/Поглед.инфо/ Колониализмът първоначално като феномен на човешката история се отнася до практиката, при която дадена държава – наричана метрополия – поема контрол над друга страна, народ и територия, често със сила, като експлоатира нейните ресурси и хора за икономическа, геополитическа и прочее изгоди. Като практика политиката провеждана от метрополията не се ограничава само във военно–полицейски контрол и социално–икономическа експлоатация. Съществена роля в процеса на доминация и експлоатация играят и духовно–културните репресии включващи насаждане на определени ценности и етични норми, историко–образователни манипулации и други, включително до промяна и даже смяна на традиционния етно-културен код на колониалните народи и общества.

В западните източници коментиращи темата за колониализма нерядко се срещат утвърждения за древните корени на колониализма, свързвайки го, например, с древноегипетската цивилизация или антични държави като тези в Елада, Рим или Финикия.

Но определено колониализмът е явление на т.нар. Ново време и източниците му са свързани със Западната цивилизация – най-вече Западна Европа, а по–късно САЩ и по–късно като цивилизационно изключение Япония/доколкото исторически тя е част от Източноазиатската Китаецентрична цивилизация/.

Класическият Западен колониализъм – корени и разпространение

Историята на Западния колониализъм е една от най-трагичните страници в човешката история в епохата на Новото време и Съвремеността. Тази история се характеризира с целенасочено подчинение, съпроводени с най-жестоки репресии и системен, съзнателен грабеж на народите и страните станали обект на колониалната експанзия на Запада.Но какво следва да разбираме под понятието „Запад“?

Възниклото във времето понятие «Запад» или «Западна цивилизация» се характеризира с няколко базови параметъра:

  • В географски план включва страните от Западна Европа и Северна Америка, като по-късно влизат и териториите на Австралия и Нова Зеландия. Гореспоменатото изключение Япония се присъединява към колониалните метрополии, т.е. към «Запада» в Съвременната епоха;

  • В религиозно-конфесионален план обединява народи придържащи се към такива течения в християнството като католицизъм и протестантизъм;

  • В етно-езиково отношение обхваща държави, в които доминират хора, произлизащи .от германски и латински народи и съответно говорещи на езиците на тези народи – германски и романски езици.

В началото на 20-ти век европейските колониални сили контролират по-голямата част от земната суша – оценките сочат, че около 84% от земното кълбо е под колониално управление или влияние.

  • Африка е била почти изцяло разделена между европейските държави до 1900 г.:

Британия, Франция, Белгия, Холандия, Португалия, Испания, Германия и Италия;

  • В Азия има големи региони най–вече под британски, холандски, френски и испански, японски, америсански и германски контрол;

  • Латинска Америка е получила предимно независимост през 19-ти век, но някои територии са останали под европейско или американско влияние;

  • Океания и много тихоокеански острови са били колонизирани от Великобритания, Франция и други.

Както бе подчертано по-горе важна роля в колониализма играе духовно-културната агресия и репресия. Става дума за редица светогледни и социо-културни идеологии:

Светогледни идеологии

  • Социален дарвинизъм: прилагане теорията за еволюцията на Дарвин към човешките общества, предполагайки, че по-силните раси са предопределени да доминират над по-слабите;

  • „Бремето на белия човек“: Популяризирана от Ръдиард Киплинг, тази идея твърди, че е дълг на европейците да да показват пътя и водят уж „изостаналите“ народи;

  • Цивилизираща мисия: Колонизаторите вярват, че носят прогрес – образование, религия и модерност на коренното население;

  • Расизъм и расово превъзходство – създадена е концепция, че западните народи превъзхождат расово и генетически всички останали. Колонизираните общества често са били изобразявани като примитивни или даже са били дехуманизирани, т.e. стоящи по–близко до животните, отколкото до хората. Като правило създавана е система, където обществените норми и институции колективно поставят в неизгодно положение определени расови групи. На ментално равнище такива предразсъдъци се запазват в много постколониални общества.

Политически идеологии

  • Национализъм и шовинизъм: Колониите са разглеждани като символи на национален престиж и власт. Разширяването на територията означава разширяване на влиянието;

  • Имперска конкуренция: Европейските сили се надпреварвали да претендират за земя, за да надминат съперниците си, особено по време на „Борбата за Африка“.

Икономически идеологии

  • Меркантилизъм: Колониите са били разглеждани като източници на суровини и гарантирани пазари за произведени стоки, били те изделия и услуги;

  • Капиталистическа експанзия: Индустриалните сили търсели нови пазари и ресурси, за да захранват своите икономики, експлоатирайки колонизирани земи и труд.

Религиозни идеологии

  • Християнски евангелизъм: Мисионерската работа е била дълбоко свързана с колониалната експанзия, с цел обръщане на местното население във вярата католицизъм и различните деноминации на протестантизма;

  • Прозелитизъм: Колонизаторите често са виждали вярата си като превъзходна и са се стремели да заменят местните духовни вярвания.

Тези идеологии не са били просто абстрактни теории – те са оформяли законите, образованието и дори изкуството в колонизираните региони. Някои колонизатори искрено са вярвали, че помагат, докато други са използвали тези идеи, за да прикрият експлоатацията. Колониалните администрации като правило се стремят да запазят и даже да усилят съществуването на архаични социални отношения – феодални и даже робовладелски. Тя активно използват феодалната и племенна аристокрация в потиснатите страни в своята колониална политика, превръщайки тези превърнати в компрадори социални слоеве в своя социална база в съответните колонии, полуколонии или различен вид зависими територии.

Като правило последствията от колониализма са унищожителни и разрушителни Ще илюстрираме с няколко примера от историята на „Бритиш Радж“, т.е. колониална Индия. Така, например, икономическият антрополог Джейсън Хикел и неговият съавтор Дилън Съливан публикуват статия в уважаваното академично списание World Development, озаглавена „Капитализмът и крайната бедност: Глобален анализ на реалните доходи, човешкия прираст и смъртността в дългия 16-ти век“. В доклада учените изчисляват, че Индия е претърпяла над 165 милиона случая на ранна смъртност поради британския колониализъм между 1880 и 1920 г. Според изследвания делът на Индия от 22,6% в брутния продукт на света през 1700 г. е почти равносилен на дела на цяла Европа от 23,3%. Но делът на Индия в брутния продукт на света през 1952 г., т.е. малко след края на колониализма се срива до 3,8%.Китай до т.н. «Опиумни войни» е най–голямата икономика в света, при което многобройното му население се характеризира с относително невисоко, но устойчиво равнище на удовлетворение на базови нужди. Век по–късно през 1949 г., преди Мао Дзъдун да вземе властта, Китай, заедно с Индия и Етиопия са най–бедните страни в света с доход на човек от населението под 50 щатски долара годишно. Както утвърждава известният френски антрополог и етнолог Клод Леви-Строс/Claude Levi-Strauss/ «Западът изгражда себе си на базата на материалите от колониалните страни».

Неоколониализъм

Национално–освободителните борби на колонизираните народи срещу метрополиите особено след Втората свитовна война повишават материалните и най–вече човешките загуби на метрополиите, което ги принуждава да трансформират и модернизират системата на колониализма. Така се ражда неоколониализмът.

Неоколониализмът се свързва с непрякия контрол или влияние, което мощни държави или корпорации най-вече от ядрото на Западния свят, т.нар. «Колективен Запад» упражняват върху по-слабо развитите страни – особено бившите колонии – чрез икономически, политически или културни средства, а не чрез пряко военно или политическо присъствие и управление. Терминът е популяризиран от първия президент на Гана - Кваме Нкрума, който описва неоколониализмът като „последния етап на империализма“.

Както и при класическия колониализъм важен момент за упражняването на неоколониализма е наличието на предателски, компрадорски кръгове от самото общество, което е обект на неоколониална експлоатация и грабеж. С поддръжката неоколониалните сили стремежът е такива национални предатели да заемат ръководни или доминиращи позиции в политическия, стопанския и културния живот на държавата жертва на неоколониалните апетити.

Основни характеристики на неоколониализма са:

• Икономическа зависимост: Развиващите се страни разчитат в голяма степен на чуждестранна помощ, заеми или инвестиции, често с условия, които облагодетелстват повече донора, отколкото получателя.

• Политическо влияние: Могъщите държави подкрепят или назначават правителства, които са в съответствие с техните интереси, подкопавайки демократичните процеси.

• Културно господство: Западните езици, образователните системи и медиите доминират, ерозирайки местните традиции и идентичности.

• Експлоатация на ресурси: Мултинационалните корпорации добиват природни ресурси с минимална полза за местното население.

• Дипломация на дълговия капан: Заемите с висока лихва или строги условия държат по-бедните страни в цикли на изплащане и зависимост.

Основни носители на неоколониализма днес са:

• Мултинационални и глобални корпорации: Те влияят върху труда, търговията и добива на ресурси в развиващите се страни на т.нар. ”Глобален Юг”. Днес към тях следва да причислим и някои бивши страни на източноевропейския социализъм и предишни републики на СССР.

• Международни финансови институции: МВФ и Световната банка, а днес ЕЦБ /Европейската Централна банка/ често са критикувани за налагането на икономически политики, които са от полза за богатите държави.

• Бивши колониални сили: Държави като САЩ, Обединеното кралство и Франция поддържат влияние чрез помощ, военни съюзи и търговски споразумения.

Глобализация и глобоколониализъм

С разпада на Съветския съюз и социалистическата система в Източна Европа се създават условия за това, което в САЩ официално обявяват за „Нов Световен ред“/New World order/. Част от този нов ред е, че обективният процес на «глобализация» започва да се осъществява във формата на «американски глобализъм». Т.е. на опит за създаване на моноформатен, монополизиран свят в ключови измерения на международното развитие, а именно:

• В геополитически план – еднополярен свят ръководен от единствената останала след разпада на СССР свръхсила – САЩ, при което само последната има правото и „задължението” на използване на военна сила, както и други форми на натиск и намеса – дипломатически, информационни и т.н. Безспорно САЩ се опират и на определени многонационални механизми като блока НАТО в зоната на Атлантическия океан или Договорът за сигурност с Япония, AUKUS и донякъде QUAD в Индо-Тихоокеанската зона, чрез които се диверсифицират тежестта на носените финансови, човешки и прочее разходи за поддръжката на едноцентричния свят;

• В геоикономически план – като специфична структура, на върха на която са глобалните финансови институции най-вече със североамерикански, но отчасти и със западноевропейски, и с японски произход, доминиращи производствените мощности, разположени по целия свят, а най-вече в страни с благоприятен климат и ниска цена на работната ръка, каквито несъмнено са страните от Източна и Югоизточна Азия.

• Като ключов оператор на финансовите потоци се разглеждат глобалистичните структури като МВФ и Световната банка, контролирани от САЩ, по-точно от глобализирания американски финансов капитал, а основна световна резервна валута – доларът на САЩ. Значим елемент в този геоикономически план е създаването на ЕС(Европейския съюз) като съюзна и доминирана от САЩ структура, която, обаче, в никакъв случай не следва да се допуска да придобива позицията на самостоятелен фактор. Същият този ЕС има важната задача да «овладее» и подчини бившите социалистически страни от Източна Европа на глобализирания капитал;

• В общополитически план – тенденция на „размиване на националната държава” и на създаване на глобална система на т.нар. „демокрация без граници”, при която всяка страна в света дръзнала по един или друг начин да се противопостави на САЩ, може да бъде обвинена в нарушаване на „демокрацията” и „човешките права” и съответно да бъде „наказана” за това;

• В икономически план – въздействие върху страните в света в посока на формиране на т.нар. „неолиберални модели на стопанска динамика”. Последните се опират на „три слона” – пълна или почти пълна приватизация на цялото стопанско пространство и даже социалната сфера, пазарът като демиург на развитието в условията, че съществува квазипазарна конкуренция (тъй като е трудно да се говори за „честна пазарна игра” в условията на свръхмонополизираното световно стопанство, като се изключат ниските етажи на същото) и чуждите инвестиции като базов източник на развитие;

• В социо-културен план - отказ както от традиционните ценности - вяра и семейство, така и от тези на «Модерна» – нация-държава, съответно патриотизъм, рационално мислене. Преход към ценностите на «Пост-модерна» - мултикултурализъм, джендърна концепция, еклектична културно-образователна среда, създаваща ирационален мисловен свят и други.

В новата обстановка стартира ускореното развитие на наднационална инвестиционно-финансова система, подкрепена от съвременните технологии. Свръхедрият капитал отдавна започва да се консолидира във формата на „Глобален капитал“. И тъй като през последните години досегашният налаган от него неолиберален модел, както и досегашната форма на «американски глобализъм» навлязоха в криза, то днес наблюдаваме търсенето и навлизане в нови формати на глобално и регионално господство. Типичен пример в това отношение е включването на «жертвите» в различни неравноправни валутни съюзи.

Характерна черта на тези търсения е засилване на ролята на различни наднационални форми на действие на глобалния капитал или даже, когато се включват неоколониалните сили, те са в една или друга конфигурация на «Колективния Запад». Така се ражда феноменът на «глобоколониализма». Става дума за тенденции, при които различни страни стават обект на колониален грабеж и доминация, но не от една държава - метрополия, а от съвкупния глобален капитал, базиран на разнообразни платформи. С други думи свидетели сме на нова трансформация на доминация и експлоатация. Те придобиват още по–анонимен и безадресен от гледна точка на конкретна държава адрес в сравнение с класическия колонализъм и неоколониализма.Но това в никакъв случай не означава по-слаби, а точно обратното – значително по-могъщи и по-хищнически механизми за доминация и експлоатация. Подобна сила се основава на най-модерните технологии, което позволява значително по-изтънчени методи на действие, на които тук няма да се спираме и които изискват отделен разговор.

Но както и при предишните форми – класически колониализъм и неоколониализъм, ключов фактор за новия тип, т.нар. «глобоколониална доминация», е изграждането, инсталирането и функционирането на важни управленски позиции на личности, кръгове и сили, които образно казано са готови «майка си да продадат» в името на лични и групови користни цели.

Вместо заключение

В новата обстановка, създавана от глобалния капитал, изграждащ нов модел на колониализъм – глобоколониализма, нараства нуждата от преодоляване или недопускане на тази нова форма на зависимост и грабеж.

Преодоляването на глобоколониализма е възможно при две базови условия. От една страна от ключово значение е формирането на многоцентричен свят. Това позволява даже на малки страни да търсят развитие чрез многовекторна ориентация и изграждане на баланси и противотежести в своето сътрудничество и партньорство.

От друга страна е наличието на патриотично ориентирани политически, стопански и културни сили в съотвените държави, за които националните и народните интереси са от първостепенна важност.