Китай – политиката на „Новата нормалност“

/Поглед.инфо/ Проблемите на стопанската динамика на КНР са несъмнено важна и актуална тема предвид факта, че по размера на БВП, изчислен по паритет на покупателната способност, страната е най-голямата икономика в света. (Следва да се има предвид, че в КНР опровергават, че „БВП на КНР е надхвърлил този на САЩ, оценен по критерия паритет на покупателната способност“. Това заявява главният статистик на страната. Официалните лица доста разумно отбелязват, че Китай е на 89-то място в света по БВП на човек от населението, което е по-точен показател на богатството и развитието на обществото – вж. China: Overborrowed and overbuilt /The Financial Times/ в http://www.ft.com/intl/cms/s/8b2ce9c4-a2ed-11e4-9c06-00144feab7de).Както откровено се признава от някои западни изследователи „забавянето на икономическата динамика на Китай увеличава инвеститорския риск по целия свят“(Вж. John Ficenec. 10 warning signs of global financial meltdown в http://www.telegraph.co.uk /finance/markets/questor/11109440/10-warning-signs-of-global-financial-meltdown.html).

1.“Новата нормалност“ – условия, предпоставки, причини за нейното възникване и основни характеристики

В един период, обхванал повече от 30 години между 1978 г. и 2011г. годишният растеж на китайската икономика е средно 10%, а между 2003 и 2007 г. е над 11.5%.В рамките на този период Китай реализира преход от относително затворен, централно планиран моделна стопанска динамикакъм пазарно ориентиран такъв, осъществявайки едновременно успешна интеграция в международната система на разделение на труда.

Реформите започват с постепенното премахване на колективисткия формат на селското стопанство, изразен чрез такива схеми като „народни комуни“, производствени бригади и други,и преминаване основно към семейни форми на труд. Едновременно с това стъпка по стъпка се провежда ценова либерализация, фискална децентрализация, увеличаване на автономията на държавните предприятия, значително нарастване на частния сектор, развитие на фондовите пазари и създаване на модерна банкова система. В същото това време се извършва «отваряне навън», т.е. привличане на преки чужди инвестиции(ПЧИ) и стимулиране на външната търговия, която започва да играе ролята на «локомотив» на икономическата динамика.

Резултатите от тази икономическа политика, провеждана от Китайската комунистическа партия (ККП) и правителството на КНР, са следните: Китай започва да играе важна роля на световната сцена - през 2010 г. КНР става най-големият износител в света. А в края на 2014 г. страната става първа глобална икономическа сила с брутен вътрешен продукт (БВП) от 17.63 трилиона щатски долара, изчислен по ППС - паритет на покупателната способност(Тук и по нататък данните са дадени по https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ch.html ). Това е повече от десетократно увеличение на БВП по сравнение с началото на реформите през 1978 г. В същото това време значително се повишава доходът на човек от населението като през 2014 г. той е вече 12,900 щатски долара, което, както е 113 място в света според ЦРУ(пак там). И в тази област има още какво да се желае, тъй като това е под средното равнище на света.

На фона на тези несъмнени успехи в икономическата динамика КНР се изправя и пред множество предизвикателства. През последните години се наблюдава появата или усилването на редица негативни тенденции такива като намаляване на темповете на вътрешни спестявания, което съдържа заплахата от намаляване на вътрешното потребление. Друг негативен момент е съвързан с това, че китайският дълг рязко нараства от 14 трилиона щатски долара през 2008 г. до 25 трилиона през юни 2014 г.

Тук ще припомним, че „слабият юан“ е един от ключовите фактори за китайския успех през последните повече от 30 години. Благодарение на „слабия юан“ китайските стоки формират конкурентни предимства и се продават по целия свят. На тази база Китай генерира значителен профицит, т.е. постига положителен баланс във външната си търговия и акумулира значителни средства, особено в щатски долари.

До 2005 г. съществува фиксиран курс на юана спрямо долара и другите световни валути. Но под натиска от страна на Съединените щати и други западни страни Пекин е принуден да се откаже от фиксирания курс на юана и да започне така наречения режим на контролиран плаващ валутен курс(„управляваем курс“) на националната валута. Първо важно условие за този режим е, че колебанията в обменния курс на юана трябва да бъдат минимални за да не се наруши националното производство и търговия.

На второ място е това, че юанът трябва да бъде "евтина" валута. А това изисква така наречената валутна интервенция. В случая това означава банално закупуване от страна на Китайската народна банка на долари, т.е. създаване на изкуствено високо търсене на американската валута. Оттук идва високият курс на долара и ниският курс на юана.Но валутните резерви в щатски долари на Китай трудно могат да се трансформират в реални активи. КНР се опитва да го направи чрез изпращане на част от резервите си в специални (суверенни) фондове. Чрез тях Китай се стреми да реализира натрупаната валута не само в държавни ценни книжа и банкови депозити, но също така и в дялове, и акции на чуждестранни компании в реалния сектор на икономиката. Въпреки това САЩ и другите западни страни възпрепятстват по най-различни начини този вид инвестиции, като въвеждат различни ограничения и забрани за инвестиране от страна на суверенните инвестиционни фондове под претекст за "защита на националната сигурност".

На фона на гореказаното се наблюдава процес на превръщане на китайските валутни резерви в злато. Поради това съществуват съмнения, че размерът на златните резерви не Китай не отговаря на официалните китайски заявления, а е няколко пъти по-голям. Но не бива да се забравя, че в същото време в по-голямата си част китайските валутни резерви в долари не „работят“ или по-скоро работят, но не в интерес на Китай, а на САЩ, които получават на практика почти безлихвен заем от Китай.Фактически може да се говори за финансова война, която „скрито“ се води между долара и юана.

При това за периода 2007-2013 г. излишъкът по текущата сметка(Текуща сметка (Current account) - раздел от платежния баланс на дадена страна, в който се фиксират износа и вноса на стоки и услуги, чистия доход от инвестиции и чистия обем на трансфертните плащания) на Китай се понижава от 10% от БВП през 2007 г. до 2,1% през 2013 г., което е с 0,5% по-ниско, отколкото през 2012 г. Това е най-ниското ниво от 9 години. През първото тримесечие на 2014 г., излишъкът по текущата сметка е 7,2 милиарда щатски долара. Това е много по-малко от 55.2 милиарда щатски долара през същия период на предходната година. Това е и много по-малко от излишъка през четвъртото тримесечие на 2013 г. Предполага се тенденцията да се запази най-малко в кратка перспектива.

През последните пет години в развитите страни – САЩ, Япония, ФРГ е обявена политика на реиндустриализация, чиято цел е да си върнат водещите позиции в международната търговия.Така например, производството в САЩ нараства със среден темп от 4.3% в периода 2011 г. и 2012 г., изпреварвайки средните темпове от 4,1% между 2002 г. и 2007 г. При това средният темп на нарастване на производството на трайни стоки през същия този период – 2011-2012 г. възлиза на 8%, което е много по-високо от 5,7% растеж през 2002-2007. Затова предвид продължаващото поскъпване на юана, китайските стоки започват да губят своя дял на пазара в САЩ. Същото се случва и в отношенията на Китай с други развити икономики. През 2013 г. съотношението на китайския износ в традиционните пазари на развитите страни намалява до 37.6% от около 40% през 2012 г. Тази тенденция продължава и през 2014 г.

Същевременно стартира и друг процес - изместване на трудоемкото производство, което е резултат на идващи от Запад преки чужди инвестиции, от Китай в страни като Виетнам, Индия, Мексико и други региони, поради по-ниските им разходи в сравнение с Китай. Стоките, произведени от АСЕАН, Индия и Мексико започват да заменят китайските промишлени стоки на много по-ниска цена.

Приетите през март 2011 г. 12-ти петгодишни насоки(петгодишни идикативни планове – б.м. Н.С.) на КНР подчертават необходимостта от продължаване на икономическите реформи и увеличаване на вътрешното потребление с цел да се направи икономиката по-малко зависима в бъдеще от преките чужди инвестиции и износа. Признава се, обаче, че напредъкът на Китай в тази област е недостатъчен. Растежът на БВП се забавя до 7.7% през 2012 г. и 2013 г. През 2014 г. той е 7.4%., което е под планираните стойности за същата година от 7.5%.

На срещата на върха на представители на страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (Asia-Pacific Economic Cooperation-APEC) през ноември 2014 г. в Пекин Председателят на КНР Си Дзинпин пред 1 500 бизнес лидери за първи път излиза с концепцията за „новата нормалност“. "Новата нормалност“ на китайската икономика се очертава с няколко важни характеристики:

Първо, икономиката се трансформира от такава ориентирана към високи темпове на растеж към средни такива;

Второ, икономическата структура непрекъснато се усъвършенства и модернизира;

Трето, икономиката все повече се ръководи от иновациите, вместо от повече вложения и инвестиции“( http://news.xinhuanet.com/english/china/2014-11/09/c_133776839.htm).

2. Проблеми свързани с „новата нормалност“ на икономическа динамика на КНР

Несъмнено „новата нормалност“ на най-голямата икономика в света, възприемана единствено като снижаване на темповете на растеж предизвиква тревога както в КНР, така и извън страната. Постигнатият растеж на БВП от 7,4% при планирани 7.5% означава, че за първи път от 16 години насам след известната „Азиатска валутна криза през 1998 г.“ страната не успява да осъществи планираното. Това е най-ниския показател от 1990 г. насам, когато след „събитията на площад Тянанмън“ през 1989 г. БВП достига едва 3.8% ръст. През 2015 г. в КНР се планира растеж на БВП с около 7%, което несъмнено е по-ниско, отколкото през 2014 г. Едновременно с това се предвижда да се поддържа растежа на потребителските цени в пределите на 3%. Възниква рядко срещана досега ситуация. По данни на китайските средства за информация в нито една от 31-та провинции(Съгласно официалното административно деление на КНР в страната има 23 провинции - Тайван е смятан за 23-та провинция, 5 автономни района и 4 градски муниципалитета - Пекин, Чунцин, Шанхай, Тяндзин) без Тибетския автономен района не се постига плана за икономически растеж. Поради тази причина в началото на 2015 г. правителствата на 29 провинции снижават планираните стойности на растеж. А в Шанхай въобще се отказват да набелязват някакви стойности. В досегашната практика на КНР в случай на забавяне на темповете на икономически растеж се прибягва към стимулиране на същия чрез инвестиции в граждански проекти.

Но значителното увеличаване на задълженията на регионалните администрации, които преди активно инвестират в граждански проекти, днес възпрепятстват такъв ход. Едновременно с това централното правителство заявява, че няма да се намесва в пазарната икономика.Решено е постепенно да се понижава равнището на правителствен контрол и да се осъществят структурни реформи, като съдбата на неконкурентните предприятия ще се решава чрез механизмите на пазарния подбор. Навярно с увереност може да се каже, че властите решават да съкратят необоснованите заеми и да намалят степента на разрушително влияние върху околната среда.

На фона на горната политика в Китай се случи първият банкрут на държавна компания. „Баодин Тиануей“ (Baoding Tianwei), дъщерно подразделение на групата „Китайски южни индустрии“ (Сhina South Industries Group), обяви, че не може да погаси в срок собствените облигации на сума 13.8 млн щатски долара (Вж. China Sees First Bond Default by State Firm With Tianwei в http://www.bloomberg.com /news/ articles/2015-04-21/china-sees-first-bond-default-by-state-firm-with-baoding-tianwei - Причината за дълга е падане на печалбите на компанията, която е доставчик и производител на различни видове оборудване. Компанията е тясно свързана с държавните закупки. Банкрутът се дължи на факта, че дружеството не може да намери източници за рефинансиране на дълговете си. Американското издание на Bloomberg твърди, че банкрутът е първият символ на новата политика на министър-председателя Ли Къцян, който обяви, че самият пазар трябва да реши кои фирми да запази и кои не. По мнение на горното издание може да се говори за начало на масови фалити на китайски компании, на които държавните банки могат да откажат рефинансиране. Като се има също предвид, че кампанията за борба с корупцията в Китай докосва най-високите равнища на управление на държавните корпорации следва да се говори за сериозно преразпределение на властта в икономиката).

"Новата нормалност" се съпровожда с криза на пазара за недвижимости. През март 2015 г. във всички 70 най-големи градове се наблюдава падане на цените . Това падане се ускорява, тъй като ако в началото на ноември 2014 г. то е 1.1.% то 6 месеца по-късно то е 5.8%. Заедно с балона на пазара на недвижима собственост започва да се „надува“ друг балон – този на пазара на ценни книжа. Шанхайският индекс на акции CSI300 composite скача през февруари 2015 г. два пъти по сравнение с юли 2014 г. През април 2015 г. среднодневният търговски оборот на 100-те най-ликвидни китайски акции достигна 400 милиарда юана (65 миарда щатски долара), което е равносилно на обема на 100-те най-ликвидни акции на САЩ. Само за последната седмица на същия този месец април са открити 4.1 милиона нови брокерски сметки. По някои данни задълженията на клиентите пред брокерите са стигнали сумата от 1.6 трилиона юана, което е 257 милиарда щатски долара.

Към средата на 2013 г., когато централното правителство на Китай за последен път публикува данни, непогасеният дълг на местните органи на властта е 18 трлн юана, при което нарастването само за две години е с 80%. При това този дълг нараства след като централната власт забранява на местните ръководители да формират задължения. Въпреки забавянето на темповете на растеж през 2014 г. обемът на заемите от страна на местната администрация прави скок нагоре. По-непълни статистически данни през 2014 г. те продават облигации на сума от 1.66 трлн юана. За всяка от предходните две години обема на такива продажби е 900 миларда юана(Вж. China: Overborrowed and overbuilt /The Financial Times/ в http://www.ft.com/intl/cms/s/8b2ce9c4-a2ed-11e4-9c06-00144feab7de).

Корпоративният дълг на китайските компании днес е най-големият в света -14.2 трлн щ. долара в края на 2013 г., повече отколкото този на САЩ - 13 трлн. щ.долара. По мнението на Вloomberg аналогична ситуация се създава в Южна Корея преди началото на „Азиатската финансова криза“ през 1997 г. Китай преприема мерки по разширяване на възможностите за рефинансиране на кредитите на държавните компании, обаче, това се осъществява по един избирателен начин и основно засяга кредитите на селскостопанските предприятия(Пак там).

Едновременно с това става трудно да се изнася огромно количество евтини продукти, тъй като повишените заплати и други разходи на работещите увеличават себестойността на китайските стоки и водят до понижаване на тяхната конкурентоспособност. Става ясно, че в най-скоро време се налага да се каже сбогом на системата, осигурила на страната най-бърз растеж през последните 30 години.

В същото това време се наблюдава стагнация в трите североизточни провинции - Хъйлундзян, Дзилин и Ляонин. Централното правителство се опитва да сдържа забавянето на регионалната икономика чрез инвестиции в инфраструктурата на региона. Но високотехнологичните информационни компании и производителите на смартфони са концентрирани в крайбрежните мегаполиси. В тази връзка редица експерти се опасяват, че "новата нормалност" може да избута още по-назад изостаналите региони. Ако реформите се извършат на принципа на естествения подбор под знамето на историческия обрат в икономиката, много е вероятно в изостаналите райони пропастта между богати и бедни да се увеличи. ККП се стреми към строителството на „хармонично общество“ още с началото на реформите, започнати от времето на Дън Сяопин. Но в действително различията в имуществен и даже в социално-класов план се увеличават. В тази връзка съществуват опасения,че в условията на снижаване на темповете на икономически растеж ще се появят недоволства и противоречия. Отбелязват се, че днес числеността на бедните е висока – 200 млн човека. При това все още в различни райони на страната близо 200 000 души са лишени от електроснабдяване.Китайската икономика в момента е изправена пред редица потенциални рискове и заплахи, а именно:

• Рискът произтичащ от „балона“ с недвижимата собственост;

• Проблемите във финансовия сектор, свързани със „сенчестото банкиране“;

• Производствения свръхкапацитет и недостатъчното равнище на иновации.

Редица чужди изследователи предупреждават, че ниските темпове на икономически растеж, както те разбират „новата нормалност“, ще усили тези потенциални рискове и заплахи до равнище на това някои от тях реално да се случат.

3. Перспективи, свързани с вътрешното преструктуриране, чиято цена е забавянето на растежа, изразено чрез термина „новата нормалност“

Сегашната ситуация в света и в Китай насърчава да се направи преоценка на сегашното си състояние, възможности и перспективи. Навярно следва да се каже, че решенията, взети на III пленум на Централния комитет на Китайската комунистическа партия следXVIIIконгрес могат да се окажат по своето значение равносилни на тези, взети наIIIпленум следXIконгрес на ККП през 1978 г. Т.е. форумът, на който по същество Дън Сяопиноткри пътя за "Китайското икономическо чудо".

Променената ситуация накара ръководството на страната да започне нова фаза на политиката на "реформа и отваряне", наричана "втората реформа". За тази цел на този III пленум на ЦК на ККП през ноември 2013 г. са формулирани 300 конкретни задачи. Те са фокусирани върху това Китай да гарантира вътрешната и глобалната си стабилност, продължаване на успешната социално-икономическа динамика и подобряване на благосъстоянието на хората. С други думи, Китай, в разбирането на неговите лидери, въз основа на досегашните постижения трябва да направи следващия "скок". В смисъл да намери "ново нормално" състояние, съответстващо на по-високия етап на развитие на китайското общество и на позицията си в света.

Завършилото през март 2015 г. 3-то заседание на Общокитайското събрание на народните представители(ОНСП) следXIIсесия дава определени насоки, въз основа на които да се направят изводи накъде ще върви КНР в рамките на «новата нормалност».

По думите на министър-председателя на Държавния съвет на Китай Ли Къцян в страната се усилива структурното регулиране за нарастване на потенциала на развитие. Устойчивото развитие на икономиката на КНР се осигурява чрез целево регулиране в рамките на разумни параметри. Той предупреждава, че е нужно да се повишава бдителността срещу възможни беди и опасности, да се укрепва вярата в победата и постоянно да се държи инициативата в интерес на развитието(Вж. https://vk.com/renminribao_group 18.03.2015).

Въпреки, че икономическият растеж през 2014 г. е по-нисък отколкото през 2013 г. заетостта в КНР не се е съкратила. Равнището на безработицата по официални данни е 4.09%, което е равносилно на показателите през периода 2011 – 2013 гг. Стабилността на заетостта е осигурена благодарение на ограничаване на голям брой административни бариери пред стопанската дейност. Регистрани са нови 12 930 000 пазарни субекта. Важна роля играе това, че съществено, т.е. със 76%, е съкратен списъкът на инвестиционни обекти, които преди това се нуждаят от задължително разрешение от страна на правителството.

Едновременно с това Китайската народна банка (КНБ) съкращава паричните средства, които банките са длъжни да държат като резерви. Съответно това означава увеличаване на ликвидността, а също така стимулиране на кредитиране на различните отрасли на промишлеността. Задължителните резерви се снижават със сто базисни пункта до 18.5%. Тази мярка влиза в сила от 20 април 2015 г. (http://www.regnum.ru/news/economy/1916827.html в „КНР вливает в экономику 1 трлн юаней, сократив обязательные резервы банков“).

Трябва да се подчертае, че китайското правителство предприе подобни стъпки по време на «Глобалната криза» от 2008 г. Според мнението на аналитиците на застрахователната компания «Шънуан Хонюан» (Shenwan Hongyuan Securities), стопанските субекти в Китай ще могат да получат в резултат на това решение кредити в размер на 1 трлн юана(Там).В същия този момент се осъществява и политика на усилване на международното влияние на юана по редица начини като:

• Сключване на договори с над 20 страни по света за осъществяване на търговия на основата на собствените парични единици;

• Откриване на банкови центрове за осъществяване на разчети в юани, какъвто става такъв център в Катар, като по този начин се усилва ролята на Катар в качеството на финансов център на Средния Изток(Пак там).

Трябва да подчертаем, че в един кратък период делът на потреблението в икономическия растеж демонстрира трипроцентно увеличаване като достига равнище от 51.2%. Нараства и частта на услугите с 8.1% като по този начин тя формира 48.2% от БВП, което е равносилно 30.7 трлн. юана. Това е с 5.6% повече от промишленото производство(Вж. http://riss.ru/analitycs/11823/). Нужно е да се подчертае, че в КНР съществуват някои важни достижения, постигнати през 2014 г., които спомагат за създаване на социална устойчивост в условията на намаляване на темповете на растеж на икономиката, а именно:

• Доходи на населението - Растеж средно с 8% - в града 6.8%, на село 9.2%;

• Производство на зърнени култури - 606 млн тона - устойчив растеж за период от 11 години;

• Растеж на търговията на дребнос 12%;

• Съкращение на броя на бедните и увеличаване на «средната класа» - бедните на село намаляват с 12.3 млн човека, а броята на «средната класа» по някои данни достига 300 млн човека;

• Растеж на ПЧИ – преките чужди инвестициидостигат 120 млрд щ.долара. КНР заема1-во място в света по ПЧИ.

В рамките на «втората реформа» стартират структурни промени, в рамките на които високотехнологичните отрасли, науката и образованието стават ключов приоритет. Предполага се създаване на милиони нови работни места именно в тази сфера, както и в областта на производството на стоки и услуги с висока степен на добавена стойност. Стремежът е преход към модел на развитие на иновационна основа, предполагащ използване на постиндустриални технологии и оборудване – нано и биотехнологии, триизмерни принтерни устройства, «Големи данни», нови източници на енергия и други. Казано с други думи осъществяването на т.нар. «Трета индустриална революция»(Понятието „Трета индустриална революция“- Third Industrial Revolution е въведено от Джеръми Рифкин(Jeremy Rifkin), употребен в неговия, публикуван през 2011 г. труд „Третата индустриална революция: как латералната(нестандартната) сила променя енергията, икономиката и света (The Third Industrial Revolution; How Lateral Power is Transforming Energy, the Economy, and the World). При своето посещение в Китай през 2013 г. Дж. Рифкин заявява, че КНР може да стане лидер на „Третата Индустриална революция“ ако премине на възобновяеми източници на енергия. (цит. по http://www.businessweek.com/articles/2013-09-26/china-and-the-third-industrial-revolution) или «Шеста технологична вълна»(Понятието „Шеста технологична вълна“ се основава на идеите на руския учен Николай Кондратиев за дългите цикли в икономиката. По-късно тези идеи се концептуализират от руския академик С.И.Глазиев- вж. Глазьев С.Ю., Львов Д. С., Фетисов Г.Г. Эволюция технико-экономических систем: возможности и границы централизованного регулирования. - М.: Наука, 1992, а също Глазьев С. Ю. Экономическая теория технического развития. - М.: Наука, 1990.).

За постигането на тази цел за особено важно се смята поддържането на няколко важни параметъра на социално-икономическия процес:

• Строг контрол върху дълговите задължения в Китай и усъвършенстване на механизмите за регулиране на заемните средства от местните власти;

• Съхраняване на финансова стабилност;

• Туширане на значимите социални различия, поддържане на високо равнище на заетост, борба срещу корупцията и на основата на всичко гореказано формиране на устойчива социална динамика.

В тази връзка се стимулира масова предприемаческа инициатива и създаване на предприемачески тип култура, така че всеки човек и предприятие да се занимава със съзидателна дейност и иновации, което изисква процес на дебюрократизация:

• Съкращаване на пълномощията на централното правителство и предаване на властни пълномощия на низови структури;

• Правна регламентация и строго следване на закона;

• Ликвидиране на ограниченията по отношение на предприемаческата дейност.

Заради товаIVпленум на ЦК на ККП следXVIIIконгрес (20-23.10.2014 г.) приема «Постановление относто някои въпроси за всестранно внедряване на практиката за управление на държавата на основата на закона.

Правителство разработва мероприятия за привличане на инвестиционния пазар на акумулираните от населението средства. За тази цел се провежда следното:

• Активизира се създаването на акционерни инвестиционни фондове, които да привлекат средства от редовите граждани на Китай;

• Диверсификация на формите на предприемаческо сътрудничество между държавния и частния капитали в осъществяването на редица значими обекти и проекти.

Един от ключовите моменти, свързани с «новата нормалност» е международното сътрудничество, т.е. активния износ на капитали, строителството на обекти в чужбина, създаване на нови зони на свободна търговия към досегашните 12 такива и други. От особено значение е стратегията «Нов Път на коприната». Тя предполага наземно трасе и морски маршрут. По този начин от една страна се съживява старият път на коприната в троен формат – скоростна железопътна линия, автомагистрала и тръбопровод, а от друга страна се формира морска комуникация. Новата инициатива предполага засилено икономическо сътрудничество, както между страните разположени в пространството на морските, така и на сухопътните линии на «Новия Път на коприната», а най-вече между КНР и Европа с важно отклонение към Москва.Иран и Централна Азия активно предлагат собствени връзки с новия маршрут.Морският Път на коприната ще започва от провинция Гуандун, ще минава през Малакския пролив, Индийския океан, Червено и Средиземно морета и ще завършва във Венеция.

Още един основен участък ще минава по Транс-сибирската магистрала. Съответно Москва ще стане главен възел.Китай планира фонд от 16,3 милиарда долара на САЩ за финансиране на строителството на инфраструктура, свързваща пазарите на три континента (http://www.bloomberg.com/news/2014-11-04/china-said-to-plan-16-3-billion-fund-to-revive-silk-road.html). Фондът, ръководен от китайски банки, ще бъдат използван за изграждане и разширяване на железопътни линии и автопътища в китайските провинции. Важно съображение извън общата стратегия за улесняване на търговията по суша и чрез морските пътища, е това да се свържат източните развити крайбрежни провинции на КНР със западните, като се създадат благоприятния условия за ускоряване на социално-икономическата динамика на последните и се спомогне за относителното изравняване между тях.

Реализацията на проекта «Нов Велик път на коприната» означава коренна геополитическа и геоикономическа промяна, гигантска глобална трансформация.Настъпателната стратегия в геполитически план се демонстрира чрез концепцията за доминацията на централните световни пространства, т.е. тези в които са съсредоточени значителна част от стопанския, политическия, технологическия и културния живот на човечеството, както и ключовите структурни единици в тях. «Новият Велик път на коприната» означава, че такова централно пространство може да стане не Тихия океан, както се начертаваше досега, а собствено Евразия.

ВЛатинска Америка Китай планира да построи железен път с дължина 5 000 км, съединяващ два океана - от Тихи океан на крайбрежието на Перу до Атлантически океан на бразилското крайбрежие, както и нов по-голям от контролирания от САЩ Панамски канал, който ще свързва Тихи с Атлантически океан през Никарагуа.

По време на шестата среща на страните БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка във Форталеза, Бразилия се вземат важни решения за създаване на две нови международни финансови организации. Официалните наименования на същите са Новата банка за развитие и Пул за условни валути, но журналистите веднага има дават други имена Банката на БРИКС и Фонда на БРИКС. Фактически във Форталеза само се провежда протоколното мероприятие за подписване на документите за двете организации, тъй като всичко е подготвено предварително, като са решени предварително разногласията. Идеята е банката на БРИКС да стане една от най-големите многостранни банки за развитие в света. Страните са се споразумели за:

• Разрешеният капитал на банката на БРИКС е 100 милиарда щатски долара (Разрешеният капитал представлява максималното количество, тип, клас и сума акции, които могат да бъдат пуснати от акционерно дружество в съответствие с неговия устав);

• Разпределен капитал - 50 милиарда щатски долара(Разпределеният капитал представлява общата номинална стойност, т.е. количеството пуснати акции умножено по номиналната стойност на всяка акция. На английски език е известно като Dedicated value - разпределена стойност);

• Заплатен капитал - 10 милиарда щатски долара (Заплатеният капитал - това е заплатената част от обявения (уставния) акционерен капитал. На английски език е известен като Paid in capital или Contributed capital).

С Евразийския икономически съюз (ЕАИС) КНР провежда преговори за "споразумение за търговско-икономическо сътрудничество", крайна цел на което е създаване на свободна зона на търговия между КНР и ЕАИС. По инициатива наКитай се създаде Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (Asian Infrastructure Investment Bank) с уставен капитал от 100 млрд. щатски долара. В крайна сметка може да се направи извод, че зад новите геополитически и инфраструктурни амбиции се крие търсене на нови стимули за растеж на Китай.

Заключение

"Новата нормалност" - от една страна това е забавяне на икономическия растеж и предизвиканите от това забавяне проблеми в различни области. Но от друга е преструктуриране на икономиката с цел трансформация на същата в посока на създаване на нов модел на растеж и функциониране. От трета страна това е самият нов модел на икономическа динамика, предполагащ иновационна основа на развитие. Постигането на такъв нов модел предполага преодоляването на редица трудности, предизвиква възникването на нови противоречия. Но Китай продължава да върви по своя път и да решава проблемите. А това е най-важното!