/Поглед.инфо/ Михаил Антонов e голямо име в Русия от Октомврийската революция

Днес неговото име, както имената на още хиляди знаменити българи, свързали живота си с Великата октомврийска социалистическа революция, е почти забравено. И как да бъде иначе, когато самата Русия не иска да помни героите си от октомври 1917 г. А пък да не говорим за безпаметието в нашата България. И ако някой си спомня все още за Михаил Антонов, то е свързано преди всичко с един от десетките унищожени в крайна сметка големи заводи - този за УКВ радиостанции в гр. Гоце Делчев, който е носел името му и е давал хляб на хиляди родопчани. А това име е било добре познато в Русия и Съветския съюз. 

Той се връща в България през 1912 г. като доброволец, за да се бори за свободата на своите поробени братя, и е отличен през 1913 г. с Кръст за храброст. А по време на Октомврийската революция Антонов стига до чин генерал, в Червената армия, разбира се. След това взема решаващо участие в изграждането на военната здравна система в СССР, заема отговорен пост в механизирането и моторизирането на Червената армия в навечерието и по време на Втората световна война, в организацията на снабдяването ѝ, а след войната заема отговорна длъжност в Министерския съвет. Както ще прочетете по-долу, неговата преждевременна смърт получава широк отклик в съветското общество.

Днес ще разлистим една тънка книжка, написана от неговия приятел и другар от Петербургската духовна академия Сава Чукалов - толкова известния автор на първия пълен руско-български речник, който се използва и досега. Нека и ние, макар и малцина да сме, си спомним за Октомврийската революция. Нека не забравяме и един голям българин, отдал целия си живот на добруването на хората. 

"Михаил Антонов", Сава Чукалов, спомени, Военно издателство, 1988 г.

През първата половина на 1911 г. съдбата събра в Петербург трима български младежи, дошли да държат приемен изпит в Петербургската духовна академия: пишещия тези редове, роден в Златица; Михаил Антонов и Димитър Атанасов Зоин - и двамата от Неврокоп... Учебната година завърши благополучно, но когато в началото на септември 1912 г. трябваше да започнем втората година, се обяви Балканската война и ние всички студенти българи в Русия трябваше да се завърнем в родината си, за да изпълним своя национален дълг... Михаил Антонов и Димитър Атанасов... се записаха доброволци в току-що сформираното Македоно-Одринско опълчение... След демобилизацията през август 1913 г., останали живи и здрави, ние се върнахме в Петербург да продължим образованието си. Антонов беше награден с кръст за храброст...

Аз, Антонов и Атанасов завършихме академията през пролетта на 1916 г... Аз основах свое издателство "Свобода" и почнах да издавам "Политическая библиотека для всех"... С Антонов живеехме заедно... Една вечер той ми казва: "Би ли издал една брошура за Ленин и Плеханов? Аз следя в пресата тяхната полемика и мисля, че ще мога да напиша нещо интересно...." Съгласих се с удоволствие. Брошурата бе приготвена и издадена в самото начало на юни 1917 г. Тя претърпя и второ, и трето издание.

Брошурата обаче жестоко жегна Плеханов, който редактираше тогава в. "Единство", орган на социалдемократите меншевики. В този вестник той помести последователно три големи уводни статии под заглавие "Наш опортюнизъм" против издателство "Свобода" и главно против Антонов. Той пишеше:

"М. Антонов наистина не предрешава въпроса ни в моя полза, ни в полза на Ленин. Ако това се нарича обективност, той е обективен. И все пак неговата брошура не постигна целта си - той не дава точно определение за "идеологията на двамата". Защо? По простата причина, че за определяне на разногласията, съществуващи между мен и Ленин, е необходимо основно познаване същността на социализма. А тъкмо това липсва на нашия автор".

Тези статии на Плеханов, разбира се, не биваше да останат без отговор. И Антонов приготви следния отговор на Плехановата критика:

"Вие прекрасно знаете в какво социализмът остава неизменен. А ако въпреки моето очакване Вие не сте знаели това, можехте да не пропускате без внимание следващите непосредствени мои редове: "Теоретически всичките му принципи се свеждат към едно положение - унищожаването на съществуващия буржоазно-капиталистически строй, който ще гарантира по-справедливо разпределение на труда и благата на капитала между обитателите на земята. Това положение остава неизменно през всичките фази на развитието на външните форми на социализма в продължение на цялата му история... Същината му остава неизменна..."

В началото на 1919 г. в "Народния дом"... се състоял голям международен митинг под председателството на Зиновиев и при близкото участие на Максим Горки, който вземал живо участие в ръководството на митинга. На трибуната се изредили представители на много национални комунистически групи в Петроград. От страна на българите произнесъл реч Михаил Антонов. Другарят Антонов заявил:

"Другари, когато авторите на октомврийския преврат развяха червеното знаме на истинската пролетарска революция и енергично пристъпиха към реализирането на принципите на социализма, те потвърдиха, че би било детска наивност да се мисли, че малкото социалистическо островче сред бушуващия океан на грубия капитализъм ще устои на могъщите вълни на международния империализъм. Всички се надежди те възлагаха на поддръжката на международния пролетариат. И настина тези надежди се оправдаха...

Първата задача на Октомврийската революция беше да дискредитира гнусната световна касапница, да ѝ тури край. Тази първа задача е изпълнена блестящо.

Първата поддръжка дойде оттам, откъдето може би никой не очакваше - от Балканския полуостров в лицето на българския революционен пролетариат, който се яви като пръв съюзник на червена Русия.

Българският работник и селянин със своя решителен отказ да пролива по-нататък кръвта си за чужди нему интереси застави българската камарила да се откаже от по-нататъшното водене на войната... С излизането на България от войната, както събитията доказаха, на империалистическата война беше нанесен смъртоносен удар в стратегическо отношение. Тя бе свършена..."

Антонов поискал среща от В. И. Ленин, за да му даде за одобрение "Манифест към българския народ", приет на митинга в Народния дом. Ленин го приел и посрещнал с думите: "...как вървят работите? Кипи в България, да? Браво на българите, те първи забиха щиковете в земята. (Ленин имал предвид пробива при Добро поле и владайските събития). Изучавайте, изучавайте руския опит!" След това Ленин набързо прегледал Манифеста към българския народ, одобрил го и наредил да се отпечата и пръсне от аероплан над територията на България. Накрая Антонов заговорил с Ленин за брошурата "Ленин и Плеханов" и за трите статии на Плеханов против тази брошура... Ленин му казал: "Четох, четох. В брошурата ви има много правилни неща, но и много ненужни работи. При случай ще напиша нещо. А Плеханов напразно се сърди. Добре, че даже един "начеващ" е разбрал Плеханов. Това е хубаво. Но все пак ще ви посъветвам: оставете засега писането, то още не ви се удава. По-добре четете, четете повече и вие ще успеете"...

Доброволец в Червената армия Михаил Антонов постъпил още през март 1918 г. Отначало той бил назначен за завеждащ стопанската част, а след това за комисар на организирания от него и П. Захариев лазарет с хиляда легла за приемане и разпределение на пристигащите от фронта ранени войници...

От май на 1920 до февруари 1921 г. е комисар на лазарет №762, а от февруари 1921 до април 1922 г. - комисар на Централната военна болница.

През същото това време заедно с преките си служебни задължения в посочените държавни военносанитарни учреждения Антонов се е занимавал и с обществена работа. Така през годините 1919, 1920, 1921 и 1922 той е бил избиран за депутат на трудещите си в Петроградския народен съвет за втората, шестата, седмата и осмата сесия на съвета...

По-нататъшният служебен път на Михаил Антонов в Червената армия протича както следва: От април 1922 г. до ноември 1923 г. той е комисар на санитарното управление на целия Петроградски военен окръг. На тази нова отговорна длъжност Антонов е извънредно много зает... През това време той получава и много важна и отговорна командировка в Сибир от май до края на юли 1911 г. За тази цел му е бил издаден следният документ:

Мандат

РСФР

НКЗ

Главно Военносанитарно управление

№711. Май, 11, 1922 г.

Дава се настоящия мандат на представителя на политическата инспекция при Главното военносанитарно управление, помощника на военния комисар на Петроградското другаря Антонов, Михаил Антонович в удостоверение на това, че той се командирова от Политическата инспекция на Главното санитарно управление да обследва санитарното управление и военносанитарните учреждения в Сибир в политическо, санитарно и административно-стопанско отношение, а също и строевите части в санитарно отношение.

На другаря Антонов се дава право да разследва през време на пътуването си санитарното състояние на изолационно-пропусквателните пунктове, помещенията на гарите, санитарните влакове, изолационните вагони и др.

На др. Антонов се дава право в случай, че разкрие пропуски, неносещи характер на престъпления, да ги отстранява със свои собствени декрети, заповеди и нареждания.

На всички военни командири и началници на санитарни части и управления в Сибир, както и на санитарните влакове, се вменява в длъжност да оказват на другаря Антонов пълно съдействие при изпълнение на неговите задължения, да отговарят на всички негови въпроси и да му дават на разположение всички материали, каквито той поиска както от общ, така и секретен характер, а също така да му дават възможност да се ползва от технически средства, от местните канцеларски сътрудници и от квартира...

Всички граждански, военни и железопътни учреждения и организации да оказват на другаря Антонов всякакво съдействие в изпълненията на възложените му задачи.

Мандатът е действителен до 30 юли 1922 г.

Заместник на народния комисар по здравеопазването и началник на Главното военносанитарно управление:

(не се чете)

...След тази служба Антонов се прощава с военносанитарното ведомство и по-нататък заема чисто военни и военно-политически длъжности... Антонов живее известно време в Курск. Но и сега той не се ограничава само с изпълнение на преките си военни задължения...

След това в службата и военната кариера на Михаил Антонов настъпва голяма промяна и бързо напредване. 

В началото на август 1925 г. в гр. Козлов, сега Мичуринск, станало голямо събрание на командирите и комисарите от Московския военен окръг, на което присъствал и командващият военните сили на окръга Климент Ефремович Ворошилов. На това събрание Антонов изнесъл специален доклад по организирането, дисциплината и задачите на Червената армия, който доклад много харесал на присъстващия Ворошилов. Той повикал Антонов при себе си, дълго разговарял с него и накрая му съобщил, че го взема на работа в своя щаб с чувствително служебно повишение...

В това бурно революционно време висшите партийни органи предприемали от време на време щателни проверки на всички доверени лица и секретари, които служат при народните комисари или при отделните членове на Политбюро на партията. Такова писмо през 1929 г. било изпратено и до Ворошилов...

На това писмо К.Е. Ворошилов отговаря с писмо от 3 юли 1929 г. по пунктове:

"...Антонов, Михаил Антонович, по народност българин, син на шивач, член ВКП (б) от 1918 г., в армията служи от 1918 г., политработник по линията на гражданската партийна организация, бил е и член на бюрото на Градския комитет на ВКП (б) през две сесии и същевременно член на Губернската контролна комисия (гр. Курск), секретар и партийния колектив при РВС. Другарят Антонов заслужава пълно доверие и като партиец, и като добросъвестен неуморим работник.

  К. Ворошилов

...След деветгодишна непрекъсната, предана и добросъвестна служба при народния комисар на отбраната К.Е. Ворошилов по собствено желаниe минава на друга служба - политически комисар на Военната академия за механизиране и моторизиране на РККА...

На тази нова длъжност... Антонов останал повече от осем години, включително до август 1943 г. Със своята неуморна дейност той допринесъл много за бързото и успешно моторизиране на Червената армия...

В разгара на Отечествената война Антонов бива назначен за заместник-началник на щаба на Главното автомобилно управление на Червената армия, на която длъжност той се проявява като компетентен познавач на работата и като енергичен ръководител на непрекъснатото редовно снабдяване на Червената армия... На тази длъжност Антонов изкарал цялата световна война... 

Антонов (правият отзад) с маршал Ворошилов, Хмелницки и Лугоновски

От основаването на Червената армия... най- големите командири се отличавали по броя на ромбовете, които носели пришити върху яките на куртките си. Най-големите командири и комисари носели три ромба, което се равнявало на чин генерал. С такива три ромба, т.е. с чин генерал, бил удостоен Антонов още дълго преди началото на Отечествената война. Но през време на Отечествената война съветското правителство решило да въведе нови офицерски звания и отличия за командващи в Червената армия. За тази цел била създадена специална комисия под председателството на генерал А.С. Шчербаков... Тази комисия оставила Антонов в чин полковник, въпреки, че доста време преди това, той бил удостоен с три ромба, т.е. с генералски чин...

След войната светското правителство пристъпва към демобилизация на многомилионната армия... След известно време благодарение главно на застъпничеството на Ворошилов той заема голямата гражданска длъжност заместник на завеждащия Секретариата на Министерския съвет.

Управлението на Министерския съвет на СССР, партийният комитет и местният комитет с дълбока скръб съобщават за смъртта на заместник-завеждащия Секретариата

Михаил Антонович Антонов

Последвала на 24 септември 1948 г. и изказват съболезнование на семейството на покойния.

Изнасянето на тялото на покойния за погребение в гробищата на Новодевическия манастир ще стане на 26 септември в 1 часа на обед от зданието на клуба на управлението на Министерския съвет на СССР - "Берсеневска набережна" дом 2

До Анастасия Степанова Усанова-Антонова

и Цветана Михайлова Антонова

Печалната вест за преждевременната смърт на вашия мъж и баща Антонов, Михаил Антонович причинява чувство на дълбока скръб.

Всички, които познаваха от близо Михаил Антонович, завинаги ще запазят за него спомен като за забележителен другар, честен и предан на родината работник.

С цялата си душа споделям вашата голяма скръб.

К. Ворошилов

Съвет на министрите на СССР

Постановление №3706

4 октомври, Москва, Кремъл

За осигуряване семейството на починалия заместник на завеждащия Секретариата на Министерския съвет на СССР Антонов, Михаил Сергеевич

Министерският съвет постановява:

1. На жената на починалия Антонов, Михаил Антонович Усанова - Антонова, Анастасия Степанова да се даде еднократна помощ в размер на 10 000 рубли.

2. На жената на Антонов, М.А. - Усанова - Антонова, А.С. да се даде лична пенсия 1000 рубли месечно пожизнено.

3. Да се запази за жената на Антонов М.А. правото на медицинско обслужване в поликлиниката на лечебно-санитарното управление в Кремъл. 

4. За семейството на Антонов, М.А. да се запази заеманата досега квартира в Москва на ул. "Ленинградско шосе" дом 62, кв. 103.

5. Погребението на починалия Антонов М.А. да се извърши за сметка на държавата.

Управляващ делата на Министерския съвет

Я. Чаадаев 

Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели