/Поглед.инфо/ Продължаваме публикуването на автентични материали от Парижката мирна конференция (1946-1947 г.), свикана за уреждане на отношенията с победените фашистки държави, сред които за съжаление е и България. Кой днес помни, че очакванията са изключително лоши и цялата ни страна следи със затаен дъх дискусиите в Париж! Териториалните и репарационните претенции на Гърция, подкрепяни безрезервно от Великобритания, от САЩ, Франция, Австралия, Индия и т.н., се сблъскват с твърдото несъгласие на Съветския съюз, Югославия и другите социалистически страни, чиито представители не просто ги отхвърлят, а посочват и основателността на българските искания за излаз на Бяло море.

Днес, поради пещерната русофобия и архаичния антикомунизъм на властимащите, публично не се споменава каква жестока битка се е водила за териториалното оцеляване на България след края на Втората световна война. Нека отдадем заслуженото на представителите на правителството на Отечествения фронт, на председателя на делегацията ни Кимон Георгиев (1882-1969), на Васил Коларов, на цялата българска делегация в Париж, в която влизат като експерти видни учени, културни и политически дейци от онова време. Подпредседателят на делегацията ни видният комунист Васил Коларов (1877-1950 г.),  е завършил право във Франция, генерален секретар е на Коминтерна, председател на Народното събрание и на Министерския ни съвет след Втората световна война. В изказването си той не само "отрязва" мераците на Гърция и Великобритания за откъсване на територии от родината, но и по блестящ начин, за който днешните националисти дори не подозират,  обосновава основанията за присъединяване към нея на Западна Тракия и за териториалния ни.

Из книгата на Славчо Васев и Крум Христов "България на Парижката мирна конференция 1946", под печат в ИК "Синева"

ГРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Разискванията по чл. 1 от проектодоговора

Началото на разискванията по член първи от проектодоговора за мир с България се положи с явяването на българската делегация в Политическата и териториална комисия. Това стана в заседанието на комисията от 2 септември...

Часът бе вече 19.15, когато вратите на малката зала Бертело в Люксембургския дворец бяха отворени пред българската делегация, водена от Васил Коларов, в състав: Георги Кулишев, проф. д-р Иван Стефанов, Дим. Нейков и д-р Пенчо Костурков...

От името на българската делегация взе думата г. Васил Коларов. Той стана и започна да чете на чист френски език българското изложение, като от време на време подчертаваше с енергични жестове някои пасажи. На отсрещната страна, в другата половина на тясната и дълга зала, седяха гръцките делегати, които, докато траеше четенето на българското изложение, си вземаха трескаво бележки, или пък споделяха свои впечатления.

БЪЛГАРСКИЯТ ИЗЛАЗ НА ЕГЕЯ
Искането на България за Западна Тракия

В речта си Васил Коларов постави с пълна яснота въпроса за нашето историческо право за излаз на Егея. Той каза:

- Господин Председателю, Господа...

В т. 1 на проекта се прави внушението, що се касае до гръцко-българската граница, да се запази статуквото от 1 януари 1941 г. България смята, че трябва да се поправят несправедливостите, а не да се потвърждават, ако се иска да се поставят солидни основи на плодотворното и мирно сътрудничество между балканските народи.

Гърция се е също обявила против внушението да се запази сегашната гръцко-българска граница, но по обратни мотиви. Не само че Гърция не иска нищо да знае за поправка на несправедливостите на миналото, но наопаки - тя иска да ги разшири и задълбочи. Гръцкото правителство предявява претенцията да му се даде част от българската територия, представляваща една десета приблизително от цялата територия на България, под претекст, че Гърция имала нужда от "стратегическа граница", за да се запази срещу "нападателността на българите". В подкрепа на тази претенция се изтъква от гръцка страна, че сегашната гръцко-българска граница не дава стратегически гаранции и, на второ място, че в течение на едно поколение Гърция е била на три пъти обект на български нападения...

Необходимо е обаче да се припомни още веднъж, че границата между България и Гърция е установена от Букурещкия договор в 1913 г., от Ньойския договор в 1919 г. и потвърдена от Лозанския договор в 1923 г. При подписването на всички тия актове, обаче, България като победена страна не е имала никога възможността да преговаря и е била принудена само да приподпише взетите вече решения. Гърция, прочее, изискваше всеки път и получаваше границата, която тя смяташе, че отговаря на нейните стратегически нужди. Ако се създаде един прецедент, като се увеличи съществуващата вече несправедливост, логично е да се очаква, че в края на известно време Гърция ще предяви нови претенции. Разбира се, че от стратегическо гледище Стара планина би давала още по-големи предимства.
Гръцките претенции, целящи да преместят границата към север, поради така наречени стратегически причини, са напълно лишени от основание. Те се вдъхновяват по-скоро от желанието да се уголеми гръцката територия с едно ново парче българска земя, където няма никакво гръцко население, но където се обработва най-добрият български тютюн, съставляващ главния износен артикул на България. С това се иска просто да се задуши стопански България...

Ние нямаме никакво намерение да отричаме или даже да намаляваме престъпленията на онези, които управляваха България през време на световната война. Ставайки тълкувател на единодушното чувство на българския народ, българската делегация признава безрезервно, че България има своята част от отговорност в последната световна война, запалена от Хитлерова Германия, на която бившите фашистки български управници бяха инструменти.

Това съзнание именно, че България трябва да отговаря за престъпленията, извършени от фашистката клика, бе една от главните причини, поради които българският народ сметна като свое първо задължение да накаже строго, още от свалянето на фашистката диктатура, вдъхновителите и агентите на прохитлеровата политика и техните долни инструменти. Не съществува може би страна, където военните престъпления да са били така бързо и така строго наказани. Повече от 10 000 присъди, от които 2800 смъртни, са били произнесени от Народните съдилища в разстояние на три месеца. Между осъдените, покрай правителствената клика на регенти, министри, висши чиновници, военни шефове и други сътрудници се намират също и авторите на извършените в окупираните области престъпления, както и ония, които потушаваха народните освободителни движения...

Но ние трябва да опровергаем, като неотговарящо на историческата истина, формулираното от гръцкото правителство обвинение, че България е взела участие в нападението на Германия срещу Гърция... Тъкмо напротив, било е установено с документи и по един неопровержим начин, че никакво войсково отделение или български войник не са взели участие в операциите на германските въоръжени сили срещу Гърция...

Гръцкото правителство претендира да защитава Гърция срещу едно ново нападение от страна на българския народ. Българският народ се представя като един "нападателен народ" и се предлага да му се наложи наказание. Трябва обаче да отхвърля решително обвиненията срещу българския народ. Достатъчно е да се погледне картата, за да се прецени стойността на гръцкия аргумент за така наречената нападателност на българския народ: от 1912 г. насам Гърция е разширила повече от два пъти своята територия, докато България не е почти променила своето пространство.

Всеизвестно е обаче, че в Освободителната война срещу бившата отоманска империя в 1912 г. от всички съюзници България понесе най-тежки жертви: българите имаха 84 000 убити и ранени, докато броят на убитите и ранените от гръцката войска не е превишил числото 2000. Благодарение преди всичко на кръвта на българския народ една голяма част от сегашната територия на Гърция е била освободена от игото на султаните...

Никой не би могъл да оспорва правото на България за действителен излаз на Егейско море по едно крайбрежие, което съставлява съставна част от нейната географска и стопанска зона. По-голямата част от българската територия (43%) излива своите води в Егейско море (срещу 42% в Дунава и 15% в Черно море). Най-старите и най-важни български пътища и пътищата на източната част на Балканския полуостров водят за Егейско море. Един прост поглед върху географската карта би бил достатъчен, за да се убедим в това... Отдалечаването на България от Егейско море е било пълно със стопански последствия за цялата страна, както и за самото крайбрежие.

Днес тракийското крайбрежие е пусто и неговите пристанища имат само чисто локално значение поради разделянето на крайбрежието от неговия хинтерланд... Сегашното положение съставлява едно отричане на географията, което е причинило упадъка на Западна Тракия и задушаването на огромната Родопска област, неразривно свързана с Егейско море. Скотовъдството в Родопите, някога цветущо, е било унищожено поради това, че презимуването на стадата, което от незапомнени времена е ставало по тракийското крайбрежие, днес е направено невъзможно.
Ако се потърсят по-дълбоки причини, поради които България е предадена на хитлеристка Германия, не може да не се види, че това предаване е една последица от обстоятелството, че България е била отдалечена от Егейско море и че главните пътища, които оставаха открити за нейната външна търговия - Дунавският път и железопътните линии - водеха за Германия. Нашите усилия, за да получим излаз на Егейско море, са продиктувани от волята да осигурим нашата свобода и нашата стопанска независимост...

Г. Цалдарис е заявил, че понастоящем броят на българите в Западна Тракия не е значителен и че тази провинция не е била включена в границите на Санстефанска България. Санстефанският договор, обаче, оставяше Западна Тракия не на Гърция, а на Турция, и даваше на България други области, които принадлежат понастоящем на Гърция, като Ксанти, Кавала и пр. Българският характер на Западна Тракия е бил официално потвърден от резултатите на преброяването на населението в тази провинция, преброяване, организирано в 1921 г. от Междусъюзническата комисия, председател на която беше френският генерал Шарпи. Резултатите от това преброяване бяха следните: върху 212 000 жители, 80 893 бяха българи (38%), 73 220 турци (33%) и само 51 706 бяха гърци (24%).

Вярно е, че понастоящем броят на българите в Западна Тракия не е така голям. След окупацията на тази провинция от гърците почти всички българи, изключая помаците, живеещи в планината, са били прогонени насила и техните имоти конфискувани. Това беше едно явно нарушение на Конвенцията за защита на малцинствата. С една последваща конвенция гръцкото правителство се беше задължило да заплати обезщетение за имотите на изпъдените българи, обаче то не изпълни задълженията си... В сегашния час повече от 100 000 емигранти от Западна Тракия се намират в България и очакват с нетърпение деня, когато ще им бъде възможно да се върнат в тяхната родна страна...

България, която Мирната конференция ще има да съди, не е нито оная на Фердинанд, нито тая на Борис. Това е една Нова България, България на Отечествения фронт, която идущата неделя, по волята на българския народ, ще стане демократична република. Българската делегация, въодушевена от желанието да види поправянето на една жестока несправедливост, извършена спрямо българския народ, и установяването на справедлив и траен мир на Балканите, моли Конференцията за мира да осигури на България действителен излаз на Егейско море, като й върне Западна Тракия в границите, определени от Букурещкия договор от 10 август 1913 г.

Дума