/Поглед.инфо/ Република Казахстан е държава в центъра на Евразия, по-голямата част от която принадлежи на Азия, а по-малката част на Европа. Площта на територията е 2 724 902 km². Населението е близо 20 милиона човека. Страната е активен член на Евразийския икономически съюз. Успешно разположен в самото сърце на континента Казахстан с право може да се счита за самобитна, но в същото време е държава, която е в „крак с времето“.

В исторически план това е уникален регион, богат на културни традиции и древни артефакти. Така, например, въпреки бързите темпове на развитие на страната, основната атракция на Казахстан беше и си остава „Великата степ“ - „визитната картичка“ на републиката и мълчалив свидетел на епохалните събития отпреди хиляда години.Казахстан има две "лица". Едното е модерно и високотехнологично, което може да бъде видяно в столицата на страната и в нейния основен мегаполис - Алма-Ата. А вторият е недокоснат от цивилизацията, красив с дива степна красота и скрит от любопитни очи в националните паркове и подножието на древната планина Тяншан/Небесната планина/.

През 2019 г. се извършиха мащабни промени в най-високите ешелони на властта в Република Казахстан. По-специално Нурсултан Назарбаев, първият президент на страната, напусна поста на държавен глава. Излизането от политическата арена на такава емблематична фигура се превърна в най-резонансното събитие в живота на Казахстан, след като държавата получи независимост след разпада на СССР. Това доведе до редица интересни нововъведения. Така например, столицата Астана е преименувана на Нур-Султан.

На изборите, проведени на 9 юни 2019 г., новоизбраният президент на Република Казахстан Касъм-Жомарт Токаев обявява курс за запазване на приемствеността към актуалната политика на държавата с доказан във времето курс на първия президент – Елбаси Нурсултан Назарбаев. Но заедно с това и необходимостта от последователно прилагане на комплекс от политически реформи, насочени към по-нататъшно укрепване в страната на демократични институции и механизми за ефективна комуникация и взаимодействие с гражданското общество в рамките на концепцията за „чуващата държава”.

Първият пакет от политически реформи е представен на 20 декември 2019 г. на заседание на Националния съвет за обществено доверие (НСОД). Всички решения сега вече са приложени на практика. Наполовина е намалена регистрационната бариера за създаване на политически партии (до 20 хиляди членове). Въведена е 30-процентна квота за жени и младежи в партийните списъци за изборите. Законодателно е оформено определение за парламентарна опозиция. Инициирано е декриминализиране на член 130 („клевета”) и хуманизиране на член 174 („подклаждане на социална нетърпимост”) от Наказателния кодекс. Приет е нов Закон за митингите, който систематизира и опростява изискванията за организиране на мирни събрания. Казахстан се присъедини към Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, имащ за цел отмяната на смъртното наказание.

Вторият пакет от политически реформи е представен на 1 септември 2020 г. в годишното обръщение на президента към народа на Казахстан. В него държавният глава обявява за постепенен преход, считано от 2021 г., към преки избори на селски кметове. Особено внимание се отделя на укрепването на механизмите за защита на правата на човека. За тези цели държавният глава посочва нуждата от подобряване на законодателството за борба с изтезанията, трафика на хора, защитата на гражданите (особено децата) от кибербулинг/насилието чрез Интернет/. Поставена е задачата страната да се присъедини към Факултативен протокол относно процедурата по комуникация към Конвенцията за правата на детето.

Третият пакет от политически реформи държавният глава представи на 15 януари 2021 година на първото заседание на новоизбрания Мажилис на Парламента на Република Казахстан.Президентът Токаев отбеляза, че началото на дейността на обновения състав на Maжилиса съвпада с две събития със символично значение за страната. Страната навлезе в годината на 30-годишнината от независимостта, а съвременният казахстански парламентаризъм се доближава до своята четвъртвековна граница.

„В годината на 30-годишнината от независимостта ще се проведат цялостни реформи. Трябва да съсредоточим усилията си върху изграждането на ефективна държава и социално справедливо общество. Основен приоритет е подобряване на качеството на живот и подобряване на благосъстоянието на гражданите. Хората очакват конкретни резултати от социално-икономическите програми“(цит. тук и по-нататък по „ Пълен текст на речта на държавния глава при откриването на първата сесия на VII състав на парламента на Република Казахстан“ в https://www.inform.kz/ru/polnyy-tekst-vystupleniya-glavy-gosudarstva-na-otkrytii-pervoy-sessii-parlamenta-rk-vii-sozyva_a3741427).

Новите инициативи на Президента са от голямо значение по отношение на по-нататъшното институционално развитие на политическата система на Казахстан и подобряването на системата за защита на правата на човека. По-специално, той предлага:

1. Намаляване на изборна бариера за политически партии за влизане в Мажилис от 7% на 5%. Благодарение на тази норма ще се увеличи политическата конкуренция, много партии ще увеличат шансовете си да влязат в Парламента. Тя също така ще позволи да се вземе предвид мнението на най-широки слоеве от населението при разработването на държавната политика.

2. Въвеждане на графа „срещу всички” в бюлетините на изборите на всички нива. Въвеждането на такава графа за изборите на всички нива ще даде на избирателите легитимен инструмент за изразяване на алтернативна позиция.

3. След избори на селски кметове да се премине към избиране на районни кметове. Държавният глава за първи път посочи перспективи за по-нататъшна демократизация на изборния процес на ниво местно самоуправление, предвиждащи увеличаване на ролята на населението в управлението на техния регион.

4. Законодателно да се закрепи статут на онлайн петиции. Онлайн петициите ще спомогнат за по-широкото и по-точно прилагане на концепцията за „чуващата държава”, ангажиране на гражданското общество при вземане на решения.

5. Да се приеме отделен закон за омбудсмана (законът ще регулира дейността на тази институция в различни направления и сектори). Държавният глава подчертава важното значение на подобряване на законодателството в областта на защитата на човешките права.

6. Укрепване на администрацията на комисаря по правата на човека (създаване на негови регионални офиси). Тази мярка ще позволи работата на комисаря да има истинско съдържание и реални правомощия.

7. Разработване и прилагане на индекс за развитие на младежта. През 2020 г. правителството на Република Казахстан вече е предприело всеобхватни мерки за подкрепа на младите хора. Разработват се нови национални проекти и закони в областта на младежката политика и доброволческата дейност. Сега работата на местните власти по изпълнението на младежката политика ще бъде оценявана въз основа на този критерий.

8. Да се подготвят мерки за стимулиране на благотворителната дейност. Правителството трябва да разработи набор от задачи за предоставяне на преференциално кредитно финансиране в първите години на формиране и развитие на благотворителни организации, както и възможността за преференциално използване на държавната собственост. Също така е възложено значително да се разшири финансовата и нефинансовата подкрепа за благотворителни и доброволчески организации, както от страна на държавата, така и от страна на бизнеса.

9. По-нататъшно подобряване на системата за обществен контрол. Приемане на Закон за обществен контрол, насочен към повишаване на капацитета на обществените съвети и други институции на гражданското общество за проверка на ефективността на държавните органи.

Друг важен момент, който бе отбелязан е осигуряването на благосъстоянието на населението, което според държавния глава, е невъзможно без прогресивен растеж на националната икономика. Това е друг важен приоритет. Правителството има за задача да продължи контра-цикличната макроикономическа политика, насочена към подкрепа на икономическата активност.

Също така бе особено подчертано, че „ефективната социална политика е ключов инструмент за изграждане на силно и приобщаващо общество. Въпреки значителния напредък по много показатели на индекса за човешко развитие, Казахстан все още изостава от водещите държави по този показател“ - заяви Президентът с критична нотка. „Висококачественият човешки капитал е основата за дългосрочната конкурентоспособност на всички държави, включително Казахстан. Светът върви към „икономика на знанието“, това е реалност. Днес поколението, родено след обяваването на независим Казахстан вече представлява половината от всички граждани на страната ни. Днешните деца и младежи ще определят пазара на труда в Казахстан до 2050 г. Просперитетът на страната в бъдеще зависи от тяхната конкурентоспособност. Важно е да разберем, че да бъдем „млада нация“ ни носи дългосрочни преимущества“, заключи той.

Обобщавайки, държавният глава отбеляза, че Парламентът е епицентърът на дейностите, насочени към защита на интересите на страната. Той призова депутатите да покажат най-голяма отговорност при вземането на решения и винаги да помнят, че хората чакат положителна промяна.

Новите инициативи на държавния глава са продължение и развитие на започнатите политически реформи. „Социално-икономическото развитие е невъзможно без съответна защита на правата на гражданите“ - заявява Касъм-Жомарт Токаев. Изпълнението на тези инициатива ще бъде важен етап в осигуряването на прогресивен напредък на Казахстан в областта на защитата на правата на човека, развитието на гражданското общество, укрепването на законодателната власт, по-нататъшната демократизация на страната и разкриване на нови възможности, и перспективи за ускорено социално-икономическо развитие на страната.