Бих искала да ви обърна специално внимание на мерките за сигурност, които бяха взети в Гърция при посещението на германския финансов министър Волфганг Шойбле. Четири хиляди полицаи бяха ангажирани да пазят реда, метростанциите в центъра на Атина бяха затворени, имаше и забрана повече от трима души на едно място да издигат плакати, и да скандират лозунги.
Давате ли си сметка каква точно е разликата между нас, българите, и всички останали нации?
За по-лесно нека отбележим разликите само между нас, българите, и всички останали балкански нации. Ние, българите, сме единствените, които с изплезен език тичаме, почти на четири крака, да се поклоним доземи пред чуждите дипломати и посланици. Когато се намесват във вътрешните ни работи пък им ръкопляскаме и се възхищаваме.
Някога да сте видели гърци или сърби да унижават националното си достойство, дори когато са в състояние на истински национални трагедии?!
Никога!
Каквото беше отношението на сърбите към Съветския съюз, такова е днес и към САЩ.
Каквото беше нашето отношение към Москва, такова е днес и към новите ни господари, това е национална патология.
Както се вижда, достойнството не зависи от размера на страната, а от сборното достойнство на отделните индивиди и най-вече от това на „интелигентите”. Привлекналостта е състояние на ума, своеобразно ниво на ценностната система. Както се оставяш да бъдеш мачкан на работното ти място, така си мачкан и в национален план.
Мой близък приятел от фейсбук, преподавател в университет, който е системна част от протестите, ми каза следното:
„Аз съм във възторг от протестиращите, просто са хубави хора. Мисля, че от тези протести има смисъл и след тях нещата няма да бъдат съвсем същите за управляващите, олигарсите и пр. няма да са толкова безцеремонни и нагли, ще се наложи да измислят по-рафинирани схеми.”
Възразих му, че, разбира се, от протести винаги има смисъли че най-малкото се тренира протестната култура на нацията.Но, за съжаление,нещата за олигарсите щеостанатсъщите. Възразих му, че диригентите на протестите ограничават исканията до оставка на правителството, което подсказва, че не се интересуват от конкретни промени на решения или закони, а се търси обикновен преврат, просто смяна на властта, не на системата.
Тоест, дрогата на протестите ще отмине, схемите ще останат. Толкова е просто.
Отговорът му беше следния: „Никой не може да ме убеди, че не трябва да се борим срещу това уродство, защото, видите ли, априори е ясно, че няма да победим. ПОНЯКОГА ПОБЕДАТА НЕ Е ВСИЧКО, ПОНЯКОГА Е ВАЖНО ДА СЕ БОРИШ, помага ти да се гледаш с по-добри очи в огледалото.”
Съгласна съм с думите му! Това са мислите на протестиращите.
Но какво да кажем за двуликия ни президент?!Докато слушах преди време витиеватия апел на Плевнелиев, който с половин уста се опитваше да подкани правителството да подаде оставка, заради театралните пърформънси по улиците на София, които той нарече „борба с мафията”, някак не исках да бъда мнителна и си казах „може би е наистина загрижен”.
Всъщност обаче президентът Росен Плевнелиев в този опасен за стабилността на държавата период се занимава само с това да нанася удари върху правителството на Орешарски. Повече от ясно е, че президентът Плевнелиев вече е съществена част от битката за власт. През институцията, която представлява, той си позволява да създава смутове, да повдига поводи за лавинообразни скандали и да налива масло в огъня на протестите. При всяко отваряне на устата си, Плевнелиев посочва някоя кадрова грешка на правителството, но с онова лицемерие, присъщо на марионетките, които никога не са себе си. Понеже винаги играят играта на някой друг.
Днес той протестира срещу кадрите от ДС, но с личния си указ назначи ген. Драгомир Димитров за шеф на НРС. Кога е честен президентът?
Днес Плевнелиев е възмутен от подкрепата на Волен Сидеров за това правителство, но Волен не беше никакъв проблем, когато Росен Плевнелиев беше назначен за министър в правителството на Бойко Борисов именно с подкрепата на „Атака”. Това как да го разбираме?! Освен като безпринципно двуличие, съобразно конюнктурата.
Днес Плевнелиев ръси схоластични безсмислици за борба с мафията, а беше част от правителство, чийто тефтер за разправа, притискане и рекетиране на неудобни хора, е в ръцете на прокуратурата. Тефтерът, г-н президент, е показателен, останалото са празни приказки и марионетни действия.
Нека завърша като цитирам определението наможе бинай-интелигентния български журналист и публицист, Дмитри Иванов, който сполучливо нарече президента: „офшоркаджия и хороскопаджия, който бил ирландска овчарка в предишен живот” (по неговите собствени думи)...
