/Поглед.инфо/ Знаете ли.

Днес, докато гледах изказванията в парламента, установих, че
единствените, които говориха по същество и адекватно, бяха Волен
Сидеров, Магдалена Ташева и Драгомир Стойнев. Един министър с достойно
поведение от БСП и двама патриотични лидери от Атака. Всичко друго беше,
меко казано, обидно за слушане. Просто констатирах очевидното.

Може да ви звучи скандално, но ще ви го кажа направо. Защото касае
всички ни.

Единственият изход за мен е БСП да се освободи от компрометирания си
лидер и от неговата неолиберална клика, а истинските леви хора в БСП да
се сплотят и да вземат нещата в ръцете си. И заедно с Атака да поемат
следващото правителство, а националните предатели и престъпници от ГЕРБ,
ДПС, ББЦ, РБ и тем подобни да изчезнат в небитието, където им е мястото.
Шансът за спасение на България и за смяна на самоубийствния й курс към
безусловна капитулация е в обединението на читавите леви и патриотични
хора и еманципирането им от етническата партия ДПС.

Друг шанс просто няма.

Затова си помислих – дано на свестните, в това число и на младите хора в
БСП, им дойде силата и смелостта. В голяма степен изходът за всички нас
като народ и държава зависи от тяхната консолидация около
националноотговорна, социална, лява политика. Единственият естествен
съюзник на БСП, който е в пълен синхрон с нагласите на нейния електорат,
е Атака. Не либералите от ДПС, които късат две десетилетия от тялото на
лявата идея и компрометираха безвъзвратно Столетницата. Това, което е
нагласа на целия й електорат, е всъщност кауза на Атака. Вече за всички
стана ясно, че пречката за реализиране на идеологията на
социалистическата партия е собственото й ръководство.

Не случайно през изтеклия едногодичшен мандат на сегашното правителство
социалистите и националистите бяха негласни съюзници. Почти интуитивно
те осъзнаха едно – че можем и трябва да се обединим не само в името на
това мракобесният ГЕРБ да не бъде допуснат отново във властта. Не. И
едните, и другите бяхме от едната страна по всички важни и съществени
въпроси, които касаеха вътрешната и външната политика на България, както
и мястото й в новите геополитически реалности. Да припомням ли летните
протести, кризата в Украйна, отношението към ЕС и НАТО, позицията към
Русия? По всички горещи теми на деня привържениците на двете партии
изповядваха еднакви убеждения. И националисти, и социалисти ясно
осъзнаха колониалната задушаваща хватка на Брюксел и САЩ, която ни лиши
от национално достойнство и суверенитет. И която приложи унищожителен
геноцид над целия български народ.

Няма разлика между Костов и Станишев. Няма разлика между всички останали
местни политически играчи, които продадоха живота и идеалите на милиони
българи.

Но има читави и отговорни хора в БСП. И те вече се доказаха. Нищо не
може да застане срещу тях – защото винаги са заемали публично своята
националноотговорна, достойна позиция. Надявам се, че винаги ще
продължавам да чета непримиримото слово на Александър Симов. Че
винаги ще се усмихвам на балансираните, искрени думи и обобщения на Ваня
Добрева. Че ще се заслушвам и в бъдеще в позициите на Драгомир Стойнев.
Че ще разбирам и онези, които искаха в ЕС да ни представляват образовани
и интелигентни личности като Достена Лаверн.

Това са достойни хора. Те имат право да представляват хората, които им
вярват.

И искрено се надявам да имат шанса, подкрепата на своите, и смелостта да
отстояват истинските принципи на една нова, лява и адекватна на
реалностите идеология.

Това правителство не е ляво. То не е социалистическо. Не е и българско.
Чашата преля преди няколко дни, когато под назидателния, суров поглед на
сенатор Маккейн, премиерът Орешарски беше принуден да издекламира за
пореден път няколко унизителни изречения, загробващи за пореден път
националната ни сигурност и суверенитет.

Имаме какво да си дадем един на друг, приятели.

Ние, патриотичните българи, сме малко остри. Да, звучим ви радикално. Но
вие също се вслушвате в нашите смели слова и сърцето ви нашепва, че те
са истинни.

Нима не разбирате – времето за чакане свърши. И ние, и вие искаме да
живеем в свободна България.

И само ако сме заедно, приятели, ще можем.

Ще можем да си я върнем.