясни. Но какъв българин сте?

Как не се сетихте да споменете поне, че и България ля кръв за победата над фашизма? Че 130 хиляди души, макар и от „неправилната страна” на фронта биеха фашистите? Че близо 17 хиляди български чеда оставиха костите си или претърпяха тежки травми, освобождавайки Югославия, Унгария, Австрия. Че участваха и успешно отразиха последната хитлерофашиска офанзива край Драва?

Не знаете ли, неуважаеми г-н Колчев, за поздравленията на Рузвелт и Чърчил към Сталин във връзка с великата победа /изразът е на Чърчил/ при Сталинград? Че и досега в Западна Европа има улици с това име? Че СССР от 1941 г. моли съюзниците си за откриване на любимия Ви втори фронт, че те непрекъснато отлагат този акт, докато най-сетне /по-малко от година преди края на войната н Европа/ това забележително събитие става? Че Арденската офанзива /от всичко 25 немски дивизии/ успява да изтика любимите ви съюзници на 90 км. назад и тогава Вашингтон и Лондон /лично Чърчил/ молят за помощ не римския папа, а съветското ръководство. Че Червената армия ускорява Висло-одерската операция, в резултат на което немското командване е принудено да прехвърли много /7 дивизии/ от силите си на Изток, изоставяйки офанзивата на Западния фронт?

Ако не знаете всичко това, моля, не пишете никога повече за Втората световна война. А ако го знаете, не знам какво да мисля за морала и честта на българския офицер.

Надявам се, много се надявам да има и други офицери, които спазват принцип на Кодекса на честта на руския офицер от 1904 г.: „Сердце – женщине, душа – Богу, долг – Отечеству, чест – никому!