/Поглед.инфо/ Преди повече от 40 години, на 18 декември 1978 г., в Пекин бе открит третият пленум на 11-ти конгрес на ККП. Именно на този пленум бе обявено началото на политиката на реформи и отваряне към външния свят. Тази политика бе израз на стремежа за преодоляване на структурната криза на Китайският модел на т.нар. „държавен социализъм“, изразена в:
-
От една страна от т.нар. „субективни моменти“, т.е. предходните политики, такива като „Големия скок“ и „Великата пролетарска културна революция“, в резултат на които се формират недоволство и дистанциране на немалка част от обществото от тези политики;
-
От друга страна са „обективните тенденции“ - изчерпването на позитивния потенциал, заложен в централизираната схема на функциониране, при която не можеше да се осъществи преход от екстензивен към интензивен тип социално-икономическа динамика.
При значително по-лоши социално-икономически, политически и технологически условия, отколкото в СССР и в страните на източноевропейския социализъм, както и в обстановка на влошени идеологически, идейни, политически и прочее взаимоотношения със „съветския блок на социализма“ ръководството на ККП и Китай в лицето най-вече на Дън Сяопин тръгва на „геополитически маньовър“ – интегриране в капиталистическата система на разделение на труда, но не като периферия, а като относително равноправен партньор. Главната цел на това включване в този първоначален етап се търси по няколко посоки:
-
От една страна, се използват определени практики, смятани дотогава за капиталистически, като пазарните механизми. Въпреки че не бива да се забравя, че в рамките на модела на НЕП-а(новата икономическа политика), предложен през 20-те години на ХХ век от бащата на Съветската държава В.И.Ленин, се прилага използване на пазарните механизми;
-
От друга страна предвид интеграцията в капиталистическата система на разделение на труда се търсят положителните моменти, които носи горната интеграция – чужди инвестиции, достъп до високи технологии, излаз до платежоспособни пазари и т.н. Едновременно с това се гледа да се избегне, негативната възможност да се изпадне в положението на периферия на развития капитализъм.
В рамките на процеса на реформи са неизбежни неизвестността от това дали новите практики ще работят успешно, оттук и грешките, неверните ходове, а като резултат силните обществени напрежения и даже конфликти, като този на площад Тянанмън. В решаването на този конфликт е характерно това, че в ръководството на ККП и страната възобладава течението, начело с Дън Сяопин. Същото избира да действа не от позициите на евроатлантическата дихотомия „Свобода срещу несвобода“, а от позициите на евроазиатската дихотомия – „Ред срещу хаос“. Това действие се оказва решаващо за стабилизиране на обществото и продължаване по пътя на реформите и позитивната социално-икономическа динамика.
Разгръщане на реформения процес в икономиката на Китай през 90-те години на ХХ век
В периода на решаващото за реформите и развитието на КНР десетилетие на 90-те години на ХХ век е нужно да отбележи следното:
-
Осъществяват се решаващи крачки в реформения процес преди всичко в преструктурирането на държавните предприятия(ДП), в частност големите такива - системата на управление, структура на собствеността, тяхното консолидиране, т.е. сливане и поглъщане, както и цялостната среда на тяхното функциониране – в посока на засилване на пазарните елементи на регулиране и конкурентното начало. Започва в една или друга форма процес на приватизация най-вече на основата на акционирането на ДП;
-
При което, обаче, поне в рамките на 90-те години, държавата, особено в структуроопределящи предприятия и такива имащи отношение към националната сигурност, запазва контролния пакет акции;
Интересна трансформация преживява банковият сектор. Този сектор, запазвайки се като държавен, определено се „научава“ относитено бързо да работи в пазарни условия.През 90-те години в банковата сфера са допуснати чужди банки както като партньори, така и като самостоятелни агенти, макар този допуск да се разрешава само в специалните икономически зони.(СИЗ). Ще добавим, че СИЗ стават прекрасен полигон, където се апробират нови практики, които доказали се в СИЗ след това стават обект на внедряване в страната.
От ключово значение за успеха на реформата става „откриването“ на Китай за преките чужди инвестиции. Пионерна и важна роля за ПЧИ играе китайската диаспора – Хонконг, Сингапур, Тайван, Тайланд, Малайзия и т.н. Но с времето все по.ключова значение придобиват ПЧИ идващи от Япония, САЩ, Южна Корея, Великобритания и т.н., т.е. развитите страни на Запада Фактически именно чрез ПЧИ в Китай навлизат толкова важните за страната нови и високи технологии, управленско и маркетингово ноу-хау. Също така именно чрез ПЧИ се създават каналите за излаз на чуждите пазари, допринесли за рязък скок във външната търговия на Китай.
Все по-важен фактор за успехите на КНР както през 90-те години, така и предвид перспективите на бъдещето става развитието на НИС – националната иновационна система на Китай, която именно през 90-те години осъществява важната трансформация в посока на възприемане на пазарния модел на функциониране. Именно през това десетилетие за залагат важни програми със стратегическо значение за КНР. Въпреки това в този период все още иновационният процес в Китай е относително слаб и несравним с подобни нему процеси в западните страни и Япония.
На фона на всичко това се формира американо-китайският синтез, получил наименованието „Кимерика“. Явлението „Кимерика“, при което „китайците работят, а американците потребяват“. След което печалбата от продадените на американците стоки Китай инвестира в американски ценни книжа. С което дава основание на САЩ да печатат нови долари. Но това явление ни разкрива и важната връзка между орентирания към свръхпотребление, основан на масивно „печатане на долари“ неолиберален модел на САЩ и динамиката на развитие на КНР. В крайна сметка, обаче, спиралата на развитие, ръководеща се от максимата „китайците произвеждат, а американците потребяват“ води до деиндустриализация на САЩ. Казано с други думи „Кимерика“ се оказва „китайски капан“ за САЩ.
Формиране на Китай като глобална икономическа сила в началото на ХХI век
През първото т.нар. „златно десетилетие“ през ХХI век темповете на растеж на китайската икономика, които в значителна степен надхвърлят очакванията, създават стабилна основа за просперитет на китайското общество. През 2003 Китай окончателно се измъква от Азиатската криза от 1997 год., встъпвайки в нов цикъл на растеж. Започва осъществяване на стратегическата линия за прогрес на страната чрез образование и наука, в центъра на която стои подобряване на технологичните иновации и усъвършенстване на човешките ресурси.За това десетилетие може да се каже следното:
-
Разгръщането на реформения процес и неговият резултат - динамиката на Китай през 90-те години на ХХ век формира качествено ново състояние в развитието на китайската икономика и общество;
-
Постигнатото ново състояние изисква както различни икономически политики, но също така и ново осмисляне на изминатия път, текущатата фаза и бъдещата перспектива на КНР.
Това налага формулирането на т.нар. теория на „Тройното представителство“.Същата налага „Цивилизционния подход“ както като идейна платформа, така и като практическа политика в курса на ръководната сила в китайското общество – Китайската комунистическа партия. Последният подход предполага без да се пренебрегва „класовото разбиране“ за обществото, да се акцентира върху общонационалните моменти, както в план вътрешна политика, така и в план международни отношения;
Тук следва да се подчертае, че новото състояние на развитие на китайската икономика изчерпва почти напълно възможностите и позитивните стойности на екстензивния тип развитие на Китай и налага в нарастваща степен необходимостта от преход към интензивен тип развитие. Осъществяването на такъв тип динамика е невъзможен без активното внедряване и използване на научно-техническия прогрес, като основа на социално-икономическото функциониране на КНР. Съответно като основна цел се поставя изграждането на ефективна национална иновационна система(НИС) като базова платформа на прогресивна динамика на КНР.
Знaчителната обществено-икономическа динамика изисква и ново концептуално осмисляне. Последното води до концепцията за „Научното развитие“, която става важна програмна платформа за развитието на КНР.
Икономиката на КНР и “Глобалната криза“ – за търсените отговори и намираните решения
„Глобалната криза“ като сложно системно и противоречиво явление, възникнало в центъра на международната капиталистическа система на разделение на труда, несъмнено оказва силно въздействие върху социално-икономическото развитие на Китай, който е дълбоко интегриран в същата тази система на разделение на труда. В рамките на първата остра фаза на „Глобална криза“, въпреки получените удари, Китай успява с относително благоприятни резултати да се справи с възникналите проблеми. Започва процес на замяна на модела на износа като ключов двигател на китайската икономика с модел на вътрешното потребление. Първоначалното впечатление е, че е осъществено успешно „меко кацане“, но нещата се оказват не така категорични предвид нарастващите разходи за поддържане на нужните темпове на растеж, които да не позволят сриване на китайската икономика;
В рамките на втората, „криптофазата“ на „Глобалната криза“(наричаме я така защото решаването на противоречията, предизвикали кризата се извършва чрез „Quantitativeeasing“/QE/, т.е. «Количествено смекчаване», което «скрива» откритите белези на кризата, но не решава противоречията) се натрупват редица проблеми, изразени най-значимо в акумулирания общ дълг, надхвърлил два пъти БВП на страната, но проявяващи се също така и в нарастващите социални различия.
Междувременно „Глобалната криза“ слага окончателен край на явлението „Кимерика“, т.е. относително безконфликтната симбиоза между САЩ и КНР, при която всеки преследва свои цели, но в определен период от време тези цели са съвместими. Стартира процес на увеличаването на зоните на сблъсък, за което безспорно допринася тенденцията на смяна на силовите полюси в сферата на икономиката и превръщането на Китай в най-голяма промишлена държава с перспектива да стане в обозримо бъдеще най-голямата световна икономика.
Като цяло китайският социално-икономически модел на развитие, роден и раждащ се от реформите, започнати в края на 70-те години на ХХ век, през изминалите повече от три десетилетия доказва своите предимства от гледна точка на стопанската динамика и създаването на материално богатство пред доминиращия света неолиберален модел. Той демонстрира и своите преимущества в рамките на първата остра фаза на „Глобалната криза“, където неговата устойчивост е на степени по-висока. Каква ще бъде неговата съдба в дългосрочен план е трудно да се предвижда, тъй като вероятността да се засили действието на социално-политически, геоикономически и геополитически фактори е висока, а това напълно измества ситуацията от „икономическото поле“ в други измерения.
Формирането на Китай като глобална производствена сила го превърна в най-големия промишлен замърсител в света. Този проблем ясно се „чувства“ в страната и определено се осъзнава от ръководството на ККП и КНР. Постиженията в тази област, т.е. направеното в Китай в тази връзка може да се оцени високо, но несъмнено проблемът остава. Неговото решаване може да бъде само глобално и е свързано с това, човечеството като цяло да мине към друг, т.нар. екосъобразен модел на устойчиво развитие. Но навярно трябва да мине доста време, докато стане възможна реализацията на такава система на материално възпроизводство на човечеството, при която разрушителното въздействие на човешката дейност да не надхвърля потенциала на природата за самовъзстановяване.
Бедността и социалните различия са безспорен проблем за Китай, който започва да се възприема от китайското общество с нарастваща острота във второто десетилетие на ХХI век поради многостранното му обществено-икономическо въздействие. Тук само ще добавим, че в това отношение КНР не е извън глобалните тенденции, където също се забелязва нарастване на богатството на малка група за сметка на обедняването на значителни маси. Нещо повече, в страните на „Г-7“, предвид „деиндустриализацията“ започнала там, стартира процес на съкращаване на т.нар. „средна класа“. Що се отнася до Китай, въпреки че динамиката, свързана със социалните различия в страната бележи даже ускоряване, факт е, че успешният соцално-икономически растеж на страната се разпределя, макар и неравномерно, но върху значителни обществени слоеве. Това определено снижава „градуса“ на общественото напрежение, въпреки че проблемите в това отношение остават и съдържат в себе си една или друга степен на социално-политически риск;
С не по-малко мощен социално-политически рисков заряд е свързан проблемът с корупцията в КНР. По отношение на това явление китайските власти провеждат безспорно достатъчно строги, но бихме добавили, необходими в своята строгост мерки. Властовата корупция, както това показва не само историята ни Китай от древността до наши дни, но и цялостният световен опит, може да стане източник на политичски протести, обществен хаос и разпад. Корпуцията като правило е била неизбежен компонент на споменатия вече „китайски исторически цикъл“. Същността на този цикъл е в това, че всяка нова власт в страната се установява чрез борба със злоупотребите на предишната. Докато самата тя не затъне в такива злоупотреби, при което корупцията е сред ключовите такива. В този смисъл може да се каже, че ръководството на ККП и КНР ясно разбира, че няма друга алтернатива освен безкомпромисна и непрекъсната борба с корупцията;
Натрупването на дълг от страна на Китай, както и скоростта, с която това става, макар причините да са свързани с постигането най-вече на позитивни цели – стимулиране на икономиката в условията на „Глобалната криза“, без съмнение предизвиква тревога. Друг е вече въпросът, дали понякога тази тревога, особено изразена от източници, които трудно биха били наречени приятелски настроени към КНР, не е преувеличена до степен да се твърди, че социално-икономическите постижения на страната през последните повече от три десетилетия са балон, който в недалечна преспектива ще гръмне. Съществуват аргументи, като тези, че дългът е „вътрешен“, че става дума за дълг на работеща икономика, която е най-големият производител на материални блага в света и т.н., които като че ли имат за цел да снижат тона на тревогата предвид значителния китайски дълг. Според нас, една от многото важни задачи, които стоят пред Китай в предстоящите години несъмнено трябва да бъде свързана със съкращаването на акумулирания дълг, което ще повиши устойчивостта на социално-икономическата динамика на КНР.
За „Новите ветрове“, задухали от Вашингтон, с идването на власт на президента Тръмп
В условията на задълбочаваща се криза на неолибералната система, ерозираща особено САЩ, победата на Доналд Тръмп на изборите за 45-ти президент на САЩ не би трябвало да ни учудва. Лозунгите, които издига Тръмп в рамките на преидзборната кампания се характеризират с изключително предизвикателство, доколкото те косвено критикуват неолибералното статукво, което почти открито е обвинено за относителния упадък, в който се намират САЩ. Тези лозунги се простират от „Да направим Америка отново велика“ през „Да направим Америка отново горда“ до „Да накараме Америка пак да работи“.
Въпреки това, обаче, продължава растежът на вноса, което подчертава проблемите, пред които е изправена администрацията на Тръмп. През 2017 год. САЩ внасят лекарства, телевизори, дрехи и други битови стоки за 602 милиарда, като в същото време изнасят потребителски стоки само за 198 милиарда долара. Дисбалансът е 404 млрд. долара добавени към търговския дефицит. САЩ внасят автомобили и резервни части за 359 милиарда и изнасят само за 158 милиарда долара. Това добави още 201 млрд. долара към дефицита(вж. https://www.thebalance.com/u-s-imports-and-exports-components-and-statistics-3306270). Основният „виновник“ в тази област е "глобалната фабрика" - Китай, който е обвинен в "кражба на американската технология и използване на" нечестни "техники в търговията." Снимката за най-проблематичните търговски партньори на САЩ след резултатите от 2017 г. изглежда така: с Китай дефицитът е 375 милиарда, като обемът на търговията е 636 милиарда долара; с Мексико - съответно 71 млрд. и 557 млрд. долара; с Япония - 69 милиарда и 204 милиарда; с Германия - 65 милиарда и 171 милиарда долара.
Трудно е да се предвиди как конкретно ще върви по-нататък процесът на „Търговската война“ между САШ и КНР.Тук може да се каже, че ставаме свидетели на най-значителен геоикономически сблъсък. Такъв какъвто светът не е виждал от момента на смяната на британската финансово-икономическа доминация с американската финансово-икономическа такава.
Така или иначе, но за четиридесет години политика на реформа и отвореност делът на китайската икономика, който през 1978 г. е само 1,8% от световния, през 2017 г. достигна 15%, изчислен по т.нар. „номинална стойност“. А по паритет на покупателнта способност днес Китай е първата по големина икономика в света, най-голямата индустриална страна и най-голямата страна по отношение на търговията със стоки и валутните резерви.
През последните 40 години БВП на глава от населението се е увеличил повече от петдесет пъти: от 155 на 8 800 долара. Китай е влязъл в клуба на страните със средни доходи. Според сегашните стандарти на ООН, над 700 милиона бедни хора в Китай успешно излязоха от бедността - повече от 70% от общото намаляване на броя на бедните хора по света. Преди четиридесет години в Китай нямаше нито една компания и в списъка на 500-те най-големи компании в света, а през 2017 г. вече има 115 китайски предприятия или това е повече от 1/5. Животът на китайския народ днес се характеризира със сигурност в настоящето и оптимизъм за бъдещето
