/Поглед.инфо/ Корупцията в КНР може да се приеме като сериозен социално-икономически проблем, но едновременно с това и като не по-малко сериозно политическо предизвикателство, доколкото политическите последствия от корупцията, подобно както и икономическите, са значителни. Т.нар. „структурна корупция“ се смята като една от основните причини, предизвикващи немалко недоволство в китайското общество.

Трябва да се каже, че Цински Китай е бил знаменит със своята корупция. Не по-малко известна и широкоразпространена е корупцията в републикански Китай. Една от причините за поражението на Гуоминдана(Националистическата партия) в Гражданската война с Китайската комунистическа партия се смята, че е проялата отгоре-додолу властта на Гуоминдана корупция.

В дореформения период на социалистически Китай в епохата на Мао обществото не е свободно от корупция, но нейните размери действително са силно съкратени. През този период - 50-те и 60-те години на ХХ век са осъществени широкомащабни кампании, които я вкарват в дълбока нелегалност. Подкупите по това време най-често са плащани в натура с различни дефицитни стоки.

Във времето след Мао, т.е. в реформения период мащабът на корупцията се увеличава драстично. Либерализацията на стопанските взаимодействия, развитието на частната собственост, възникналите и умножаващи се богатства на физически и юридически лица, относителната незрялост на институциите, предвид действието им в новата за тях пазарна среда и други, създават благоприятна обстановка за възникването на мащабна корупционна вълна.

Нерядко длъжностните лица не успяват да се справят в морално-етичен план с възложените им права да разпределят ценни ресурси, включително земя и капитал. Те се подават на съблазанта на подкупи на стойност стотици хиляди и повече китайски юани. И докато голяма част от корупцията по време на маоисткия период се осъществява на "нивото на улицата", в която участват длъжностни лица с относително по-нисък ранг, в реформения период се умножават случаите, когато срещу висши държавни чиновници, членове на правителството, министри и партийни апаратчици на провинциално равнище, а дори и срещу членове на управляващото Политбюро са образувани наказателни производства за корупция.

Може да се говори за различни начини за класификация на корупцията в страната. Първата класификация разглежда корупцията в структурен план, като съответно се различават:

  • Неструктурирана корупция - отнася се за всички дейности, които могат да бъдат ясно определени като "незаконни" или "престъпни" - включително различни форми на присвояване, изнудване, подкупи и т.н., използващи една или друга форма на власт;

  • Структурна корупция – осъществява се от големи икономически и политически структури. Тази форма е трудно да се изкорени без промяна на системата и/или системните взаимодействия и взаимоотношения.

От гледна точка на корупционните форми в КНР говорят за три основни такива форми, различаващи се по своето съдържание, равнище на осъществяване и социалната характеристика на корупционерите, както и на степента на вреда върху обществения морал и съзнание:

  • Присвояване – отнася се до получаване на подкупи, присвояване и кражба на обществени средства, ккато и ползване на незаконни привилегии най-вече от обществени служители на ниско равнище. Присвояването включва също случаи, когато държавните служители на централно или местно равнище харчат чрез измама публични средства за собствената си изгода;

  • Монополно използване на власт - отнася се до всички форми на корупционно поведение от страна на хората с монополна власт, осъществявана чрез изнудване, заплашване, съблазняване и други подобни. Монополното използване на власт включва също така и т.нар. „бизнес корупция“, т.е. използване на власт, основана на собственост и богатство. При всичките тези разновидности на монополното използване на власт изгодата не е задължително да е само в парична или материална форма, но предполага получаване на различни видове социални услуги, включително сексуални такива;

  • Властова (официална) корупция – смята се за най-тежка форма на корупция, тъй като е представена преди всичко от публични личности със значим авторитет, държавни служители и партийни апаратчици на най-високо равнище. Тя нанася като правило най-сериозни както материални щети, така и удари върху общественото съзнание, доколкото се явява крайна форма на социална несправедливост и форма на ерозия на обществените институти и държавната власт.

Следва да се каже, че съществуват редица социо-културни характеристики, които от една страна благоприятстват корупцията в КНР, а от друга значително затрудняват борбата с нея. Става дума за традицията на т.нар. „гуанси“ (关系), което може не толкова да се преведе, колкото да се тълкува на български език като „връзкарство“, „непотизъм“.Т.е. това, което в англоезичния свят наричат „Old boy network“, в рускоезичния - «связи», «кумовство», «круговая порука», «блат», в Япония -関わり(какавари),コネ(коне), в Израел – „proteksia“ и т.н.

В своето оригинално разбиране терминът „гуанси“ не носи негативен отенък и означава помощ, подкрепа, услуга, т.е. това, което в българската култура се нарича „приятелство“, „другарство“. „Гуанси“ описва връзката между двама души, в която те си предоставят подкрепа, приятелска услуга. В основата на действието на „гуанси“ е доверието. „Гуанси“ има място в различни области и аспекти в живота на всеки китаец, включително изграждане на взаимоотношения с приятели и семейства. Но има специална сила в света на бизнеса. Създаване на стабилни взаимоотношения е традиция в китайското общество. Тези връзки могат да останат силни през целия живот. Оценява се, че „гуанси“ играе централна роля в изграждането и функционирането на съвременния бизнес в Китай.

Някои изследователи правят разлика между „гуанси“ и „гуансисюе“(关系学), т.е. буквално преведено "знание за гуанси". В този смисъл се тълкува, че „гуанси“ е отражение на характера на китайската цивилизация. Докато „гуансисюе“ е манипулация и незаконно използване на „гуанси“. В този смисъл, въпреки че съвременните китайци изразяват масово недоволство от „корупцията“, те разглеждат „гуанси“ като неразделна част от културата на Китай. Но, когато „гуанси“ пренебрегне обществените норми, се превръща в корупция.

Въпреки всичко трябва да се каже, че в КНР се води значима борба срещу корупцията. В това отношение, особено е характерна кампанията, осъществяваща се от сегашното ръководството на КНР и ККП в лицето на Генералния секретар на ККП и Председател на КНР Си Дзинпин, както и министър-председателят Ли Кецян.