„Оставка!”, „Червени боклуци!”, „Не съм платен, мразя ви безплатно!” и „Съдбата на Чаушеску ви очаква!”, това са само някои от лозунгите, които носеха и скандираха протестиращите през изминалата седмица. В телевизионните репортажи те споделяха: „Не искаме повече комунизъм! Стига вече!”.
Наистина е нужно страшно много политическо бездарие, ама страшно много, за да можеш да върнеш емоциите на народа в маймунарника на 90-те, когато моделът на мислене беше двуполюсен, изпълнен с омраза и реваншизъм, когато антикомунизмът беше единственото и естествено убежище за всеки нормално мислещ човек, когато хората бяха омерзени от изгубените си съдби.
БСП положи толкова усилия за успешна мимикрия да се модифицира, да се уж промени и нагласи към новите политически перспективи, да бъде някаква модерна лява партия. И днес, в един миг, целият този извървян път рухна, озадачавайки публиката колко много девалвация на ценности е била стаена под повърхността.
Погнусяването от БСП и ДПС получи адекватна дълбочина, след политическия гаф с Делян Пеевски, който разтроши формалното приличие.
Не става дума просто за едно лошо назначение, става дума за прехвърляне на мярката.
Не става дума за политическа грешка, както се изразяват Станишев, Орешарски и Местан, става дума за невероятна арогантност.
Грешка е действие, което е случайно недомислено, случайно изтървано. А тук говорим за планирано назначение, заради което специално се променя закона, правят се машинации, договорки, дори извънредност в дневния ред на Народното събрание.
Това не е грешка, господа.
Това е обичайната същност на начина, по който действате.
Делян Пеевски трябваше да развали схемите на ГЕРБ и да въведе „новите” коалиционни схеми.
Казусът „Пеевски” не е нищо друго, освен битка на два олигархични кръга за достъп до ресурсите.
Пеевски дори не е издевателство на ДПС над БСП. То е симбиозно решение за бъдещи ползи, за промяна на посоката на финансовите потоци. Но просто е глупаво пресметнато.
Българските политици са толкова безпомощни по отношение на политическия маркетинг и антимаркетинг, че дори не им е хрумнало да предвиждат граждански ефекти.
Българската политика е сбор от машинации, плащания, уреждания, удари и какво ли още не, но никога не е това, което трябва да бъде: добре изработен политически продукт, който улавя енергията на електората.
Затова свитата ДПС-БСП самозабравено и брутално изобщо не помисли дали лицето Делян Пеевски би взривило общественото недоволство.
И ако ДПС има оправдание за нехайството си, тъй като има удобен и постоянен електорат, то БСП се издъни потресаващо. Нямаше нито един симпатизант на БСП, който да не беше втрещен от изпълнението на Станишев. В каква зависимост изпадна този човек, никой не може да каже. Но да предприемеш подобен ход като назначаването на Пеевски и то, когато обществените настроения по условие, изначално, са в критична нестабилност, това е някаква политическа гротеска.
Подвижните пясъци на обществените протести в България доказват, че най-после у нас управляващите не са недосегаеми. Най-после започна да се ражда някаква реална форма на натиск към политиците. Дори и ако това гражданско общество е изобретявано много успешно от задкулисни клики. Бяхме свидетели на гражданското общество на едните, сега сме свидетели на гражданското общество на другите. Гражданите почти не разбират, че техният справедлив гняв и в едната, и в другата ситуация е ползван за размествания, диктувани от олигархията. Техният гняв е ползван, не за по-добра държава, не за по-добри правила, а просто за ново преподреждане на фигурите върху дъската на ресурсните потоци.
Самата конфигурацията БСП-ДПС-Атака е крайно отблъскваща, натоварена с недоверие и произвеждаща плакати от типа: „Не сте достатъчно интелигентни, за да ни управлявате!”. Защото въпросната „грешка Делян Пеевски” е всъщност дълбоко неинтелигентна. Тя извиква у хората усещане, че управляващите им се подиграват.
Много пъти от това студио на БНР сме изказвали подчертаното си възмущение срещу полумонополния медиен бизнес на кръга „Делян Пеевски”.
Много пъти напомняхме на Бойко Борисов, че този медиен октопод, който тогава го превъзнасяше, утре ще го тъпче и то с по-голяма сила. Защото усещането за паралелна власт създава усещането за всепозволеност.
Но както пише в Библията:
- "...който бърза да забогатее, няма да остане ненаказан;
- ...който възвишава себе си, ще се смири;
- ... предавайте се на скромни неща;
- ...и нека онези, които имат богатството на този свят, не бъдат високомерни;
- ...защото високомерието предшества падението...”.
