/Поглед.инфо/ Дотам я докарахме.
Онази стара Европа, която беше сърцето на цивилизацията, онази Европа, която винаги е била културният фундамент на света – тази Европа вече няма почти нищо общо с мутиралото в Брюкселските лаборатории образувание, което виждаме днес и което наричаме Европейски съюз. ЕС отдавна се превърна в покорен клонинг, в огромен цветен папагал, крякащ до малоумие идеологемите на своя създател – свръхсилата САЩ. Хилядолетната духовна идентичност на Стария континент се огъна под напора на едно недвусмислено дефинирало се консуматорско общество, компенсиращо цивилизационно-културната си немощ единствено със свръхразвита киноиндустрия, поддържана с милиарди долари.
Вече стана кристално ясно, че в съвременната Евроатлантическа империя Европа има формална, унизителна и поддържаща роля, а нейната бедна източна част – никаква. Днес Европа е мажоретката, облечена в нелепо ушита рокличка с американски стайлинг, повтаряща движенията и наизустила фразите на своите демиурзи, изгубила своето хилядолетно достойнство. Дори когато чрез Сноудън стана ясно на целия свят, че САЩ подслушва всички правителства и европейски лидери и че държи на каишка и в информационно подчинение цяла Европа, не последва нищо. Освен конфузно и покорно навеждане на глава. Дори когато Виктория Нюланд го начука на ЕС по телефона, отговорът на Меркел беше, че това било неприемливо. Последният изтекъл телефонен разговор на Катрин Аштън за събитията в Украйна показа за пореден път наглото и арогантно отношение на САЩ към случващото се в Киев като част от амбицията за режисиране на историята на целия свят.
ЕС вече не е Европа.
Точно обратното. ЕС е това, което накара Европа да мутира до неузнаваемост, да потъпче своите цивилизационни ценности и културни традиции, да застане сама срещу себе си в името на световната хегемония на съвременната американска империя.
Събитията в Украйна показаха недвусмислено кой държи диригентската палка. Доказаха, че Европейският съюз е едно безгласно чучело, което върви срещу собствените си народи. 25 години след рухването на комунизма Европа реши да воюва отново срещу СССР и да изгражда нова Стена, в пълен анахронизъм с историческите и политическите реалности.
Защото Русия отдавна не е СССР.
Но СССР е единственият призрак, който може да реанимира разделението на Европа. За да бъде Европа слаба, послушна и разединена. За да бъде погълнат нейният ресурс от хегемона на съвременния свят.
Цяла Европа се изправи срещу Русия и подкрепи военния фашистки преврат, финансиран от САЩ и извършен от Десния сектор в Киев. Цяла Европа скочи срещу Путин и осъди правото му да защити милионите етнически руснаци в Крим от саморазправата на нацистките отряди, които вече са новата милиция в Киев и в западна Украйна. Цяла Европа се възмути от това, че Путин защитава стратегическите интереси на Русия, което е важно за геополитическия световен баланс, и се прави на ощипана стара мома, когато пред очите на целия свят, в реално време, се извършва една гигантска манипулация, в която заложник е народът на Украйна. Същата Европа обаче нямаше нищо против военната намеса на САЩ в Югославия и отделянето на Косово.
Не. Това не е моята Европа.
Това не е Европа на Данте, Шекспир, Гьоте, Волтер. Това е една нова и безпаметна Европа, която нарече себе си Европейски съюз и заигра мажоретния си танц по имперската свирка на новия господар на света, забравила красотата и многозвучието на своята култура и познанието за собствената си история.
Вместо да работи за вътрешното си обединение и просперитета на народите си, тази Европа предаде градените с векове демократични ценности и се впусна в безумната авантюра на един нов СССР, акостирал на европейския бряг през Атлантика.
А нашите български папагали закрякаха и заподскачаха и те, за да не останат по-назад. И леви, и десни побързаха да се сложат в общия хор, без дори да се опитат да застанат зад идеята на един стратегически неутралитет, носещ своето основание в културната и историческата обвързаност на България и Русия. Поне в името на онези 60 000 воини, които загинаха в Руско-Турската освободителна война, давайки ни държавен суверенитет. Но не. На Националния празник 3 март така наречените държавни лидери дори ги беше срам да кажат кой ни е освободил и от какво. Само и само да не се спомене името на Русия.
Смешници.
Готови са да пренапишат и историята, само и само да не излязат от наведената лакейска поза на своето хронично, васалско раболепие. Така и не проумяха, че всъщност никой не ги пита. Че за „Големите“ те са Никой.
В тази нова геополитическа игра единствено националистическите партии отказаха да облекат мажоретните брюкселски роклички. Единствено те останаха верни на принципите и ценностите, които поставят в центъра на политическото говорене националния интерес. Не брюкселския. Не американския. Българския интерес.
Но за радост, в последните години европейските народи започнаха да си спомнят кои са и евроскептицизмът набира сила на Стария континент.
За радост, народите започнаха да проумяват, че ЕС и Европа не са едно и също нещо.
Драматичните събития в Украйна ускориха и другия процес на проумяване - че Русия и СССР отдавна не са едно и също. И че европейският цивилизационен код, притиснат от асимилацията на САЩ, постепенно се придвижва за съхранение на Изток.
Европейските народи скоро ще пожелаят да си върнат Европа.
И ако ЕС не го проумее докрай, не САЩ ще му го начука, въпреки неудържимите мераци на Вики Нюланд.
Ще му го начука самата Европа.
Нищо чудно – с помощта на Русия.
