/Поглед.инфо/ В Хасково скочиха срещу пластика на Баба Яга пред сградата на общината. Православни и евангелски свещеници обясняват по телевизора как този символ на злото плашел децата и колко неморално е в града на Богородица да има статуя на лошата героиня от приказките. По същия начин Комитетът по правата на жените към Европейската комисия заклейми класическите детски приказки, като ги обяви за погрешен модел на съвременния свят. Двете действия само привидно имат различен корен и мотивация. Всъщност и в двата случая става въпрос за нелепа и опасна демонстрация на убеждения, които са израз на една и съща деформация в човешкото съзнание и имат един и същ корен – крахът на християнството в опита му да обясни света и да оцелости човешката личност.

Не си мислете, че съм във възторг от тази тъжна констатация. Напротив. По християнската пътека е минала голяма част и от моя вътрешен маршрут. По нея са минали най-съкровените молитви и надежди на милиарди хора по света. Всичко това е вярно.

Но очевадно е вярно и другото – че в екзистенциален план тази религия се провали безапелационно. Тя не направи света нито по-мъдър, нито по-добър. Не направи човека по-щастлив и по-цялостен. Точно обратното – раздели грубо душата от тялото му и те тръгнаха в противоположни посоки, разпъвайки изтерзания човешки дух в най-спекулативното и лицемерно противоречие, познато ни въобще откакто свят светува. Вместо да продължи античната концепция за цялостна и хармонична личност /Mens sana in corpore sano/, тази религия наложи демагогски най-голямата и ужасна лъжа – че някой друг ще те спаси от самия тебе и ти самият не си способен, нито достоен да направиш това съзнателно, с волята на цялостната си личност. Християнството изкара божественото естество извън човека и го обяви за Добро. В същото време остави човешката сянка в подземията на психиката и я обяви за Зло. Бог срещу Дявол. Рай срещу Ад. Богородица срещу Баба Яга. С една дума – съзнание срещу подсъзнавано.

Така, вместо да интегрира тези противоположни аспекти в тяхната сакрална и архетипова цялост, християнството принуди човека да коленичи пред един невидим и всемогъщ Бог, който видиш ли, изпраща собствения си Син, за да спаси човеците от Своя гняв и от самите тях – по-точно от тяхната сянка. Което, ако въобще е вярно, би било проява на една, меко казано, Божествена шизофрения. Защото Бог, ако наистина е толкова милостив, можеше да ни прости каквото има да се прощава, без да се стига до акта на загробващата ни с вина кръстна жертва, която всъщност е теологичен и философски абсурд. И този абсурд е налице поради факта, че Бог е имал нуждата да види кръвта на собствения си Син, за да спаси хората от собствения си гняв. Един вид, Той принася в жертва Себе си на самия Себе си, защото иначе не може да надвие Божественото си его и да прояви милост. И иска от нас същото в замяна.

По този начин човекът цял живот трябва да жертва най-ценното от себе си, за да получи милост и благоволение. Това е и общото между трите авраамически религии – юдейство, ислям, християнство – потискащият, доживотен и смазващ респект от Бога. Но и трите са чужди на европейската психея, те са далече от нейния архетипен и природен фундамент. Те са плод на друг, различен от европейския, цивилизационен модел. Затова и никога не успяха да станат естествена и органична част от европейската душа. Въпреки обличането на всички езически практики с християнски одежди, езичеството диша и до днес в сянката на всеки християнски празник; той е пламъкът, който все още поддържа сакралната обредност на колективното битие в годишния календар.

Ето най-актуалният пример – празникът на Свети Валентин е всъщност копи-пейст на древните Римски Луперкалии, които са се отбелязвали на същата дата и са символ на плодородието, на вечния Пан, битуващ в Рим като Фавн. В този ден девойките пускали любовни писма в предварително подготвена урна, а след това на случаен принцип младежите взимали по едно писмо и били длъжни да ухажват девойката, която го е написала. Ето откъде идват съвременните валентинки. Никой не се сеща за самия светец. Всички празнуват празника на любовта и плодовитостта. Аналогията с източноправославните празници е разработвана от много антрополози и етнографи, дори е безсмислено да се опитвам да ги изреждам.

В същото време автентичните християнските легенди се приемат най-често механично, без да бъде осмислен абсурдът, който е заложен в повечето от тях. Подобно на преданието за „премъдрата“ София, която подлага на нечовешки мъчения децата си Вяра, Надежда и Любов, за да възвеличи Божията милост. Та нали жертвата на Сина ни избави от греха?! Защо София принася децата си в жертва, обезсмисляйки Христовото разпятие?! И на никого не му хрумва, че този християнски мит е всъщност еманация на изгубените вяра, надежда и любов в сухия огън на фанатичната страст и на отричането от естеството на човешката природа. Защото по-жесток Бог от този, който иска най-свидното ти – собствената ти рожба – да бъде принесена в жертва чрез нечовешки мъчения, аз не познавам. А човекът, който е способен на такава жертва, е безумец и идиот. Душевно осакатен и объркан идиот, изгубил себе си във френетичното преклонение пред непознаваемото, смачкал своята човешка същност в зловещ комплекс от собственото си естество.

Това не е отклонение от темата за Баба Яга от Хасково. Напротив.

Баба Яга е един от най-древните архетипове на Великата богиня-майка, на свещеното женско начало в природата. Този архетип е в колективния фундамент на всички човешки цивилизации още от времето на матриархата. Но патриархалният модел на юдео-християнството не търпи безсмъртния символ на женствеността и сексуалността в лоното на своята аскетична и отричаща естеството идеология. Защото тя не признава сексуалността за неделима част от човешката природа. Самата Богородица, която става майка без да стане жена, е символ на ампутираната сексуалност и превръщането й в религиозно табу. Забраната обаче не касае само Жената. Мъжкият Ерос е потиснат и също е вкаран в юздите на въздържанието, а след като му е отнета Богинята, пред която е коленичил, не му остава нищо друго, освен да коленичи пред Всемогъщия Бог. Богинята е компенсирана частично с анемичния девически образ на Богородица, а самодостатъчният си Бог принуждава Мъжа да се задоволи с преклонението пред самия Него, кастрирайки неговата изконна мъжественост и превръщайки го в полуимпотентен роб, надяващ се на своето спасение.

Въпреки безпощадната религиозна агресия на християнството, крепяща се на безусловните догми, езическата психея на човечеството продължава своя танц в гънките на нощта чрез приказките, митовете и легендите. Древните архетипове дишат в тях, съхранявайки в себе си модели и ситуации, даващи отговори и осветяващи пътеката на всеки един човек към неговата цялост. Дори мракът на средновековието и жестоките гонения на инквизицията не успяват да прекършат този вечен танц. Защото Сянката не може да бъде откъсната от човешкото естество. Тя е неделима част от целостта на личността. Тя не може да бъде прогонена в Ада. Може да бъде единствено интегрирана – съзнателно и индивидуално, в тишината и огледалото на собственото Аз.

Затова и Баба Яга никога няма да умре. Богородица винаги ще остане някъде твърде високо и твърде далече, и поради това не може да бъде пътеводна светлина за никоя нормална жена в осветяването на нейната нощна и лунна природа. В крайна сметка жените все още зачеват по единствения познат и възможен начин. И към тази човешка опитност няма отношение въпросът как е заченат християнският бог. Девата няма отговори на човешките противоречия, защото тя не познава противоречието. Тя не е цялостна и не познава пътя към целостта, защото никога не е била жена.

Защо обаче човечеството си причини всичко това?!

Някъде там, в разгулния предсмъртен цъфтеж на Рим, юдео-християнството покълва като контрапункт на една самозабравила се и морално изчерпана империя. Покълва като неизбежен коректив на потиснатия и нечут vox populi. Набира неудържимо сила и се превръща в идеология, която помита по пътя си цял един свят, изгубил мярата в опиянението от собственото си величие. Аскетизмът на християнството и ампутирането на сексуалността обаче не решават парещите въпроси в човешката личност и нейното функциониране в обществото. Нито правят света по-справедлив. Става дори по-лошо. Лишаването на човешката психея от правото й да има своята легитимна сянка на практика я извежда в нелегалност и деформира проявленията й в светлината на деня.

Пораженията са налице в целия свят около нас. Вместо да потърси тайните пътеки към своята мистична и божествена женска природа, съвременната жена компенсира вътрешните си липси с чисто външни изрази и практики, като воюва със света за възстановяването на своите права и поема все повече мъжки характеристики. В същото време мъжете стават все по-женствени и лишени от магията на своя сексуален и свещен контрапункт. Кризата на съвременната цивилизация постепенно превръща мъжете и жените в безполови същества, изгубени в един все по-объркан свят и притъпили своя изконен копнеж към йерогамията – мистичната Сватба, в която само две противоположни половини могат да се слеят във великото тайнство на Целостта.

Този копнеж е притъпен, но не е изгубен и диша в световната душа.

Затова и да бутнат статуята в Хасково, Баба Яга няма да умре.

Нито католическият светец Свети Валентин ще изтръгне езическия корен от празника на любовта, гарниран с шоколад, вино и цветя.

Няма как Вярата, Надеждата и Любовта да бъдат пожертвани от Мъдростта – София.

Те могат да бъдат пожертвани единствено и само от Глупостта.

  • Не е задължително позицията на автора да съвпада с тази на редакцията на Поглед.инфо