/Поглед.инфо/ Геополитиката като платформа, определяща реалните държавни действия и взаимодействия, се характеризира с различни формати на функциониране във времето и пространството. Когато говорим за геополитиката в икономическите взаимодействия на България и Русия в съвременната епоха следва да имаме предвид, че несъмнено тя играе важна роля, която обаче се мени в зависимост от форматите на нейното функциониране.

Във втората половина на 80-те години на ХХ век в доминираща част на политико-икономическия елит на СССР кристализират настроения за отказ от „Червения проект“, базиран на т.нар. социално-класов подход. „Червеният проект“ съществуваше в рамките на двуполюсна система. Т.е. той бе противопоставен на „Западния проект“, който се основаваше на същия този социално-класов подход, но от противоположни позиции. Отказът от „Червения проект“ означаваше:

1. Поставяне на финална точка по отношение на обединителната основа на съществуване на такъв конгломерат от народи, конфесии и култури, какъвто бе СССР, което определи и разпада на същия;

2. В рамките на съществуващата двуполюсна система неминуемо признаване на „правотата“ на „Западния проект“ и загуба на собствена платформа на действия и взаимодействия от страна на ръководния елит. Това неизбежно води до:

  • Необходимостта от реидентификация на този елит на нова основа и дълбоко преструктуриране на същия предвид тази нова основа;

  • Интегриране на „парчетата“ на СССР, включително и на неговото ядро в лицето на Руската федерация(РФ), във вече еднополюсния свят, но на подчинени позиции спрямо ядрото на „Западния проект“ - САЩ.

Задачите на българския елит в условията на отказ на бившия съветски елит от

„Червения проект“ бяха идентични, но със своя значителна специфика. Спецификата се определяше от самите особености на България като малка страна с неголям икономически потенциал и недостигащо до западните стандарти технологическо равнище. В „Червения проект“ страната бе „сателит“, но както е известно сателитът е получател на ресурси и подкрепа. Чрез реидентификация и преструктуриране българският елит се стремеше да търси подобна позиция, но вече в рамките на „Западния проект“. Защо пък не? Събитията в съседни страни като Гърция или бивши социалистически държави като Полша като че ли доказваха вероятността на такава възможност. Така например, Полша за десет години в ЕС е получила средства в обем на 105 милиарда евро от европейските фондове... Да не говорим за подкрепата, която получаваше и продължава да получава Гърция.

Следва да се каже, че в рамките на „Червения проект“ икономическите взаимодействия между България и СССР се характеризират със значителна като широчина на действие и дълбочина на проникване интеграция. Тази интеграция носеше ползи и отговаряше на дългосрочните интереси и на двете страни. Тази интеграция бе осъществявана в определени рамки - в рамките на т.нар. СИВ, т.е. Съвет за икономическа взаимопомощ. Във вече еднополюсния свят, в който нямаше вече СИВ, и в РФ, и в България започна процес на трансформиране на обществата и икономиките. Целта на стопанската трансформация бе включване в системата на разделение на труда на останалия единствен доминатор – „Западния проект“. В тези условия динамиката на икономическите взаимодействия между Русия и България започна да се характеризира с дезинтеграция, взаимно дистанциране и даже отблъскване. Несъмнено подобна динамика не бе в полза и не работеше за дългосрочните интереси и на двете страни.

Но в случая за елитите и на двете страни бе важна възможността за тяхната собствена интеграция на определени условия в елитното пространство на „Западния проект“ – Руския елит в качеството на регионална сила, призната даже като член на Г-8, а българския – в рамките на ЕС, макар и на най-ниските равнища. Е, всичко това е за сметка на собствените народи, доколкото Западът бе готов да приеме и Русия, и България, но само в качеството на полуперферия. Което определено означава нисък стандарт за масата население. За елитите в случая това нямаше значение. Тъй като е известно, че каквото и да става, но в повечето случаи сметката се плаща именно от народите и много рядко от елитите.

И всичко като ли бе добре, ето вече „комунизмът“ го няма, всички са доволни и се радват. Както казва Френсис Фукуяма, „настъпи краят на историята“. Например, българският елит напълно прие ценностите на ЕС и НАТО. Е, може би някакви маргинали в българското общество са против...? Но това са именно маргинали и тяхното мнение не заслужава внимание...

А геополитиката като че ли с края на „Червения проект“ престана да работи. Светът се глобализираше, но на платформата на американския глобализъм. Еднополюсната йерархия налагаше определен режим на равновесие и баланс на интересите. Който не слушаше бързо бе „демократизиран“...

Междувременно къртицата на историята, както казваше старият, отречен и забравен прорицател Маркс, продължаваше да работи. А заедно с нея и геополитиката. В новите условия, обаче, тя промени основния си формат – социално-класовия подход.

„Западният проект“ в рамките на еднополюсния модел смени този подход. И без да се отказва напълно от него мина към друг формат. Това е формата на т.нар. „Цивилизационен подход“. Да, вие сте приели напълно социално-класовия подход на „Западния проект“, нещо повече стараете се да се интегрирате чрез този подход в еднополюсното пространство. Но форматът е сменен – днес това е „Цивилизационен формат“. И ако вие сте от цивилизация, която не, не че е тръгнала срещу „Западния проект“, но има потенциала да го направи, трябва да бъдете дезинтегрирани. Както е казвал Марк Порций Катон Старши „Картаген трябва да бъде разрушен“. Да тази дезинтеграция включва различни форми и начини на действие – „меки“ и „твърди“. В крайна сметка не са важни начините, а резултатите.

И кой ако не славяно-православната цивилизация е ключовият противник на „Западния проект“. Тъй като тя е доказала потенциала си да бъде такъв в рамките на „Червения проект“. Ами ако се съблазни да създаде нов свой проект, бил той евразийски или каквото и да е било друго – нещо като СССР-2 и т.н. „Не е важно дали имаш желанието и волята да го направиш, важното е, че имаш потенциала да го направиш“. Е, този потенциал следва да бъде доведен до такива ниски равнища, при които той не би представлявал угроза за „Западния проект“. Да погледнем само Балканите, където за последния четвърт век Сърбия като численост на жителите намаля с 25% , а България с 23.5%, а общо славяните с над 15% от общото население на полуострова...

И когато говорим за икономически взаимодействия между РФ и България следва да имаме предвид, че тези взаимодействия, желаем или не желаем, са подчинени на този нов геополитически формат. Да вземем, например, „Южен поток“. Това е икономически проект. Но дали е само икономически? Дали някои не се съмняват, че това си е една „мека реинтеграция“ на цивилизационна основа на славяно-православното пространство? Ако е толкова нужен не би ли било по-добре да мине през Румъния... Или още по-добре през Турция...А може още по-добре е да го няма...?!

На фона на всичко ставащо ще запитаме само дали българският „елит“, в условията на демографската катастрофа на България и опасността от нейното изчезване в близките години не само като късче от славяно-православното пространство, но и въобще като държава и народ, осъзнава новите геополитически промени. Или и при тази променена обстановка ще продължи да се кълне във вярност на евроатлантическите ценности до пълното изчезване на нашата мила Татковина.