Забелязала съм, че БСП умеят да се снишават много умело. Практически те доста често губят, обаче, много добре владеят изкуството да превръщат загубата си във вариант за власт. Около тях избухват звезди, нови, свръхнови, после изчезват, но БСП остават. Тяхната сила е в оставането. Затова и много внимателно следят за раждането на нови политически субекти, обикновено дори участват в създаването им. Не за друго, а защото, както казва Волтер: „Бог не е на страната на големите батальони, а на добрите стрелци.” Тоест, умения, тактики и хитрости.

Е, понякога куклите се откачат от каишката, еманципират се, особено пък ако в тях вложат енергия и пари външни геополитически интереси. СДС, после НДСВ, а също и ГЕРБ са типични примери за подобни вложения. Едни ги конструират, други плащат кампаниите им, накрая обаче пак БСП остава.

Тъй като самомнението на Бойко Борисов е неизчислима величина, той все още не може да схване, че неговата харизматична личност вече не е достатъчна за да оцелее и да се развива партията му. Партията му има спешна нужда от стратегия за политическа идентификация, тъй като ГЕРБ няма такава, а само личностна, през лидера си Бойко Борисов. В момента няма нито ДСБ, нито СДС и Борисов, ако е умен стратег, няма да води безрезултатни битки с БСП и Орешарски, а ще се заеме с окончателното придобиване на опразненото дясно. ГЕРБ трябва да не допуска старата десница да се консолидира и да излезе с нов обединен общ проект, защото това ще е края на ГЕРБ и на следващите избори Борисов ще загуби значителен електорат от разслоявания вдясно. Електоратът на ГЕРБ е възможно най-мобилния електорат, това е дясно-центристки електорат, това са избиратели, които не желаятда гласуват за левицата.

Ако ГЕРБ не се заеме със своята дясна легитимност, да я доразвие и защити, пробивът в партийната лодка на Борисов ще дойде именно оттам. Борисов би трябвало да е научил някои важни неща от изминалия мандат:

  • първо, че който умее да ласкае, умее и да клевети;
  • второ, да можеш да губиш достойно, е първата крачка към каквато и да е бъдеща победа;
  • и трето, по думите на Ришельо, за да управляваш държава, трябва да говориш по-малко и да слушаш повече.

Както изглежда по крясъците около Атака, изобщо не е изключен вариант Волен Сидеров да прекали с „конвертирането на подкрепата”, и тогава двете големи партии ГЕРБ и БСП биха могли да се споразумеят неофициално и да го разкарат от пътя си. Още повече, че когато Волен Сидеров се газира силно, нацията става свидетел на доста смущаващи гледки.

Вярно е, че „за постигането на определена цел в политиката, може да се съюзиш дори с дявола", трябва, обаче, само да си сигурен, че ти ще успееш да изиграеш дявола, а не той тебе. Днес Волен говори за заплатите на депутатите, но логичния въпрос е защо два мандата той прибираше тези заплати и се ползваше от тях. Кога е искрен лидерът на „Атака”? Когато почти три години подкрепяше правителството на Б.Б. или сега, когато заплашва ГЕРБ, че ще опознаят страданието?

На 15 ноември 2011 г. „Атака” гласува заедно с ГЕРБ да бъде отхвърлено предложението за намаляване на ДДС върху лекарствата, нищо че това е било едно от основните предизборни обещания на Сидеров през 2009-а. Днес Сидеров е срещу монополите, но на 18 февруари 2010 г. „Атака”, заедно с всички останали партии, с изключение на БСП, гласува закон, с който банките имат монополната възможност сами да си определят лихвения процент, според това дали им харесва времето навън. Днес Сидеров говори за несправедливата партийна субсидия, но през април 2007 г. „Атака” гласува срещу идеята да се премахне държавната субсидия на партиите.

Популизмът, разбира се, е закономерност в демократичните общества. Има ли демокрация, има и популизъм. Но конюнктурното поведение на „Атака” е доста притеснително. Силата на газировката също е важна. Важен е и балансът, когато става дума за разкешване.Често небалансираният рекет може да те изхвърли в небитието.От постъпките на Волен става ясно, че той няма никакво намерение да поправя лошото ни общество. Общо взето истеричната окраска на неговия тон маргинализира всяка важна тема, която той изговаря.

Тъжното е, че Сидеров поставя някои наистина тежки въпроси от действителността на държавата ни, но ги поставя така, че хората автоматично се отстраняват от чуваемост. Ако искате нещо да звучи абсурдно и никой да не го възприеме сериозно, то спокойно можете да го вложите в устата на Сидеров и то напълно ще се дискредитира. Така и най-важната тема става част от общия бутафорен сценарий на ксенофобия, антиглобализъм, антиелитизъм, антисемитизъм, световен заговор за унищожаването на България и прочее.

Факторът Волен Сидеров няма да промени нищо в държавата, защото има едно правило, което е болезнено валидно: възпитателят сам трябва да е възпитан.