/Поглед.инфо/ Вярата в това, че безсмъртието на народа е в някаква степен гарантирано е наивна илюзия. Историята е арена, пълна с жестокости и много раси като независими цялости са слезли от нея. За историята да живееш не означава да си позволяваш да живееш както си искаш, да живееш означава много сериозно, осъзнато да се занимаваш с живота, като че ли това е твоя професия. Затова е необходимо нашето поколение с пълно съзнание, съгласувано да се грижи за бъдещето на нацията.

Хосе Ортега и Гасет

Заплахите за нашата Родина от една страна и възможностите да се избягнат, блокират или най-малко неутрализират, напълно или частично, тези заплахи, от друга, са несъмнено сред най-важните и животрептущи проблеми, които трябва да са във фокуса на вниманието както на различните категории специалисти, така и на политиците и управляващите, които вземат съдбоносни решения за България. Българското общество се нуждае от мненията, позициите и концепциите на различните кръгове у нас по тези заплахи и възможности за да може държавата и обществото в една или друга степен да са подготвят за формиране на необходимата воля за справяне с угрозите.

  1. Светът, Европа и България пред глобални, регионални и национални заплахи

Днес светът, Европа и България са изправени пред редица глобални, регионални и национални заплахи, които поставят под въпрос не само тяхното нормално функциониране, но даже в една или друга степен тяхното съществуване в познатите ни форми и структури. Динамиката на ситуацията в това отношение придобива такива заплашителни размери, че не може и не бива като „щрауси да си зариваме главата в пясъка“ и да се отмятаме с думите „Може и да се размине!“Тук ще се опитаме в най-кратък вид да формулираме тези опасности, така както ги разбираме:

А/ Глобални промени - несъмнено това са угрози, които желаем или нежелаем, но ще ни засегнат по най-сериозен начин. Тяхното въздействие е глобално и всяко общество на нашата планета в една или друга степен ще бъде повлияно от тях ако те станат реалност. Тук ще споменем тези, които смятаме за най-важни без тази класификация да следва някаква схема на ранжиране по тежест на въздействие:

  • Заплахата от климатични катастрофи;

  • Угрозата от „Гореща ядрена световна война“, която може да произтече даже по един случаен начин от текущата днес „Глобална хибридна война“;

  • Опасността от нова глобална финансово-икономическа криза;

  • Други;

Б/ Регионални промени – това са такива опасности, които засягат или текушите социално-икономически формати и политически конфигурации, към които нашата страна има отношение, или пък има са свързани с географска, респективно геополитическа близост с нашата страна. Ако се случат тези заплахи ще имат значително, а в известен план и не по-малко силно въздействие като резултат от глобалните заплахи. Тук ще споменем такива като:

  • Предизвикателства свързани с дезинтеграцията, т.е. частичен или пълен разпад на ЕС;

  • Заплахите, които носи със себе си т.нар.“Бежанска криза“;

  • Опарване от пламъка на такива „горещи конфликти“ като този в Близкия Изток и Украйна, за които може определено да се каже, че са „на една крачка разстояние“ от нашата Татковина;

  • Други.

В/ Национални заплахи – това са такива, които конкретно са насочени към нашата Родина. Макар ако те се реализират, то те ще бъдат ограничени основно в границите на България, но за българската нациа, както иза българската държава техните последствияю ще бъдат не по-малко унищожителни, отколкото глобалните и регионалните. Тяхното осъществяване на практика ще означава край в един или друг формат на българската държавност и унищожаване в един по-дълъг или по-кратък срок на българския народ като етно-биологически и социо-културен и цивилизационен феномен с хилядолетна традиция. Сред тези заплахи ще изброим следните, които като реалност, могат да се окажат свързани в една логическа верига, при което едното трагично събитие да предизвиква другото:

  • Първата е социално-икономически, политически и смислов срив – той е резултат на корупция, грабежи и изнасяне на заграбеното навън, а също така разрушителна продажническа и предателска политика на деиндустриализация, деаграризация и деинтелектуализация на българските стопанство и общество. Всичко това води до пълна десуверенизация и периферизация на България. Съответно води до влизане във втората и финална, т.е. завършваща и унищожаваща фаза на демографската катастрофа у нас. Самата тази катастрофа е плод гореспоменатите процеси и политики, довели до отчайваща бедност, болести, безработица, емиграция, ниска раждаемост и висока ранна смъртност на българското население;

  • Втората е „Неоосманистката угроза“, чиято реализация може да стане напълно вероятна в случай на частична или пълна реализация на спомената по-горе заплаха от срив за Отечеството ни и причинената от този срив демографска катастрофа;

  • Третата е ускореното размиване и загуба на национална-етническа идентичност в резултат на нахлуването и трайното заселване на имигрантски маси, свързани с т.нар. „Бежанска криза“, както и като следствие от поведението на нашите „партньори“ от ЕС и НАТО. Последните явно се старят да превърнат България в територия за външно заселване. Тази заплаха в една или друга степен е свързана с горепосочените две опасности. Тя носи значителния риск от разрушаване на българската държавност по един „пълзящ начин“;

  • Други.

  1. Десетилетието 2016-2025 год., когато ще се реши ще я има ли България

Първо и основно условие, когато говорим за глобалните, регионални и национални заплахи е да бъдем до болка откровен с фактите. Горчивата истина, колкото неприятна и даже страшна може да бъде, е за предпочитане пред лъжата и заблудата. Но и от последните има нещо още по-опасно – самозаблудата.

Истината е за предпочитане, защото когато даже и най-страшната истина се срещне с ум и воля то има шанс за спасение. Но когато вместо истината има заблуда и самозаблуда, няма никакъв шанс за проблемно решение.

Несъмнено по отношение на редица от споменатите по-горе заплахи, в частност тези, които характеризираме като глобални и регионални, въздействието, което може да окаже България като държавна политика и национална воля са минимални, а в в повечето от случаите, и никакви. Но това не се отнася до тези рискове, които формулираме като заплахи на национално равнище, чието избягване, блокиране или неутрализиране е в значителна степен въпрос на държавно-национална воля.

България посреща заплахите в най-лошо състояние – по-лошо от това, в което е била даже пред падането си под Византийско владичество или Османско робство. Тук трябва твърдо да подчертаем, че по наше мнение, въпреки наличието на редица т.нар. „обективни обстоятелства“, т.е. на независещите от нашата страна геополитически, геоикономически, собствено политически и икономически, а също така социо-културни, цивилизационни, и прочее фактори, все пак основната причина за това състояние на България е субективна. Казано по друг начин, подобно на ситуациите, когато Отечеството ни губи два пъти своята държавност в своята хилядолетна история, ключовия фактор за тежкото, даже ще го наречем „предсмъртно състояние на нашето Отечество“ е отсъствието на „политически и икономически елит“ способен, желаещ и имащ смелост, и решителност да формира ценности и политики, които да обединят мнозинството от нацията и да поведат държавата и обществото по пътя на устойчиво и успешно развитие.

Точно обратното, днешния ни така наречен „елит“ повече от четвърт век се занимава с уреждане на собственото си положение, което явно не свързва с България. Този „елит“ в кавички е доказано продажен, корумпиран и даже предателски в своя немалка част. Достатъчно е да се погледне как той упорито се старае да се самозаблуждава и да заблуждава по отношение на трагичното демографско състояние на българския народ.

От нашите „нотабили“ няма да чуете за тежката демографска катастрофа. Предпочитат да се крият зад термина „демографска криза“. От тях няма да чуете за убийствената немотия, в която живее значителен дял от българското общество. Напротив, говорят как са забогатели българите...

Не ги трогва българската съдба. България и български народ са загубили за тях всякакъв смисъл. Те са като едно раково образование, което родено от самия организъм на страната ни, се разраства и изпива силите и жизнеността му.

Вместо заключение - Ще се формира ли „Разум и воля за България“?

Десетилетието 2016-2025 год. са решаващи за това дали ще съществува България като държава на българите или в една или друга форма или по един или друг начин тя ще изчезне от картата на човечеството и ще бъде записана в „Червената книга на изчезналите народи и държави“.

В това решаващо десетилетие от ключово значение ще е това дали ще кристализира достатъчно значително ядро от хора, които да имат разума и волята да изградят новите възможности за България. А също така дали ще се намерят водачи, които като Левски, да заложат себе си в името на това да има бъдеще за България. Ако това днес и сега, т.е. през тези десет години не се осъществи, събитията ще тръгнат по една трагическа крива. При което разрушенията на българския дух и тяло ще бъдат толкова значителни, че даже и да се появят шансове за спасение, то ще бъде вече късно, тъй като негативната динамика е придобила вече неотвратими последствия.

Нека да отворим очи, да разкрием нашето съзнание, да разбудим разума си и съберем нашата воля за България! На борба за нашата България!!!