/Поглед.инфо/ Драмските събития от края на септември 1941 г. обикновено се отминават с мълчание и са почти непознати за повечето читатели. Подготвено от гръцките, и неколцина български комунисти, въстанието в Драма е антифашистко, но е и антибългарско, насочено срещу българските окупационни власти. След като Хитлер разбива и окупира Гърция, с негова директива от април 1941 г. Беломорска Тракия е предадена на България и тя преминава под управлението на българската фашистка власт. И днес някои смятат, че това е осъществяване на националния идеал за връщане на България на земите, загубени след Първата световна война, забравяйки, че придобивките в една война се броят след като тя свърши, а не в началото й. Въстанието в Драма обаче е смазано от българските военни корпуси с изключителна жестокост, подобна на тази, която фашистката ни власт проявява и към българската съпротива. Но възниква и въпросът, ако то беше успяло, каква щеше да бъде съдбата на българите по тези земи, подложени на жестока гръцка асимилация след 1919 г.?
Заради тази сложна политическа плетеница Драмските събития са белязани с горещи политически страсти не само между партиите, но и в самите тях. Между вътрешното ръководство и задграничното бюро в Москва на БРП (к) също възникват сериозни различия в оценката за случилото се в Драма.

Проф. Георги Даскалов (1942-2014) бе един от най-добрите познавачи на съвременната балканска история. Изследва горещите точки в отношенията между балканските народи. В своята книга за събитията при Драма той повдига плътната завеса и пред някои не съвсем приятни, меко казано, моменти, свързани с налагането на българската власт в Беломорието, изнася трагични документи и факти за подготовката, избухването и потушаването на Драмското въстание.

Из книгата на проф. Георги Даскалов „Драмското въстнание 1941”

След хитлеристката агресия в Гърция и нейната капитулация в Беломорието на мястото на разрушената във вихъра на войната гръцка държавна машина се изгражда българска гражданска администрация, на която е възложено да нормализира живота в областта. Ако трябва да се даде една качествена характеристика на този процес, е необходимо да се имат предвид някои обективни обстоятелства. Първата група от тях се отнася до хитлеристката инвазия на Балканите и последиците от нея:

Българските войски навлизат в Беломорието 14 дни след хитлеристката агресия срещу Гърция, когато нейните въоръжени сили са претърпели пълен военен разгром, а съпротивата им е прекратена;

В продължение на близо две седмици, до 20 април 1941 г., в Източна Македония и Западна Тракия действува наложената със силата на оръжието германска окупационна власт, която ликвидира гръцката обществено-политическа структура, взема като трофей имуществото на гръцката армия и слага ръка на стопанските блага в областта;

Военнополитическите и стопанските интереси на райха в областта остават гарантирани и занапред, като на българската държава се налагат сериозни финансови ангажименти. Източна Македония и Западна Тракия се предоставят на България само като територия за военно и гражданско управление, но не и като земя, която трябва да й принадлежи. Берлин си запазва правото да решава тяхното бъдеще след края на войната.

Втората група обективни обстоятелства се отнася до България:

Българското правителство се съгласява да изпълни германското решение за въвеждане на български войски в Беломорието при изричната уговорка, че нейната задача е не окупация на областта, а да осигури реда и спокойствието в нея. Това негово становище е направено достояние на широката международна общественост…

…Въпреки липсата на международноправни гаранции за възвръщане на част от българското Беломорие към отечеството в продължение на близо четири години отношението на българската държава към тази земя е не като към временно заета, а като към трайно присъединена територия. Въпреки ограничените си възможности и военновременната обстановка тя провежда в нея целенасочена политика за стабилизиране и развитие, като за целта са направени значителни капиталовложения. Това е изходната позиция, от която действува българската гражданска администрация. Преследваната цел от централната и местната власт е Беломорието да се вгради в политическата, държавната и стопанската структура на България, което да доведе до приобщаване на отнетата й през 1912 г. Източна Македония и на заграбената през 1918 г. Западна Тракия…

Насилственото откъсване на Източна Македония и Западна Тракия от отечеството и провежданата в тях от гръцките режими целенасочена политика на обезбългаряване и асимилация внасят елемент на историческа правомерност при установяване на българската власт в тях.

Тези обективни обстоятелства ни дават основание да считаме, че установяването на българската армия в Беломорието няма характер на окупация, а самата тя не може да се третира като окупационна сила… Присъединена към България, областта е превърната в нейната административна единица със съответните областни и околийски органи на държавно управление. Личният състав на ведомствата и службите е заменен с български. Общинската администрация е поверена на изпратените от вътрешността на страната лица. Предвидени са най-строги санкции за неподчинение и антибългарски прояви.

За местните гърци настъпват дълбоки промени в културния и духовния живот. Затворените през есента на 1940 г. гръцки училища не са открити. За разлика от децата на всички други националности, живеещи в областта, през учебната 1941/1942 г. децата от гръцки произход нямат възможност да се учат. Докато правата на турското и арменското население се зачитат, на гръцкото не се разрешава да създава каквито и да е просветни, културни, религиозни или други масово обединения и организации. Гръцките културни институти, като кина, музеи и библиотеки, стават държавна или общинска собственост, а дейността им се подчинява на българската политика. Местният гръцки периодичен печат е заменен с български.

…В религиозно отношение областта преминава под юрисдикцията на Българската православна църква.

…На 28 септември (1941 г.) късно през нощта и на следващия ден въстанието в Драмска околия обхваща 14 общини – 1 градска и 13 селски. В тях има общо 69 селища. Непосредствени въоръжени действия се водят в 21селища, от които 14 са общински центрове, а 7 – съставни села. Въстанието е успешно в 13 общински центъра и 7 съставни села. Неуспешни са боевете само за Драма. Или от 19 големи села в околията, които са центрове на общини, въстаническата власт е установена в 13 от тях с прилежащите им 50 съставни села…

Избухналото въстание още от самото начало проявява своя характер. От една страна то се вдига под лозунгите за изменение на съществуващия обществено-политически строй. Водачите на въстанието го обявяват като звено от световната революция против фашизма и капитала. Символ на въстанието е червеното знаме на комунистите. В редица селища наред с представителите на властта те арестуват заможни гръцки селяни, третирани като агенти на фашизма. Въстанието се вдига в подкрепа на справедливата борба на съветските народи. Всичко това му придава революционно-класов характер. От друга страна въстанието се насочва срещу българската власт и срещу приетата от нея тенденция да възвърне насилствено променения от довоенните гръцки режими български облик на Беломорието. Наред с освободителния елемент това му придава и определен националистически характер. В крайна сметка организаторите и ръководителите на въстанието не само, че не признават правото на българския народ да обедини разпокъсаното си отечество и правото на бежанците да се завърнат в родните си огнища, но и се противопоставят със силата на оръжието на направения опит за това…

В ранните утринни часове на 29 септември военните и полицейските органи в Драма са вдигнати по тревога. Началникът на гарнизона полковник М. Михайлов обединява командуването на военно-полицейските сили за потушаване на въстанието…

В най-общ вид планът за потушаване на въстанието предвижда да се предприеме настъпление срещу въстаналите райони на юг и изток със сили от Кавалския и Сярския гарнизон…

За всяване респект сред населението военно-полицейските власти предприемат репресии над него не само в околията, но и в Драма… Без съд и присъда по нареждане на началника на гарнизона през нощите се извършват масови разстрели в близките околности на града и най-вече в района на тютюневия институт. По този начин са избити към 500 души. Извършените масови екзекуции създават много тежка атмосфера в града. Тя е непоносима за цивилното българско население. В доклад от 7 октомври 1941 г. до Министерството на земеделието и държавните имоти завеждащият тютюневия институт Любомир Димитров изтъква: „ Моля почитаемото министерство да си представи душевното състояние на нас, участниците в потушаването на бунта, и изживяното впоследствие избиване на толкова люде, чиято миризма още тъй живо ни спомня всичко. Моля почитаемото министерство също така да си представи нашето положение за в бъдеще, когато ще заживеем „мирен живот” в допир със същите ония хора, чиито близки избихме. Не трябва да се забравя, че пролятата кръв иска кърваво възмездие и такова тя ще получи само от нас, останалите в Драма и Драмско българи. Трябва да се припомни, че страшно тягостно се живее, когато на всяка крачка срещаш само намръщени лица и злобни погледи, говорещи, че кога да е мисълта за отмъщение ще добие реален израз… На второ място потушаването на бунта отне живота на хиляди гърци и голяма част от тях бе избита в непосредствено съседство на института и в самия институт. Околността, рововете, случайните трапове и улиците на града даже са пълни с разлагащи се трупове. До самата ограда на института са погребани стотици избити, покрити само с няколко сантиметра пръст, изпод която кучетата извличат вмирисаните вътрешности или крайници. През деня, когато слънцето напече, въздухът се изпълва с миризма на леш и всичко това, прибавено към спомена за кошмарните дни и нощи, прави обстановката непоносима засега и много време напред.”…

В своето изказване във връзка с разискването на тронното слово министър-председателят Б. Филов омаловажава станалите събития, опитвайки се да ги представи като един естествен и закономерен акт. „Аз не искам да премълчавам – заявява той, - че в новоосвободените земи ние имаме и някои нежелателни прояви. Обаче нека бъдем наясно по този въпрос. При особените условия, в които се намираха тези земи, където току що бе бушувала една война, при голямата промяна, която стана преди всичко в персонала, който е управлявал и който сега управлява, при особените условия изобщо, при които е живяло населението на тези земи, не можеха да се избягнат някои такива нежелателни прояви… Там където те се появиха, правителството взема най-строги мерки и можа да се справи незабавно с тях.”

…На 18 август 1943 г. в специален доклад за Драмското въстание на областния полицейски началник в Ксанти Л. Върбанов и на началника на служба Държавна сигурност при Ксантийското областно полицейско управление Д. Дончев до Министерството на вътрешните работи и народното здраве се изтъква: „От противникова страна по време на потушаване на метежа са убити около 3000 души”. Като се има предвид, че докладът е изготвен 10 месеца след въстанието, когато е завършено полицейското дознание и са приключени делата на Ксантийския военнополеви съд, може да се счита, че властите вече имат най-пълната и точна информация за мащабите, обхвата, въстаническите сили и за дадените от тях жертви…

По време на Драмското въстание жертви дава и властта… При по-нататъшния развой на въстанието и при потушаването му… тези загуби възлизат общо на 104 убити, 107 ранени и 18 пленени. По време на въстанието българската държава понася и материални щети.

…Само два месеца след въстанието, през януари 1942 г., ЦК на БРП излиза с позив към българския народ. След като дава една сравнително правдива картина на станалите събития в Драмско, той решително заклеймява злодеянията на българските власти над мирното население в Беломорието. Наред с това обаче вътрешното ръководство на партията за разлика от задграничното бюро обективно поставя националния въпрос. То признава правото на българите над родните им огнища в Източна Македония и Западна Тракия. Признава и правото на гърците да живеят в тези земи. В тях „може да се намери място за всички нейни коренни жители – българи и гърци” – се изтъква в позива… Една съпоставка между позициите на вътрешното и външното ръководство на БРП по комплекса от проблеми, свързани с Драмското въстание и националния въпрос, показва, че към края на 1941 г. между тях има сериозни различия в подходите. Централния комитет взема отношение към въстанието не като към изолирано явление, а го разглежда във взаимовръзка с българския национален въпрос, който според него трябва да намери своето разрешение в споразумение между балканските народи.

Дума