/Поглед.инфо/ В памет на Христофор Трайков Тзавелла от с. Руля, Костурско

Думата война стана основна днес в битието ни, има различни коментари за това, което се случва. А аз мисля, че войни е имало още в памтивека. Предлагам ви днес нелицеприятни факти за една война, която днес е забравена и над нея тегне думичката табу.

За това, което се случва във втората половина на 40-те години в Гърция, малцина знаят нещо. Много повече са неосведомените, както и тези, които не искат нищо да знаят. Най-важното гръцко нещо за тях са рицината, топлите и чисти плажове, сиртакито!

Няма да скрия, че от доста време не исках да стъпя оттатък граничния пункт Ото Шулц – Промахон. Не се чудете. По времето на Втората световна война с. Кулата е прекръстено на първия загинал немски войник при нахлуването на немската армия н Гърция през април 1941 г. Това се казва чупка в кръста, нали!

Моето отвращение се породи, след като попрочетох някои книжки и на първо място тази на големия историк-изворист Цочо Билярски, съставител на сборника „Гръцките жестокости и варваризъм над българите – (1912–1913 г.)

Боже мой, колко брутално се е отнасяла гръцката армия, армията на православния гръцки народ, с православните си братя и сестри в Петричко-Светиврачкия район, в Разложко, пък и не само там!

Прочитайки разтърсващото изследване за Гражданската война в Гърция (1946 – 1949), частички от което ви предлагам днес, стигнах до извода, че насилието тогава е дело не на гръцкия народ, а на една негова прослойка, която сме свикнали да определяме като фашистка, и от която немалко гърци изпитват срам. Както обикновено се случва, тя е подкрепена от Запада и най-вече от САЩ, които „инвестират” в кървавите ексцесии в южната ни съседка баснословната за онова време сума от над 2 милиарда долара.

В Неврокоп, Светиврач, Петрич, Карлово и къде ли още не сега не си спомнят дори, че нашите деди са приютявали не само бойците от Гръцката народна армия, но и децата им, за да ги спасят от лагерите, в които са отвличани, давали са им покрив, образование и реализация. И сърцата си!

На който му е интересна темата, може да надникне в документите по-долу.

Тасула Зисаки – Хили, „Гражданската война в Гърция (1946–1949) и съдбата на политическите емигранти”, превод от гръцки Деян Костов, изд. „Жанет 45”, 2018 г.

Из въведeнието на Гьоргос Маргаритис, професор по съвременна история, Аристотелски университет (Солун, Гърция):

…Погледнато от историческа гледна точка, войната в Гърция представлява неразделна част от потока на промени, последвали Втората световна война. Трите велики сили на следвоенния период са предразположени към намеса в засилващата се конфронтация. Всички те са повлияни от нея, а също така и самите те й повлияват. Географското й положение й придава жизнено важна роля за стабилността на областта и на колониите в близост. На кръстопътя между Европа и Близкия изток се срещат „господари” с „васали”, европейци с азиатци и африканци. Също така Гърция вече е демонстрирала значимостта и предаността си като съюзник на Великобритания и необходима преграда пред Русия, Германия и нестабилните Балкани. Гърция е нужна, за да бъде спряно навлизането на враговете в територии на Британската империя.

От своя страна гърците плащат прескъпо за специалното отношение на Великобритания. Империята, загубила влиянието си във вътрешността на Балканите през 1945 г., се вкопчва отчаяно в гръцките си „владения”, за да предотврати достъпа на съперниците си до „топлите води” на Средиземноморието (нещо, което би застрашило търговските пътища, контролирани от нея). И в действителност, британската решителност относно гръцкия проблем е заявена недвузначно През декември 1944 г., малко след оттеглянето на нацистите от Гърция, Великобритания изпраща в Атина многобройна военна мисия от 80 000 души, около пет дивизии, за да пречупят съпротивата на гръцката Народоосвободителна армия, водила борбата срещу немските окупатори.

Отслабената от войната Великобритания обаче отстъпва постепенно позициите си в областта на новата супер сила – САЩ, която се утвърждава като следвоенен лидер на капиталистическия свят. Отговорните за външната политика на Щатите бързо разбират до какво би довело оттеглянето на британците. Присъствието на САЩ в Гърция е значимо, макар и добре прикрито, за да не се създават търкания с официалната политика на Великобритания. Това се чувства особено след 1943 г., когато Съединените щати поемат финансирането на хранителните помощи, пращани чрез Червения кръст. Тази хуманитарна страна на американската интервенция се използва за засилване на икономическото, социалното и политическото влияние и подкрепа на САЩ в Гърция. По този начин, когато през 1946 г. Великобритания признава невъзможността си да поддържа гръцкия фронт, Щатите с лекота запълват създалия се вакуум. В началото на 1947 г. доктрината Труман поставя основите на новата политика за „пречупване на комунизма”. Ключово място в нея заемат гръцкият и турският въпрос. От този момент нататък САЩ заемат ролята на „покровител” на монархическото правителство в разгърналата се гражданска война…

Наистина по време на Втората световна война СССР като люлка на революцията, повежда силите на съпротивата срещу фашизма и нацизма. Въпреки че тези сили включват комунисти, съпротивителното движение не е изцяло комунистическо. В следвоенния период този широк фронт си поставя нови перспективи и цели. Социализмът определено е една от тях, но заедно с него присъстват всичките планове и мечти, таени от бойците по време на войната. Те са базират на успешната коалиция, бореща се за демокрация, свобода и равни права, както и срещу останките от колониализма. Мирът и социалната справедливост са основните цели, намерили почва в съпротивителното движение.

Народоосвободителният фронт, Гръцката комунистическа партия и останалите подкрепящи я сили са част от това движение и по късно образуват по естествен път единен лагер в Гражданската война….

От едната страна стоят Съединените щати (световният лидер на капиталистическия свят с империалистическите си амбиции), които търсят роля, отговаряща на нарастващата им икономическа хегемония. От другата страна е Съветският съюз, вдъхновител и лидер на изцяло нова система, враждебна на колониализма и капитализма. През 1946 г. това съперничество тепърва започва.

* * *

…Специалната връзка между Гражданската война и по-широкия й исторически контекст, в който се случва, й предават няколко характерни черти. Първо, европейците по това време не са така силно разтърсени от случващото се в Гърция , както по време на Испанската гражданска война отпреди десетилетие. …

В допълнение би било трудно да се придаде цялостна идентичност на Гръцката гражданска война, тъй като тя протича в два периода. Започва през 1946 г., когато сътрудничеството между различните антихитлеристки сили от съпротивата е в своята кулминация, когато САЩ, СССР и Великобритания са съюзници в борбата срещу силите на Оста и обсъждат проблемите, засягащи бъдещия световен ред. Следва периодът на първите боеве от началото на Студената война идва краят през 1949 г., когато конфронтацията между двата лагера излиза наяве и приключва.

По време на този период и случващите се събития Великите сили са затруднени в начертаването на стратегия за война, която има белези, наследени от миналото и вещае мрачно бъдеще: военна интервенция на съюзнически сили на европейска територия. Подобна интервенция би могла да отвори незараснали рани. Гръцката гражданска война е първата, с която се опитва да се справи и Организацията на обединените нации…

Съпътстващи събития

…След изборите през 1946 г. Народната партия сформира правителство в коалиция с всички антикомунистически сили, включително с тези, сътрудничели на немците. Завръщането на краля и възстановяването на монархията се оказват въпрос на време, докато държавният апарат, вътрешните сили за сигурност и армията приключват бързо своята консолидация, приемайки в новосформираните механизми значителен брой от членовете на участващите в правителството партии. Оръжията и армията са под тоталния контрол на държавата. Също така наличието на над хиляда въоръжени мъже в редовната армия, намираща се в процес на организация и развитие, както и жандармерията, не са никак за подценяване. Провинцията е все още под контрола на същите „антикомунистичеки комитети” от времето на окупацията, станали единствените господари на ситуацията чрез техните въоръжени групировки и чрез ексклузивното разпределение на ценната „хуманитарна помощ” на UNRA, агенция на ООН. Организации като Х., състоящи се от многобройни въоръжени банди, упражняват значителен контрол над провинцията и когато считат за необходимо, не се колебаят да унижат правителството в Атина, като му напомнят за границите, в които може да упражнява властта си… Нито един член на бандите не е съден за убийства на партизани…

Третият указ от юни 1946 г., който обявява всяко комунистическо действие за държавна измяна, целяща „откъсване на части от гръцката територия”, дава възможност на регионалните „Комитети за сигурност” да изправят пред разстрел всеки, когото пожелаят. И в действителност това започва да бъде прилагано на практика през юли 1946 г. В тази безумна обстановка избухва Гражданската война, която никой не е очаквал и всеки е виждал като нелогична поради огромния дисбаланс между силите на двата лагера. Първите изстрели са изблик на безнадеждността на преследваните по описаните по-горе закони. През лятото на 1946 г. обаче организациите в малките села се разпускат, а семействата са подложени на блокада от нелегалните десни въоръжени банди и жандармерията, които ги гонят от домовете им и принудително ги изселват. Всеки техен опит да се върнат по родните си места е спиран брутално от жандармерията, организацията Х. и подразделенията й. За да оцелеят, преследваните гърци са принудени да воюват и да защитават единствените територии, където могат да живеят и да се изхранват.

Прерастването на спорадичните престрелки и битки през юли и август 1946 г. в истинска война и то в рамките на няколко седмици, изненадва наблюдателите на ситуацията в Гърция, дори британците…

Детайлен отчет за човешките жертви

За Гърциянесгодите от Гражданската война могат да бъдат сравнени с тези от Малоазийската катастрофа (войната с Турция, 1919–1922 г.), ако се отчитат човешките жертви. Би било изключително амбициозно да се постави въпросът за конкретния брой на загиналите, тъй като публикуваните факти по темата, макар и представяни за официални и надеждни, могат лесно да бъдат оспорвани. Правителствената войска например дава различни данни за загубите си, без никога да уточнява какво точно дефинира като „военен контингент”, имайки предвид, че много от формациите в армията не са директно свързани с официалната войска.

Въпреки това цифрите могат да бъдат тълкувани, като загубите на правителствената армия са между 12 000 и 15 000 души. При жандармерията убитите са около 4 000, а за загиналите при парадържавните организации (Х, MAY и други) може само да се гадае. По реалистично изчисления брой на жертвите на правителствена страна е над 20 000 убити.

Още по-трудно е точното изчисление на броя на загиналите в другия лагер. Много от военните единици на Демократичната армия на Гърция са изцяло унищожени, особено тези по островите и в областите, останали без комуникации с вътрешността на страната. 3-та дивизия на демократичната армия е напълно разбита, загиналите са от 2000 до 3000. Приблизителният брой на жертвите на Демократичната армия като цяло е 20 000 – 25 000 убити.

Както при всички граждански войни, жертвите на двата лагера идват от едно и също общество, загубило общо 40 000 – 45 000 души. Разбира се трябва да бъде отбелязан и броят на ранените и особено на цивилните. Тук бройката превишава тази от всички останали войни в модерната гръцка история, надминавайки осемте хиляди убити в Балканските войни, петнадесетте хиляди в периода 1940–1941 г. и тридесет и седемте хиляди убити и изчезнали в Гръцко-турската война от 1919–1922 г…

Общият брой на цивилните жертви се изчислява на 10 000 – 12 000 души….

Хората, загубили живота си в тази война, имат пълна яснота защо се жертват. Повече от неточно и изключително непочтително е да бъдат представяни като кръвожадни зверове, които се бият в планините без цели и каузи….

„Нов вид война”

…Истина е, че нови оръжия и тактики се използват в гръцките планини срещу партизаните, като напалмовите бомби, които придобиват по-голяма известност по-късно. За разлика от Испанската гражданска война, положението в Гърция предоставя идеална възможност да бъде изпробвана американската стратегия за „пречупването на комунизма” и „новия вид война”, която управляващите в Щатите вярват, че ще водят във „вакуума”, образувал се след разпада на европейските колониални империи. Американските цели и интереси са свързани с намирането на начин да бъде използвано относителното им предимство – силният долар… Кръвта на американските войници може да бъде запазена за по-критични ситуации, като по този начин се избягват и евентуални вътрешни негодувания в страната. Така Гръцката гражданска война се оказва и голяма икономическа „инвестиция” за САЩ, надхвърляща 2 милиарда долара в тогавашни стойности….

Пред юли 1947 г., приблизително когато американската финансова помощ прави възможно отварянето на лагера на остров Макронисос, са финализирани правителствените програми за децата… Те следва да бъдат взети от семействата им и от родните им места, където са израснали. Правителствената армия бързо получава заповедта да организира истинско „сафари” за деца. …

„Защитниците” на тази система… заявяват, че децата са били около 20 000. Зад тази цифра различаваме политическото желание броят на децата, депортирани по програмите на правителството, да бъде представен като по-малък от броя на децата, приети в народните републики (който е между 25 000 и 28 000).

Факт е, че между 1947 и 1950 г. съществуват 53 функциониращи детски селища…

Американската стратегия за водене на „нов тип война” налага много от характерните черти на следвоенния период в Гърция. За съжаление, оставеното наследство е болка, горчива мъка и сълзи у жителите на страната.

…Марионти (Ефи)Валагиани от с. Евкарпиа , Серско (наричано малката Москва)… е боец от демократичната армия на Гърция и сега е над 80 годишна… Ефи е взела участие в жестоките битки край Флорина, Солун, Круша и други… Произхожда от семейство, участвало активно в съпротивата. Същата… воюва с вяра и упоритост за своята голяма мечта „да стане учителка”... Ако самата тя не стана учителка, децата и внуците й осъществяват мечтата й, „всички те се образоваха и изучиха”… Ефи е воювала с вяра, но сега разбира, че не е „била подготвена” за тази борба…:

„…Имаме много жертви от семейството и по време на съпротивата, и по време на гражданската война. Помня мъченията, побоищата… Какви преследвания понесохме. Полицията често арестуваше брат ми. Пребиваха го. Помня изтезанията, които претърпяха родителите ми. На баща ми му изскубаха един по един космите на половината мустак, казвайки му че бил като сталиновия и защото синът му е партизанин. Помня майчицата ми със счупени от побоища рамо и ръка и двете ми братчета да плачат на улицата. Какво да правим. Жестока беше борбата ни и трябваше да издържим. В редиците на Гръцката комунистическа партия влязох през 1943 г.

През 1947 г. излязох в планината. Как стана това? В селото все ме укриваха. Този ден полицията беше блокирала селото като наказателна мярка след проведена акция с партизаните в Мавроталас. Леля дойде, взе ме и ме скри в къщата на попа, който ми беше чичо. Скриха ме в обора… Аз бях боса, без чорапи, облечена с рокля и едно сако със закърпени два различни ръкава. Избягах от къщата и се опитвах да намеря отворена врата в селото. Всички бяха уплашени. Само вратата на бабата, която израждаше жените в селото, намерих отворена,… влязох вътре. В един момент чувам от прозореца полицаите да си говорят: „Кучката, ако я заловим, всички ще й се изредим.” Това бе техният начин на отмъщаване. Оттам избягах през нивите и минните полета на Кердилия. Намерих партизаните, там беше и брат ми.Това бе последният път когато видях брат ми. Казаха ми, че заминава на акция в планината Пангео. Там го заловиха и разстреляха…

Останах в планината и воювах до края на Гражданската война…

Помня, преди да стигна в убежището, в лагера в Крусия с една жена си разменихме блузите. Искаше да ми даде нейната, защото аз отивах в битка и никой не знаеше дали ще се върна. Тя имаше голям бюст, аз – нищо… Те вярваха, че ще оцелеят в укритията. Когато се върнахме от боя, намерихме всички убити. Всичките момчета и момичето с моята блуза, а аз носех нейната… Разстреляли ги бяха. Укритието го бяха издали на врага. Толкова събития, а ние толкова неподготвени, с толкова малко опит, толкова неоправдани жертви. Не знам на какво се дължи, на какво да го отдадем. Сякаш човешкият разум беше спрял да функционира.”

Елена Зисаки е родена в с. Киани, окръг Еврос, емигрантка в България, синът й завършва медицина… Семейството и е бежанско от Източна Тракия:

„Откакто се познавам, винаги съм искала да се върна в Гърция. Клубът на Гръцките политемигранти ни помагаше да съхраним гръцкото си самосъзнание. Партията ни, Гръцката комунистическа партия, укрепваше вярата ни, че ще се завърнем в родината…

Животът в родината ми не беше лек. Препатих много, докато ми признаят дипломата. Създаваха ми сумати проблеми, тормозиха ме една година, въпреки че бях работила 8 години като лекар (и то добър лекар) в България. … Постъпих в болница Дзанио, бях преминала отлично изпитите по педиатрия. Някои се опитваха да ни омаловажават, наричаха ме „българка” и други такива. На „местните” обяснявах, че те ни изгониха от родината, не сме напускали доброволно. Болно ми е, че виждам Гърция на такъв хал. Ниско професионално ниво, лошо образование, изпълнено с проблеми, липсва любовта към книгите, цари хаос. Когато в болницата споделях с колегите тези проблеми,единственото, което ми казваха, беше: „защо си се върнала в Гърция?”. Да, върнах се, защото това е родината ми, защото я обичам, защото съм гъркиня и затова ме боли, когато виждам всичко това. Също така съм горда, че и в Гърция не посрамих баща си... И съм горда, че въпреки многото трудности си останах гъркиня, че живея тук, че и аз съм дала нещичко от себе си на Гърция. И това го дължа на България и на Гръцката комунистическа партия, която въпреки трудностите, успя да ни съхрани като гърци, но и ни възпита така, че да обичаме книгите, науката, да вярваме в един живот с високи стойности и във важните неща от живота. Това го осъзнах, когато се върнах в Гърция и разбрах на какво ниво са нещата тук в родината ми. Обичам Гърция, обожавам я, но наистина ми е болно, когато виждам ниското равнище на образованието, на здравеопазването, на културата на „местните” гърци. Ние от източните страни израснахме с други ценности, да обичаме ученето, да не се впечатляваме от материалните неща, да живеем скромно в една духовно богата среда и винаги да подпомагаме човека да нас. И може би затова останах вярна на идеите на моите родители, на идеите на Гръцката комунистическа партия.”

Гианис Нуцос:

Изтощителното пътуване, походът към планинските граници с Албания, Югославия и България, с разранени крака и [не]подходящи за студа дрехи, с малкото гевречета в торбичките, ще остане завинаги в съзнанието на тогавашните деца. Следващият етап от пътуването с каруци и камиони в чуждата територия, първите грижи, за да ги свестят и първата храна, която им предоставят жителите на албанските, югославските и българските села и днес все още предизвикват чувство на благодарност от страна на вече пълнолетните „деца” и на старците, които все още са живи…

Пенелопи Теодориду:

Аз излязох в планината не защото нямаше какво да ядем. Ние бяхме организирани членове на Гръцката комунистическа партия. Чичо ми го убиха, баща ми го затвориха, майка ми я пребиха толкова зверски, че до смъртта си имаше проблеми със слуха. Всичко това се случи след съглашението от Варкиза през 1945 г. Тероризираха селото ни, измъчваха хората и това ни принуди да станем партизани, да вземем страната на тези, които ни защитаваха и представляваха нашите идеи, нашата вяра…

…За мен най-тежкото беше да гледам тежко ранените млади и да [не] съм в състояние да им помогна. Придърпвахме ги оттук и оттам, издъхваха в ръцете ни. Беше ужасно да виждаш младежи с една ръка, с извадено око, с отрязан крак… Младежи, които бяха като студен душ за другите. Тези гледки са още живи в мен. Имам мъж инвалид от войната. Много е препатил, с един крак е и не се огъна, затова го обичам и уважавам. Това са героите и тогава, и сега…

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?