/Поглед.инфо/ След подписаното споразумение за примирие на 21 февруари между Виктор Янукович и опозиционните лидери в присъствието на европейските посредници от Полша, Франция и Германия, и след одобрението на споразумението от Обществения съвет на Майдана, всички си отдъхнаха, че може би това е началото на изхода за Украйна, на фона на кървавите събития от последните дни. Янукович се съгласи за провеждане предсрочни избори и за връщане на конституцията от 2004-та, орязваща неговите правомощия.
Блажени са вярващите.
В следващите часове стана абсолютно ясно, че това бутафорно примирие беше прието с облекчение и надежда само от украинския народ, и че всъщност не върши никаква работа на тези, които вече бяха яхнали протеста и не можеха да се спрат в трескавия си полет към бърза и незабавна развръзка.
Но на кого му пукаше за народа, всъщност?!
За броени часове колелото на събитията се завъртя с бясна скорост в обратна посока и световните агенции не можеха да смогват в отразяването на новините. Никой не разбра какво точно се случва и след кратко недоумение този въпрос вече не се задаваше. Важното беше да се отразяват колизията и неочакваната развръзка в националната драма. А събитията следваха едно през друго със скоростта на светлината, дори нямаше значение тяхната последователност.
Десният сектор и военизираните му отряди заявиха, че не приемат споразумението и остават на площада.
Радата се оказа без председател. Рибак подаде оставка „заради влошено здраве“.
Почти всички членове на правителството напуснаха кабинетите си.
Протестиращи начело с Остап Кривдик съобщиха, че са превзели сградата на президентската администрация.
Новият председател на украинския парламент се оказа Олександър Турчинов, който поиска бързо сформиране на правителство.
Междувременно спешно се гласува специален закон, който да освободи Тимошенко от затвора.
Газовата принцеса на път за Киев обяви, че ще се кандидатира за президент.
И след това триумфално се появи на Майдана.
Янукович изведнъж изчезна.
Една депутатка обяви, че той трябва да бъде убит, а Газовата принцеса поиска да бъде линчуван на Майдана.
Янукович се опита да обяви случващото се за преврат, а след това – и да напусне Украйна.
Върховната Рада го отстрани от длъжност.
Олександър Турчинов стана и временен президент.
Насрочиха се президентски избори за 25 май.
Отрядите на десния сектор иззеха функциите на милицията и поеха нещата в свои ръце.
Национализира се президентската резиденция, нахлуха в нея и разпънаха на дървени кръстове трите орела беркут.
Беше отнет официалният статут на руския език в Украйна.
МВФ веднага, мазно и услужливо предложи финансова помощ за Украйна.
Украинската Партия на регионите обяви, че отговорността за човешките жертви пада върху Янукович.
Забраниха дейността на Партията на регионите на Янукович.
Европа приветства всичко това.
САЩ също.
Това се случи за броени часове след подписване на „примирието“.
Всъщност никой освен украинския народ не искаше това примирие. Олигарсите не можеха да чакат. Искаха да си вземат властта от другите олигарси веднага и незабавно.
Всички бяха изнервени от мъчителното чакане. Изнервиха се и ЕС, и САЩ, даже бяха почнали да се обиждат по телефона и да се излагат пред света.
Всичко лъсна кристално ясно.
На никого в тази голяма и мръсна игра не му пукаше за народа на Украйна. А и народът в последно време не преобладаваше на Майдана. Почна много да се набива на очи, че там останаха предимно военизираните отряди на десните радикали с техните катапулти.
Набиваше се на очи тяхната настървеност и озверялост. И невъзможността да бъдат овладени. Нещата излязоха извън контрол, включително пред камерите. Всички си изпуснаха нервите по свой начин. И това трябваше да се спре бързо.
Само че има една подробност.
Източна Украйна моментално настръхна.
А там е житото. Там е индустрията. Която между другото е обвързана с Русия и хората не са глупави. Знаят много добре, че това е големият залък, който искат евроатлантическите кукловоди. Знаеха, че условията на ЕС, които Янукович отказа да подпише, вкарваха Украйна сигурно и безусловно в пълна и тотална икономическа катастрофа.
Не че Янукович беше стока. Той просто отказа да подпише присъдата на големите играчи над Украйна. В студеното му олигархично сърце нещо го е спряло да го направи.
Евромайданите пропуснаха важната подробност, че има още едни украинци и руснаци на изток и юг, които са с друго мнение по въпроса.
А те са милиони.
Севастопол и Одеса се обявиха категорично против формата на евроисторията, която в момента се пише на Майдана, и предизвикаха първите сблъсъци. В същото време бойците от Беркут бяха посрещнати като герои – с цветя и сълзи.
Крим директно заяви готовност за присъединяване към Русия. Керч издигна руското знаме над сградата на общината като ясен знак, че няма да даде Крим на НАТО.
Нетърпеливи и превъзбудени да разкъсат топлата плячка, съвременните ловци на източноевропейски държави вкупом забравиха, че Киев не е цяла Украйна. И че Украйна няма да се даде толкова лесно.
А, да.
И между другото, Олимпиадата свърши.
