Какво става с Европейския съюз? Каква е същината на неговите проблеми? Доколко те са преодолими? Какви са неговите перспективи? Отговорите на тези въпроси са важни за нас, най-малкото защото България е член на ЕС и това, което става с него в значителна степен засяга и ситуацията у нас.За съжаление нито от средствата за масова информация, нито от т.нар. „правилни коментатори“ може да се чуе нещо смислено. Масовата „аудитория“ у нас е „хранена“ с „панегирици“ за ЕС и розови илюзии за неговото бъдеще. Ето защо ще се опитаме да погледнем трезво и от позицията на реализма на неговите проблеми и перспективи.

ЕС като многомерно явление

Европейският съюз като политико-икономическа реалност, в която влиза днес България, представлява многомерен феномен, притежаващ разнообразни аспекти на проява и функциониране, а именно:

  • Във формално-юридически план е самостоятелно юридическо лице, формулирано като политически и икономически съюз между 27 европейски държави. Притежава правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му от последните компетенции. Статутът му е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които са в сила от 1 декември 2009 г.;
  • Гледано от цивилизационна гледна точка ЕС е относително йерархично и неравноправно обединение, съставено от представители на няколко европейски цивилизации – германската, англосаксонската, латинската и славянската. Неравноправието е в във факта, че най-вече представителите на славянската цивилизация станаха членове на ЕС след разгрома на „Червения проект“ на европейския социализъм. Този разгром бе причинен от част от елитите на самия социализъм в съюз с управляващи фактори на „Западния проект“ - дотогава ключов противник на „Червения проект“. В този смисъл тези страни от самото начало бяха принудени да се присъединят в качеството на „завоювана територия“, доколкото ядрото на ЕС представляват страни, които са съществена част на „Западния проект“;
  • От геополитическа и геоикономическа позиция ЕС е опит за формиране на още един полюс в рамките на „Западния проект“, зад който опит стоят преди всичко традиционните елити на германската и латинската цивилизация, но също и процесите на относително отслабване на лидера на проекта във втората половина на ХХ век - САЩ. Присъствието на представители на англосаксонската цивилизация в ЕС - Великобритания не случайно се оценява от редица международни наблюдатели като „Троянски кон“. То играе ролята на механизъм за баланс, имащ за цел да притъпява евентуални антагонизми в рамките на „Западния проект“, които биха били възникнали в процеса на конституиране на новия полюс. Несъмнено лошо скриваната тенденция на превръщане в нов полюс представлява освен всичко друго и израз на своеобразен реванш, проявяван от елитите на германската цивилизация за двете поражения в световните войни, и за елитите на латинската цивилизация за изгубения в рамките на ХХ век статут на Велики сили. Всичко това в своята съвкупност не може да не породи търкания, както с новите полюси на сила, формиращи се след разпада на системата на „Студената война“, но също така и с водещата доскоро глобална сила и връх на Западния проект – САЩ, явяващ се между впрочем и квинтесенция на англосаксонската цивилизация;
  • Видяно през призмата на социално-класовия подход ЕС в обществено-икономически контекст е консолидация на най-едрия глобализиращ се западноевропейски капитал – основно с германски и френски, но също италиански, британски и друг произход. Целта е да заеме възможно най-изгодни позиции в международната система на разделение на труда. Причината е, че в епохата на капиталистическа глобализация, започнала през 90-те години на ХХ в. във формата на американския глобализъм, тези капитали се оказаха в неизгодна позиция спрямо глобалният американски капитал. Докато в първото десетилетие на ХХ1 век те се изправиха и пред нарастващата конкуренция на т.нар. страни БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай. Като една основна задача, която си поставя този капитал в рамките на консолидацията, е интеграцията и преструктуризацията в качеството на полупериферия и периферия на бившите социалистически страни от Източна Европа. По този начин те да бъдат използвани както като пазари, но и като източник на евтина работна сила, използвана на място или „изсмуквана“ в центъра. В условията на общоевропейска демографска криза подобно изсмукване на „човешки ресурси“ в западната част на континента резултира в демографска катастрофа за бившите източноевропейски страни;
  • В парадигмален план ЕС е израз на европейския неолиберализъм и неоконсерватизъм. Последният се заражда и укрепва в англосаксонска среда през втората половина на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век и получава най-широка платформа за развитие в ЕС и САЩ през последните 20 години. От финансово-икономическа гледна точка неолиберализмът може да бъде наречен модел на „свръхкапитализма“. От 80-те години насам в рамките на „Западния проект“ стартира едно ново явление – с цел да се отлага поредната капиталистическа криза започна системно да се кредитира не само производството, но и потреблението. Именно това кредитирано потребление „роди“ т.нар. „пета технологическа вълна“, чието ядро бяха информационните технологии. Първоначално, особено на фона на „победата“ над „Червения проект“, никой не обръщаше внимание на натрупващите се дългове. Нещо повече премина се къмекстремни нива на освобождаване от промишлено производство в развитите капиталистически страни. Например в БВП на САЩ делът на индустрията е с нищожните 11%. Така ако "вчера" при „Западния проект“ работеше формулата „пари - стока – пари-прим" и капиталистът, за да получи по-голяма печалба, трябваше да произвежда повече стоки, то днес в развитите страни влезе в действие друга формула - "пари - ценни книжа – пари-прим". Западът спря да произвежда продукти и премина към производството на пари. Безспорно САЩ са водещи в това отношение, но и ЕС със своята парична единица еврото се старае да не отстъпва.

Глобалната криза и ЕС

Глобалната финансово-икономическа криза, настъпила през 2008 г. може да бъде наречена не просто поредна циклична, но и системна криза на капитализма, и собствено на „Западния проект“.Ако при предишните десетилетия цикличният процес се „заглаждаше“ от държавното регулиране в първото десетилетие на ХХIв.нео-либералните политики на дерегулация и на „по-малко държава“ доведоха до влошаване на цикличното подновяване на основния капитал във връзка с вълните на технологичното развитие.

Междувременно, както бе казано по-горе, капиталът се откъсна от своята материална база, която се превърна във виртуална. Тази трансформация бе наречена от редица западни изследователи „financialization“, т.е. финансиализация. Вследствие на тази виртуалност на финансовия капитал за него станаха присъщи постоянната промяна на субекта на собственост и замъгляване на правата на собственост. Той загуби такива характерни особености на капитала, като управляемост и планомерност на процеса на вътрешен живот. Управлението на фирмата при виртуалния капитал се заменя с игра на борсите, които не са доминирани от собствениците на акции, а от борсовите брокери. Налице е относително "изключване" на този капитал от пазарното саморегулиране на процеса на възпроизводство. Неговата ефективност не зависи вече от качеството и цената на продукцията, а от случайни фактори, от постоянно променящата се ситуация на пазара на фиктивни ценни книжа.

Този капитал вече не е локализирани в пространството и времето. Той се „де-териториязира“, т.е. няма страна, с която да е свързан.Той лесно избягва всякаква регулация – държавна или международна. И в същото време се оказва, че е виртуален по два начина – от една страна технологически той живее в компютърните мрежи, а от друга по отношение на вероятността.Виртуалният финансов капитал може да е пари, а може да бъде „фикция“ - чиста измислица. Това е "черна кутия": промени в структурата и размера произтичат толкова бързо, че познаването на нейната вътрешна структура, система за взаимодействие и т.н., е фундаментално невъзможна задача. Като "черна кутия" той е в състояние да продължи да функционира относително стабилно, но може да създаде и криза. Системата е непознаваема и нерегулируема и в този смисъл става несъвместима с развитието на човечеството.

Натрупването на огромни задължения на всякакво равнище, които станаха непросредствения тласък за възникването на първата вълна на глобалната финансово-икономическа криза – държавна и местна власт, корпорации, домакинства, са само резултативен израз на цялостната неолиберална парадигма на днешното свръхкапиталистическо възпроизводство и „презряването на капитализма“ като социално-икономическа формация.

В ЕС тези недостатъци на „Западния проект“ се подсилват и от характера на основната валута – еврото. Еврото стана международна резервна валута, която може да се конкурира с долара. Тя обслужва предимно интересите на най-големите банки и корпорации в Европа. Тя е много специална форма на пари, създадени "от нищото", т.е. от йерархичното обединение на няколко държави. Редица наблюдатели подчертават, че два са съществените проблеми на еврото:

  • Първият е конфликта между паричната и фискалната политика. Паричното пространство в еврозоната е хомогенно и Европейската централна банка (ЕЦБ) предоставя средства на банките от еврозоната въз основа на една и съща лихва. Липсва, обаче, фискална хомогенност на това пространство.Всяка държава самостоятелно определя размера на данъците. ЕС се опитва да реши проблема чрез въвеждане на строга фискална дисциплина, но автономията на отделните държави в определяне на фискалната политика не може да бъде ликвидирана;
  • Вторият проблем е, че въпреки че има единно парично пространство и съществува ЕЦБ, но всяка страна има своя национална банка. Националните банки могат да получат ликвидност в ЕЦБ,, но използвайки "транснационални" пари, те продължават да имат национален характер.

Основна причина за двата проблема е отсъствието на социално-икономическа, политическа и културна еднородност, както в еврозоната, така и в ЕС като цяло и поради това невъзможността от създаването на европейска федеративна държава в средносрочна перспектива.Всичко това превърна еврозоната и ЕС в най-слабо звено на „Западния проект“.

Несъмнено ключовата причина за слабата интеграция на ЕС е, че в основата на съюза базовата обединителна идея е тази на потребителския идеал. Безмислеността на свърхпотреблението като база за човешко обединение и общежитие в дългосрочна преспектива е доказана от цялостната история на човечеството на семейно, организационно, национално и междунационално равнище.

Перспективите – кратко и средносрочни на ЕС

Известно е, че в корените на досегашните световни войни са икономически кризи и проблеми.Не може да се изключат и днес опити за решаване на кризисните проблеми по пътя на генериране на въоръжени конфликти и сблъсъци в един или друг формат.За което свидетелстват и провежданата днес от „Западния проект“ политика на формиране на управляем хаос в редица региони на света, както и надпреварата във въоръжаването, която все повече и повече набира скорост. Но в дадения материал ще се абстрахираме от такава алтернатива, създаваща ситуация на сингуларност, т.е.условия, при които досегашните модели и представи губят възможността да бъдат използвани, предвид това че се формира качествено нова обстановка.Ако все пак в рамките на съществуващия модел на политико-икономическа динамика се опитаме да прогнозираме преспективите на ЕС в кратко и средносрочна перспектива(от 1 до 5-7 години), може да се начертаят следните основни алтернативи:

  • Запазване и даже разширяване на ЕС и еврозоната - подобна алтернатива е свързана с възможността за преодоляване на системната криза на „Западния проект“ в рамките на средносрочната перспектива. Няма, обаче, сериозни показатели, които да указват, че ЕС елитите са готови да се откажат от неолибералната платформа, като ключово условие за преодоляване на системната криза. Затова вероятността за такава алтернатива е не повече от 5-10%;
  • Постепенно изолиране на проблемни страни в еврозоната и ЕС, т.е. в една или друга форма изключване на Гърция и някои други страни от т.нар.PIGS, т.е. Португалия, Ирландия, Гърция и Испания, като те се оставят сами да решават своите проблеми.
  • Оставяне на значима част от бившите социалистически източноевропейски страни, доколкото последните, обладани от „постсоциалистически синдром“ и розови проевропейски илюзии са съгласни да бъдат източник на свръхпечалби за едрият западноевропейски капитал.Това означава също така възможност за „Европа на три или даже четири скорости“, т.е. разбиването на ЕС на няколко групи страни, при което последните две – на полупериферните и периферните страни, се превръщат окончателно и безвъзвратно в неоколониални придатъци на „Западния проект“. Такава алтернатива се оценява на 35-45% вероятност;
  • Оставяне на само едно тясно ядро в рамките на ЕС, т.е. връщане към епохата на Общия пазар в една или друга видоизменена конфигурация. Бившата Източна Европа е оставена на самата себе си. Най-вероятно и Великобритания, Италия, Испания, и други значими страни ще бъдат вън от тесния кръг. Това е алтернатива, ако следващите вълни на глобалната криза се окажат остри с вероятност – 25-30%;
  • Пълен разпад на ЕС и съвсем нова конфигурация на европейския континент в случай на изключително изостряне на глобалната криза. Вероятност – 15-20%.

Безспорно това са само най-общи сценарии като база за размисъл. Реалността най-вероятно ще бъде доста по-многообразна и различна, при което е възможно преплитане, комбиниране и преминаване на една алтернатива в друга и т.н., включително и възможността от една или друга сингуларна ситуация - качествено нова обстановка, породена от напълно различни вериги от причини.

Въпросът за нас е само в това къде ще бъде България при различните алтернативи и няма ли да стане нашата страна, която сега е най-онеправдана от членството си в ЕС, така и най-онеправдана от един или друг формат на разпад на ЕС или изхвърляне от ЕС? В рамките на сегашната ни система и при наличието на днешния ни компрадорски политически „елит“, продавал, продаващ и готов да продава и в бъдеще националните интереси и социалните интереси на българските трудещи се, това е най-вероятната алтернатива. Естествено ако не се създаде достатъчно мощна организирана и организираща сила, която да сложи край на подобни продажби.