/Поглед.инфо/ Девети септември 1944 година несъмнено е преломна дата в историята на хилядолетната ни Родина. Днес тази дата е оценявана абсолютно противоречиво. Именно тази крайно противоречива оценка ни кара да се опитаме и ние да изразим своето мнение. Естествено не е възможно и не си поставяме за задача да разглеждаме всички оценки, критики и отрицания на този ден.
Но това, което може да се каже съвсем определено е, че 9.ІХ.1944 година е многозначна дата. Тя като във фокус събира както световни тенденции, така и верига от чисто български събития. Затова нека да се опитаме да навлезем във фокуса на този „пъзел” за да може да си изградим едно повече или по-малко меродавно мнение за стойността на този преломен ден в българска история и съдба.
Нека да започнем с това, че от една страна 9.ІХ.1944 година е изразител на една световна тенденция, чиято върховна дата е 9 май 1945 година. Става дума за борбата между фашизма и антифашизма. 9.ІХ.1944 година е фактически българският 9 май. Денят, в който целият прогресивен свят празнуваше и празнува до ден днешен победата на своето „не” над средновековното варварство, облечено в есесовска униформа и въоръжено с едни от най-модерните оръжия на своето време.
Без да се отрича и омаловажава ролята и приноса на отделните съюзници в антихитлеристката коалиция, а най-вече на Великобритания и САЩ, трябва да кажем, че Денят на Победата стана най-вече възможен благодарение на великата саможертва на съветските народи и преди всичко на руския народ. Той бе осъществен в резултат на хиляди битки, сред които, обаче, се открояват с безпримерната храброст на Червената армия боевете при Москва и Сталинград, Курск и Берлин.
9.ІХ.1944 бе една малка битка, сравнен с размера на гигантските сражения на Втората световна война, която, обаче, стана част от многобройните малки и големи победи, осъществили Великия Ден на Победата – 9-ти май. И наличието на българско участие чрез 9.ІХ.1944 в този ден определено „умива лицата български”, предвид срамното участие в съюза с хитлеризма.
В този смисъл крайните отрицатели на Деветосептемврийския прелом следва ясно да осъзнаят на каква позиция застават, след като отхвърлят тази дата и свързаните с нея събития. И честно да си отговорят каква можеше да бъде и имаше ли алтернатива на 9.ІХ.1944 ? Може ли да бъде алтернатива тази, която беше подготвяна от някои политически кръгове вътре в България, а и извън нея – а имено, окупирането на страната ни от Турция с всички негативи от подобна ситуация.
Или може би това, което ни подсказва една фашизоидна личност с явно психически отклонения, вещаеща преди време от екрана на една кабеларка, че страната ни определено е трябвала да остане „верна на Райха „до последно”. И това „до последно” нямаше ли да се окаже просто „последно” за България като държавност?!
Известно е, че даже участието ни в последната фаза на Втората Световна война на страната на антифашистката коалиция не попречи на Великобритания и САЩ да подкрепят исканията на наша съседна държава, границата да бъде преместена на 90 км от София и 30 км от Пловдив + огромни за икономическото състояние на България по това време контрибуции. И нима именно това участие на България в антифашистката коалиция, като следствие от 9.ІХ.1944, не възпря една друга наша съседка - Югославия, също така пострадала от фашистка България, да се въздържи от териториални искания?
И с какво щеше да се осъществи защитата на България, която бе направена от ръководството на Съветския съюз на мирните конференции, където се решаваше съдбата на следвоенния свят, включително и тази на България? И каква щеше да бъде българската съдба, ако на везната на аргументите не присъстваше антифашистката борба в нашата страна, а най-вече присъствието на български войски в състава на Трети Украински фронт? Ако не бе тази, навярно, не толкова голяма, но единствено победоносна война на България през целия този трагичен ХХ век, напълно удачно наречена „Отечествена война”(знаем че победната за Родината ни Балканска война беше последвана от т.нар. Междусъюзническа война, която и ознаменува Първата национална катастрофа).
Нека всички тези отрицатели покажат каква можеше да бъде алтернативата на „Девети”? И имаше ли не просто някаква реална, но позитивна алтернатива на тази дата? Не, не, тук не става дума да се гледа на тази дата, както казват днес някои, „от комунистически позиции”. Този социален идеал ни е ценен, но в дадения момент да излезем от неговите граници. И да погледнем от патриотична гледна точка, от платформата на т. нар. „национален интерес”. Или, казано с други думи, от позициите на българската държавност и любов към Отечеството, която определено надхвърля класови и партийни различия.
Ако са достатъчно честни и почтени към историята и истината тези отрицатели, ще трябва да признаят, че както и да го увъртат, такава позитивна алтернатива в онези условия нямаше и не можеше да има. Целият ход на действията на политическите сили, стоящи зад 9.ІХ.1944 – най-вече комунистите, а също така леви земеделци, звенари и някои други, както преди тази дата, така и след нея, показват, че именно тази дата и проектът, свързан с нея, спасиха България от опасността да се гърчи в ужаса на Трета национална катастрофа или, не дай Боже, на цялостно изчезване като държавност.
Ако я нямаше саможертвата на партизанската борба, на онези хиляди комунисти, земеделци и просто честни безпартийни българи-патриоти, ако не бяха загиналите и живите при Страцин и Стражин, при Драва Соболч и т.н., събитията за България можеха да тръгнат в отчайваща за нея посока...
Нима това вече не бе демонстрирано неведнъж, а цели два пъти по време на Първата и Втората национални катастрофи, причинени от Кобургготската монархия и тогавашната политическа „класа”, доминирала страната ни.
Именно това ни дава правото да заявим, че от гледна точка на глобалните тенденции, доминиращи в Европа и света в средата на 40-те години „проектът 9.ІХ.1944” (наричаме го така, защото това бе събитие и политическо действие, което съдържаше в себе си не просто взрив на народно негодувание от зверствата и ужасите на българския фашизъм, но и съвсем определена идея за бъдещето, за целите и средствата за тяхното достигане), просто нямаше позитивна алтернатива като прелом, донесъл спасението на България.
И не само че „9.ІХ.1944” нямаше позитивна алтернатива. Точно обратното - 9.ІХ.1944 стана единствено възможната позитивна алтернатива за България. „Девети септември” стана спасителния изход, който в онази сложна и страшна за българската съдба политическа обстановка, буквално в „без 5 минути до дванадесетия злокобен час” успя да прекара страната ни през „Сцила и Харибда” на историческия процес.
Харесват това някои или не, ала именно „Девети септември” съумя да измъкне Отечеството ни от опасността от поредната национална катастрофа. А може би и от нещо повече – от окончателното „решение” на българския въпрос, т.е. от угрозата от държавно-политическо небитие. Ще припомним, ще повторим още веднъж за замислената окупация на България от турски войски? И може ли някой да каже как би завършила тази окупация, ако въобще завършеше някак?!
Но не само това...„Девети септември” съумя да направи и нещо друго. Успя най-вече в това да прехвърли мост към бъдещето. Макар че това бъдеще днес е минало, което някои със злоба отричат.
Какво, обаче, предложиха и осъществиха тези отрицатели и поругатели на делото на 9 септември сега ясно се вижда - в унищожената икономика, в демографския колапс на Татковината ни, в разбития и унизен български дух..., накратко в „българоцида”, който заплашва да сложи край през ХХІ- век на нашата над 14 века история...
И в заключение ще кажем, че ако на някой днес не му харесва датата 9.ІХ.1944 да бъде наричана начало на Социалистическата революция, то нека да бъде наречена Ден на националното спасение и възраждане, което е еднакво вярно с първото. И дано българите намерят сили за своя „Нов 9-ти”, ако искат да останат като държава и народ, а не да бъдат човешки материал за строителство на други нации и страни.
Накрая все пак ни се иска да завършим с оптимистичните думи на Поета Гео Милев, казани след кървавите септемврийски нощи на вече далечната 1923 година.
„Септември ще бъде май. Човешкият живот ще бъде един безконечен възход - нагоре! нагоре! З е м я т а щ е б ъ д е р а й - ще бъде!”
