Преди 2 години в Русия избухва невероятен скандал, след като се появяват разпечатки на телефонните разговори на опозиционния лидер Борис Немцов. От тях става ясно, че той нарича опозиционерите от антиправителствените митинги - мръсници, кучи синове, глупави пингвини и абсолютни зеленчуци. Немцов споделя в личните си разговори, че само 10% от протестиращите са политически мотивирани, останалите 90% са страхливи хамстери от интернет, възмутени, че са ги ...(тук Немцов използва нецензурната дума за прецакване).Разбира се, тези разпечатки целят да постигнат определен ефект, в случая разкол сред опозицията в Русия и дискредитация.
Всички незаконни подслушвания се правят със сериозни цели, иначе не биха си заслужавали риска. По отношение на злоупотребата със службите съществува един парадокс. Като правило политиците в опозиция са много възмутени от използването им за незаконни цели, те се впускат да разкриват нарушения, но когато същите тези политици вземат властта, те използват същите лица и методи, срещу които са протестирали. Това е факт навсякъде по света, включително и в Америка. Често се казва, че ЦРУ става оръдие на администрацията или че ФБР е изродена диктатура. Последното го казва Артър Мъртаф, бивш агент на ФБР, пред Комисията по разузнаването.
Политическата история сочи, че проблемът на всяка власт не е дали използва службите в своя полза, проблемът на всяка власт е как да прикрие това. В разградения двор на посттоталитарните служби издънките са повече, заради хаоса и неуредиците, които се ширят там. Миналата година, например, премиерът на Сърбия Ивица Дачич, който е и министър на вътрешните работи, си измива ръцете в скандал с подслушване на сръбския президент и сръбския вицепремиер. Ивица Дачич обяснява, че министърът на вътрешните работи „не е отговорен”, цитирам, „за оперативните действия на полицията” и че виновните ще си понесат последствията. Този случай доста напомня на нашенския, че министър Цветанов може би не е знаел и няма вина.
Търговията с информация съществува навсякъде по света. Злоупотребите с информация – също. Спомняте си, когато „Монд” публикува няколко материала за връзките на Саркози с една от най-богатите жени в Европа, собственичката на „Лореал” Лилиан Бетанкур. Малко по-късно главният редактор на „Монд” заявява, че журналисти са подслушвани по поръчение на правителството с цел да се стигне до информаторите. Отново правителството и в частност министърът на вътрешните работи отказват да признаят своята вина и стоварват отговорността за подслушването върху човек от по-ниските етажи, макар и сериозна фигура – Бернар Скварсини, шеф на контраразузнаването. Служители от секретните служби, обаче, споделят, че във френската контраразведка е създадено специално отделение, което се занимава със следене на политическите противници и врагове на Саркози като поставя сересета в домовете и автомобилите им, както и преглежда трафика на компютрите им. Когато опозицията настоява за оставката на Скварсини, министърът директно заявява, че не вижда причини за оставка. Тоест, триковете за измъкване от подобни скандали за доста еднотипни. И са свързани с това да прехвърлиш отговорността върху низовите редици.
Друг подобен пример, преди около 6 години министърът на здавеопазването в Италия Франческо Стораче подава оставка заради подслушване на своите опоненти около местните избори в Лацио. Това е скандала „Лациогейт”. Партията на Франческо Стораче „Национален алианс” използва подслушването за да докаже в предизборната кампания, че политическия й конкурент подправя подписи. Обаче, когато това се разкрива, трябва някой да обере пешкира, така да се каже нужна е изкупителна жертва и това е Стораче. Партията за благодарност заявява, че се гордее с него, заради оставката му и че Стораче е образец за политически морал.
Разказвам ви това за да ви напомня колко лесно една партия жертва свой човек и къса от себе си, за да спаси своята цялост и да запази равновесие. Така че ГЕРБ ще се ориентира именно към този подход, защото той е универсален за такива случаи. Независимо с каква цел се прави подслушването, дали се прави за рекет на определени лица, дали се прави, казано просто „за пари”, дали се прави с политическа цел, събиране на данни за политически компромати, за осигуряване на контрол върху ситуацията, това подслушване е противоконституционно. Злоупотребите със службите се случват много по-често, отколкото обществото изобщо разбира и се правят навсякъде по света.
Най-адекватно за илюстрация звучат думите на Пиер Марион, един от директорите на френското външно разузнаване през 80-те, който още със заемането на поста се опитва да направи реформи, той казва: „Службите са се превърнали в сбирщина от аматьори, която прави каквото си иска. Националните интереси са изместени от личните интереси на агентите, които служат на различни лобита и често действат едни срещу други.”
Чудно описание на това какво може да се случи, когато ръководителите на паралелната тайна власт в държавата не са достатъчно силни, за да могат да я контролират.
