Умира ли лявото в България? Слуховете за неговата смърт са силно преувеличени!

/Поглед.инфо/ „Слуховете за моята смърт са силно преувеличени.”

/Писмо на Марк Твен до вестник, публикувал негов некролог/

Още от изборната нощ, слушайки коментарите на журналисти, политолози, социолози и пр., не мога да се отърва от спомена за един стар виц. Да ви го разкажа:

Първа брачна нощ. Младият Хасан, притеснен и смутен, пристъпя към новата си съпруга:

- Айше, пък ха дано да си честна...

- Е, ха дано Асане! Ама надали...

Какво е станало с Хасан и Айше на другия ден, месец, години, не смея да прогнозирам. Но нямаше как да не си спомня този стар виц, /както и популярната песен/, след морето от съкрушителни оценки за представянето на БСП на последните евроизбори, самоуверените прогнози на „победителите” /комай всички други партии, дори и успелите да вкарат един или нито един евродепутат/, грандиозните и дори датирани планове за бъдещо правителство, безкрайните мераци на ББ, РК, НБ и пр. за министър-председателски кресла, еврокомисарски постове и пр. благинки.

Отвсякъде ни залива: „Левицата си отиде”, „ БСП се качи на пързалката...”, „Тръгна по пътя на СДС и ще свърши като него...”, Лявото и у нас, и в Европа яде голям бой” „Най-сетне БСП ще стане нормална /разбирай като нашите, т.е.„еднодневка”/ партия”...

Особено смешни бяха медицинските термини и алегории като „колапс”, „ступор”, „смъртен болник”, когото е най-добре да „евтаназират”...

Още в изборната нощ реших да видя какъв е „хала” на болника. Порових, посмятах и се смутих. Обективните данни показваха загуба, сериозна загуба на Левицата, но чак пък „колапс”, при това водещ до „екзитус”?

Изчаках до снощи окончателните данни на ЦИК. И ето ви една твърде любопитна табличка:

Кои са основните тенденции, видими още от пръв поглед от таблицата:

1. На изборите за Европарламент избирателната активност е по-ниска от тази, характерна за националния. Като правило партиите влошават резултатите си в абсолютен брой с около 1/3 до 2/5 при равни други условия.¹ Може да се каже, че е налице и плахата тенденция избирателната активност на гражданите като цяло да намалява.

2. В сравнение с изборите за ЕП през 2009 г., през 2014 г. е налице тенденция всички основни партии /с изключение на една/ да повишават броя на избирателите си с около 6 до 8 %. Единственото „изключение” е „Коалиция за България” с 50 000 гласа по-малко, което може да се тълкува като поражение на „лявото”.

Третото съществено различие не се вижда на таблицата, защото влиза в рубриката „похабен ляв вот”. От много години в лявата „Коалиция за България” влизат разни неясни субекти със също така неясна политическа ориентация². Но доказано леви сили, част от тях дори членували и ръководили БСП, са извън тази коалиция. Защо? Не знам, макар че се досещам. През различните години и типове избори, тъкмо тези леви сили обаче изразяват волята на между 30 и 80 хиляди граждани.

Сега обаче, за първи път след 1997 г., от БСП и КБ се отцепи още една сериозна група леви избиратели – АБВ, предвождана от бивш лидер на „Столетната партия”. И за разлика от някогашната „Евролевица”, на практика похаби още над 90 хиляди гласа... А само с тези 90 хил. гласа се оказва, че Коалиция за България също бележи ръст /при това най-висок - 9%/ при тези избори, в сравнение с изборите за ЕП през 2009 г.

През последните 25 години в България се нагледахме на доста каши, пирамиди, пладнешки грабеж и други чудеса невиждани, неща немислими... В пъстрия хаос на промените обаче, две неща останаха неизменни: обедняването /и декласирането/ на огромна част от българите в социално-икономическия живот и присъствието на БСП като сериозна демократична партия в политическия живот. Тя наистина допусна груби грешки, понесе сериозни удари. През 1997 г. надали някой очакваще, че не след дълго БСП ще привлича по 950 избиратели.

Това, което искам да кажа, макар и да звучи сантиментално, е че за да съществува една партия не само през последните смутни 25, а и близо 125 г., през които е била и преследвана, забранявана, убивана и т.н., тя очевидно отговаря на две много важни условия:

• има своята социална база, потребността за своето съществуване, която в процеса на все по-засилваща се пауперизация на хората също се засилва;

• притежава потенциала /организационен, демократичен, интелектуален/ да се самоочиства, саморазвива и укрепва, дори след тежки грешки и поражения.

Просто казано, въпреки че може да не съм разбираем за всички, много хиляди българи възприемат ЛЯВОТО и БСП не само като политическа принадлежност, а и като кауза.

Така че „мокрите сънища” на десницата, както и на многото „ментета на прехода” /като БББ на незабравимия Жорж, РЗС на „ваклия” Яне, че и новото ББЦ/, за предстоящата смърт на левицата, най-вероятно заслужават просто да напомним мотото на статията, да им пратим „чок селям” /от коалиционния ни партньор/ и да приключим с фразата на Айше: Ха дано! Ама надали...

Оптимистично звучи, нали? Не сме много по-зле от 2009 г. Когато също загубихме?

Добре, но докога загубите ще ни радват? А кога най-сетне ще победим?

Ами когато осъзнаем няколко факта, които само много късогледи наблюдатели не виждат:

Първо, БСП беше победена, беше НАКАЗАНА на тези избори. Но не толкова от другите партии, от естествените и конкуренти в политическия живот, а от част от собствените и членове и симпатизанти.

Второ, БСП през последните 15-ина години все повече губи политическата си физиономия, все повече, макар и с „променлив успех”, се отдалечава от собствените си прокламирани идеи и ценности, от утвърдените в Устава демократични правила. И ако в началото на 90-те, въпросът на Продев чия е тази партия – на „червените бабички” или на „червените мобифони”, можеше да се остави без отговор в името на оцеляването, ако различията можеха да съществуват в рамките на идейните течения, то това време свърши. На тези избори относителен, макар и нереализиран в мандати успех самостоятелно постигнаха както нейното „по-левичарско” крило, така и по-социалдемократическото.

Трето, АБВ може би не е права в отцепването си в тази форма и в този момент от основната част на Левицата. Но критиката и в съдържателно отношение също ли не е права? Нормално ли е в една партия /не че няма маса такива примери по света и у нас/ дори общински, областни лидери, кметове, депутати и президенти да не намират механизъм за поставяне на вижданията и проблемите си вътре в партията, та се налага да я напускат? А какво става с мненията на обикновените членове и симпатизанти?

Четвърто, обществото е силно фрагментирано и конфронтирано. Същото важи и за бизнеса. Икономиката е полузадушена и поставена в силна зависимост от държавата. Затова безпринципното „ползване” на властта може да спаси от безработица някои от „нашите” наемни работници или от разорение други от „нашите” бизнесмени. Но тази изначално порочна, корумпирана и корумпираща практика не само плоди „калинки” и менте-бизнесмени, но подрива доверието на хората не само в държавността и демокрацията, законността и общото благо, но и в партията и прокламирани от нея ценности като солидарност, сътрудничество, справедливост.

Пето, пак основателно може да ми се възрази, че тъкмо в левицата порочната симбиоза между политика и икономика е относително по-слаба, че тези негативни процеси придобиха най-уродливите си форми в предходни управления, че има партии коите не само приличат, но и направо действат като бизнес-корпорации³. Най-сетне, може да се изтъкне, че коалиционните ни партньори забъркват кашите, а после левият партньор отнася негативите...

Без коалиции вече близо 15 г. не можем. По волята на българския избирател и в близкото бъдеще не се очертава алтернатива на коалиционното управление.

Всичко това е така. Избирателят ни налага коиалиционно партньорство. А всяка коалиция означава и компромис, известно отстъпление от предизборното обещание, от борбата за интересите, които избирателят ни е делегирал да защитаваме.

Но значи ли това, че трябва да се откажем от защитата на всички интереси на делегиралите ни властта хора? Че можем да отстъпим и от най-важните за тях в името на коалиционния мир /спомнете си казуса „Пеевски”/? Да е казал избирателят някога някъде на политиците, че ще поддържа и най-безпринципни и немислими коалиции, че най-важното за него е оставането на дадена партия на власт?

Нека честно да си кажем. Нашите редови избиратели пет пари не дават /за разлика от партийните елити/ дали партията Х или нейната посестрима У са на власт. За тях политиката е важна единствено като механизъм за съгласуване и реализиране на собствените им интереси. Те очакват политики в областта на икономиката, образованието, здравеопазването, социалното осигуряване и пр., които да са съзвучни на тези интереси. И ако не видят точно това, избират друга партия. Или в изборния ден вместо към секцията ...отиват за гъби.

Всичко това звучи направо банално. Всички, особено пък партийните елити, го знаят идеално. Но не го спазват! И с риск да стана още по-банален, искам да очертая още няколко азбучни истини, които колкото по-често си ги напомняме, толкова по-добре.

1. БСП е лява партия, социалистическа не само по име. Тя е партия призвана априорно, безусловно да защитава интересите на наемния труд, левите идеи и ценности. И важното е не толкова как и доколко го прави сега, а да не го забравя и да го прави все по-добре в бъдеще! Защото това е единственият начин да продължи да съществува и през следващите години.

2. БСП е партия на по-бедните, на хората, които си вадят хляба със собствения си труд и тъкмо затова днес с труд свързват двата края. Ето защо дори интересите на дребния бизнес, на служителите, на хората на науката и културата, също са неин приоритет.

3. БСП е партия на бедните, но това не значи, че трябва да се стреми да ги плоди и да ги задържа такива, напротив. Поучителна е анекдотичната случка от Петербург на 25 октомври 1917 г., когато готвачката доложила на графиня Белозерская-Белоселская, че властта са взели „най-лошите”, болшевиките. „Те, както и Вашият дядо /декабрист/, не искат в Русия да има богати”. Грешиш, отвърнала графинята, моят дядо не искаше в Русия да има бедни!

4. В БСП, разбира се, може да членуват и/или да и симпатизират и богати хора. Живеем в условията на капитализма. И затова е крайно време мантрата за социалната пазарна икономика, която слушаме вече 25 г. да започне да придобива по-осезаеми и реални измерения. Това не може да стане без реализиране на последователни политики за икономическо развитие, свързано с разкриване на работни места и намаляване на безработицата, повишаване на доходите, издигане на конкурентноспособността на българските стоки в условията на общия европейски пазар и мн.др. Иначе казано, и сериозния предприемач е добре дошъл, но при две условия:

• да изповядва левите идеи и ценности и да не използва задкулисно партията и нейния потенциал;

• да не забравя първите три точки.

5. Абсолютно задължително трябва най-последователно, до дреболийки да се спазват демократичните процедури на Устава, особено при формирането и вземането на стратегически и кадрови решения. Очевидно съблазънта бързичко да се прекара волунтаристично решение, „да се уреди наш другар” и пр. е висока, но цената на „дребните” нарушения и непрозрачността в крайна сметка се оказва блатото на задкулисието и загубата на доверие.

6. Най-съществен аспект на коалиционната култура е подборът на партньорите и ясните условия на дейност в съвместната коалиция. Примерът на широката германска коалиция в това отношение е мнооого поучителен. Три месеца се „мотаха” /по българска оценка/, но вече маса време всичко се развива спокойно, няма скрити бомби и скандали, които да те изненадват в най-неподходящия момент.

В това отношение БСП твърдо трябва да престане да бъде всеядна. И ако беше дете, а не партия на 125 г., бих препоръчал формулата на майка ми: „Забранявам ти да си играеш с това момче!”

Ще възразите, че такива партньори-светци надали може да се намерят. Сигурно не е толкова лесно, както подбор на земеделци от улицата или на някой цигански барон. Също така е сигурно, че която и партия да се покани, и тя ще има „насрещен списък” който надали ще съвпада с нашия. Но нали затова казват, че политиката е начин на съгласуване на интереси и изкуство на възможното. Компромиси може и следва да се правят, но на съответната цена и далеч не с всичко. И ако някой още не се сеща къде да си търси партньори, мога да подскажа – в Левицата!!!

Лявото пространство включва поне 200-250 хил. социалдемократи, комунисти, анархисти, социалисти и др. „...исти”, които не си сътрудничат с БСП. Очевидно е, че има стари проблеми, обиди и огорчения, по-пресни и позабравени предателства. Но при всички случаи с тези хора най-лесно може да се споразумеем по точките от 1-ва до 5-а. И това ще е най-нормално. В крайна сметка БСП няма да се жени за тези партньори, а ще се коалира с тях.

И накрая, чета тези шест същностни за БСП пункта и със съжаление си спомням случаи, в които моята партия не просто е отстъпвала от тях, а и направо ги е прегазвала. От поне 8-9 години в партията се налага, и пак от толкова време се отлага един задълбочен и честен разговор, в който отново да се потвърди идентичността на партията, нейната мисия и ценности, съответствието на дейността с нейните идеи. Повече няма накъде да се отлага и шикалкави. Забавянето все повече става „смерти подобно”!

И понеже влязох в слога на класиците, нека завърша с Ботевото „Кой си ти и за какво се бориш, мъж ли си, жена ли си, хермафродит ли...”

И най-трудният и тежък отговор, вярвайте ми, ще бъде по-добър от настоящата ценностна каша и мътна идейна боза, в която всичко може да се оправдае!

________________________________

1^ Влияние оказват и фактори дали дадена партия е на власт или в опозиция, дали е оценявана положително или негативно от общественото мнение, социално-демографските характеристики на традиционния й електорат и пр. За ДПС самият избирателен закон и отношението му към гласовете от чужбина също оказва сериозно влияние.

2^ Представител на такава партия ни заряза преди 3 месеца и се подвизава в НС като независим, а всъщност „Бареков депутат”.

3^ Изборните резултати , както и „неочаквано убедителното” представяне на някои нови и стари партии може да се интерпретират и като индикация, че конфронтацията на бизнеса кара част от него, освен косвено /чрез влияние/, да реши и по-директно да се намеси във властта и управлението на държавата..