/Поглед.инфо/ Ситуацията в Украйна започва да наподобява тарантиновски сюжет. Насърчаването на истеричния местен антируски национализъм от типа Бандера, гарниран с нацистки привкус, както и изобретяването на класически откровен нацизъм от най-чиста проба, започва да създава конфузна ситуация. Външният министър на Русия Сергей Лавров наскоро подчерта, че Западът подкрепя неонацистите, без изобщо да се притеснява от това, което всъщност се случва. Без да се притеснява от изобретяването на чудовища.
След като всички по света са наясно вече кой финансира мероприятията в Украйна, разни неправителствени организации като National Endowment for Democracy (Националния фонд за демокрация в САЩ), който е в основата на редица цветни революции или пък като German Marshall Fund, друга подобна организация, и след като публично беше обявено от Америка, че досега са похарчили милиарди долари за интервенцията в Украйна, логично е да се зададе въпроса: защо им е на американците толкова важна тази Украйна, че се изливат такива пари и се конструират и въвеждат опасни нацистки проекти, наричани изумително нахално „гражданско общество”?!
Нека подчертаем, че САЩ се ужасяват от връщането на Украйна в орбитата на Русия. И главната цел на революцията в Украйна е да се провалят стратегическите планове на Путин за Евразийски съюз. Защото, без Украйна, никакъв Евразийски съюз не може да има. Разбира се, под Евразийски съюз не се разбира само буквалния съюз на няколко държави от постсъветското пространство около Русия. Тук се очертава един много по-дълбок пласт, свързан с преориентацията на ЕС, в лицето на Германия, към пазарите и ресурсите на Русия и близките до нея територии. Фактическите данни сочат, че в момента ЕС е най-големия търговски партньор на Русия. Половината от целия експорт и импорт на Русия е свързан със страните от ЕС. В портфейла на ЕС пък Русия заема трето място, след САЩ и Китай. Оказва се също, че ЕС е и най-крупния инвеститор в Русия, три-четвърти от чуждестранните инвестици в Русия идват от страните на ЕС.
През 2005 година, на специална среща на върха между ЕС и Русия, се взе решение да се започне преход към общо икономическо пространство. За американските уши това е истинска дълбока и драматична болка. Икономическата интеграция на Русия с ЕС обаче оттогава не е продължила с особени темпове.
Въпросът е защо?
Защото на този процес ще се пречи много и ще се ползват всякакви средства. От известно време, което е и най-естественото, Германия и Русия се движат в посока на особено сближаване на отношенията. И ако до днес самостоятелната роля на Германия като фактор в глобалната политика беше подценявана, то в момента пред очите ни израства една нова Европа, изключително доминирана от Германия, една Европа, на която САЩ все по-трудно могат да размахват пръст и да употребяват за свои цели. Единственият начин да бъде спряна тенденцията за изтласкването на САЩ от европейския континент, е създаването на непрекъснати конфликтни точки между Германия и Русия, тоест, между ЕС и Русия.
САЩ имат особено ясен геополитически държавен интерес да нагнетяват напрежение между ЕС и Русия. И ситуацията в Украйна днес е една от тези именно подчертано конфликтни точки. Съвсем не е случайно, че точно Ангела Меркел реагира остро и нарече думите на Виктория Нюланд, относно ЕС, „съвършено неприемливи”. Просто Меркел се чувства лидер и абсолютен изразител на интересите на ЕС. Германия е център на гравитация в Европа и както подчертават някои американски геополитически анализатори: „САЩ трябва да сторят всичко по силите си за да предотвратят споразумение между Германия и Русия и с това да ограничат ефекта, който би имала Русия в Европа.”
Ако Русия спечели топлото отношени на Германия, то Германия ще повлече и други страни след себе си, което практически ще представлява възвръщане на руското влияние в Европа. Такива са опасенията на американците. И те директно прогнозират, че, може би, отначало отношенията между Русия и ЕС ще бъдат неформални, но след известно време съглашателството ще прерасне в по-солидно, тъй като, цитирам, „частите си пасват прекалено удобно, за да бъде иначе”.
Както добре се изразява Фридмън, основателят на разузнавателно-аналитичната агенция Stratfor: „Всичко това би довело до историческо предифиниране на отношенията между САЩ и Европа, което ще означава фундаментален поврат в глобалния баланс на силите, последиците от който ще бъдат непредсказуеми.”
