/Поглед.инфо/ Британският премиер Дейвид Камерън обясни смисъла на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорствона среща на Г8 като го представи за сладникаво удоволствие, от което БВП на ЕС ще има прираст за няколко години около 157 милиарда долара, а САЩ и останалия свят също ще имат огромни ползи, горе долу и те по около119милиардадоларапоотделно. В Европа обаче това споразумение набира все повече опоненти. Редица политици, общественици, икономисти, бизнес и граждански организации се опасяват, чеTTIPще лиши окончателно Европа от нейния и без това разхлабен суверинитет.
След Втората световна война Вашингтон доста се потруди за да постави категорично въоръжените сили и военните армии на Западна Европа под свой контрол чрез изобретяването на алианса НАТО, който нямаше да внася толкова абсурди днес, ако не беше изцяло и драматично доминиран от военното командване на Съединените щати. Днес много анализатори считат Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство за нещо като „икономическа версия” на НАТО, където какво да се прави и накъде да се върви ще се решава от „изключителността” на американската държава. ЕС ще е в ролята на младшия асистент, който ще носи цигарите и кафето. Отделно, както неведнъж сме споменавали, според TTIP, корпорациите ще могат да съдят държавите, ако правителството в държавата им пречи да си правят бизнеса. Всъщност целта е икономиката безсрамно да се извади от обсега на политическия контрол. Една европейска държава изглежда твърде несъстоятелна на фона на американския континент и интерес, затова и TTIP дава „чудесната възможност” корпорациите и държавите да имат равни права и възможности.
Общо взето това е просто официално и юридическо легитимиране на глобализацията като междудържавно устройство, което отдавна е свело суверенните държави до сервизни територии, обслужващи административно дейността на наднационалния капитал. Става дума за широко отваряне на вратите и за изоставяне на всяка мисъл за автономно икономическо управление. Което, от своя страна, ще представлява и напълно завиисимо политическо управление, доколкото политиката и икономиката са твърде свързани.
Мандатът за водене на преговорите за TTIPе предаден на Еврокомисията, а националните правителства практически са напълно отстранени от този процес. Просто защото е много по-лесно да манипулираш, да корумпираш и да водиш за носа шепа бюрократи, изживяващи се като наднационален елит, отколкото да убеждаваш правителствата на всяка европейска държава, че TTIP няма да ги лиши от контрол върху собствените им държави. Непрекъснато се повтаря, че чрез TTIP САЩ и Европа ще подобрят икономическите си отношения, като не се говори много много за другите аспекти на това споразумение. Само че така или иначе налозите и таксите между САЩ и Европа никога не са били големи, а има и огромно количество обмен, който е освободен от налози.
Като цяло САЩ и Европа и в момента имат най-големият стокооборот в света. Всеки Божи ден между Америка и ЕС се разменят стоки и товари за два милиарда евро. Поначало всяко подобно търговско споразумение, каквото еTTIP,се прави с цел да се засилят икономическите сделки между търговските партньори, в случая САЩ и ЕС, за сметка на трети страни. Затова и реакциите къмTTIPот държави като Бразилия, Китай, Русия и Индия, и практически всички други страни по света, са негативни.
Естествено, след сключване на споразумението, експортно-импортните отношения на ЕС с останалите страни ще се изменят в деструктивен план. Тази огромна зона на свободна търговия между САЩ и ЕС ще подкрепи хегемониалния статут на САЩ, заедно с това, лишавайки ЕС от възможността да сключва автономни икономически договори с Русия (като основен суровинен доставчик), а също и с някои други „неподходящи” за Щатите търговски партньори. Най-малкото подобни договори с трети страни ще се окажат подставени под специалния мониторинг на САЩ. Америка върви към изграждането на собствен политически и икономически мегаблок, в който Европа ще играе подчинена роля. И сега е така, но това не е документирано. Освен това, в някои сфери на регулациите Европа има свой живот. С подписването наTTIP Европа ще остане просто географско понятие.
